РЕШЕНИЕ
№ 990
гр.
Пловдив, 31. 05. 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в
открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. А. и участието на прокурор Светлозар
Чераджийски, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 403/2022
год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.226 АПК, вр. чл.203 и сл. АПК във вр. чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е във връзка с Решение №246/14.02.22г по адм. дело №2939/2021г
на троен състав на Административен съд –Пловдив, с което е отменено решение
№1661/06.08.21г по адм. д. №2920/2020г. на Админситративен съд –Пловдив- и
делото е върнато за ново разглеждане по исковата молба на Р.А.В.
***, ЕГН **********, депозирана чрез адв. В.С., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София, с която се иска ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени
вреди, изразили се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен
дискомфорт, дължащи се на нарушения по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на наказанията с поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и мярка за
неотклонение „задържане под стража“. В уточнение
към исковата молба излага обстоятелства, че вредите е търпял в периода 08.08.2015г
до 20.07.2016г. в Затвора –Пловдив, от 20.07.2016г. до 04.11.2019г. в Затвора-
гр.Пазарджик и от 04.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
Затвора гр.Пловдив. Твърди, че през целия период е бил държан в пренаселени
килии, не е имал постоянен достъп до санитарен възел, както и постоянно течаща
топла и студена вода, в неотопляеми помещения, неклиматизирани и непроветрени,
с липса на достатъчна осветяемост. Излага съображения за лоши хигиенни условия,
свързани с постоянен мухъл, гризачи и вредители. Сочи на вреди, дължащи се на
страдания, свързани с нарушение на определения режим за личен престой на
открито. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по
чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В хода на съдебното производство поддържа
предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора
счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено
обезщетения според пълната му претенция. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства. С
представеният отговор прави възражение за липса на осъществено нарушение от
страна на специализираните административни органи. По същество на спора счита,
че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло отхвърлен.
Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения
иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът,
като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
От събраните
по делото доказателства /справка рег.№508/2019г. от 16.03.2022г. на началник
Затвора гр.Пловдив, справка рег.№1252/14.03.2022г. на инспектор СДВР при
Затвора -Пловдив и справка №1527 от 15.03.2022г. на Затвора гр.Пазарджик/ се
установява, че ищецът Р.В. е пребивавал в местата за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ и МНО „задържане под стража“ във връзка с извършено
престъпление на 07.08.2015г. по чл.116 от НК, което е било предмет на НОХД
№2161/2015г на Окръжен съд-Пловдив, приключило с присъда №6/18.01.2016г..
Периодите на пребиваване са посочени както следва: постъпил е в Арест –
гр.Пловдив за изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, считано от 08.08.2015г.
до 18.11.2015година, след което в Затвора гр. Пловдив за времето от 18.11.2015г.
до 20.07.2016г., както и от 04.11.2019г до 13.08.2021година, когато е освободен
поради изтърпяване на наложеното му наказание. В периодът 20.07.2016г. до 04.11.2019г съгласно
заповед Л-2930/14.07.2016г. е пребивавал в Затвора гр.Пазарджик. Изясняват се
следните факти относно неговото пребиваване в Затвора гр.Пловдив: за времето от
18.11.2015г. до 20.07.2016 е дадена справка рег.№3252/14.03.22г. съгласно която
В. е бил настанен в помещение №52 на пост 5, което е с размери 27.92 кв.м. без
санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.17/1.17м и 0.45/1.17м.
Към него има санитарен възел с размери 2.57 кв.м., което има отваряем прозорец
с размери 0.34/1.17м.. На всяко лице е осигурено легло с размери 90х180см и
шкафове с размери 0.45х0.50м. Не е установен конкретният брой на лицата, които
са били настанени за съответния период в посоченото помещение поради изтичане
срокът за съхранение на документите относно разпределение и движение на
лишените от свобода. На ищеца му е бил подсигурен постоянен достъп до студена
вода, а по график и до топла вода. Отоплението се е осъществявало чрез
централно парно, а проветряването на стаята става чрез отваряеми прозорци.
Хигиената на помещенията се осъществява с грижите на настанените в него лица,
за което получават и съответните прибори. За периода от 18.11.2015г. до
20.07.2016г липсват данни за помещенията и условията, при които е пребивавал
ищецът поради изтекъл срок за съхранение на „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода“. Представени са от ответника 5 бр. протоколи и
фактури за платени услуги за извършена дезинфекация и деритизация на цялата
сграда в периода от 18.11.2015г. до 17.06.2016г., както и график за
разпределение на времето и план за изпълнение на присъда от 29.06.2016г с
подпис на ищеца.
За времето на пребиваването на В. ***.11.2019г. до 10.11.2020г./дата на подаване на исковата молба/, той е
бил настанен в следните спални помещения: от 04.11.2019г. до 08.2019г в приемно отделение, ОП1, а от 08.11.2019г. до 04.12.2020г. в помещение №74,
пост 2. Съгласно приетата справка рег.№1943 от 14.03.22г. на инспектор СДВР при
Затвора гр.Пловдив това спално помещение е с площ без санитарен възел 27.25
кв.м., разполагащо с два отваряеми прозореца с размер 0.95/1.12м и 0.50/1.17м,
с прилежащ санитарен възел с площ 4.58кв.м, разполагащ с отваряем прозорец
размери 0.25/1.17м., предвиден капацитет за настаняване на 6 броя лица. В
помещението всеки лишен от свобода разполага с легло с размери 90х180см и шкаф
с размери 0.45х0.45м. В него през процесният период в различно време е бил превишаван
капацитета му, като са настанявани между 7 и 9 лица. Приемно отделение ОП1 е
помещение с площ от 26.47 кв.м с прилежащ санитарен възел с площ 2.80кв.м., 2
бр. отваряеми прозореца с размери 0.50х1.18м, санитарния възел не разполага с
прозорец. Същото е предназначено за настаняване на 6 бр лица, като за процесния
период са били настанявани лица над капацитета му, между 7 и 12 броя лица, с
изключение на периода 05- 07.11.2019г., когато капацитета му не е бил превишаван.
Представени са от ответника 3 бр. протоколи за извършена
дезинфекация и деритизация на цялата сграда в периода от 11.07.2019г. до
10.10.2020г..
По отношение на периода 08.08.2015г. до 18.11.2015г. Р.В.
е пребивавал в помещенията на Арест –Пловдив, за които не е представена справка
относно спални помещения, брой настанени лица, условия на пребиваване в тях.
За
процесният период на пребиваване на ищецът в Затвора гр.Пазарджик от
представената справка рег. №1527/15.03.2022г на Началника на Затвора се установява, че той е бил настанен по периоди в
следните отделения: за времето от 26.07.2016 до 07.08.2017г. в 5-то отделение;
за 08.08.2017г до 07.03.2018г. в 7-мо отделение; от 08.3.2018г до 09.01.2019 г.
в 9-то отделение; от 10.01.2019г. до 13.06.2019г. в 5-то отделение и от
14.06.2019г до 04.11.2019 г. в 6-то отделение. Посочено е, че само за времето
от 10.01.2019г. до 04.11.2019г. всички спални помещения са отговаряли на
законовите изисквания за условия на престой на лишените от свобода в тях. В
този период спалните помещения са изцяло ремонтирани и обновени, като във всяко
помещение е имало баня, на която стените са с фаянсови плочки, а пода с
теракота. Всеки санитарен възел се е състоял от
моноблок, мивка със смесител и подвижна душ- слушалка с течаща топла и
студена вода, като лишените от свобода са имали възможност да се къпят всеки
ден. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени, а броят на настанените
лица съобразно намиращото се в тях оборудване /двойни вишки, шкафчета и маси с
табуретки/ са така оформени, че да осигуряват задължителните 4 кв. м. жилищна
площ на всяко осъдено лице. Отоплението се осъществява с локално парно на газ и
са се поддържали нужната за живеене температура в спалните помещения. През
горещите летни месеци, съгласно списъка на разрешените вещи лишените от свобода
са могли да получат от близките си вентилатори и сьс заповед на началника на
затвора се удължавало времето за токоподаването до 24 ч.. Всички спални
помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена дневна светлина
през светлата част на деня, а в тъмната - изкуствено осветление, което дава
достатъчна осветяемост на помещението. За периодите преди 10.01.2019г.
ответникът не е предоставил справка за условията, при които е пребивавал
ищецът, но е представил сключен договор от 13.11.2018г. за дезинфекция и
деритаризация на сградите към ГД „ИН“-София.
Представени са одобрени дневни режими на престой от Началник Затвора –
гр.Пазарджик, както и протоколи за извършена дезинфекция, дератилизация и
дезинсекция на сградата в периода 13.07.2016г.-08.07.2020г..
За установяване на всички обстоятелства, свързани с
престоя на ищецът в пенитенциарните заведения, по делото се изясниха и факти
относно условията чрез гласни показания на свидетелите Т.Д.Т., Х.М.К.и М. А. А..
Така свидетелите Т. и К. излага факти относно съвместният им престой с ищеца в
Затвора гр.Пловдив. Сочат, че през съвместният им престой в едно спално
помещение с ищеца, в него са се намирали между 8 и 14
човека, като през цялото време в стаите и общите помещения е имало гризачи и
паразити. Навеждат основания за липса на добра осветяемост на помещенията и на
постоянен достъп до топла вода, както и на достатъчна възможност за
регламентиран престой на открито. Според него извършваната дезинфекция не води
до практически резултати, като ищецът е бил алергезиран от вредителите, за което
не му е оказано необходимото медицинско обслужване с подходящите медикаменти,
поради което обстоятелство той е спрял да работи. Вентилацията била лоша поради наличието на само два броя прозорци, което е
недостатъчно за проветрение на помещенията. Свидетелят М. А. А. излага факти и
обстоятелства от съвместният си престой с ищеца в Затвора гр.Пазарджик в
периода 2016-2018 година. Според него, в спалното помещение от съвместния им
престой са били разположени 22 лица, което води до неговата пренаселеност с
невъзможност хората в него да се разминават. Сочи, че са слагали паравани
помежду си. Навежда факти за множество, прекомерни за здравето
гризачи, паразити и вредители, липса на санитарни възли, липса на добра
осветяемост и вентилация на помещенията. Според него извършваната дезинфекция
не води до практически резултати, като той и ищецът са били алергезирани от
намиращите се в него вредители.
Горната фактическа обстановка съдът установи по
безспорен начин от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. По
отношение на показанията на свидетелите А., Т.и К. съдът изцяло ги кредитира в
частта, в която не са опровергани от писмени доказателства от ответника. В тях
личи стремеж да изложат обективно действително случилото се при престоя на
ищеца в пенитициалните заведения, като подкрепят изложените в молбата
обстоятелства. Ето защо съдът приема, че с тях се изясняват факти и
обстоятелства, за които липсват надлежни писмени доказателства по случилото се.
По отношение на представените и приети в съдебното производство писмени
доказателства като изготвени справки от ответника, съдът изцяло ги кредитира
като обективни, достоверни, логични и взаимнодопълващи се.
Съдът, при
така изяснената фактическа обстановка, като съобрази становищата на страните и
прецени събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие следното от правна страна:
По отношение
на процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 205 от АПК, според която норма искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно
чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция
е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив, Арест
гр.Пловдив и Затвора гр.Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване
на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от
своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
По отношение
на съответствието на изложените с исковата молба обстоятелства с
материалноправните разпоредби, съдът прие следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Тя се допълва от чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, според която за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В тази връзка нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС поставя изискването всяко място за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съотнасянето на изяснените със събраните доказателства обстоятелства
и цитираните правни норми, налага да се приеме, че в процесния период от
08.08.2015г. до датата на предявяване на исковата молба помещенията, които е
обитавал Р.В. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
и МНО „Задържане под стража“, са разполагали със студена течаща вода, със
санитарен възел, като редовно е била подсигурявана и топла вода по график.
Същите са разполагали с възможност за проветрение, осигурен е и пряк достъп на
дневна светлина. Не е налице обективно проявление на посочените в исковата
молба нарушения от страна на администрацията и за ищеца не е налице неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното наказание, поради което исканията на ищеца
в тази им част се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение
на останалите изложени в исковата молба обстоятелства се установи, че за периодът
на пребиваване в Арест –гр.Пловдив от 08.08.2015г. до 18.11.2015година, общо в
размер на 103 дни липсва опровергаване на изложените обстоятелства от страна на
ответника, поради което на основание чл.284
ал.5 ЗИНЗС те се приемат за доказани. По отношение на престоя на Р.В. *** за
времето от 18.11.2015г. до 26.07.2016г. от 363 дни се установи, че той е
обитавал пренаселени помещения, в които за всеки от лишените от свобода не е
била осигурена площ от минимум 4 кв. м.което е нарушение на изискванията на
чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Не са опровергани и твърденията на ищеца, подкрепени и от изложените
обстоятелства със събраните свидетелски показания, че тези помещения са с лоши
битови и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там. Съдът,
приема за доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки, както и
мишки в този период, независимо от това, че са били предприемани действия за
извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В този смисъл основателни са
и изложените от ищеца обстоятелства за престоя му в Затвора гр.Пазарджик за
периода от постъпването му на 26.07.2016 до 09.01.2019година, общо престой в
размер на 897 дни. За същите от страна на ответника не се представиха
доказателства, с които да опровергае изложеното в исковата молба, поради което
на основание чл. 284 ал.4 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се
предполагат от съда за обосновани. По отношение на периода на престоя му в
Затвора гр.Пазарджик от 10.01.2019г до 04.11.2019г., общо от 267 дни, се
установява от представените писмени доказателства /справка рег. №1527/15.03.2022г на Началника
на Затвора /,
че през него липсва действия/бездействия на администрацията, довели до
нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Ето защо относно посочените в исковата молба
обстоятелства, които се твърди, че
уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност и
малоценност в ищеца се явяват неоснователни и недоказани в тази им част.
По отношение
престоя на ищецът в Затвора гр.Пловдив за периода 04.11.2019г. до 10.11.2020г.
/датата на подаване на исковата молба/ се установяват факти, свързани с
нарушение на изискванията на чл.3 ЗИНЗС, дължащи се на действия на
затворническата администрация по настаняване на повече лица в спалните
помещения, обитавани от ищеца, което води до пренаселеност и неосигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м. на човек. Така съгласно представената справка
рег.№1943/14.03.22г на ИСДВР при Затвора гр.Пловдив за поддържаната актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода е налице неосигуряване на дължимата по смисъла на
чл.43 ал.4 ЗИНЗС
минимална жилищна площ в спалното помещение за общо 292 дни, за които на ищеца
се дължи обезщетение. Навеждат се и факти и обстоятелства, свързани с недобрата
осветяемост на помещенията и тяхната неотопляемост, наличие на вредители и
гризачи, нарушаване на режима, липса на престой на открито, липса на санитарен
възел и постоянен достъп до течаща студена и топла вода, мухъл, липса на свеж
въздух. Същите от страна на ответника съгласно представените писмени
доказателства са оборени. Липсват и твърдените нарушения на хранителния режим
на лишените от свобода. В този
смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се
приеме, че ищецът не е претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния. Наведени
от него основания за нарушения на затворническата администрация са
неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС съдът отчете така изясненото
кумулативно въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода и задържането под стража, продължителността на
нарушенията /общо 1655 дни/, , както и други обстоятелства, които имат значение
за правилното решаване на спора. За така установените нарушения на разпоредбата на
чл.3 ЗИНЗС за период общо от 1655 дни на ищецът му се дължи обезщетение за
претърпените от негова страна неимуществени вреди, изразили се в описаните
обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Според
цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Обезщетението следва да е съответно на причинените неимуществени вреди, защото
то има само компенсаторна функция, като
целта му е да бъдат възстановени всички причинени вреди. От своя страна, справедливостта не е абстрактно
понятие, а в съдебната практика са се оформили редица критерии, въз основа на
които да се определи точния размер на обезщетението. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания на ищеца, като се има предвид, че тази сума
би следвало да е компенсация за значителен период от време, съдът намира, че следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 13240.00 /тринадесет хиляди двеста и четиридесет/ лева.
В останалата си част искът за сумата до 100000 лева искът се явява прекомерен,
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски,
такива се дължат на ищеца в размер на 15.00 лева за платената държавна такса за
две съдебни инстанции.
Поради
мотивите, изложени по–горе и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Р.А.В.
***, ЕГН********** сумата от
13240.00 /тринадесет хиляди и двеста и четиридесет/ лева, в едно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 10.11.2020г., до
окончателното изплащане на сумата и представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди дължащи
се на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в местата за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ и „задържане под стража“ за периода от
08.08.2015г. до 10.11.2020г.. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания
размер от 100000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Р.А.В.
***, ЕГН********** сумата от
15.00/петнадесет/ лева разноски за държавна такса на две съдебни инстанции.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО да бъде преведено по банковата
сметка на адв. В.С. ***,
по служебната му сметка в ЦКБ - ***********************************
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава XII от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Административен съд Пловдив съгласно чл. 285, ал. 1,
пр. 2 ЗИНЗС.
СЪДИЯ: