№ 19
гр. Нови пазар , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20213620200182 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят ОБР. ХР. ОБР. твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, така ,
както административно наказващия орган го е описал и не следва да носи административно
наказателна отговорност за него. Заявява, че е закупил лекотоварен автомобил „***“ модел
„***“ с рег. № ***, който придобил от свой познат Т.. Уговорили се да го изплаща на части,
като започнал да владее МПС през юли 2020 г. и с него отпътувал за Германия. Около
новогодишните празници, със същия автомобил пристигнал в Р. България. На 27.12.2020 г.
когато сменял масло на превозното си средство бил намерен от служители на РУ-Нови
пазари уведомен, че е сниман с радар предния ден,както и че управлявания от него
автомобил е с прекратена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Бил
му съставен акт за констатираното нарушение на КЗ. Жалбоподателят останал озадачен от
този информация и вмененото му нарушение. Наложило се да сключи нов договор на
06.01.2021 г., въпреки че автомобилът имал застраховка, сключена с ЗАД „***“-София с
валидност една година. Твърди още, че Гаранционен фонд не е изпълнил задължението си да
го уведоми за прекратената застраховка и той е управлявал с убеждението, че има действащ
договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Моли съдът да отмени издаденото
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от упълномощен
представител. Поддържа жалбата си, акцентира върху наличието на действащ договор за
застраховка и отсъствието на уведомление от Гаранционен фонд за прекратяването му.
1
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен
интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално
допустима.
На 06.01.2021 г. е съставен АУАН с бл.№ 760105, съгласно който на 26.12.2020 г. около
10,37ч. в гр. Каспичан, по път І-2 км.133+235 до разклона за гр. Плиска, жалбодателят
управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на Т. М. Т., като
управляваният автомобил не бил регистриран по надлежния ред на територията на РБ, като
регистрацията му била прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 07.12.2020 г.
В акта е посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, няма посочени възражения.
Относно установеното нарушение по 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е била сезирана ШРП относно
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 18.03.2021 г. на ШРП е прекратено
образуваното на ДП по преписката, а същата е върната на административния орган за
произнасяне с ЗАНН.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 21-0307-
000210/06.04.2021 г. на Началника на РУ Нови пазар, с което за това, че на 26.12.2020 г.
около 10,37ч. в гр. Каспичан, по път І-2 км.133+235 до разклона за гр. Плиска, жалбодателят
управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, което към дата 26.12.2020 г. е било с
прекратена регистрация, прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В НП е
посочено, че административното производство е било образувано по реда на чл. 36, ал.2 ат
ЗАНН, а деянието е установено в хода на разследване по ЗМ № 17/2021 г. на РУ Нови пазар,
прекратено с постановление за отказ за образуване на ДП по чл. 345, ал.2 от НК от
18.03.2021 г.
С НП за описаното нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП административно наказание
глоба от 200лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.05.2021 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това
органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са
издадени в съответствие със закона.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 26.12.2020 г. жалбоподателят ОБР. ХР. ОБР. управлявал ползваният от него лекотоварен
автомобил „***“ модел „***“ с рег. № ***, по път I-2. Близо до разклона за гр. Плиска по
този път той бил заснет с техническа средство при управление с превишена скорост.
За извършеното от жалбоподателя нарушение са изготвени видеоклипове, сочещи МПС-то,
управлявано от него, като такова с рег. № ***, л. 47-48 от делото.
По делото се установява, че лекотоварният автомобил „***“ модел „***“ с рег. № *** е
собственост на Т. М. Т. от гр.Нови пазар, обл. Шумен, съгласно справка за МПС, л. 24 от
делото. Посочено е също, че регистрацията на МПС-то е била прекратена служебно на
07.12.2020 г. От справката на л. 35 се установява, че този автомобил е със служебно
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 143, ал.10 от ЗДВП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 7 от КЗ, информационният център, към Гаранционния
фонд, е органът, който предоставя на компетентните органи, в т.ч и на Изпълнителната
агенция „Автомобилна администрация“ данни за действащите и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците и за
действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По настоящето дело липсват представени от
административнонаказващия орган доказателства за изпратена такава информация, която
съгл. ал.8 от с.з се извършва по електронен път, в реално време, чрез автоматизирани
интерфейси между информационните системи на органите по ал. 1, при спазване на
правилата за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
От изисканата от съда писмена информация от застрахователя ЗАД „***“ гр. София се
установява, че полица за застраховка „Г.О“ за лекия автомобил „***“ модел „***“ с рег. №
*** е била сключена на 06.08.2020 г., като към тази дата ППС е притежавало чуждестранен
регистрационен номер. Поради това тази застраховка е била за срок от 30 дни по номер на
рама, като тази застраховка не може да се сключва повторно. Според посоченото в писмото,
като е изтекъл този срок застраховащият не представил свидетелство за регистрация на
автомобила с български регистрационен номер и не предприел действия за анексиране на
договора, следствие на което полицата е била прекратена в 00,00 часа на 07.09.2020 г.
Собственикът на автомобила Т.Т. не е бил уведомяван за прекратяването нито от
Гаранционен фонд, въпреки задължението му за това, нито при служебното прекратяване на
3
регистрацията от контролния орган.
Съдът извърши служебна проверка относно наличието на действаща застраховка на
управляваното от жалбоподателя МПС, към датата на прекратяване на застраховката му.
Проверката е извършена на сайта на Гаранционен фонд за сключена застраховка
"Гражданска отговорност", http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg, където за МПС
с рег.№ *** се установява, че към дата 04.09.2020 г. има действаща застраховка „ГО“,
сключена към "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД на 06.08.2020 г. и валидна за една
година до 06.08.2021 г. По делото от жалбоподателя са представени копия на
застрахователни полици и фактури за платена задължителна застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ към ЗК Булстрад, както и копие от самата застрахователна полица №
4704200708000120/08.08.2020 г. Срокът на валидност на тази застраховка е до 07.08.2021 г.
От това, че към 04.09.2020 г. е имало действаща застраховка „ГО“ за управляваното МПС от
жалбоподателя, следва, че неправилно и в нарушение на закона е била прекратена неговата
регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДВП.
Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „Регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не съдържат отговор на това какво е „прекратяване на регистрация“. Отговор
ни дава разпоредбата на чл. 1 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно
документите за регистрация на превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива
1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на
превозни средства и към чл. 2 се добавят новите понятия: „временно отнемане на
регистрация“ и „прекратяване на регистрация“. Последното означава, отмяната на
разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното
движение.
Според вътрешното ни право, чл. 143, ал.10 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т. 8 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., се предвижда ред за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, в
т.ч. и при случаите, когато за автомобила не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Самото прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., като съгласно чл. 18б, ал.1, т. 8 от наредбата, прекратяването в случаите по чл.
143, ал. 10 ЗДвП се извършва след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно ал.2 от чл.
18б от наредбата, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
4
собственикът на ПС, посочен в регистъра. По настоящето дело и приложени към
административнонаказателната преписка документи липсва доказателство за извършено
уведомяване на собственика на МПС-то, а посоченото в справката, че е уведомен на
22/11/2020 г. няма обвързваща доказателствена сила. По административната преписка
липсва приложен акт за извършено уведомяване на собственика на МПС-то, съгл. чл. 574,
ал.10 от КЗ за това, че няма сключена задължителна застраховка „ГО“.
След като не е бил надлежно уведомен собственикът на МПС-то за служебното
прекратяване на регистрацията, то ползвателят на същото, също няма как да узнае за
извършеното служебно прекратяване. За водачът на МПС със служебно прекратена
регистрация, който не е негов собственик, няма задължение по закон или друг нормативен
акт да се информират предварително за прекратяването на регистрацията на МПС-тата. От
това следва, че след като собственикът на МПС не е надлежно уведомен за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС, то няма как и водачът на такова МПС да
знае за прекратяването. Освен това, както се установи след извършената справка, за
автомобила е имало надлежно сключена и действаща в застраховка „ГО“ към "ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД на 06.08.2020 г. и валидна за една година до 06.08.2021 г., т.е
за целия период до датата на служебното прекратяване.
При извършването на проверката за наличие на валидна застраховка „ГО“, съдът съобрази,
че в НП като МПС, което е било с прекратена регистрация е посочено МПС с рег. № ***,
което е различно от посоченото в АУАН, както и в постановлението на ШРП за отказ за
образуване на ДП по чл. 345, ал.2 от НК от 18.03.2021 г., където е записано, че МПС-то е с
рег. № ***. От събраните по делото други писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че МПС-то, управлявано от жалбоподателя е описаното в АУАН или това е МПС с
рег. № ***, „*** ***“, вид лек.автомобил, оранжев металик и допълнителен цвят Бял
металик, собственост на Т. М. Т., л.24 от делото.
В НП е посочено, че нарушението е извършено по отношение на МПС с рег. № ***, относно
което също бе извършена проверка в гаранционния фонд, от която се установи, че и за него
има валидна застраховка „ГО“, към "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, сключена на
24.07.2020 г. и валидна до 24.07.2021 г.
Наличието на сключени и действащи застраховки е било установимо, както към датата на
служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то, така и към датата на установяване
на нарушението. Липсата на доказаност на посоченото в обстоятелствената част на НП,
досежно МПС-то, което е било със служебно прекратена регистрация и с което е извършено
нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, прави издаденото НП необосновано и недоказано.
Съдът намира, че е налице липса на нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, доколкото по
делото се установи, че към датата на извършване на описаното в НП деяние, МПС-то на
жалбоподателя, МПС с рег. № ***, „*** ***“, е било надлежно регистрирано, по смисъла на
5
§2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно посоченото в справка за история
на ПС, на гърба на л.24 от делото.
За нарушаването на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 3от ЗДвП предвижда
административно наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред, лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Тази хипотеза изисква МПС да
не е регистрирано по надлежния ред, каквото се установи, че не е налице. Безспорно
прекратяването на регистрацията на МПС, го прави ненадлежно регистрирано. Това
прекратяване обаче, следва да е извършено в рамките на закона, каквото по настоящето дело
не се доказа. Освен това, за да се наложи предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на
общо основание извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или
непредпазливо, съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена
санкция за това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат
разпоредбите на НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи,
че водачът на МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то,
не е знаел за служебно прекратената регистрация, а същия и не е бил длъжен да се
информира за такава преди да приеме да управлява МПС-то. Освен че се установи, че не е
било налице основание за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, то и
собственикът на МПС-то не е бил надлежно уведомяван за това. Липсата на знание от
страна на собственика, води и до това, че липсва такова знание и от страна на водача на
МПС за извършеното прекратяване на регистрацията на МПС-то. Това от своя страна води
до липса на умисъл от негова страна за извършване на соченото нарушение. Изискуемата по
закон форма на вината е пряк умисъл, който в случая отсъства. Това кореспондира и с
посоченото в мотивите на Постановлението за отказ за образуване на ДП на ШРП,
доколкото по своя характер двете норми, тази на чл. 345, ал.2 от НК и чл. 175, ал.3, предл.1-
во от ЗДвП са идентични. Различната отговорност – наказателна или административна е
според степента на засягане на обществените отношения. Дори и при непредпазливите
нарушения е необходимо знание за фактите и обстоятелствата водещи до определено
правонарушение. В тази връзка не може да се споделят доводите на въззиваемата страна, че
деянието можело да бъде осъществено и при двете форми на вина – умисъл и
непредпазливост, както и че в конкретния случай било налице именно втората форма.
Липсата на знание за фактите, обуславящи съответния вид отговорност изключва и
отговорност за последиците от тях.
Съдът намира, че установеното несъответствие между посочения в АУАН, респ.
постановлението на прокуратурата, от една страна и НП от друга, регистрационен номер на
МПС-то, с което е извършено нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото по делото се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № ***, а не посоченото в НП
МПС с рег. № ***, за който било установено, че е с прекратена регистрация. В АУАН,
6
управлявания от жалбоподателя автомобил е бил правилно посочен. Правилно е посочен и в
постановлението на ШРП.
Това несъответствие между установеното с АУАН с бл.№ 760105, респ. в Постановлението
на ШРП от 18.03.2021 г. и посоченото в НП представлява съществено процесуално
нарушение, по смисъла на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, налагащо отмяна на
издаденото НП.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски. Такива той не е и
направил.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, приложима субсидиарно съгл. чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От това следва, че въззиваемата страна няма право на
разноски по делото.
Поради горното искането следва да се отхвърли.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №21-0307-000210/06.04.2021 г., на Началника на
РУ “Полиция” към ОД МВР - гр. Шумен, с което на ОБР. ХР. ОБР. с ЕГН ********** от
гр.Нови пазар, обл.Шумен, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175,ал.3,
пр.1 от ЗДвП и съгл. чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца.
Отхвърля искането по чл. 63, ал.5 от ЗАНН на ОД МВР Шумен за присъждане на разноски
по делото.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в 14
/четиринадесет/ дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8