№ 6018
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100509273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20033755/04.05.2022г. по гр.д. № 8410 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 30-ти състав са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 2003406/17.02.2020г. положителни установителни искове на
Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* ******* срещу О. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, кв. Горна баня, ул. „******* ******* с правно основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 и 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че О. С. С., ЕГН ********** дължи на Първа
И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от
1000лв., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до изплащането й,
представляваща главница по договор № 000СС-R-004345/03.10.2008г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от 7962,68лв.,
представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от
19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от
1
2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до
25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от
2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43587/2019г. на
Софийски районен съд, като Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на О. С. С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 1200лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25040841/23.05.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
20.05.2022г. от ищеца Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието от
районния съд, че погасителната давност за вземанията е 3 години. В случая
вземанията не били периодични, поради което и срокът на погасителната
давност за тях бил 5 години Уговореният срок по договора бил до
03.10.2010г., но съгласно чл. 3 от договора вр. с чл. 19.1 от ОУ този срок се
подновявал автоматично всеки път с една година ако нито една от страните не
направи изявление до другата страна за прекратяването му. Такова изявление
длъжникът не бил направил, поради което и срокът на договора бил
продължен до 20.03.2019г., когато банката обявила предсрочната изискуемост
на задълженията по него съгласно чл. 9 от договора. Банката нямала
задължение да прекрати договора при неизпълнение от длъжника и
неправилно районният съд тълкувал чл. 13 от ОУ. Спецификата на договора
позволявала сумата да се усвоява и връща многократно, при всяко усвояване
бил предвиден 45-дневен гратисен период, това не било падеж на
задължението е период, в който не се начислява възнаградителна лихва, ако
главницата се върне. След този срок ако главницата не се върне върху нея се
начислявала възнаградителна лихва. Минималната вноска се определяла от
усвоена и невърната главница и това било единственото падежиращо
задължение, а остатъка се олихвявал. Нямало уговорено разсрочено плащане,
както било при обикновените договори за кредити. В случая до изтичане на
срока на договора се начислявала лихва върху усвоената главница, тази
главница падежирала в края на срока на договора. Връщането на главницата
преди това само давала възможност на кредитополучателя да усвоява отново
2
суми в размер на тази върната главница През време на срока на договора
падежирала само минималната вноска. Вещите лица не можели да дават
правни изводи и посоченото в счетоводната експертиза, че падеж бил
19.02.2009г. неправилно било възприето от районния съд. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете О. С. С., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.
Дори във въззивната жалба било признато, че е изтекла абсолютна давност.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба №
2003406/17.02.2020г. на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „******* ******* срещу О. С. С., ЕГН
********** с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „******* ******* с която
е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 4 от Закона за потребителския кредит /2006г.,отм/ да
признае за установено, че О. С. С., ЕГН ********** дължи на Първа
И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от
1000лв., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до изплащането й,
представляваща главница по договор № 000СС-R-004345/03.10.2008г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от 7962,68лв.,
представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от
19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от
2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до
25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от
2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43587/2019г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
с с ответника сключили договора за кредит и му бил предоставен кредит от
1000лв., който се усвоявал с кредитна карта. Кредитът бил изцяло усвоен от
ответника, усвояванията били многократни в периода до 07.01.2009г., била
3
върната сумата от 90лв. с вноски на 01.12.2008г. в размер на 50лв. и с вноска
от 40лв. на 05.01.2009г. Считано от 19.02.2009г. кредитът бил в просрочие,
като към 25.07.2019г. просрочието било от 3809 дни, поради което и на
основание на чл. 13 от ОУ с покана от 27.02.2019г., връчена на длъжника на
13.03.2019г. бил даден срок от 7 дни за плащане на задълженията и уведомен,
че при неплащане то всички задължения се обявяват за предсрочно
изискуеми. Плащане не последвало и така от 16.07.2019г. банката обявила
задълженията за предсрочно изискуеми. Върху непогасената главница била
начислена възнаградителна лихва, закъснителна лихва, такси и разноски
съобразно клаузите по договора, задълженията били в размер на сумите, за
които бил предявен иска. Оспорил е възражението за недължимост на сумите
поради изтекла погасителна давност.
Ответникът О. С. С., ЕГН ********** в предоставения му срок не е
изразил становище. В първото о.с.з. е оспорил исковете, като е посочил че
била изтекла абсолютна погасителлна давност, срок на която бил 5 години.
Първата по делото покана за доброволно изпълнение била връчена от ЧСИ на
09.12.2019г., тоест 10 години след последното действие. Действията на ищеца
били предприети след изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД, тоест след повече
от 5 години от настъпване на основанието. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 43587/2019г. на СРС, съгласно
което по заявление вх.№ 3054133/26.07.2019г. е издадена заповед по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, с която е разпоредено О. С. С., ЕГН
********** да заплати на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на
сумите, както следва: сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от
26.07.2019г. до изплащането й, представляваща главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от 7962,68лв.,
представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от
19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от
2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до
25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от
2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, както
и съдебни разноски от 326,77лв. за държавна такса и 150лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, за така издадена заповед длъжникът е
4
уведомен на 09.12.2019г., на 20.12.2019г. длъжникът е подал възражение
срещу задълженията по заповедта, сочейки, че последното усвояване на суми
по кредита е 07.01.2009г., след тази дата не бил плащал задължения и така от
този момент задълженията били изискуеми, изтекъл срок от повече от 10
години след това и така задълженията били погасени по давност; на
28.01.2020 г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
17.02.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните договор № 000СС-R-
004345/03.10.2008г. за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, носещ
подпис за страните по него, съгласно който Първа И.Б.”АД се е задължило
да предостави на ответника кредит-овърдрафт, усвояван чрез кредитна карта
с кредитен лимит от 1000лв. Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на
овърдрафта е 03.10.2010г., но същият се подновява автоматично при
условията на Общите условия на банката за револвиращи международни
карти. Съгласно чл. 4 от договора задълженията се погасяват съобразно
Общите условия. Съгласно чл. 6 от договора титулярът ползва 45 дневен
гратисен период за ползвания овърдрафт, като в случай че на падежа погаси
изцяло дебитното салдо по сметката до края на отчетния период, то не се
начислява възнаградителна лихва. Съгласно чл. 7 от договора при
непогасяване на дебитното салдо в гратисния период се заплаща
възнаградителна лихва съобразно ОУ, която към сключване на договора
е 16% годишно за кредитна салда формирани в резултат на ПОС-
транзакции и 18% годишно за всички останали дебитни салда по
сметката. Съгласно чл. 8 от договора при неплащане на минималната
месечна вноска или при надвишаване на кредитния лимит, върху неплатената
част от минималната вноска се заплаща обезщетение за забава по
действащата Тарифа на банката, така се начислява и върху неразрешения
овърдрафт, към подписване на договора наказателната лихва за забава е
договорната лихва увеличена с 1/12 от 12 пункта. Съгласно чл. 10 от договора
за ползването на кредитната карта се заплащат такси и комисионни по
тарифата на банката
5
Приети са Общи условия на ПИБ”АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти, съгласнообяснителната част на
понятията в които кредтиния лимит по договорите за револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт /лимит/ е
максималният размер на кредита, който може да се ползва с издадените карти,
а минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът е длъжен да
плати ежемесечно от дата следваща края на отчетния период до дата на
падежа и тя е 3% от дебитното салдо, тоест от сумата за пълно погасяване, но
не по-малко от 10лв.; надвишен кредитен лимит е надвишение на разрешения
текущ разполагаем лимит поради извършена операция и начислени от банката
лихви, такси, комисионни; отчетен период е един месец – от 20-то число на
месеца до 19-то число на следващия месец; падеж е 5-то число на месеца и
това е дата на която трябва да се плати минималната месечна вноска или
изцяло задълженията си. Съгласно чл. 8 от ОУ банката служебно задължава
сметката с начислената договорна лихва, като при частични плащания първо
се погасяват непогасени задължения за предходни отчетни периоди, след това
лихви и такси за последния отчетен период, след това – теглене на пари в
брой; след това – плащане на стоки и услуги и други преводни операции.
Съгласно чл. 10 и чл. 11 от ОУ минималната вноска следва да се погаси
на падежа й, в противен случай се начислява лихва за забава и
възнаградителна лихва върху размер на дълга Съгласно чл. 13.1.1. банката
може да обяви предсрочна изискуемост на задълженията при забава на
плащания с повече от 5 работни дни. Съгласно чл. 19 от ОУ срокът на
договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, ако
нито една от страните не е уведомила насрещната страна за прекратяване на
договора писмено, че се отказва от продължаването на срока 30 дни преди
края на договорения срок или не е отправила писмено 30дневно предизвестие
за прекратяването му.
Приета е покана и разписка, съгласно която на 27.02.2019г. банката е
съставила изявление до ответника, с което е посочила, че неплатените
задължения по договора са 1000лв. главница и 15 202,47лв. лихви , даден е 7-
дневен срок от получаването на поканата за плащането им, като е посочено,
че при неплащане в този срок задълженията по договора се обявяват за
предсрочно изискуеми, на 13.03.2019г. поканата е връчена на брат на
ответника на адреса, посочен в договора .
6
Приложени са книжа по изпълнително дело, образувано за събиране на
сумите по издадените по заповедно дело № 43587/2019г. заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че по договора за кредит до 07.01.2009г. била усвоена сума от
1090лв., платени били 90лв., така към 08.01.2009г. непогасена сума била
1000лв. Усвояванията били извършени на части в периода от 04.10.2008г. до
07.01.2009г. чрез теглене на суми от АТМ, плащанията били на каса – на
01.12.2008г. сумата от 50лв., на 05.01.2009г. сумата от 40лв. Начислени били
такси за поддръжка от по 39лв. годишно, като за периода 2009г.-2011г. тази
такса била общо 117лв. Договорната лихва за периода била 7962,68лв., а
наказателната лихва – 6709,61лв. от 06.03.2009г. до 20.12.2016г. Лихви били
начислени за надвишен овърдрафт, защото разрешен лимит бил 1000лв. и
всяка сума над нежо била неразрешен овърдрафт. Отделно била начислена и
лихва за забава за неплатена минимална вноска.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр с чл. 430 от ТЗ и с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския
кредит (отм) и чл. 92 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че на 03.10.2008г. е възниквало
валидно правоотношение по договор за банков револвиращ кредит овърдрафт
, усвояван с кредитна карта между страните, по който договор банката се е
задължила да предостави на ответника кредит с лимит от 1000лв. усвояван
с кредитна карта с възможност за многократно усвояване на неизползвания
кредитен лимит за срок от 2 години при годишна лихва от 18% върху дебитни
7
салда, които не са от плащания с ПОС терминал и 16% годишно за дебитни
салда от плащания с ПОС терминал, като към изтичането на срока от 2
години непогасената главница е била 1000лв., същата е била в този размер
още към 07.01.2009г., начислени са възнаградителна лихва и наказателна
лихва за забава в размер на процесните суми, такси, на 13.03.2019г. до
длъжника е достигнало изявление на банката, че при неплащане в 7 дневен
срок на задълженията, всички задължения по договора се обявяват за
предсрочно изискуеми. Установява се, че през време на 2 годишния период
задълженията е следвало да се погасяват на минимални погасителни месечни
вноски в размер от по 3% от цялата дължима сума за лихви такси и главница с
падеж на вноската 5-то число на месеца, че е имало уговорен 45 дневен
гратисен период, в който усовената сума не се олихвява, но след това върху
непогасената част от нея се начислява възнаградителна лихва, а върху
неплатената минимална месечна вноска се начислява лихва за забава в
договорения размер. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се
установяват от приетите по делото договор, заключение по счетоводната
експертиза, Общи условия, покана и разписка.
По делото не е установено да са направени разходи от кредитора за 60лв.
поради което и не е установено валидно възникнало вземане за плащането на
сумата от 60лв., претнедирана като разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора.
Съдът приема, че по делото не е установено и валидно възникнало вземане
на кредитора за възнаградителна лихва в размер над 1050лв. до
претнедирания размер от 7962,68лв. С договора е уговорена
възнаградителна лихва от 18% годишно, не е установено да е съществувало
валидно основание същата да бъде променяна в хода на развитие на
правоотношението между страните, не е установено и основание за
начисляване на възнаградителна лихва върху възнаградителната лихва. По
делото е установено, че кредиторът е включвал в месечната погасителна
минимална вноска част от задължението за възнаградителна лихва, че върху
тази сума, както и върху остатъкът от задължението за възнаградителната
лихва за съответния отчетен период е начислявана възнаградителна лихва в
следващите отчетни периоди. Това начисляване на лихва върху лихва
противоречи на императивни норми на закона . Клаузите, даващи възможност
8
върху възнаградителните лихви да бъдат начислявани лихви, са нищожни
като противоречащи на закона – аргумент от чл. 26, ал. 1 вр. чл. 10, изр. 3
ЗЗД/. Те представляват анатоцизъм по смисъла на чл. 10, изр. 3 ЗЗД, който е
допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ. Какъвто не е
случая. С оглед гореизложеното съдът приема, че само 18% годишно от
установената като изтеглена сума от 1000лв, следва да се олихвява с
възнаградителна лихва. Така за процесния период съдът определя на
основание на чл. 162 от ГПКи при съобразяване на заключението по
счетоводната експертиза размер на валидно възникнало задължение за
плащане на възнаградителна лихва в размер на 1095лв.
При така възприето съдът приема, че установено по делото е валидно
възникнало вземане за заплащане на наказателна лихва за забава –неустойка
за забава, в размер само на 1645,69лв. Същият е определен при съобразяване
на извода на съда за валидно възникналите задължения по договора върху
които е допустимо да се начисли наказателна лихва за забава. При определяне
на размера съдът съобрази разпоредбата на чл. 162 от ГПК и заключението по
счетоводната експретиза.
Спорен въпрос е дали процесните вземания са погасени по давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, буква
„в” от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения,
вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното
задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар за тях давността да не е изтекла.
Вземанията за главница по договор за банков кредит и по договор за
потребителски кредит е скрепено с общата погасителна давност по чл. 110 от
ЗЗД от 5 години. Вземането за лихва, независимо дали е възнаградителна
или закъснителна лихва, вземането за неустойка за забава по договори за
банков кредит и договор за потребителски кредит съобразно чл. 111 от ЗЗД е
скрепено с кратката 3 годишна погасителна давност.
9
Вземанията за главница по договора за кредит не са периодични и затова
се погасяват с 5-годишна давност. Договорът за кредит, има за предмет
възмездно предоставяне на определена сума за определен срок. Връщането й
на части не променя предмета на договора в такъв за множество еднородни
престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от време.
Съгласието на кредитора да получи на части изпълнението на задължението е
в отклонение на общото правило, то не променя характера на задължението,
поради което и съдът приема, че вземането за главница по договора за банков
кредит независимо че е уговорено да се връща на части не е задължение за
„периодични плащания", а представлява частично плащане, тоест за него не е
приложима кратката 3 - годишна давност (В този смисъл Решение № 28 по
гр.д. № 523/2011г. на ВКс, ІІІ-то Г.О., Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. №
1556/2017г. на ВКс, І-во Т-О.).
Вземанията за лихви по договора за банков кредит независимо дали са за
забава или са възнаградителна лихва се погасяват с 3-годишна
погасителна давност Съгласно чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД с изтичането
на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични
плащания". Така разписаната от законодателя уредба обосновав извод, че
вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта
му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича
от договори с продължително или с периодично изпълнение. Вземанията за
главница и лихви /отделно възнаградителна от санкционна/ са отделни
вземания по договора за кредит с различни основания – задължение за
връщане на предоставена сума и задължение за плащане на възнаграждение за
предоставяне на ползването й съответно обезщетение за неизпълнение на
задълженията по договора Задълженията по договора за кредит не са
неделими и за всяко от тях тече различна погасителна давност. (В този
смисъм Решение № 132/13.01.2021г. по т.д. № 2195/2019г. на ВКс, І-во Т.О.;
Решение № 128/20.08.2018г. по гр.д. № 1744/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;
Решение № 206/30.12.2011г. по т.д. № 1055/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;
Решение № 130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г. на ВКС, І-во Т.О.).
Вземането за главница от 1000лв. е скрепено с дългата погасителна
давност от 5 години и съображения за същото съдът изложи по-горе. Това
вземане е било възникнало към 07.01.2009г. и същото се установява от приета
по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
10
експертиза, което съдът кредитира. Съдът приема, че това задължение е
следвало да се погаси при условията на сключения договор при Общи
условия и съобразно условията на същия се определя и моментът в който е
започнала да тече погасителната давност за тези задължения. Приложимите за
случая разпоредби на общите условия съдът приема, че установяват, че
усвоената сума, както и начислените от банката такси и лихви е следвало да
се погасяват през време на действието на договора ежемесечно със сума
равна на минималната погасителна вноска , която е 3% от дебитното
салдо, тоест от сумата за пълно погасяване, но не по-малко от 10лв.; падеж за
плащането на тази минимална месечна вноска е 5-то число на месеца. С
договора е уговорен падеж на плащането по време на действието на договора
на минималната погасителна вноска, поради което и за банката не е
съществувало пречка при настъпването на падежа на вноската да предприеме
действия по събирането на тази вноска. Така съдът приема, че погасителната
давност за всяка една минимална месечна вноска по кредита е започнала да
тече от падежа й, тоест от 5-то число на съответния месец. Така съдът
приема, че на 5-то число от всеки месец в периода считано от 05.02.2009г. до
края на срока на договора е започнала да тече погасителна давност за
съответната минимална месечна погасителна вноска. При съобразяване на
обстоятелството че към 07.01.2009г. главница, която е усвоена е 1000лв. и тя
не е била погасена, то съобразно общите условия съдът приема, че към този
момент минималната погасителна месечна вноска е била 30лв. В
последствие по делото е установено, че плащания не са постъпвали, поради
което и размер на дълга не е намалял, тоест не е намалял и размер на
минималната месечна погасителна вноска. Съдът приема, че сумата по
минималната погасителна месечна вноска е включвала съответна част от
задълженията по реда, посочен в 8 от ОУ. Този извод следва при тълкуване
на волята на страните по договора при условията на чл. 20 от ЗЗД. Съдът
издирва действителната воля , тълкувайки отделните уговорки във връзка
едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При
тълкуване на волята релевантен е не буквалния смисъл на текста, а смисъла,
следващ от общия разум на изявлението, като се съобразят обстотялествата,
при които е сключен договора, породените към този момент отношения
между страните и произтичащото от това поведение на последните. В случая
11
разпоредбата на чл. 8 от ОУ урежда реда за погасяване на задълженията при
частични плащания, поради което и този ред следва да се приложи при липса
на такива изобщо с оглед определяне каква част от сумата по минималната
погасителна вноска би следвало да се отнесе за погасяване на главница, каква
за лихви , каква за такси и др. Това е така, защото начисляването на
минималната месечна вноска е обусловено от неплащане на усвоения лимит,
тоест условията за възникване на задължение за минимална месечна вноска са
съпоставими с тези на частичното плащане. Така съдът приема, че
минималната погасителна месечна вноска в случая е била изцяло за
непогасени задължения за предходен отчетен период, а ако има остатък- за
лихви през текущия отчетен период, ако има остатък- за теглене на пари в
брой и ако има остатък- за плащане на стоки и услуги и други. При така
възприето и като съобрази обстоятелството, че заявлението е подадено на
26.07.2019г., то за периода от 07.02.2009г. до 25.07.2014г. са изминали 5
години и 5 месеца, считано от 07.02.2009г., когато по делото е установено,
че вече е била изтеглена изцяло главницата по договора и е имало задължение
за 1000лв. главница. При съобразяване на обстоятелството, че за този
период минималната месечна вноска е била не по-малка от 30лв. , то за
тези 5 години и 5 месеца сборът от падежиралите минимални месечни
погасителни вноски е бил не по-малък от 1950лв. С оглед гореизложеното и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 8 от ОУ, то съдът приема, че всяка
минимална месечна погасителна вноска е била начислена за суми, които е
следвало да погасят главницата, съответно и начислените в последствие
лихви. Няма правила в ОУ за разпределяне на плащанията по минималната
месечна вноска между главница и лихви в хипотеза, в които такива са
дължими за предходен период, поради което и съдът приема, че приложими
са правилата на чл. 76 от ЗЗД. При съобразяване на обстоятелството, че към
07.01.2009г. непогасена е била главницата от 1000лв., то начисляваната в
последствие лихва - както възнаградителна така и наказателна лихва за
забава са в били значително по-малки размери, като лихвите са били
незначителни в сравнение с главницата за сравнително дълъг период. Този
извод следва и при съобразяване на извода на съда за размер на валидно
възникнали задължения за лихви, подробни съображения за което съдът
изложи по-горе. Така съдът приема, че основната част от сумата по
ежемесечната погасителна минимална вноска е била предназначена за
12
погасяване на главницата. При така възприето съдът приема, че още преди
25.07.2014г. сборът на месечните погасителни минимални вноски е включвал
изцяло главницата от 1000лв.. Така съдът приема, че преди 25.07.2014г.
цялата главница по договора за кредит е била падежирала като част от
месечните минимални погасителни вноски, защото падежирали са били
достатъчно месечни минимални погасителни вноски , включващи части от
нея сбор от които е равен на пълния размер на главницата по договора за
кредит. С оглед гореизложеното съдът приема, че преди 25.07.2014г. цялата
главница е била падежирала и е бил започнал да тече погасителния 5-годишен
давностен срок за нея. Така към подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на
26.07.2019г. задължението за главница е било погасено по давност.
По аргумент от 119 от ЗЗД погасено по давност е и задължението за
заплащане на лихви.За пълнота следва да се посочи че на самостоятелно
основание доколкото заявлението е подадено на 26.07.2019г., не се твърди и
не се установява преди това кредиторът да е предприел действия по
събирането на вземанията, то вземането за лихва за период до 25.07.2016г.
включително е погасено по давност.
Погасено по давност е и вземането за такси от 117лв. Същите са
начислени за период 2009-2011г., заявлението е подадено през 2019г. поради
което и съдът приема, че 5 годишния срок за погасителната давност е бил
изтекъл към подаването на заявлението.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд макар и по други съображения , то решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските за въззивното производство следва да
се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1200лв.,
което е установено по делото, че е уговорено и платено от въззиваемия,
същото не надхвърля минималния размер на адвокатските възнаграждения
съобразно чл. 7 от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20033755/04.05.2022г. по гр.д. № 8410 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 30-ти състав, с което са
отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2003406/17.02.2020г.
положителни установителни искове на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* ******* срещу О.
С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „*******
******* с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 430 от ТЗ и чл. 4 от Закона за потребителския кредит /2006г.,отм/ ,чл. 79
и чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че О. С. С., ЕГН
********** дължи на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите,
както следва: сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до
изплащането й, представляваща главница по договор № 000СС-R-
004345/03.10.2008г. за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от
7962,68лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от
19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от
2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до
25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от
2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43587/2019г. на
Софийски районен съд, от които суми невъзникнали като задължение са
вземания за разноски от 60лв., за възнаградителна лихва за горница над
1050лв. до предявен размер от 7962,68лв; за наказателна лихва за забава за
горница над 1645,69лв. до предявен размер от 7195лв., а в останалата част
поради погасяване на задълженията по давност, като Първа И.Б.”АД, ЕИК
******* е осъдено да заплати на О. С. С., ЕГН ********** на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1200лв.
ОСЪЖДА Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* да заплати на О. С. С., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1200лв /хиляда и
двеста лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението в частта за лихвите може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280
от ГПК.
14
В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15