№ 833
гр. Пазарджик, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100873 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Р. твърди,
че на 21.02.2019 г. е сключил с ответника ЕТ „А.-З. В.“ договор за използване
на електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида
*********, ІD на договор М6243855. С Приложение № 1 от 05.03.2019 г. за
срок от две години бил активиран пакет от услуги фиксиран интернет и
телевизия с план А1 Разширен 25 със стандартна месечна такса 23.99 лв. и
промоционална такса в размер на 20.39 лв. Към ТВ-услугата били добавени
допълнителни пакети A1 Xplore TV Мах със стандартна месечна такса в
размер на 6.99 лв. и промоционална такса в размер на 3.99 лв., Екстра Диема
Екстра с месечна такса в размер на 9.99 лв. без ДДС, MAX Sport Plus с
месечна такса 5.82 лв. без ДДС и месечен абонамент – допълнителна карта
СА modul R99157 с месечна такса 6.65 лв. без ДДС и промоциоална такса 3.32
лв. без ДДС. По договора били издадени фактури на обща стойност 287.12 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги договорът за електронни съобщителни услуги
бил едностранно прекратен, считано от 24.07.2022 г. Поради забавеното
плащане на месечните такси и потребление ответникът дължал и мораторна
лихва в размер на 20.28 лв. за периода от 16.03.2022 г. до 25.01.2023 г. За
посочените вземания ищецът се бил снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 293/2023 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, против която било постъпило възражение от длъжника. Поради
1
това предявява иск и моли да бъде установено в отношенията между страните
съществуването на вземане в размер на 287.12 лв. за месечни такси и
потребление за използване на услуги за периода от 21.01.2022 г. до 20.07.2022
г. и мораторна лихва върху същото в размер на 20.28 лв. за периода от
16.03.2022 г. до 25.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
плащане. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното
производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТ „А.-З. В.“ не е подал
отговор на исковата молба, но в хода на заповедното производство е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, имащо правните последици на отговор на
исковата молба съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощника
С. В., който оспорва иска. Представя доказателства за заплащане на
дължимата главница.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 19.02.2019 г. между „А1 България“ ЕАД в качеството на оператор и
ЕТ „А.-З. В.“ в качеството на абонат е сключен договор № *********, с който
операторът се е задължил да предостави на абоната за срок от две години
електронни съобщителни услуги – фиксиран интернет и телевизия по избран
пакет А1 Разширен 25 с промоционална месечна такса от 20.39 лв., а на
05.03.2019 г. към предоставяната услуга е добавен допълнителен пакет A1
Xplore TV Мах с промоционална такса в размер на 3.99 лв., Екстра Диема
Екстра с месечна такса в размер на 9.99 лв., MAX Sport Plus с месечна такса
5.82 лв. без ДДС.
За предоставените електронни съобщителни услуги „А1 България“ ЕАД
е издал на абоната фактура № **********/23.02.2022 г. за отчетен период от
21.01.2022 г. до 20.02.2022 г. на стойност 61.09 лв. с ДДС, фактура №
**********/23.03.2022 г. за отчетен период от 21.02.2022 г. до 20.03.2022 г. на
стойност 52.48 лв. с ДДС, фактура № **********/26.04.2022 г. за отчетен
период от 21.03.2022 г. до 20.04.2022 г. на стойност 52.48 лв. с ДДС, фактура
№ **********/23.05.2022 г. за отчетен период от 21.04.2022 г. до 20.05.2022 г.
на стойност 63.38 лв. с ДДС, фактура № **********/23.06.2022 г. за отчетен
период от 21.05.2022 г. до 20.06.2022 г. на стойност 52.48 лв. с ДДС и фактура
№ **********/25.07.2022 г. за отчетен период от 21.06.2022 г. до 20.07.2022 г.
на стойност 53.87 лв. с ДДС и кредитно известие № **********/23.08.2022 г.
за сторниране на сумата от 48.99 лв. с ДДС. Общият размер на дължимите
абонаментни такси е 287.12 лв.
На 12.07.2023 г. абонатът е заплатил в полза на „А България“ ЕАД сума
в общ размер на 287.12 лв. по изброените фактури.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
2
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за съществуване на вземане за незаплатена стойност на ползвани
електронни съобщителни услуги и лихва за забава.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, а
исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
изпълнението на задълженията си по договора да предостави електронни
съобщителни услуги на абоната. В тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване заплащане на дължимата сума.
Наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за електронни съобщителни услуги не се отрича от ответника и се
установява от представените по делото писмени доказателства – договор за
електронни съобщителни услуги и приложения към него, които носят
подписите на двете страни в правоотношението и съдържат уговорки за
всички съществени елементи на този вид правоотношения, с оглед на което са
породили правни последици и надлежно обвързват страните по делото.
Издадените от ищеца през исковия период фактури удостоверяват
потреблението на електронни съобщителни услуги, което е породило
насрещното задължение на абоната да заплати месечната абонаментна цена.
В хода на производството по делото ответникът е заплатил месечните
абонаментни такси в пълен размер съгласно представените от ищеца фактури
и е ангажирал надлежни писмени доказателства за това. На основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК извършеното плащане следва да бъде взето предвид от съда като
факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното
право. Поради това предявеният иск за съществуване на вземане за
незаплатена стойност на доставени електронни съобщителни услуги в размер
на 287.12 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като основателен
следва да бъде уважен искът за съществуване на вземане за лихва за забава в
размер на 20.28 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2023 г.,
до окончателното й изплащане – 12.07.2023 г., тъй като е настъпил падежа на
всяка от фактурите и липсват доказателства за плащане на лихвата за забава.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в исковото и заповедното производство, тъй като не е
заплатил в срок дължимите месечни абонаментни такси и с това е дал повод
за предявяване на иска.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК
3
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД че ЕТ „А.-З. В.“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „****** дължи на „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от главния изпълнителен
директор А. В. Д. и изпълнителния директор М. М., сумата от 20.28 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 25.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 287.12 лв. от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането – 12.07.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 293/2023 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на
чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
вземане размер на 287.12 лв., представляващо незаплатени месечни такси и
потребление за използване на услуги за периода от 21.01.2022 г. до 20.07.2022
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 293/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ „А.-З. В.“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от главния изпълнителен директор А. В. Д. и изпълнителния
директор М. М., разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 75 лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в
размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4