№ 953
гр. П., 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101628
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от „С.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***; П. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и
Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, срещу „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес: гр.
***, с която е предявен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да
бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не му дължат сумата от 812.00
евро, представляваща изискуема главница по анюитетни вноски с настъпил падеж както
следва: 15.04.2014 г.; 15.05.2014 г.; 16.06.2014 г.; 15.07.2014 г.; 15.08.2014 г.; 15.09.2014 г.,
сумата от 2687.33 евро, представляваща изискуема главница, сумата от 335.67 евро,
представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.03.2014 г. до 16.10.2014 г.
включително, сумата от 138.18 евро, представляваща изискуема наказателна лихва за
периода от 15.04.2014 г. до 15.10.2014 г. включително върху падежирали главници; сумата
от 284.02 евро представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 17.10.2014 г.
до19.03.2015 г. включително върху предсрочно изискуемата главница, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
166.53 лева платена държавна такса и сумата 521.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
за която сума е издаден изпълнителен лист в пола на ответника по ч. гр.д. № *** г. по описа
на ПРС и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ –
С.Б.. Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
1
Ищците твърдят, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок „***“ ЕООД са подали отговор, в който са изразили
становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът твърди, че в процесния случай вземането следва да се погаси с изтичането на
петгодишен давностен срок, като давността е прекъсната многократно, поради което и
процесните суми не са погасени по давност. В отговора е противопоставил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. По подробно
изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват. В депозирана молба
поддържат предявения иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените
разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана молба чрез адв. П.
В. оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № ***/2015 г. по описа на ЧСИ – С.Б., се
установява, че на 25.11.2015 г. по ч. гр. д. № ***/2015 г. на ПРС на основание заповед №
1380 от 24.03.2015 г. в полза на „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД е бил издаден процесният
изпълнителен лист, с който ищците са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от
812.00 евро, представляваща изискуема главница по анюитетни вноски с настъпил падеж,
както следва: 15.04.2014 г.; 15.05.2014 г.; 16.06.2014 г.; 15.07.2014 г.; 15.08.2014 г.;
15.09.2014 г., сумата от 2687.33 евро, представляваща изискуема главница, сумата от 335.67
евро, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.03.2014 г. до 16.10.2014 г.
включително, сумата от 138.18 евро, представляваща изискуема наказателна лихва за
периода от 15.04.2014 г. до 15.10.2014 г. включително върху падежирали главници; сумата
от 284.02 евро представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 17.10.2014 г.
до19.03.2015 г. включително върху предсрочно изискуемата главница, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
166.53 лева платена държавна такса и сумата 521.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По молба на „*** - П.“ АД и въз основа процесния изпълнителен лист на 09.12.2015
г. е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени
способи за принудително изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, с оглед посочените в
2
молбата на взискателя способи за изпълнение, със запорни съобщения от 23.12.2015 г. ЧСИ
е наложил запор върху банковите сметки на „С.“ ООД в „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, върху
получаваното от ищеца П. И. трудово възнаграждение при „С.“ ООД, върху получаваното
от ищцата Р. М. трудово възнаграждение във „***“ ЕООД и при „***“ ООД, както и запор
върху МПС на ищеца „С.“ ООД.
Няма спор между страните, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.11.2016 г. и Договор за цесия от 08.05.2019 г., „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД е
прехвърлило вземанията си към ищците на ответника „***“ ЕООД. С молба от 20.05.2019 г.,
банката е уведомила ЧСИ за извършената цесия, като с молба от 14.10.2019 г. ответникът, в
качеството си на цесионер е поискал от ЧСИ да бъде конституиран като взискател по изп.д.
№ *** г.
Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист по изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б.
е събрана сума от 2280.20 лева в периода от 02.03.2017 г. до 05.10.2018 г., както и сумата от
150.00 лева, която е отнесена за погасяване на такси по изпълнителното дело сметка на ЧСИ.
С постановление от 22.04.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, ЧСИ е
прекратил изп.д. № *** г.
По молба на ответника от 22.04.2020 г., в която са посочени способи за изпълнение, и
въз основа на процесния изпълнителен лист при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г.
Видно от съдържащите се в същото материали със запорни съобщения от 04.05.2020 г. ЧСИ
е наложил запори върху банкови сметки на ищците водени при „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „***“ АД, „***“ АД.
С молба от 05.06.2020 г. ответникът е посочил способи за принудително изпълнение,
като видно от Протокол за опис на движимо имущество, на 24.08.2020 г. ЧСИ е извършил
опис на движими вещи, собственост на ищците.
Със запорни съобщения от 24.01.2022 г., ЧСИ е наложил запор върху банковите
сметки на „С.“ ООД и Р. М. в „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД и „***“ АД. Няма данни изп.д. № ***
г. на ЧСИ – С.Б. да е прекратено, или по същото да са събрани суми.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
В случая ищцата в исковата молба е навела доводи единствено за изтекла
погасителна давност към момента на образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Д., поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване
3
на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, преди образуване на
изпълнителното производство. Предвид това ищцата се е позовала на новонастъпили
обстоятелства, след издаване на заповедта за изпълнение, респ. след нейното влизане в сила,
поради което предявеният иск е допустим. Доколкото в исковата молба са наведени
единствено обстоятелства за погасяване на вземанията по давност преди образуване на
изпълнителното дело, то и следва да се приеме, че срещу заповедта за изпълнение не са
постъпили възражения и същата е влязла в сила.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
4
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 25.11.2015 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изп.д. № *** г., която
дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че
започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и
в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 25.11.2015 г. до образуване
на изп.д. № *** г. - 09.12.2015 г. е изминал период от около месец и половина. С
депозираната молба за образуване на производството по принудително събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.Съгласно разясненията дадени в посоченото Тълкувателно решение, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно
решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
В горния смисъл и съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е прекъсвана, с подаването
на молбата от „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД на 09.12.2015 г., въз основа на която при ЧСИ – С.Б.
е образувано изп.д. № *** г., тъй като в същата взискателят е насочил изпълнението чрез
конкретен изпълнителен способ, по която молба ЧСИ е наложил запор върху сметки на
ищеца „С.“ ООД, и върху получаваното от другите двама ищци трудови възнаграждения със
запорни съобщения от 23.12.2015 г., както и запор върху МПС, собственост на „С.“ ООД,
със запорно съобщение на 23.12.2015 г. Въз основа на наложените запори в периода от
02.03.2017 г. до 05.10.2018 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – Б. са постъпили суми, видно от
отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист. С наложените запори, респ. с
5
постъпилите по тях суми, по изпълнителното дело при ЧСИ – Б. също е прекъсната
давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД.
От 05.10.2018 г. (когато е извършен последния превод на сума по изп.д. № *** г. на
ЧСИ – Б.) е започнала да тече нова давност за вземанията, давността е прекъсната на
22.04.2020 г., с искането на ответника за образуване на ново изпълнително производство, в
която са посочени способи на изпълнение. След това давността отново е била прекъсната с
налагането на запори по изп.д. № *** г. на ЧСИ – Б. на 04.05.2020 г., както и с молбата на
ответника от 05.06.2020 г., в която са посочени способи на изпълнение. Давността е
прекъсната и с извършения от ЧСИ опис на движими вещи от 14.08.2020 г. по смисъла на
чл.116, б.“в“ от ЗЗД.
От 14.08.2020 г. е започнала да тече нова давност за вземанията. Между извършения
опис на движими вещи от 14.08.2020 г. и датата на предявяване на иска по чл.439 от ГПК –
30.03.2022 г. и датата на приключване на съдебното дирене в производството пред районния
съд – 29.08.2022 г., не е изтекъл давностния срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, поради което и
процесните вземания не са погасени по давност, а са дължими.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК се явяват
неоснователни, и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски, за което са представили списъци на
разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищците не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за което е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък на разноските ответникът
претендира разноски в размер на 48.00 лева, представляващи заплатени от него такси по
сметка на ЧСИ за преписи от изпълнителни дела, които с оглед изхода на делото следва да
бъдат възложени върху ищците.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК
от „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***; П. Ц. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** и Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, срещу
„***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес: гр. ***, в качеството му на цесионер по Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016 г. и Договор за цесия от 08.05.2019 г.,
сключен между „***“ ЕООД и „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, да бъде признато за установено
спрямо „***“ ЕООД, че „С.“ ООД, П. Ц. И., и Р. М. И. не му дължат сумата от 812.00 евро,
представляваща изискуема главница по анюитетни вноски с настъпил падеж както следва:
6
15.04.2014 г.; 15.05.2014 г.; 16.06.2014 г.; 15.07.2014 г.; 15.08.2014 г.; 15.09.2014 г., сумата от
2687.33 евро, представляваща изискуема главница, сумата от 335.67 евро, представляваща
изискуема редовна лихва за периода от 15.03.2014 г. до 16.10.2014 г. включително, сумата от
138.18 евро, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г. до
15.10.2014 г. включително върху падежирали главници; сумата от 284.02 евро
представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 17.10.2014 г. до19.03.2015 г.
включително върху предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 166.53 лева
платена държавна такса и сумата 521.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист в пола на ответника по ч. гр.д. № *** г. по описа на ПРС
и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б.,
поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***; П. Ц.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес: гр. *** сумата от 48.00
(четиридесет и осем) лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7