Р Е Ш Е Н И
Е
/допълнително/
№ 260331
гр.Кюстендил,
13.05.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
При участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1188/2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е след отмяна с определение №
4/04.03.2021 год. по в.гр.д.№ 434/2020 год.КОС на решение № 365/15.06.2020 год.
по делото,в частта му имаща характер на определение ,по която е прекратено
производството по делото по предявен от ищцата иск.
С.М.Г., ЕГН:********** ***,
съд. адрес:***, офис 225 Б, чрез адвокат Н.Г., САК, е предявила против Д.С.Н.,
ЕГН: ********** ***, искове да бъде обявена за недействителна публичната
продан, извършена по изп.д. № 145/2003 год. по описа на ДСИ Славов, за недвижим
имот: първи жилищен етаж от двуетажна сграда, разположена в УПИ XIX, пл. сн. №
3933 в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с обща застроена площ на жилищния етаж,
ведно с две тераси от 73.45 кв.м. и 182 от външно стълбище и да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че не е собственик на същия.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска и част от обстоятелствата, на които се основава,
предявява насрещен иск да бъде осъдена ответницата да му предаде владението на
процесния имот.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, прие за установена фактическа обстановка в основното
решение,въпреки което в кратце я повтаря.
Видно от НА за
покупко-продажба № 50 от 02.11.1990 г., том II, дело 1165 на нотариус Стоян
Калчев е, че ищцата Г. е придобила възмездно собствеността на недвижим
имот-имот пл.сн. № 3933, с площ 516 кв.м. и включен в парцел XXIII, кв. 59,
ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка. По гр.д.№ 155/2002 г.КРС ищцата Г. била осъдена да
заплати на отв.Н. посочените в изп.лист
от 17.03.2003 год./л.14 / суми.Не се спори между страните,това се
установва и от писмо изх.№ 145/2003 от 13.01.2020 год. и възлагателно
постановление от 01.10.2004 г. на Н. С. – съдебен изпълнител при Кюстендилски
Районен съд по изп.д. № 145/03 г. по описа на КСИ,че същото е образувано за принудително събиране на
сумите по изп.лист от ищцата Г.,на публична продан е бил изнесен имота по
горният нотариален акт и на отв.Н. е възложена
собствеността върху недвижим имот, а именно: първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, разположена в УПИ XXIII, пл.сн. № 3932,3933, в кв. 59
по плана на гр. Кюстендил с общо застроена площ на жилищния етаж, заедно с
двете тераси – 73.48 кв.м. С констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007
г., том II, рег. 2816, дело 226 по описа на нотариус Б. А., рег. № 325, район
на действие РС – Кюстендил и НА № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело
173 по описа на нотариус М. М., рег. № 696, район на действие РС – Кюстендил е
признато правото на собственост на Н. върху съответно първи жилищен етаж от масивна сграда,
разположена в УПИ XIX, кв. 59 и самостоятелен обект с идентификатор
41112.500.3.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил. Съгласно техническа експертиза вх. № 4818/25.02.2020 г. на в.л. инж.
Д.Х. недвижимият имот, възложен с
Постановление от 01.10.2004 г. на съдия изпълнител Славов по изп.д. 145/2003 г.
по описа на КИС е напълно идентичен със самостоятелен обект на собственост
описан в констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег.
2816, дело 226 по описа на нотариус Б. А., рег. № 325, район на действие РС –
Кюстендил и НА № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на
нотариус М. М., рег. № 696, район на действие РС – Кюстендил и съответства на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.3.1.1. Имоти с
идентификатори 41112.500.3.1.2 и 41112.500.3.1.3, за които е налице титул за
собственост на ищцата Г., а именно НА № 153 от 20.03.2009 г., се намират съответно
под и над процесния обект, на първи (приземен) и трети (тавански) етаж от
изградената масивна жилищна сграда. С допълнителна експертиза вх. №
7807/07.05.2020 г. на същото в.л. се установи идентичност на процесния имот на
място с възложения такъв на ответника по изп.д. 145/03 г. по описа на КИС и
описаните такива в посочените по-горе констативни нотариални актове на името на
Н..
От посоченото възлагателно
постановление по изп.д. 145/03 г. по описа на КСИ /л. 44 от делото/ се
установява, че процесният недвижим имот е възложен на ответника Н. за сума в
размер на 14780 лв. Представеното заверено копие на ИЛ от 17.03.2003 г. /л.
71/, както и заверено копие на платежно нареждане от 29.09.2004 г. /л. 73/
установяват извършено от Н. плащане с основание „плащане цена на недв. имот по
изп. д. 145/03 г.“ в размер на 4223,07 лв.
От приетите по делото
показания на свидетелите се установява следното: показанията на св. Стойнева и
св. Сарафова установяват, че до смъртта на майката на ищцата Г. през 2012 г.
същата е обитавала приземния етаж, а през зимата – първия, до който е достигала
по вътрешно стълбище. Освен семейството на ищцата, свидетелите не са виждали
друг да обитава имота. Не са виждали достъпът до втория етаж, осигурен чрез
вътрешно стълбище, да е ограничаван. Свидетелят Ц. сочи, че от 2005 година
насетне е воден от ответника Н. около 10-15 пъти в процесния имот, последно
2014, 2015 г., на първия етаж, който е над сутеренния. До етажа стигали по
външно стълбище, ответникът разполагал с ключ и отключвал, никога там не е
имало друг човек. Ответникът бил изградил стена като ограничил достъпа до
първия етаж /над сутеренния/ по вътрешното стълбище и такъв се осигурявал по
външно стълбище. Понастоящем достъпът му до етажа бил възпрепятстван.
Показанията на св. Х. установяват, че през 2013 г. ответникът Н. е провел оглед
на процесния имот, в качеството си на потенциален продавач, като до имота
осигурил достъп на свидетелката и мъжа й /поотделно, в отделни дни/ по външно
стълбище, след което отключил втория етаж. Сочи, че е имало зазидана стена като
не е имало връзка между сутеренния етаж и този над него. Вещото лице инж. Д.Х.
с допълнителна експертиза вх. № 7807/07.05.2020 г. установява, че към момента
на огледа на имота достъпът към процесния имот се осъществявал по 2 начина:
чрез външно стълбище и вътрешно стълбище от долния етаж.
Видно от
заверено копие на Решение № 26/29.01.2019 г. по АНД 708/2018 г. по описа на
КРС, потвърдено с Решение № 120/11.11.2019 г. по ВНАХД № 189/2019 г. по описа
на КнОС /л. 74 – 79 от делото/ е, че ищцата Г. е призната за виновна в това, че
в периода между м. април 2015 г. до 05.06.2017 г. с гр. Кюстендил, ул. „************,
самоволно е заела недвижим имот – жилище с идентификатор 41112.500.3.1.1,
собственост на Д.С.Н., ЕГН: **********,***, от чието владение е отстранена по
надлежен ред – с протокол за въвод във владение от 15.11.2004 г. по изп.д.
145/03 г. по описа на КРС, престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, като е
освободена на осн. чл. 78а от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
По иска с правно основание чл. 496, ал.3 от ГПК
Мотиви за недопустимостта,но и за
неоснователността на този иск съдът изложи в основното решение,като с
настоящото ги приповтаря и систематизира касателно основателността му.
Защитата на длъжника срещу
незаконосъобразни действия на принудително
изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по
исков ред на материалната
незаконосъобразност на принудителното
изпълнение и чрез обжалване действията на
съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална незаконосъобразност.Писмените доказателства по
делото-представените изпълнителен лист по гр.д.№ 155/2002 г.КРС и
постановлението за възлагане на СИ при КРС по изп.дело № 145/2003 год.
установиха безспорно,че С.Г. е била осъдена да заплати на отв.Д.Н. парична
сума, за принудителното събиране на която е било образувано посоченото
изпълнително производство, по което за удовлетворяване на вземането на
взискателя е бил изнесен на публична продан процесният недвижим имот, който е
бил възложен на взискателя,участник в публичната продан, като е внел по сметките на ДСИ
продажната цена.
По силата на чл. 496, ал. 3 ГПК,
действителността на продажбата чрез публична продан може да бъде оспорвана по
исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В настоящия
случай, практически такива нарушения не се сочат от ищцата С.Г. и не се
установяват от доказателствата по делото.Въпреки това и съгласно указанията на
въззивната инсанция съдът излага следното.
Релевираните от ищцата
основания за прогласяване недействителността на публичната продан са липса на
връчване на процесното възлагателно постановление, неидентифициране на
процесния имот към датата на издаване на възлагателното постановление,
невръчено разпределение за сметки, като съставляващи действия по принудително
изпълнение не могат да бъдат атакувани по исков път след изтичане срока за
обжалване на възлагателното постановление /за обжалването на което не се
ангажираха доказателства в процеса/, а отделно, същите не фигурират като
основания на иска по чл. 496, ал.3 от ГПК, където основанията за оспорване на
проданта по исков път са numerus clausus.Въпреки изложеното те са неоснователни.Що се отнася
до соченото като основание за нищожност на проданта „неполучаване“ от ищцата на
продажната цена на процесния имот, то доколкото проданта се реализира в рамките
на заведено изпълнително производство, липсва основание получената при проданта
сума да бъде „получена“ от ищцата, същата длъжник в производството по
принудително изпълнение. Получената цена отива за удовлетворяване вземането на
взискателя /респ., както е в случая, е извършено прихващане с вземането на
взискателя, доколкото той е и купувач по проданта/. Още повече,че законодателният
термин е при неплащане на цената,т.е когато обявеният за купувач не плати
продажната цена,което ако бе въведено като твърдение би било неоснователно,тъй като такива доказателства,а
именно че ответникът по този иск е платил цената се събраха. С възлагателно постановление по изп.д. 145/2003 г. на ДСИ Славов по описа на
КРС, ответникът и ищец по насрещния иск Н. е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот с оглед произведения вещен ефект на акта на органа по
изпълнението,като имота е в достатъчна степен индивидуализиран. В случая ищецът не се домогва да бъде съдебно отречено изпълняемото право,
още по-малко сочи фактите, предвидените в чл. 439, ал. 2 ГПК.Твърдението на ищцата за
придобиване на собствеността на оригинирено основание-давностно
владение,въведено като възражение и по предявеният насрещен иск, е
неоснователно,тъй като тя не успя да ангажира
доказателства,че постановлението за възлагане не е влязло в законна сила,както
и такива,че ищецът по иска с пр.осн.чл.108 ЗС не е бил въведен във владение на
имота. Бе
установено по делото от заверено копие на Решение №
26/29.01.2019 г. по АНД 708/2018 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение №
120/11.11.2019 г. по ВНАХД № 189/2019 г. по описа на КнОС /л. 74 – 79 от
делото/ е, че ищцата Г. е призната за виновна в това, че в периода между м.
април 2015 г. до 05.06.2017 г. с гр. Кюстендил, ул. „**********, самоволно е
заела недвижим имот – жилище с идентификатор 41112.500.3.1.1, собственост на Д.С.Н.,
ЕГН: **********,***, от чието владение е отстранена по надлежен ред – с
протокол за въвод във владение от 15.11.2004 г. по изп.д. 145/03 г. по описа на
КРС, престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, като е освободена на осн. чл. 78а от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер
на 1000 лева,което решение обвързва съда и страните за визираните
обстоятелства,свързани със съставомерността на извършеното престъпление,като те
се свеждат до това,че ищцата е била отстранена от владението на имота след
проведената публична продан, след което самоволно отново го е заела.Като се вземе в предвид това,че
предвидените в чл.79,ал.1 ЗС давностни срокове не биха могли да изтекат в
периода 15.11.2004 год. до датата на предявяване на иска.По отношение на
упражнената фактическа власт от ищцата и сроковете за същата съдът изложи
мотиви в основното решение към които препраща с настоящото.
С настоящото решение съдът препраща към мотивите на основното и относно
квалификацията на предявеният от ищцата иск и невъзможността същият да бъде
квалифициран като такъв по чл.494 ГПК и чл.498 ГПК.
По отношение твърдението на ищцата,че не е получила цената съдът изложи
доводи както в настоящото,така и в
основното решение,на които се позовава и сега,като в кратце повтаря това,че за недействителността на публична продан на недвижим имот по реда на
принудителното изпълнение не са приложими по аналогия общите основания
за недействителност на сделки, съгласно чл. 26 и сл. от ЗЗД (в този смисъл и Определение
№ 161 от 05.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5395/2008 г. на ІІ гр. отд.),защото правната уредба на чл. 26 от ЗЗД касае договори и договорни
отношения, а отношенията в изпълнителното производство се регулират от дадените
в ГПК способи за обжалване на действията на съдебния изпълнител,като в случая не се
касае и за иск по чл. 439 ГПК.
Предявеният от ищцата иск съобразно изложеното е неоснователен и ще се
отхвърли.По отношение на разноските не е необходимо допълнително
произнасяне,защото въпросът е решен с основното решение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от С.М.Г., ЕГН:**********
***, съд. адрес:***, офис 225 Б, чрез адвокат Н.Г., САК, против Д.С.Н., ЕГН: **********
***, искове да бъде обявена за недействителна публичната продан, извършена по
изп.д. № 145/2003 год. по описа на ДСИ С. при КРС , за недвижим имот: първи
жилищен етаж от двуетажна сграда, разположена в УПИ XIX, пл. сн. № 3933 в кв.
59 по плана на гр. Кюстендил с обща застроена площ на жилищния етаж, ведно с
две тераси от 73.45 кв.м. и 1/2 от външно стълбище -7.74
кв.м.,или обща квадратура от 81.22 /осемдесет и един и двадесет и два/кв.м.,при
граници и съседи на цебия УПИ: улица,УПИ XXVII/двадесет и седми/,пл.сн.№ 3934 /три
хиляди деветстотин и тридесет и четвърти/,земеделски земи по плана за
земеразделяне и УПИ XXIII /двадесет и трети/,пл.сн.№ 3932/ три хиляди
деветстотин и тридесет и втори/,поради невръчено уведомление за приключена
продан,поради невръчено разпределение на сметки на сумите,постъпили от
публичната продан и поради неполучена продажна цена от недвижимия имот,предмет
на проданта и да бъде установено по отношение на ищцата,че ответника не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.500.3.1.1 / землище
четиредесет и една хиляди сто и дванадесет,кадатстрален район
петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект първи/, с две
тераси, по КККР на гр.Кюстендил,одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 год.
на Изп.директор на АГКК,находящ се в сграда № 1-едно,разположена в поземлен
имот с идетификатор 41112.500.3,с административен адрес на имота: гр.************
/две,буква В/,ет.1 /първи/-втори строителен,с предназначение на самостоятелния
обект-жилище,апартамент,брой нива на обекта-едно, с площ от 73.48 /седемдесет и
три и четиредесет и осем /кв.м.,стар идентификатор-няма,при съседи на апартамента
по кадастралната схема: съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
няма,под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.3 /землище
четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен
имот трети,сграда едно,обект трети/,над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 41112.500.3.1.2 / землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект
втори/,ведно с прилежащите 182-една втора ид.част от външното стълбище с площ
от 7.74 /седем и седемдесет и четири/кв.м.,заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС,както и от припадащото
се право на строеж върху поземления
имот,който самостоятелен обект е идентичен с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда.
Решението подлежи на обжалване с възизвна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: