Р
Е Ш Е Н И Е
№
260000 / 25.8.2020г.
гр. Перник, 25.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на тринадесети август, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Антония Стоева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08260 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от „Първа
Инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, срещу Б.В.В., с
адрес: ***, с
които се иска да бъде признато
за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 568,46 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
банков кредит № 000LD-R-019040 от 15.07.2014г., сключен между ответника и ищеца, сумата от 205,35 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.10.2015г. до 21.06.2017г. включително и сумата от 962,06 лв., представляваща обезщетение
за забава (наказателна лихва) за периода от 22.10.2015г. до 19.03.2019г.
включително, ведно с законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за
които суми по ч. гр. д. № 01914/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
20.03.2019г.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало със сключването на Договор за банков кредит №
000LD-R-019040 от 15.07.2014г. от тях, по силата на който ищеца е предоставил
на ответника банков кредит в размер на 2 500.00 лева. Крайният срок за
усвояване на кредита е бил до 31.07.2014г., като същия е изцяло усвоен на
16.07.2014г. От страните е било уговорено, че предоставения банков кредит ще
бъде върнат от ответника на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно
приложен към договора погасителен план. Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от 22.10.2015г. и с настъпил падеж на
21.06.2917г. Ищецът сочи, че ответникът не изпълнява поетите с договора
задължения, като не е заплатил дължимите 21 броя месечни вноски.
В
законоустановения едномесечен срок, предоставен с
разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът Б.В.В. не депозирал
писмен отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
и вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена
Заповед № 1415/21.03.2019г. по ч. г. д. № 01914/2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производства.
При
този изход на делото, право на разноски има само ищецът.
Съдът намира, че ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния
случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00лв. за заповедното и 150.00 лева за исковото производства, или
общо: 200.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал
разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исково производства в общ размер на 309,44 лева,
от които: 200.00 лева – юрисконсултско възнагарждение за исковото и заповедно производства и
109,44 лева – държавни такси за исковото и заповедно производства. С оглед
уважаване на предявените искови претенции, същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Първа Инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, срещу
Б.В.В., с адрес: ***, че Б.В.В. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 1 568,46
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит №
000LD-R-019040 от 15.07.2014г., сключен между ответника и ищеца, сумата от 205,35 лв., представляваща договорна лихва за периода от
21.10.2015г. до 21.06.2017г. включително и сумата от 962,06 лв., представляваща обезщетение за забава (наказателна
лихва) за периода от 22.10.2015г. до 19.03.2019г. включително, ведно с законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които суми по ч. гр. д.
№ 01914/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 20.03.2019г.
ОСЪЖДА Б.В.В., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа Инвестиционна
банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 309,44 лева, представляваща
направените в заповедното и исково производства разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване.
СЛЕД влизане на решението в сила ч .г. д. № 01419/2019г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав на ПРС, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: