Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3467/2017 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от П.П. срещу И.Й. и С.Й. иск с правно осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че П.П. е собственик на ПИ с идентификатор № 83404.501.608 по
КККР, одобрени със заповед № КД – 14 – 03 – 49/22.04.2009г. на Началника на
СГКК – Варна, находящ се в с. Ш., Община Долни Чифлик, Област Варна с площ 573
кв.м. при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***,
ПИ № ***, на основание давностно владение,
осъществено в периода от 2005г. до датата на първото съдебно заседание –
03.11.2017г., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
чрез добавяне на ново основание.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата си молба
ищецът П.П. твърди, че въз основа на изтекла в негова
полза давност чрез владение осъществявано в периода от 2005г. до
16.03.2017г., а след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК до 03.11.2017г., е придобил правото на собственост върху имота
предмет на делото.
Излагат следните
фактически твърдения:
През 1997г. законните
наследниците на М.Й.М. – Д.М., Т.П.,
С.П., Г.М., Ж.М. и К.М., са признати за собственици на 4 700 кв.м. идеални
части от недвижим имот, целият с площ от 5 700 кв.м., находящ се в с. Ш.,
включен в парцел I на кв. 24 по давност и наследство, за което са се снабдили с
констативен нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/1977г.
След снабдяване с
констативния нотариален акт, съсобствениците са си разпределили ползването на
конкретни реални части, като всеки от тях е придобил по давност конкретен
недвижим имот.
С КНА № ***, том ***,
дело № ***/1992г., Т.М.П., явяваща
се майка на ищеца П.П., е призната за собственик на
дворно място с площ от 575 кв.м., включено в парцел ***, кв. 24 по плана на с. Ш.,
попадащ с цялата си площ и граници в имота, описан в НА № ***, том ***, дело № ***/1997г.
С договор за продажба
от 30.05.1992г., обективиран в НА № ***, том ***,
дело № ***/1992г., Т.П. и съпругът й М. П. са прехвърлили на сина им П.П. притежаваното от тях право на собственост върху дворно
място с площ от 575 кв.м., включено в парцел ***, кв. 24 по плана на с. Ш..
Ищецът твърди, че през
2003г. ответникът И.Й. се е снабдил с КНА № ***, том ***, дело № ***/2003г., с
който е признат за собственик по давност на три имота, измежду които и дворно
място с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ № ***в кв. 42 по плана на с. Ш.,
идентично на дворното място по НА № ***, том ***, дело № ***
Твърди се, че с влязло
на 09.02.2011г. в сила решение, постановено по гр.д. № ***/2004г. на ВРС,
предявените от П.П. срещу И.Й. и С.Й. искове по чл.
97, ал. 1 ГПК за установяване право на собственост върху имота, предмет на делото,
придобито с договор за продажба от 30.05.1992г. по НА № ***, том ***, дело № ***/1992г.
и в условията на евентуалност по давностно владение,
осъществено в периода от 1992г. до 2005г., са отхвърлени.
Насрещният иск за
собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от И.Й. и С.Й. срещу П.П. и неговата съпруга Т.П. по отношение на същия имот,
придобит на основание договор за издръжка и гледане от 24.08.1983г., за който е
съставен НА № *** том ***, дело № ***/1983г., също е отхвърлен.
Поддържа се, че ищецът
е придобил правото на собственост върху имота, предмет на делото чрез явно,
несъмнено и необезпокоявано упражняване на фактическата власт с намерение за своене, осъществено в периода от 2005г. до 03.11.2017г.
За този период от
време, считано от 2005г., ищецът е оградил,
облагородил и поддържал имота, засаждайки го с множество култури и
събирал реколтите.
Въз основа на
изложеното се настоява за уважаване на предявения иск за собственост, на
соченото придобивно основание.
Претендира се и отмяна
на КНА № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2003г. на нотариус А.А., в частта по отношение на имота, описан под точка 2,
идентичен на този, предмет на делото.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците И.Й. и С.Й. оспорват предявения иск и настояват за неговото
отхвърляне.
Заявяват свои права,
изключващи правата на ищците, релевирайки възражение
за придобиване по давност, осъществявано в периода от 26.01.2010г. до деня на
подаване на отговора на исковата молба в настоящото производство – 28.07.2017г.
Твърди се, че
владението върху имота И.Й. е придобил от своята майка през 1983г., която с
договор за издръжка и гледане, съставен в изискуемата от закона форма, е
прехвърлила правото на собственост върху него.
Считано от 1983г. до
настоящия момент, имотът се обработва и ползва от И.Й. и С.Й.. Първоначално е
била засята люцерна, а по – късно царевица. От четири години, тревата в двора
се коси и почиства от плевели. За първи път едва през месец юли 2017г., ищецът П.П. е оградил имота, поставяйки телена ограда.
След изтичане на
предвидения в закона срок, през 2003г. ответникът И.Й. се е снабдил с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С НА *** от 25.10.1977г., том ***, дело ***/1977г.
на нотариус С.П./л. 7/, наследниците на М. Й.М., а именно: Т.М.П., Д.М. М., С. М.Р., Г.М.М., С. М.М., Г.М. М., Ж.М. М., К.М.М., всички от с.
Ш. са признати за собственици на дворно място в чертите на с. Ш., Варненско с
площ от 4 700 кв.м. идеална част,
включена в парцел I, имот пл. номер *** на кв. 24 по плана на същото село, цялото дворно място с пространство от 5 700 кв.м. при граници: от две
страни улици, И.А., наследници на Неделчо Калчев.
М. Й. М. е починал на
08.10.1971г. и е бил наследен от своите деца – Д.М. М., Т.М.П., С. М.П., Г.М.М., Ж.М.М. К.М.М. /л. 8/.
С КНА *** от 30.03.1992г. /л.
9/ Т.М.П. е призната за собственик
по давностно владение на имот, представляващ дворно място в с. Ш. с пространство от 575 кв.м.,
включени в парцел ***, кв. 24 по плана на селото при граници: улица, Г.М., А.М. и И.А..
С договор за продажба
от 30.03.1992г., за който е съставен
НА ***, том ***, дело ***/1992г. /л. 10/ Т.М.П. и М. И. П. са прехвърлили на своя син П.М.П. правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място в с. Ш., Варненско с пространство от 575 кв.м. , включени
в парцел ***по плана на селото при
граници: улица, Г.М., А.М. и И.А..
С НА *** от
С договор за издръжка и
гледане от 24.02.1983г., за който е
съставен НА ***, том ***, дело ***/1983г. Р.Я.К.е
прехвърлила на сина си И.А.Й. по време на брака му със С.Й. едно празно дворно
място в с. Ш., Варненско с пространство от 2 270
кв.м. идеални части от цялото място с пространство от 6 560 кв.м., съставляващо имот пл. номер 142, кв. 23 по плана
на селото при граници: наследници на М. Ч.в, И. Д., Х.К.и К.А..
С НА *** от 14.02.2003г., том ***, рег. номер ***,
дело ***/2003г. И.А.Й. е признат за
собственик на няколко имота, измежду които и дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в с. Ш., Община ***,
Област ***, съставляващо *** в кв. 24
по плана на селото при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***.
При изповядване на
възмездната сделка пред нотариуса е представен НА от 1992г., без същият да е
индивидуализиран с посочване на том и номер на нотариално дело.
От заключението на СТЕ,
изготвено въз основа на КРП от 1973г., КРП, изменен през 1990г., КККР от 2004г.
и КККР в настоящия си вид, се установява, че имотът, описан в КНА *** от 30.03.1992г. и този в договор за продажба от 30.03.1992г., за който
е съставен НА ***, том ***, дело ***/1992г., с площ от 575 кв.м. се
включват в парцел ***от кв. 24, които в КРП, изменен през 1990г. представлява
частта на застъпване от 568 кв.м.
между парцел ***, целият с площ от 713 кв.м. и реална част f 1, цялата с площ от 771 кв.м., отразени на комбинирана скица 3. Разликата от
7 кв.м. може да се дължи и на неточно измерване.
Имотът, описан в НА ***
от 14.02.2003г., том ***, рег. номер ***, дело ***/2003г. по КРП, изменен през
1990г. представлява целия парцел ***с площ от 713 кв.м., който включва следните
две части, а именно: част от 568 кв.м. от реална част f1 /тъмно зелен цвят/ и част с площ от 145 кв.м. от „реална
част” f2 /тъмно зелен цвят/, отразени на комбинирана скица 3. Разликата от 13 кв.м.
може да се дължи и на неточно измерване.
Имотът, описан в
договора за продажба по НА ***, том ***, дело ***/1992г. попада почти
изцяло в границите на този по НА ***от 14.02.2003г., том ***, рег. номер ***,
дело ***/2003г.
ПИ с идентификатор № ***по
КККР с площ от 573 кв.м. отговаря с голямо приближение по местоположение,
граници и площ /568 кв.м./ на частта, застъпена между парцел ***/червен цвят на
комбинирана скица 3/ от кв. 24 и реална част f1, отразена с тъмно зелен цвят на същата скица.
Между така посочените
имоти е налице частична идентичност. Имотът, описан в НА ***, том ***, дело ***/1992г.
попада почти изцяло в границите на
ПИ с идентификатор № ***по КККР.
ПИ с идентификатор № ***по
КККР попада почти изцяло в граните на имота, посочен в НА *** от 14.02.2003г.,
том ***, рег. номер ***, дело ***/2003г.
С решение от
22.07.1982г., постановено по гр.д. 2343/1982г. по описа на ВРС /л. 81 от гр.д.
3161/2004г. на ВРС, приобщено към доказателствата по делото/ Г.М. М., баща на Е.Г.М.,
е осъден да предаде на Р.Я.К., явяваща се майка на И.А.Й. владението върху
празно дворно място с площ от 2 270 кв.м. от имот с пл. номер 142 по плана
на селото, оцветено в жълто по заверената от съда скица, неразделна част от
решението, на осн. чл. 108 ЗС.
Скицата не е приложена
към представеното съдебното решение.
Към настоящия момент, гр.д.
2343/1982г. по описа на ВРС, е унищожено в цялост, включително и постановеното
по него решение и скица, съгласно писмо от 24.08.2017г. /л. 70/ от Служба
„Архив” при ВРС.
На 17.06.1998г. Т.М.П.е
депозирала в данъчната служба декларация вх. номер 2108848, с която по реда на
чл. 14 ЗМДТ е декларирала придобитият с договор за продажба от 30.03.1992г. по НА ***, том ***, дело ***/1992г.
недвижим имот /л. 17/.
За така декларирания
имот, Т.М.П.и съпругът й П.П., са заплащали местен
данък и такса „битови отпадъци” за времето от 2011г. до 2017г. /вкл./.
Представени са писмени
доказателства установяващи заплащане на данък върху недвижим имот в с. Ш. и
такса „битови отпадъци” за периода от 2005г. до 2010г., които не могат да бъдат
отнесени към имота, предмет на делото.
В периода от 2009г. до
2016г. И.Й. е заплащал също данък върху и такса „битови отпадъци” относно
недвижим имот, намиращ се в с. Ш.. Извършените плащания не биха могли също да
се отнесат към имота, предмет на делото.
С решение
2080/26.05.2016г., влязло в законна сила на 24.01.2017г. /л. 98/, е прието за
установено спрямо И.А.Й. и С. Г. Й., че Е.Г.М.
е собственик на ПИ с идентификатор *** по
КККР на с. Ш., ***, *** с площ от 841 кв.м. при граници: ПИ с идентификатор ***,
ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.
На 15.07.2004г. в Районен съд – Варна е образувано гр.д. 3161/2004г.
по искова молба, с която са предявени следните искове:
1./ от Е.Г.М. срещу И.А.Й.
и С. Г. Й. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за приемане за установено в
отношенията между страните, че Е.Г.М. е собственик на дворно място с площ от
845 кв.м., представляващо ПИ ***, кв. 24 по плана на с. Ш..
2./ от Т.М.П.и П.М.П. срещу
И.А.Й. и С. Г. Й. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за приемане за установено в
отношенията между страните, че съпрузите
Т.М.П.и П.М.П. са собственици на дворно място с площ от 575 кв.м.,
представляващо ПИ ***, кв. 24, находящо се в с. Ш., на основание договор за продажба от
30.05.1992г., за който е съставен НА ***, том ***, дело ***/1992г. и в условие на евентуалност давностно владение, осъществено в периода от 1992г. до
27.05.2005г., денят на проведеното първо съдебно заседание, в което е допуснато
изменение на иска, чрез прибавяне на ново основание, на осн.
чл. 116, ал. 1 ГПК /л. 98 от гр.д. 3161/2004г. на ВРС/.
На 27.05.2005г. по гр.д. 3161/2004г. по описа на ВРС е постъпила
насрещна искова молба.
С нея са предявени
следните обективно съединени искове, както следва:
1./ иск по чл. 97, ал.
1 ГПК /отм./ от И.А.Й. и С. Г. Й. срещу Е.Г.М. за признаване за установено по
отношение на страните, че И.А.Й. и С. Г. Й. са собственици на дворно място с
площ от 845 кв.м., представляващо ПИ ***, кв. 24 по плана на с. Ш..
2./ иск по чл. 97, ал.
1 ГПК /отм./, предявен от И.А.Й. и С. Г.
Й. срещу Т.М.П.и П.М.П. за
признаване за установено по отношение на страните, че съпрузите И.А.Й. и С. Г. Й. са собственици на дворно място с площ от
575 кв.м., представляващо ПИ ***,
кв. 24, находящо се в с. Ш., на основание договор за издръжка и гледане от
24.02.1983г., обективиран в НА ***, том ***, дело ***/1983г. на
нотариус И. К..
С решение
239/25.02.2010г., постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. 1609/2006г., е
потвърдено решение 1700/07.07.2006г. по гр.д. 3161/2004г. по описа на Районен
съд – Варна, с което:
1./ е отхвърлен
предявеният от Т.М.П.и П.М.П. срещу И.А.Й. и С. Г. Й. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за приемане за установено в отношенията между страните, че съпрузите Т.М.П.и П.М.П. са собственици
на дворно място с площ от 575 кв.м., представляващо ПИ ***, кв. 24, находящо
се в с. Ш., на основание договор за
продажба от 30.05.1992г., за който е съставен НА ***, том ***, дело ***/1992г. и на основание изтекла придобивна
давност, чрез владение упражнявано в
периода от 1992г. до 2005г.;
Исковете са отхвърлени
по съображения, че П.П. и съпругата му не са
установили при условията при пълно и главно доказване, нито че праводателят им Т.М.П.
е придобил правото на собственост върху имота, описан в НА ***, том ***, дело ***/1992г.,
на основание давностно владение, което е могъл да им
прехвърли с възмездната сделка, нито че съпрузите са придобили това право,
упражнявайки фактическата власт върху претендирания имот за периода от 1992г.
до 2005г. за себе си.
2./ е отхвърлен
предявеният от И.А.Й. и С. Г. Й.
срещу Т.М.П.и П.М.П. иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено
по отношение на страните, че И.А.Й. и С.
Г. Й. са собственици на дворно място с площ от 575 кв.м., представляващо ПИ ***, кв. 24, находящо се в с. Ш., на основание договор за
издръжка и гледане от 24.02.1983г., обективиран в НА ***, том ***, дело ***/1983г. на нотариус И. К..
Искът е отхвърлен по
съображения, че не е налице идентичност между имотите по КНА *** от 14.02.2003г., том ***, рег. номер ***, дело ***/2003г., измежду които
и дворно място с площ от 700 кв.м.,
находящо се в с. Ш., ***, ***, съставляващо УПИ ***в кв. 24 по плана на селото, са идентични
на този, описан в НА ***, том ***, дело ***/1983г.
3./ искът, предявен от Е.Г.М.
срещу И.А.Й. и С. Г. Й. с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за приемане за установено в отношенията между страните, че Е.Г.М. е
собственик на дворно място с площ от 845 кв.м., представляващо ПИ ***, кв. 24 по плана на с.
Ш., също е отхвърлен.
С определение 120/09.02.2011г., постановено по гр.д.
1062/2010г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение
239/25.02.2010г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. 1609/2006г. по жалба на И.А.Й.
и С.В.Й., с което е потвърдено решение 1700/07.07.2006г. по гр.д. 3161/2004г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен насрещният иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от жалбоподателите
срещу Т.М.П.и П.М.П. иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на страните, че И.А.Й. и С. Г. Й. са собственици на
дворно място с площ от 575 кв.м., представляващо ПИ ***, кв. 24, находящо се в с. Ш., на основание договор за
издръжка и гледане от 24.02.1983г., обективиран в НА ***, том ***, дело ***/1983г. на нотариус И. К..
Или, решението по гр.д.
3161/2004г. на Районен съд – Варна, е влязло в законна сила по отношение на Т.П. и П.П.
след изтичане на срока за касационно обжалване или на 13.04.2010г., поради неподаване на касационна жалба в определения
от закона срок, на осн. чл. 296, т. 2 ГПК, а по
отношение на И.А.Й. и С.В.Й. от
деня, в който не е допусната за разглеждане подадената от тях касационна жалба
или считано от 09.02.2011г., на осн. чл. 296, т. 3 ГПК.
Влязлото в сила решение
по гр.д. 3161/2004г. на ВРС се ползва със сила на пресъдено
нещо. То е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го
е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК, като обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхваща искането
и основанието на спорното право – чл. 298, ал. 1 ГПК.
След като решението е
станало необжалваемо - 13.04.2010г. може да се
заключи, че към деня на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 26.01.2010г., е отречено със сила на
пресъдено нещо правото на собственост, изтъкнато от
ищците по първоначалните искове Т.П. и П.П., основано на възмездна сделка от 30.05.1992г. и на давностно владение в
периода от 1992г. до 2005г.
Новият факт, осъществил се след влизане в сила на решението по гр.д.
3161/2004г. на ВРС, непреклудиран от силата на пресъдено нещо, е давностното
владение, упражнявано в периода от 2005г. до датата на подаване на исковата
молба – 16.03.2017г.
По реда на изменение на основанието на иска, ищецът е прибавил към
първоначално заявения период на давностно владение и
този изтекъл от исковата молба – 16.03.2017г. до датата на първото съдебно
заседание – 03.11.2017г. в рамките на предвидения в закона преклузивен
срок по чл. 214, ал. 1 ГПК. Посоченото изменение е допустимо и в този смисъл
Определение 545/07.07.2014г. постановено по ч. гр. д. № 3852/2014 г. на ВКС, III г.о.
След като решението е
станало необжалваемо – 09.02.2011г. може да се
заключи, че към деня на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 26.01.2010г., е отречено със сила на
пресъдено нещо правото на собственост, заявено от
ищците по насрещните искове И.А.Й. и С.В.Й.,
основано на възмездна сделка от 24.02.1983г.
Новият факт, осъществил
се след влизане в сила на решението по гр.д. 3161/2004г. на ВРС, непреклудиран от силата на пресъдено
нещо, на който ответниците могат да се позоват е давностното
владение, упражнявано от деня на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 26.01.2010г. до деня на подаване на
отговора на насрещната искова молба – 28.07.2017г.
С отхвърляне на
предявените положителни установителни искове с
обратна сила се заличават всички правни последици от предявения иск – както
прекъсване на давността, така и спирането й.
По инициатива на ищеца П.П. са допуснати гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите – Д.П.и Е. М..
От показанията на Д.П.се
установява, че за първи път посетил собствения на ищеца имот в с. Ш. преди
десет години, т.е. през 2007г. Същият имал правоъгълна форма, намиращ се по
пътя за циганската махала, с площ около един декар. Поводът за посещението била
молба на П.П. да изоре имота с трактор, собствен на г
– н П. Когато за първи път посетил имота, същият бил ограден от четирите му
страни. Имало колове и бодлива тел. Входна врата не е била поставена. Ищецът
откачил мрежата и поканил свидетеля да влезе двора. Влязъл в него от изток, от към
главния път. От ищеца узнал, че мястото е принадлежало на неговата майка, а
след смъртта й, е придобито от П.П.. От запад имотът
граничи с друг, собствен на руски граждани, от изток – с имот, принадлежащ на „Е.”
и с друг, собствен на А.М., в чиито двор са построени основи на къща, от север
– улица без изход, а от юг – друга улица. Към настоящия момент от запад имотът
не е ограден с ограда. Имотът граничи с този на руските граждани, които поставили
бетонни стени между техния имот и този на ищеца
След първото си
посещение преди десет години, г – н П. посетил дворното място още 2 – 3 пъти,
за да коси трева. Последното му посещение е отпреди 5 – 6 години. П.П. засадил мястото първо с люцерна, „която не станала”,
после с трева. Магаретата често влизали в имота и разрушавали оградата. Ищецът
отново ограждал дворното място, но накрая се отказал. Едва на скоро, г – н М. „май
пак го видял” да оправя оградата.
Последният път, в който
видял двора, той бил с колове, а някъде „било скъсано”. Оградата не била стабилна,
а в долния край имало жив плет, тръни и къпини. В долния край имотът на ищеца
граничи с този на А.М..
От показанията на Е. М.,
явяващ се първи братовчед на П.П. и страна по гр.д.
3161/2004г. на ВРС, се установява, че ищецът притежава дворно място с площ
около 500 кв.м. То принадлежало на дядо му, след това на неговата майка, а сега
е собствено на неговия братовчед. Мястото било обработвано от неговата майка,
която сяла люцерна. След смъртта й за мястото се грижи П.. Последно в имота
имало люцерна, но тя „изчезнала”. Имотът първоначално е бил ограден с дървени
колове, които често падали, защото на тях връзвали поводите на конете. Мястото
е почистено от растителност. Сега мястото е оградено със стълбове. Скоро ищецът
пак е ограждал имота с бетонови колове, но само отпред. „Отзад” е поставен жив
плет, а отстрани оградата е построена от собствениците на съседното място,
които са руски граждани.
След смъртта на майка
си ищецът изорал мястото и засадил за първи път люцерна през 2004 – 2005г. Тя
се „изгубила” преди 6 – 7 години. Люцерната била косена от Д., който имал
трактор, а после „на ръка” с косачка. На пролет ищецът почиства мястото от
храсти. До момента, в който майка му е била в състояние да се грижи за двора, в
него е имало засята люцерна.
Първо в мястото била
засадена царевица и фасул. В имота не е имало вода. Такава няма и към настоящия
момент. Имотът е поливан с вода, донесена с бидони, натоварени на каруца. С нея
ищецът поливал всеки корен на засадената царевица.
Свидетелят заявява, че
е имал възможност да наблюдава мястото на своя братовчед си през ден – два.
Когато бил висящ спора
между Е. М. и ответниците, последните идвали в „неговото място” и се карали. Ответниците не е виждал да
влизат в имота на П.П..
От показанията на В.А.,
син на ответниците, се установява, че родителите му имат място в долната част
на с. Ш. с площ около 500 кв.м. То граници с имота на наследниците на М., с
този на арх. Ж., от запад – имота на руснаците, а от горната част – път без
изход.
Имотът е собствен на
родителите му, считано от 1982г. Преди да бъде придобито от тях, бабата на г –
н А. осъдила дядото на Е. М. за мястото, а след приключване на делото го
прехвърлила на баща му.
Имотът е ограждан два
пъти. Първият път през 1982 - 1983г. с дървени колове и мрежа – бодлива и оградна, а вторият – дървени пръти през 1995г – 1996г.
Често дървените пръти били събаряни. Първоначално имотът бил изоран. После била
сята люцерна около десетина години. След това в имота не е сято нищо. А след
това от 1995 – 1996г., когато имотът бил повторно ограден до около 2008г. –
царевица и тикви.
Преди няколко месеца
ищецът П.П. е посетил мястото на родителите му и
сложил колове, „за да каже, че е негово” и стоварил един камион с пясък и
чакъл.
В момента мястото не се
обработва. Ищецът никога не е влизал в имота. Посещението му в с. Ш. се
изчерпва с идване на лов през почивните дни.
Съгласно чл. 79, ал. 1
ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя.
За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необхоД.
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато
/да нямат случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от
шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/,
да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе си/.
В конкретния случай, не
се установява фактическата власт да е установена трайно и несъмнено от ищеца П.М.
в периода от 2005г. до 03.11.2017г. с намерение за своене
на вещта.
Показанията на
свидетеля Д.П.се градят на впечатления за спорния имот, добити едва от 2 – 3
посещение за период от десет години, първото от което през 2007г., а последното
от преди 5 – 6 години. Извършване на откъслечни действия, изразяващи се в
изораване на дворното място с площ от 500 кв.м., а не с площ от 1 000
кв.м. през 2007г. по възлагане на ищеца по време на разглеждане на гр.д.
3161/2004г. на ВРС, не води до извод за трайно установена фактическа власт.
Показанията на другия
свидетел Е. М. относно лицето, което е засаждало култури в спорния имот и
момента на извършването им, не се кредитират от съда, поради явното им
противоречие.
Веднъж свидетелят
заявява, че майката на ищеца Т.М.П. е сяла люцерна, която е съществувала до
смъртта й, починала на 16.12.2002г. /л. 8/, а след това, че след смъртта й, едва
през 2004г. или 2005г., люцерна за първи път е сял П.П.,
която по – късно е „изчезнала” през 2010г. – 2011г. Показанията на същия свидетел, в частта, с
която сочи, че П.М. е оградил имота от едната му страна с бетонови стълбчета остават
изолирани и не подкрепени от други доказателства, поради което извод, че ищецът
действително е установил фактическата власт по изключителен начин и че има
намерение да държи вещта като своя, не може да бъде направен.
Отделно, свидетелят
следва да се счита и заинтересован от изхода на спора, от една страна поради
роднинската му връзка с ищеца, а от друга, поради дългогодишните гражданско
правни спорове с ответниците И.Й. и С. Й. ***.
Безсъмнено, както с
оглед признанието на ответниците, така и с оглед показанията на Е. М. и В.А.,
ищецът П.П. е поставил телена ограда едва през месец
юли 2017г. и пясък и чакъл в двора. Тези действия, извършени от ищеца в хода на
разглеждане на настоящия спор, също не водят до извод за установена фактическа
власт от П.П..
Дори и да се приеме, че
ищецът е установил фактическа власт върху имота, считано от 2005г., то възникналият
спор за собственост, окончателно разрешен през 2011г., е смутил владението.
Дори и ищецът да е
установил трайно фактическата власт върху имота след влизане в сила на
решението по гр.д. 3161/2004г. на ВРС или считано от 09.02.2011г., то до
03.11.2017г., не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен давностен срок,
през който може да се придобие абсолютното вещно право. Това обстоятелство не
се променя и от действията по заплащане на данъци за имота. Декларирането на
имота в данъчните служби и плащане на местни данъци и такси не доказват реално
упражнявана фактическа власт с намерение за своене на
имота.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че материално - правната легитимация на ищеца
като собственик на спорния имот не е доказана, а предявеният иск, следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора
в полза на ответника С.Й. следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски за заплатен депозит за изготвяне на СТЕ от 250 лв., а в
полза на И.Й. сумата от 380 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението за
прекомерност на уговорения и заплатен от И.Й. адвокатския хонорар от 850 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно.
Възнаграждението следва да бъде намалено до размера на сумата от 380 лв., която
е съобразена с действителна правна и фактическа сложност на делото и извършените
в едно съдебно заседание процесуални действия с участие на страните, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.П.,
ЕГН **********,*** срещу И.А.Й., ЕГН ********** и С.В.Й., ЕГН **********
*** 24 иск за установяване в отношенията между страните, че П.П. е собственик на ПИ с идентификатор № ***по КККР,
одобрени със заповед № КД – 14 – 03 – 49/22.04.2009г. на Началника на СГКК –
Варна, находящ се в с. Ш., ***, ***с площ 573 кв.м. при граници: ПИ № ***, ПИ №
***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, на основание давностно владение, осъществено в периода от 2005г. до
датата на първото съдебно заседание, в което е допуснато изменение на иска по
реда на чл. 214,а л. 1 ГПК – 03.11.2017г., на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Й., ЕГН **********,*** 24 сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Й., ЕГН **********,*** 24 сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: