№ 314
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600670 по описа за 2021 година
С присъда № 260012 от 16.04.2021 г. на ОС-Враца, постановена по НОХД № 45/2020 г. по
описа на същия съд, подсъдимият И. Б. И. - роден на *** г. в с. ***, обл. ***, българин,
български гражданин, жител с. ***, обл. ***, ул. „***" № 10, с основно образование,
неженен, с едно дете, безработен, осъждан, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 30/31.08.2018 г. в дома си в с. *** умишлено е умъртвил живеещата с него на
семейни начала З. С. Т. на 31 години, б.ж. на с. ***, обл. ***, като убийството е извършено с
особена жестокост - чрез нанасяне на множество удари по главата, тялото и крайниците, в
резултат на което й е била причинена съчетана травма, довела до състояние, несъвместимо с
живота, като по този начин е осъществил състава на престъплението, визирано в чл. 116, ал.
1, т. 6, предложение 4 вр. чл. 115 от НК, поради което и на основание този текст и във
връзка с чл. 54 НК е осъден на 17 (седемнадесет) години "лишаване от свобода", което да
изтърпи при първоначален "строг" режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС, като е
оправдан по обвинението да е извършил деянието и по особено мъчителен начин.
Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият И. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение "задържане под
стража", считано от 31.08.2018 г. до влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати
на Н.З. Т. и И.И. Б., действащи чрез особения си представител адв. Б. Н., сумата от по 150
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума
1
считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер
на предявените граждански искове същите са оставени без уважение като неоснователни и
недоказани.
С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати
на Н. Н. К. от с. *** сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълния размер на предявения граждански иск същият е оставен без
уважение като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати
на С. Н. А. от с. ***, обл. *** сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до пълния размер на предявения граждански иск същият е
оставен без уважение като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена самоличност, е осъден да заплати по сметка
на ОД МВР Враца направените по делото разноски в размер на 1310,17 лв. /хиляда триста и
десет лева и 17 ст./, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВрОС сумата от
1719,40 лв., разноски в съдебното производство, както и д.т. в размер на 14 600 лв.
С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати
в полза на Национално бюро за правна помощ гр. София сумата от 4600,00 лева, от които
2650,00 за служебния защитник адв. Г. А., участвал по НОХД 455/2019 г. и НОХД №
45/2020 г. и двете по описа на Окръжен съд гр. Враца, както и на ДП № 1121/2018 г. по
описа на РУ-Враца; сумата от 1200,00 лева за особен представител - адв. Б. Н., участвала
като такава на ДП № 1121/2018 г. по описа на РУ-Враца и сумата от 750,00 лева за
повереник - а.Н., участвал като такъв на ДП №1121/2018 г. по описа на РУ- Враца.
С присъдата е постановено представените по делото веществени доказателства да бъдат
унищожени поради липса на стойност след влизане на присъдата в сила.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от а.С. – служебен защитник
на подсъдимия И. Б. И. - с молба въззивната инстанция да преквалифицира деянието като
измени първоинстанционната присъда и намали наложеното наказание лишаване от свобода
по справедливост. В частност подалият жалбата защитник моли да бъде уважено
направеното пред ОС-Враца искане деянието да бъде преквалифицирано на такова по чл.122
от НК и да бъде наложено предвиденото в този текст наказание, като счита, че
първоинстанционният съд неправилно не е уважил това искане. Сочи, че видно от
доказателствата по делото подсъдимият от самото начало е съдействал за разкриване на
обективната истина, както и че сам е звънял два пъти на тел.112, за да бъде оказана
медицинска помощ на съпругата му и че това обстоятелство се е потвърдило и в съдебния
процес. Счита също, че наказанието, което му е наложено - в размер на 17 години лишаване
от свобода, не е справедливо. В тази връзка моли да бъде взето предвид, че И.И. е
неосъждан и че се е грижел за детето си, което след неговото задържане е настанено при
2
приемно семейство.
Подалият жалбата защитник претендира също, че в случая от гледна точка на резултата и от
гледна точка данните за подсъдимия не са налице допълнителни неблагоприятни моменти,
които да характеризират деянието като “изключително тежко престъпление”. Твърди се, че
действително подсъдимият е признат за виновен за престъпление убийство, но че този белег
е елемент от престъпния състав и поради това повторно не може да влияе върху резултата.
А що се отнася до личността на подсъдимия И.И. се изтъква, че данните за него не разкриват
невъзможност за превъзпитание и необходимост за изолиране от обществото за повече от 17
години. В тази връзка се излагат доводи, че следва да бъдат взети предвид не само
отегчаващите вината обстоятелства, а и смекчаващите такива. С оглед на това се
аргументира оплакване, че определеното наказание е явно несправедливо и че като такова
следва да бъде намалено. Предвид гореизложеното и подалият жалбата защитник моли на
основание чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК въззивният съд да се произнесе със съдебен акт, с
който да измени първоинстанционната присъда като приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление и като намали наложеното наказание 17 години лишаване от свобода,
отчитайки всички смекчаващи вината обстоятелства, да определи едно справедливо
наказание.
Срещу присъдата в частта й относно размера на присъдените обезщетения за причинени им
неимуществени вреди е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Н. от АК Враца, повереник
на гражданските ищци и частни обвинители Н. Н. К. и С. Н. А.. Твърди се, че всяка една от
последните в качеството й на граждански ищец не е доволна от така присъдения размер на
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди. Заявява се, че присъдените
обезщетения са значително занижени, тъй като не са съобразени с правилата за
справедливост и съдебната практика. С оглед на това подалият жалбата повереник моли да
бъде изменена атакуваната присъда в гражданско-правната й част, като бъде присъдено
обезщетение за претъпените неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на
пострадалата З. Т., в пълния претендиран от гражданските ищци размер - съответно 150 000
лв. на Н.К. и 100 000 лв. на С.А.. Излагат се доводи, че именно тези претендирани размери
са съответстващи на изискванията на чл.52 от ЗЗД, на трайната съдебна практика в подобни
казуси и най-вече на действителните болки и страдания на доверителите му.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Б. Н. в качеството й на особен представител
на малолетните деца - частни обвинители и граждански ищци - Н.З. Т. и И.И. Б. срещу
присъдата в частта й, с която предявените за разглеждане граждански искове от Н.З. Т. и
И.И. Б. са отхвърлени за разликата от 150 000 лв. до 250 000 лв. като неоснователни и
недоказани. Подалият жалбата особен представител счита, че присъденият размер на
обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от гражданските ищци, а именно - по
150 000 лв., е занижен, не е справедлив, не е съобразен с факта, че те губят майка в ранна
детска възраст и тя няма да присъства в живота им; че майката е основната фигура в живота
на всяко човешко същество; че загубата й не може реално да се остойности или възмезди; че
последиците от тази загуба ще се проявяват занапред през целия живот на двете деца. Затова
3
моли да бъде изменена присъдата на Врачанки окръжен съд в обжалваната гражданско-
правна част и да бъде присъдено обезщетение на Н.З. Т. и И.И. Б. за претъпените от тях
неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на майка им - пострадалата от
престъплението З. С. Т., в пълния предявен размер за всеки от тях, а именно - по 250 000 лв.
Счита, че този размер на обезщетение е справедлив и отговаря на загубата им и на
действителната болка и страдание, които понасят и ще понасят двете деца през остатъка от
живота си, както и на критериите и смисъла, вложени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
трайната съдебна практика на съдилищата по подобен вид дела.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП заявява, че не
установява основания за отмяна или за изменение на първоинстанционния съдебен акт и
затова предлага да бъде потвърден изцяло. В този смисъл намира въззивните жалби за
неоснователни. Предлага да бъде потвърдена и взетата най-тежката мярка за неотклонение
"задържане под стража".
В заседанието пред въззивния съд адвокат Б. Н., особен представител на малолетните
граждански ищци и частни обвинители Н.З. Т. и И.И. Б., счита, че въззивната жалба на
подсъдимия е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Моли да бъде уважена
подадената от тяхно име въззивна жалба и да бъде присъден пълния предявен размер на
гражданските искове за всяко едно от двете деца, като счита, че с този размер ще се
репарират причинените им неимуществени вреди предвид възрастта, на която са, когато
губят майка си, съответно - Н. на 5 години и И. на 11 месеца и с оглед на това, че не е
известно какви ще бъдат пораженията върху тях за в бъдеще.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Н. Н. К. и С. Н. А. – адвокат Р. Н.
- моли да бъде изменена атакуваната присъда в гражданскоправната й част, като бъде
увеличен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на гражданските
ищци Н. Н. К. и С. Н. А. за вредите, причинени им от деянието на подсъдимия И.. Счита, че
определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева на Н.К. – майка на пострадалата З. Т. - и 15 000 лева на С.А. – сестра
на пострадалата - не съответства напълно на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Заявява, че с оглед вида и степента на причинените им болки и страдания от най-
тежката загуба на дъщеря и на сестра е видно, че се касае до значителни по степен вреди от
неимуществен характер. Намира, че определеният размер на обезщетения не е съобразен и с
обществено-икономическата обстановка в страната към момента. Счита, че в процесния
случай относно размера на причинените неимуществени вреди пострадалите би следвало да
бъдат овъзмездени по адекватен начин.
По отношение на наказателноправната част на атакуваната присъда повереникът адвокат Н.
изразява становище, че същата е законосъобразна, а жалбата на подсъдимия и защитника му
е неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил анализ на
доказателствените средства и доказателствата, както и че е дал точна правна оценка на
установените факти. Намира обвинението за безспорно доказано. Заявява също, че
наложеното на подсъдимия И. наказание е необходимото, за да бъдат осъществени целите,
4
визирани в чл. 36 от НК. С оглед на това моли жалбата да бъде оставена без уважение и
присъдата да бъде потвърдена в тази й част.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия в лицето на адвокат С.
заявява, че изцяло поддържа въззивната жалба. Счита, че пред Окръжен съд–Враца не са
били събрани безспорни доказателства за извършено от подзащитния й деяние по чл. 116 от
НК. Твърди, че от назначената СТЕ се потвърждава, че подсъдимият не е упражнявал
физическо насилие над жена си и детето си, като от записите става ясно, че пострадалата е
измислила такова насилие над детето си. Сочи, че от същата експертиза се потвърждава, че
подзащитният й няколко пъти се е обаждал на тел. 112 за помощ и накрая сам се е опитал да
помогне на жена си, докато дойде линейката. Счита, че присъдата на Окръжен съд - Враца е
постановена, без да има свидетели на случилото се между подсъдими и жена му и още
повече, че от СМЕ било потвърдено, че по тялото липсват външни белези. В тази връзка
претендира, че не е станало ясно дали тя е паднала, както твърди той, или нещо друго се е
случило. Защитникът изразява и несъгласие с изводите на Окръжен съд – Враца, че
подсъдимият е целял да причини увреждания на жена си и че е допускал, че ще причини
нейната смърт. Изтъква, че от обсъжданата от окръжния съд съдебно-медицинска
експертиза се установява, че от възможния момент на получаване на кръвоизлив в мозъка до
изпадането й в кома тя е била в съзнание, говорила е и е извършвала ежедневните си
действия, като в тази връзка се излагат доводи, че подсъдимият не е медицинско лице, за да
може да направи извод, че се е намирала в т.нар. „светъл период“. Като безспорен определя
факта, че когато е видял тежкото й положение, подсъдимият веднага се е обадил на тел. 12 и
е извикал линейка. Заявява, че не е било установено, че подзащитният й е целял смъртта на
жена си или че е допускал тя да умре, като дори напротив - че той се е грижил за нея и
детето й, работил е и е осигурявал прехраната й и ежедневните й нужди.
Защитникът изразява и несъгласието си с изводите на първия съд, че дошлите на място
медицински лица - П. и Г. - са били направили всичко необходимо да окажат първа помощ
на пострадалата. Несъгласие се изразява и по повод приетото, че подсъдимият е извършил
деянието по един подчертано жесток начин. Счита за нелогично пострадалата да не е
направила и едно защитно действие, ако в продължение на часове или дни е била бита по
различни части на тялото. Твърди, че е житейски логично да се предпази, най-малкото с
ръка, при нанасяне на удари срещу нея. По този повод изтъква, че от съдебно-медицинската
експертиза не са били открити защитни следи по ръцете й. Счита, че това доказва
твърдяното от подзащитния й, че тя е падала и че именно от това падане са тези травми.
Защитникът излага и доводи в насока, че подсъдимият нито е имал умисъл за извършване на
убийство, нито е подготвял такова. В тази връзка заявява несъгласието си с изводите и
мотивите на Окръжен съд - Враца, че умисълът у него е възникнал в хода на разправията
между двамата. Твърди, че това не е било установено и не се доказа от материалите по
делото. По тези съображения счита, че деянието следва да бъде преквалифицирано, така
както е поискано във въззивната жалба, и наказанието да бъде определено по тези текстове
от закона. Относно предявените граждански искове защитникът моли да бъдат намалени по
5
справедливост.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият заявява, че неправилно е повдигнато
обвинението; че не е извършил никакво престъпление и че нищо не е направил; че каквото е
могъл е помогнал, извикал е линейката, обадил се е на телефон 112; както и че не се
признава за виновен.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Като инстанция с правомощие да установява факти и в частност да проверява верността на
установените от първоинстанционния съд фактически положения и да приема нови такива,
въззивният съд направи свой собствен анализ на всички събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие доказателствени материали, в
резултат на което възприема описаната по долу, относима към предмета на делото,
фактическа обстановка.
Подсъдимият И. Б. И. е роден на *** г. в с. ***, област *** и преди задържането му под
стража в настоящото производство е живял в с. ***, област ***.
Относно неговото съдебно минало са налице следните данни:
С присъда от 23.02.1999 г. на Районен съд Бяла Слатина, постановена по НОХД № 191/1996
г., в сила от 10.03.1999 г., за извършено на 07.07.1994 г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и
т.4 от НК и на основание тази разпоредба във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок 1 година и 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66
от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Със споразумение за решаване на делото № 85/24.06.2008 г., одобрено по НОХД № 283/2007
г. на Районен съд – Ихтиман, в сила от 24.06.2008 г., за извършено на 22/23.02.2006 г.
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 пр.1, т.5 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК и на
основание тези разпоредби във вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено
за изпитателен срок от 3 години.
С присъда № 42/22.04.2010 г., постановена от Районен съд – Враца по НОХД № 1726/2008 г.
по описа на съда, влязла в сила на 08.05.2010 г., за извършено на 08/09.06.2006 г.
престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 от НК и на основание тези разпоредби във вр. чл. 55
ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3
години. Със същата присъда на основание чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“
и чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК му е наложено и наказание пробация с пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл. 23 ал.1 от
НК със същата присъда му е определено едно общо наказание измежду двете горепосочени
наказания, като е постановено да изтърпи най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок
6
от 5 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.
С присъда № 138/13.12.2010 г., постановена от Районен съд-Враца по НОХД № 1508/2008 г.
по описа на съда, влязла в сила на 24.03.2011 г., за извършено на 06.03.2008 г. престъпление
по чл. 131 ал.1 т.4 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и на основание тези
разпоредби във вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3
години считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на основание чл. 25
ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание измежду наказанията,
наложени му по това дело и по НОХД № 283/2007 г. на Районен съд – Ихтиман, като му е
наложено по-тежкото от тях – 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години считано от влизане
на присъдата в сила. На основание чл. 59 ал.1 от НК от така определеното му общо най-
тежко наказание е приспадната времето, през което е бил задържан по тези дела.
С определение № 628/26.09.2011 г., постановено от Районен съд – Враца по ЧНД №
633/2011 г. по описа на съда, влязло в сила на 12.10.2011 г., на основание чл. 306 ал.1 т.1 от
НПК във вр. чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание измежду
наложените му наказания по НОХД 283/2007 г. на Районен съд-Ихтиман, по НОХД №
1726/2008 г. на Районен съд-Враца и по НОХД № 1508/2008 г. на Районен съд-Враца, като
му е наложено най-тежкото от тях - 10 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.
24 от НК е увеличено с 2 месеца, при което общо наложеното му наказание е в размер на 1
година лишаване от свобода, като на основание чл. 25 ал.4 във вр. чл. 66 ал.1 от НК е
отложено изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 4 години считано от
влизане в сила на определението. На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачетено времето, през
което е бил задържан по горните дела.
По делото за подсъдимия И. са постъпили негативни личностни характеристични данни,
съгласно които не се ползва с добро име сред съседите си в селото, в което живее; не работи
и няма изградени трудови навици; няма постоянни доходи и води аморален начин на живот,
противоречащ на добрите нрави; конфликтен е и често влиза в саморазправа; многократно е
установяван като нарушител на обществения ред; проявява явно неуважение към органите
на държавната власт.
Същевременно по делото са налице и известни положителни данни за личността му – че е
бил пастир в селото, че е гледал животни и че се е грижил за животните на други хора от
селото.
И. Б. И. и З. С. Т. се запознали през март 2016 г., докато тя била за няколко дни в болница в
гр.София заедно с детето си Н., родено на *** г. от предишна нейна връзка с баща
неизвестен. Тогава тя, заедно със сина си, останала да живее при И. – на квартира в гр. ***.
Там останали около 2 седмици, след което отишли в с. *** да гледат животни. След това
двамата трайно се установили да живеят на семейни начала, без да имат сключен
граждански брак, в селото на И.И. - с. ***, обл. ***. Заедно с тях живеел и синът на З. Т. –
7
Н..
В началото, в първите месеци, съвместеният им живот протичал добре и без конфликти, но
постепенно между И.И. и З. Т. започнали да възникват проблеми от личен характер и
конфликти, при които подсъдимият я тормозел и биел. Дори още в първата година на
съвместното им съжителство той й счупил телефона и поради това, че тя не е имала телефон
нейните близки – сестрите й и майка й – не могли да се свържат с нея почти около една
година. Тъй като през този период, в който не се чували, сестра й С.А. и майка й се
притеснявали за нея, се наложило дори те да я издирват чрез полицията в гр. ***, като
благодарение на полицейските органи в крайна сметка разбрали, че З. Т. се намира в с. *** и
успели да се свържат с нея. Впоследствие, поради оказвания върху нея психически и
физически тормоз от страна на подсъдимия, на няколко пъти З. Т. го напускала, респ.
напускала общото им жилище /къща/ в с. *** и ходела да живее при майка си в с. ***,
област ***. Един от тези случай бил през месец февруари 2017 г., когато З. Т. заедно с
детето си Н. избягала от дома на подсъдимия поради това, че той много я биел и отшила при
майка си в с. ***. Тогава тя съобщила на майка си, че е бременна от И.И.. След това през
месец март /същата година/ Т. се върнала обратно при подсъдимия в с. ***, като след
завръщането й той продължавал да я бие и тормози.
Междувременно на *** г. се родила дъщеря им И.И. Б.. Така описания техен начин на живот
/с осъществяване на тормоз и нанасяне на побой на З. Т. от страна подсъдимия/ продължил
и след раждането на дъщеря им И.. В този период от време самата З. Т., както и техни
съседи в с. *** няколко пъти подавали сигнали до кмета на селото – свидетелят Х. Х. – с
оплаквания за упражнени спрямо нея от страна на подсъдимия психически и физически
тормоз /насилие/.
На 17.08.2018 г. З. Т. се обадила по телефона на сестра си С. Н. А. и й съобщила, че двете с
дъщеря й са в болницата в гр. Враца. На следващия ден З. Т. заедно с дъщеря си И. успяла
да напусне болничното заведение и намерила начин да се придвижи заедно с детето си до с.
***, област ***, където след пристигането си се срещнала със сестрите си С.А. и К. А. и с
майка си Н.К., като посетила домовете на сестра си С.А. и на майка си. Разказала им, че
била в болницата в гр. Враца заедно с детето си И., че си е тръгнала оттам и е дошла в с.
***, защото не искала повече да се връща при мъжа си И., понеже той я биел и тормозел. На
сестрите й и на майка й им направило впечатление, че тяхната родственица е отслабнала,
мръсна, миришеща и рошава.
Докато била в с. *** при своите близки на 19.08.2018 г. в 00,21 часа З. Т. се обадила на
телефон 116-111 - "Национална телефонна линия за деца в риск" - и съобщила, че е избягала
с малкото си дете И. от мъжа, с когото живеела в с.***, област ***, но че при него останало
другото й дете - Н.. Съобщила също за влошени взаимоотношения с мъжа, с когото живеела,
и изразила страх да се върне в селото, за да си вземе по-голямото дете. След като този
сигнал на З. Т. бил регистриран, същият бил препратен към Отдел „Закрила на детето“ - гр.
***, при което дежурният социален работник - свидетелката Х. А. - веднага се свързала със
З. Т. и разговаряла с нея. В хода на проведения между тях разговор Т. отново разказала, че
8
взаимоотношенията й с мъжа, с когото живеела на семейни начала, са се влошили, че той е
упражнил физическо насилие спрямо нея, което я принудило да отиде при близките си в с.
***, област *** и че я е страх да се върне при него. В тази връзка Т. заявила на св. А., че не
иска да се връща повече в с. *** и помолила да й бъде оказана помощ от тази институция, за
да прибере сина си Н. от дома на подсъдимия – помолила той да бъде взет от дома на
подсъдимия и заведен при нея в с. ***. Свидетелката А. я успокоила, като й обещала
съдействие ако дойде в гр. ***. Казала й, че със съдействието на полицията ще вземат детето
от подсъдимия, тъй като той не го е припознал. Тогава З. Т. й обещала, че ще дойде същият
или на другия ден, но това не се случило.
След проведения разговор със З. Т. св. А. се свързала с кмета на с. ***, за да й окаже
съдействие и да провери на място как стоят нещата с детето Н., при което кметът я
уведомил, че всичко е било спокойно и че по детето нямало следи от насилие.
На 20.08.2018 г. св. А. заедно с още две служителки от отдел „Закрила на детето“ - гр. *** и
със съдействието на полицейски служители от РУ гр. Враца и на кмета на с. *** посетили
дома на подсъдимия в това село и взели детето Н., след което го настанили в приемно
семейство. По време на това посещение на свидетелката А. й направило впечатление, че по
детето нямало признаци да е насилвано, но че е било неглижирано и външният му вид е бил
занемарен, че хигиената в дома била много лоша, нямало храна, а Н. ядял само сух хляб. А.
и придружаващите я не могли да проведат разговор с детето, тъй като то, макар и на 5
години, не е могло да говори.
Същият ден около 22.00 часа З. Т. заедно с дъщеря си И., с майка си и със сестра си С.А.
пристигнали с влак на ЖП - гарата в гр. ***, където ги чакал подсъдимият, който бил заедно
със свидетеля П. П.. Последният го бил докарал до жп-гарата със собствения си автомобил.
Тогава между подсъдимия и З. Т. възникнал спор относно извеждането на детето Н. от дома
им в с. *** от страна на служители на Отдел „Закрила на детето“ – ***, като този спор
прераснал в бурен скандал между Т. и близките й, от една страна, и И.И., от друга страна.
Така възникналият конфликт наложил намесата на полицията, като цялата група била
отведена в РУ гр. Враца. След изясняване на причината за скандала и след снемане на
обяснения всички били освободени и с автомобила, управляван от св. П., заминали за с. ***.
На 21.08.2018 г. З. Т., майка й и сестра й С.А. посетили Отдел „Закрила на детето“ - гр. ***
и разговаряли със свидетелката А. относно това какви са възможностите и начина Т. да
прибере сина си Н. при нея в с. ***, като пред социалните работници З. Т. била категорична,
че няма да остане повече в с. *** при И.И., тъй като той често я биел.
На следващия ден свидетелките Н.К. и С.А. си тръгнали за с. ***, тъй като подсъдимият ги
изгонил, като намерил човек, който да ги закара до жп-гарата във ***. З. Т. останала в дома
на И. в с. *** с намерение след като уреди въпроса с Отдел „Закрила на детето“ относно
сина си Н. да си го вземе и заедно с двете си деца да отиде в с. *** при своите близки.
След като свидетелките Н.К. и С.А. се прибрали в с. *** втората от тях /С.А./ на няколко
пъти неуспешно се опитвала да се свърже по телефона с подсъдимия, за да говори със сестра
9
си З. и за да се уведоми лично от нея за положението й, тъй като се притеснявали за нея. В
частност С.А. звъняла на телефона на И.И., тъй като сестра й З. нямала собствен такъв,
понеже той не й разрешавал да разполага със собствен телефон.
На 30.08.2018 г. вечерта свидетелката Ц. Д. А. - вуйна на подсъдимия - случайно се видяла с
подсъдимия И. и със З. Т., когато те били дошли пред къщата й, находяща се в съседство на
тяхната – през две къщи, като при тази среща тя не забелязала да има някакъв проблем
между тях. В частност нищо смущаващо във външния вид на Т. тогава не й направило
впечатление. След това И. и Т. се прибрали в дома си.
По-късно същата вечер, респективно през нощта на 30 срещу 31 август 2018 г. след
поредния скандал в дома им подсъдимият И. отново упражнил насилие над З. Т., като й
нанесъл побой посредством множество наслагващи се удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото й и посредством притискане на гръдната й област.
Сутринта на 31.08.2018 г. около 08.00 часа И.И. се обадил по телефона на вуйна си -
свидетелката Ц. А. - и я помолил да дойде в дома им, за да види дали З. е добре, като й казал
"ела вуйно да видиш, че тази жена не ще да стане". Тогава Ц. А. веднага отишла в дома на
подсъдимия и заварила З. Т. да лежи неподвижна - без да мърда и без да реагира - върху
легло в стаята, в която спят, като от устата й течала лига. Ц. А. възприела лежащата Т. като
заспала, а когато я пипнала за ръцете усетила, че „била студена на лед", както и че на едната
вежда имала нещо като одраскано. Тъй като не успяла с нищо да помогне, св. Ц. А. накарала
И.И. да извика бърза помощ /спешна медицинска помощ/ и си тръгнала. Тогава в 09.34 часа
подсъдимият осъществил повикване за спешна помощ чрез обаждане на телефон 112 - РЦ
112 - Монтана. Поискал да дойде линейка на адреса, за да бъде оказана медицинска помощ
на жената, с която живее на семейни начала, като дал информация за нейните и за своите
имена, както и откъде /от кое населено място/ се обажда. Обяснил, че заради вземането на
детето от отдел „Закрила на детето“-*** жена му /З. Т./ се ядосала, станало й лошо и
паднала на цимента отпред пред къщата, след което той я е пренесъл вътре на леглото, като
не искала да се събужда и била нещо като „не в съзнание“. Съобщил също на дежурния
оператор, че имал информация от майката на З. Т., че преди време последната е боледувала
от епилепсия, както и че към момента тя не пие никакви лекарства. Сигналът на подсъдимия
до спешния телефон 112 бил приет и веднага бил изпратен екип на СМП до с. ***.
Междувременно в 09.48 часа чрез национална система 112 подсъдимият получил обратно
обаждане от ЦСМП с цел изискването на повече информация за актуалното състояние на
лицето, за което бил подаден сигнала /З. С. Т./, и за възможните причини за това нейно
състояние. Бил попитан дали З. Т. е в съзнание, на което той отговорил, че не е и че точно за
това се е обадил. На въпрос от ЦСМП относно причината за падането й подсъдимият отново
обяснил, че от „Закрила на детето“ са взели момчето /Н./ и че тогава З. Т. „вдигнала нерви“
и той я намерил паднала пред къщата до чешмата на цимента. На следващите въпроси на
оператора от ЦСМП - дали Т. има рана на главата, дали тече кръв от тази рана и дали диша
подсъдимият И. обяснил, че има рана на главата и че от нея е текло кръв, но че той я изтрил
с кърпа, както и че в момента само диша.
10
Изпратеният екип на ЦСМП гр. Враца в състав медицински фелдшер св. В. П. и шофьор Р.
А. посетил дома на подсъдимия И. в с. ***. Свидетелката П. установила З. Т. да лежи на
легло в стаята, като била неконтактна /с нея не можело да се разговаря/ и в безпомощно
състояние, но реагираща на болка /когато започнала да й поставя абокат Т. си свивала
ръцете/.
При прегледа св. П. забелязала също, че З. Т. има нараняване по лицето с хематом, като
нараняването представлявало разкъсно-контузна рана, разположена фронтално – над дясната
вежда, а хематомът бил разположен под раната на челото вдясно, при което раната била
спряла да кърви и кръвта била засъхнала, като косата й била сплъстена от съсирената кръв.
Последните обстоятелства дали основание на свидетелката да счита, че преглежданата не се
е ударила току-що, респ. че не е току-що ударена. П. констатирала също, че Т. има и
множество кръвонасядания по двете ръце в областта на предмишниците и на мишниците,
като цветът им бил синкаво лилав. Тъй като П. считала, че Т. има епилептичен припадък и
тъй като такива били и получените данни през системата 112, тя й сложила инжекция с
ампула натрий и бром, след което изчакали около 15-20 минути. Тъй като междувременно
П. се усъмнила, че уврежданията може да са получени по друг начин тя попитала
подсъдимия дали преглежданата жена не е удряна, на който въпрос той й отговорил, че жена
му често е припадала и че синините й са се получили от това, че той я е дърпал, когато е
припадала.
Понеже Т. не дошла в съзнание, екипът на СМП решил да я вземе в болницата.
Подсъдимият обаче отказал и им заявил да направят нещо на място и да не я взимат, тъй
като тя и друг път е имала такива припадъци, след които се е оправяла. Но след като
установила и се убедила, че пациентката е в тежко общо състояние, св. П. отново обяснила
на подсъдимия И., че жена му следва да бъде транспортирана до болнично заведение, за да й
бъдат направени изследвания и скенер, но той пак категорично отказал и помолил екипа на
СМП да направят нещо там на място. Тогава П. поставила на Т. втора ампула - с диазепам,
за да не направи евентуално гърч. Тъй като и след тази инжекция не последвала
положителна промяна на пациентката, св. П. отново казала на подсъдимия, че жената следва
да бъде транспортирана в болнично заведение за оказване на медицинска помощ, но той пак
отказал. При този окончателен отказ за транспортирането на З. Т. до Спешно отделение за
извършване на изследвания и скенер бил попълнен фиша за спешна медицинска помощ,
като в същия изрично бил отбелязан този отказ на подсъдимия И., удостоверен чрез подписа
му /л. 62 в т.1 от ДП/. Така след извършването на прегледа и попълването на фиша за СМП
медицинският екип си тръгнал от адреса.
По-късно през деня, някъде преди 13.30 часа, подсъдимият се свързал по телефона със
свидетеля Б. В., който също живеел в с.*** и с когото бил в приятелски отношения, и го
помолил спешно да дойде до дома му. В. се отзовал на тази молба и веднага отишъл с лекия
си автомобил до къщата на И.. Двамата се срещнали отвън пред къщата, като подсъдимият
му обяснил, че го е извикал, за да закарат с неговата кола съпругата му до спешния център
във Враца. Тогава В. му казал да се приготвят, като междувременно влязъл навътре,
11
погледнал през прага на отворената врата и като видял, че съпругата на И. лежи неподвижно
на леглото му казал, че не може да я закара до Враца в това състояние и настоял веднага да
повика спешна помощ. Попитал го какво се е случило, при което подсъдимият му
отговорил, че жена му се е спънала и е паднала отвън на двора и си е ударила главата. В
резултат на настояването на св. В. в 13,31 часа подсъдимият И. се обадил отново на телефон
112, за да повика спешна помощ за З. Т.. В последвалия разговор с диспечера от Център 112-
Монтана подсъдимият бил попитан защо при първото посещение на екипа на СМП не се е
съгласил пациентката да бъде транспортирана в болнично заведение, при което той
започнал да се оправдава, че лекарите от екипа са казали, че положението не е чак толкова
сложно. В разговора с диспечера от Център 112 се включил и свидетелят В., който обяснил,
че той всъщност е лицето, на което И. се е обадил да закара жена му в болнично заведение,
но че в момента тази жена няма никакви реакции и че затова той не смее да я кара. След
последвало кратко обсъждане между подсъдимия, св. В. и диспечера от Център 112 какво
точно може да се направи при това състояние на Т. и как тя да бъде транспортирана
разговорът приключил с предложението подсъдимият и В. да натоварят З. Т. на автомобила
на В. и да тръгнат в посока Враца, а в същото време екип на СМП ще тръгне към тях, ще ги
пресрещне и ще вземе пациентката. Впоследствие обаче Б. В. размислил и отказал да
транспортира намиращата се в тежко състояние З. Т., след което си тръгнал.
В 13.48 часа подсъдимият отново се обадил на телефон 112 и обяснил на диспечера, че не са
тръгнали, както са се били разбрали в предходния разговор няколко минути преди това, и че
все още са в с. ***, защото човекът /св. В./, който е бил поел ангажимент да транспортира
жена му с лекия си автомобил се е отказал, тъй като го е било страх да я вози в това
състояние. След изясняването на това обстоятелство на подсъдимия било указано да изчака
линейката с екипа на СМП, която вече била тръгнала и пътувала към тях.
При второто повикване на място в дома на подсъдимия пристигнал екип на ЦСМП-Враца в
състав д-р Г. Г. с шофьор К. К.. От фелдшера /св. П./ от първия екип, осъществил по-рано
през деня посещение на същия адрес, св. Г. била разбрала, че пациентката е в кома, която, по
данни на съпруга й /подсъдимият/, тя е направила поради гърч. На направената от страна на
св. Г. забележка защо при първото посещение е направил отказ за транспортиране в
болнично заведение, а впоследствие прави повторно повикване, И. обяснил, че е смятал, че
жена му ще се събуди и че ще може да се грижи за детето, но че тя не е излязла от това
състояние и затова се е обадил отново. При прегледа св. Г. констатирала, че З. Т. била в
коматозно състояние, с аритмично спонтанно повърхностно дишане и сърдечна дейност, но
нямала никакви реакции. Установила също контузна рана върху челото - между окосмената
част на главата и веждата, като тази рана била дълбока и със засъхнала кръв. Отделно от
това д-р Г. възприела и множество кръвонасядания в син цвят и по двете ръце на Т..
Последната веднага била качена в линейката и незабавно транспортирана към МБАЛ
„Хр.Ботев“ гр. Враца. З. Т. била докарана в болницата в 15.03 часа, като била в тежко
състояние и без да идва в съзнание. След пристигането в болничното заведение Т. веднага
била приета в Спешното отделение от д-р Т. М. и прегледана от нея. При извършения
12
преглед д-р М. констатирала увредено общо състояние на пациентката, коматозно състояние,
с ниско кръвно налягане /почти трудно долавящо се кръвно налягане/, с нормална сърдечна
дейност, но отпусната и унесена, като същата не е била контактна и адекватна, не можело да
се влезе в разговор с нея в никакъв случай и никакви дразнители не можели да я извадят от
това състояние. Д-р М. установила също, че пациентката има на челото фронтално една
контузна рана, неналагаща хирургична намеса, като на места имала и синини. За така
извършения преглед на З. С. Т. бил издаден Лист за преглед на пациент № 010083 с дата на
постъпване 31.08.2018 г. в 15.03 часа, подписан от д-р М., в който като анамнеза било
записано „докарана от ЦСМП със следи от побой и коматозно състояние“, а като обективно
състояние било отбелязано „увредено общо състояние; неконтактна; кома…крайници оток
на лява мишница…;глава – разкъсно-контузна рана фронтално….“. След извършването на
прегледа в Спешното отделение били проведени и консултации с невролог, с хирург и с
реаниматор, като на Т. спешно бил назначен и скенер, но по пътя за скенера, почти пред
него, в 16.20 часа тя починала.
Междувременно на 31.08.2018 г. през деня св. С.А., понеже не могла да се свърже по
телефона с подсъдимия, се свързала /по телефона/ с неговата вуйна – св. Ц. А. – и от нея
разбрала, че сестра й З. е в кома. С.А. веднага споделила това със сестра си К. А., която на
свой ред също се свързала по телефона със св. Ц. А. и от нея научила, че З. е в кома, като Ц.
А. й казала също, че я видяла как лежи на леглото; че й текла лига от устата; че едната й
ръка била някак си обърната и че никой не знае какво й е. След тези проведени разговори
със Ц. А. свидетелката С.А. се обадила /в 17.08 часа/ на спешен телефон 112 и съобщила, че
е получила информация по телефона от лелята на мъжа на сестра й З. С. Т., че последната
била паднала от къщата ли или неясно откъде и е в кома, в безсъзнание; че са я отнесли и че
не знае какво се случва в момента; че там имало две коли-патрулки, които изследвали и че
полицаите били у тях. При това обаждане на спешния телефон св. С.А. посочила също, че
мъжът на сестра й не си вдига телефона, като заявила, че иска информация. В 17.25 часа
последвало ново обаждане от страна на С.А. на спешен телефон 112 със същата молба – да
получи информация какво се случва със сестра й З. Т., тъй като се намирала много далече и
не можела да дойде на място. Освен това заявила на оператора на спешния телефон, че били
шокирани и не знаели какво се случва. По-късно вечерта св.К. А. отново звъннала по
телефона на св. Ц. А. и от нея узнала, че сестра й З. Т. е била починала докато я закарат в
Спешното отделение на болницата.
Същият ден, 31.08.2018 г., е бил подаден сигнал от ИДПС – РУ Враца И. М. до Отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца относно детето И.И. Б.,
като поводът за сигнала бил, че майката З. С. Т. е починала, а бащата И. Б. И. е задържан.
Със съдействието на РУ-Враца детето И. е било изведено спешно от биологичното си
семейство, като първоначално е била настанена в семейството на приемен родител М. Г. К.,
която е полагала грижи за детето от 31.08.2018 г. до 12.09.2018 г., като след това е била
настанена за отглеждане в друго приемно семейство – това на Е. И. П. от с. ***, област ***.
Междувременно от О“ЗД“- *** е било извършено проучване на роднини и близки на детето
13
И.Б., живущи в с. ***, област *** и в с. ***, област ***, но поради отказ от тяхна страна И. е
останала настанена в професионално приемно семейство. От периодичните посещения и
наблюдения от страна на О“ЗД“-*** относно развитието и отглеждането на детето И. било
установено, че от датата на настаняването й в приемно семейство същата е преминала през
много труден период на адаптация – плакала е много; показвала е неспокойство, изразяващо
се в безпричинни писъци; проявявала е автоагресия чрез скубене на косите си и щипане по
крачетата си; предпочитала е затворени пространства, не се е чувствала спокойна навън.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице, находяща се на л. 64 в
т. 1 на ДП, се установява, че при извършения на 31.08.2018 г. в 18.50 часа преглед на
подсъдимия И. Б. И. са констатирани 2 кръгловати охлузвания с хлътнало червеникаво дъно
с диаметър по около 0.5 см. на дясна мишница по външната повърхност в средно горна
трета, както и по 1 подобно охлузване с размер по около 0.5 см. в диаметър с хлътнало
червеникаво дъно на ляво рамо по външната повърхност и по предната повърхност на
гръдния кош вдясно над млечната жлеза. Съгласно цитираното заключение тези охлузвания
са с давност на получаване над 12 часа, а по механизъм отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети.
От приетата съдебно-медицинската експертиза на труп № 85/2018 г., находяща се на л.л. 6-8
в том ІІ на ДП, се установява, че при извършения на 01.09.2018 г. с начален час 9.30 часа
оглед и аутопсия на трупа на З. С. Т. е констатирана:
1. съчетана травма, изразяваща се в:
- закрита черепно мозъчна травма - масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
ангажиращ цялото ляво мозъчно полукълбо; мозъчен оток с вклиняване; разкъсно-контузна
рана, охлузвания, кръвонасядания и оток в областта на лицето; кръвопропивания на меките
тъкани на черепа.
- гръдна травма - счупване на 5 леви ребра по една линия и левостранна белодробна
контузия.
- коремна травма - травматично разкъсване на мезентриални съдове с кръвоизлив в
коремната кухина; подкапсулно разкъсване на черния дроб.
2. охлузвания и кръвонасядания в областта на крайниците и тялото, както и белодробен
оток.
От заключението на цитираната СМЕ на труп № 85/2018 г. се установява също, че:
- трупната картина отговаря на сравнително бързо настъпила смърт;
- концентрацията на алкохол в иззетата от трупа кръв е 0,36 промила.
- причината за смъртта на Т. е съчетаната травма, довела до несъвместимо с живота
състояние.
- смъртта е в пряка причинна връзка с посочената съчетана травма и е била неизбежна при
посочените обстоятелства, като евентуално е могла да бъде предотвратена при навременна
медицинска помощ във високо специализирано здравно заведение.
14
- по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди
тъпи предмети, както и от притискащо действие, като силата на ударите е била различна - от
незначителна до удари с голяма сила; посоката на действие е била тангенциална и
перпендикулярна спрямо повърхността на човешкото тяло; с изключение на разкъсно-
контузната рана в областта на главата останалите увреждания са причинени от предмети с
ограничена равна повърхност - като човешки юмрук; разкъсно-контузната рана в областта на
главата е причинена от тъпоръбест предмет /ръб на праг, каса на врата, бордюр и пр./;
уврежданията в областта на лицето могат да бъдат получени от притискащо действие
/стискане с пръсти/.
- броят на ударите в областта на главата е около 4-6, а в областта на тялото 2 и повече
наслагващи се, като тези увреждания са нанесени в кратък период от време.
- уврежданията в областта на крайниците могат да бъдат получени и при падане, а това в
областта на лакътната ямка от медицинска манипулация.
- е налице пряка, непосредствена и непрекъсваща се във времето причинно - следствена
връзка между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт на З. Т..
- непосредствено след причиняване на травматичните увреждания Т. е могла да извършва
самостоятелни действия, като е бил налице така нареченият "светъл период" - времето
изминало между причиняването на черепно - мозъчната травма и изпадането в коматозно
състояние.
- тези травматични увреждания по своя характер и тежест не са причинили особени мъки и
изключителни и продължителни страдания на Т., тъй като не са причинени с особено
средство и по особен начин.
- черепно-мозъчната травма е причинила на Т. разстройство на здравето, временно опасно за
живота; гръдната травма й е причинила трайно затруднение на движенията на снагата;
коремната травма и белодробната контузия са й причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а останалите увреждания в областта на тялото са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- всички описани увреждания за прижизнени.
- по време на аутопсията трупната картина отговаря на смърт от първо денонощие.
В разясненията си пред окръжния съд вещото лице Ф. Т., изготвило цитираната по-горе
СМЕ, сочи, че наличието на констатираната концентрация на алкохол в кръвта би могла да
се дължи на по-късно направена проба, след 10 денонощия от вземането й при аутопсията,
но е възможно да бъде и от консумация; че нито едно от описаните травматични
увреждания, които са били непосредствена причина за смъртта на З. Т., не би могло да бъде
получено при падане от собствен ръст, вкл. и при епилептичен припадък; че по делото няма
данни Т. да е страдала от такова заболяване; че предвид морфологията и локализацията на
уврежданията, тяхната множественост, както и поради факта, че са увредени три области, в
които има жизнено важни органи, тези увреждания категорично не могат да бъдат получени
при падане от високо; че въз основа на броя на уврежданията и тяхната морфология е
15
достигнал до извода за броя на ударите в увредените части от тялото – около 4-6 в главата и
2 и повече в областта на тялото; че тези удари са наслагващи се и че е възможно да бъдат
причинени от „човешки удар“; че счупените 5 броя ребра вляво могат да бъдат получени от
2 и повече удара, както и от притискащо действие, евентуално от натиск с коляно в тази
област, като в тази връзка са отчетени физическите данни на пострадалата – висока 146 см. и
много слаба; че описаните наранявания са нанесени за кратък период от време, респективно
по едно и също време; че увреждащите удари са нанасяни с различна сила, като счупването
на ребрата, черепно-мозъчната травма и коремната травма са причинени от удари с по-
голяма сила; че съобразно данните за развита кръвозагуба и за черепно-мозъчна травма с
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка най-вероятно през "светлия период", в който
пострадалата е била в съзнание, тя е изпитвала някаква болка, но без да може да се определи
степента на същата; че след изпадането й в коматозното състояние най-вероятно вече не е
чувствала болка; че през "светлия период" най-вероятно Т. е осъзнавала това, което се
случва с нея.
От заключението на приетата допълнителна тройна комплексна съдебно-медицинска
експертиза № 126/2020 г. се установява, че при извършената съдебномедицинска аутопсия
на тялото на З. Т. са били констатирани:
- черепно-мозъчна травма - кръвонасядане по меките черепни обвивки в две области: вляво
челно слепоочно-теменно и вдясно челно; масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка - субдурален кръвоизлив, ангажиращ цялото ляво мозъчно полукълбо - по
конвекситет и основа; за тази травма е посочено, че е причинена от силен удар (удари) в
лявата слепоочно-теменна област на главата.
- гръдна травма - две кръвонасядания по кожата в областта под лявата ключица; счупване на
пет ребра вляво - от 8-мо до 10-то по задна подмишична линия, 11-то и 12-то - до гръбначния
стълб; контузия на левия бял дроб в областта на опорака му; за тази травма и в частност за
счупването на ребрата е посочено, че най-вероятно е в резултат от притискане в тази област,
за което се съди по броя на засегнатите ребра, поредността им и локализацията им в две
успоредни линии на счупване.
- коремна травма - подкапсулни разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремна кухина
от около един литър и контузия на опорака; посочено, че тази травма е причинена от удари в
тази област.
- лицева травма - разкъсно-контузна рана на челото вдясно с кръвонасядане около нея;
охлузване по дясната скула; три кръвонасядания в областта на десния ъгъл на долната
челюст; оток по лявата половина на лицето и охлузване по скулата; охлузване по върха на
носа.
- травми по крайниците - охлузване по горната повърхност на дясно рамо и кръвонасядане
по предно-външната му повърхност; петнисто кръвонасядане по лява мишница в
среднодолната й трета и в областта на лявата лакътна; кръвонасядане по предната
повърхност в горна трета на лява мишница; охлузване по ляв лакът; петнисто мораво
16
кръвонасядане по външната повърхност на средно-долна трета на дясна мишница; подобно
кръвонасядане по десния хълбок; в областта на таза и седалището отдясно две
кръвонасядания; няколко овални бледо морави кръвонасядания по двете колена.
Във връзка с така установените увреждания допълнителната тройна комплексна съдебно-
медицинска експертиза дава заключение:
- че всички те са резултат на действието на тъпи предмети/повърхности - удари със или
върху тях, като липсата на външни увреждания (охлузвания, рани) в областта на травмите
по главата, корема и гърдите се обяснява с действието на мекоеластичен предмет (без
ръбове) - ръка (юмрук), ритане;
- че всички установени увреждания са „пресни“, т.е., получени са в границите на първо-
второ денонощие.
- че при аутопсията са установени две кръвонасядания по меките черепни обвивки (т.нар.
„скалп“) - едното в областта на раната по челото вдясно, с размери 5/4 см., а второто
кръвонасядане е локализирано челно-слепоочно-теменно вляво с размери 18/11 см.; че
същите са резултат на две различни травматични въздействия и не могат да бъдат
причинени по един механизъм - локализациите са в различни части на главата, като първото
е резултат от действието на твърд тъп предмет с ръб, а второто - от мекоеластичен предмет.
- че мозъчният кръвоизлив е причинен вечерта на 30.08.2018 г., като в обосновка на този
експертен извод е посочено, че за натрупването на масивния кръвоизлив е необходимо
време от няколко часа; в подкрепа на този извод е посочена и клиниката на протичане - след
период от 6-8 часа (обичайното време на т.нар. „светъл период“) е настъпило коматозно
състояние сутринта на 31.08.2018 г.
- че масивният кръвоизлив в лявото полукълбо е настъпил вследствие на травми в лявата
челно-слепоочно-теменна област, нанесени с тъп предмет със сравнително мекоелестична
консистенция без ръбове /удар с ръка, ритане/, като се изключва възможността това
увреждане да се дължи на падане от височина или от собствен ръст.
- че последователността на ударите и уврежданията не може да се определи с точност, тъй
като това се извършва по промените в уврежданията с времето (цвят, вид на коричката на
охлузването и т.н.), но че описаните травми са причинени в кратък или близък период от
време в диапазона от 24-48 часа.
- че основните уреждания - черепномозъчни, гръдни и коремни - са причинени от удари със
сравнително висока интензивност.
- че са нанесени многобройни удари, като точният им брой не може да се посочи, поради
възможността на съвпадение на няколко травми в една и съща област.
- че между причинените увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена
връзка, като водеща причина за смъртния изход е черепно-мозъчната травма с масивен
вътречерепен кръвоизлив (между мозъчните обвивки), довел до притискане на мозъка и
последваща сърдечна и дихателна недостатъчност.
17
- че при първото посещение на екипа на ЦСМП пациентката е била в опасно за живота
състояние, но че не е било в неговите /на екипа/ възможности да овладее това състояние,
като единственото правилно поведение е било хоспитализацията на пострадалата, която не е
извършена; че дори и при хоспитализация на З. Т. към този момент прогнозата за нея пак не
е била благоприятна.
- че оказаната медицинска помощ при първото посещение на медицинския екип на ЦСМП
(приложени лекарства, изследвания) не е могла да повлияе на състоянието на пациентката
(по отношение на спасяване на живота й); към този момент пациентката е била в
непосредствена опасност за живота – била е в кома, с артериално кръвно налягане от 80/40 и
ускорен пулс; освен това е посочено, че дадената на екипа информация е била заблуждаваща
(доколкото по делото няма никакви данни Т. да е страдала от епилепсия), че има отказ от
страна на близките /в случая подсъдимият/ за хоспитализацията й, както и че към този
момент мозъчният кръвоизлив и отокът на мозъка са били вече напреднали до степен, която
не предполага благоприятен изход дори и при спешния транспорт на пациентката до
болнично заведение (още повече при липса на специализирана неврохирургия в същото).
- че черепно-мозъчната травма е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота от момента на причиняването му до изхода от него (спасяване на живота при
прилагане на високоспециализирани медицински действия или смърт); че коремната травма
е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота от момента на
причиняването й до изхода от нея (спасяване на живота при прилагане на
високоспециализирани медицински действия или смърт) и че гръдната травма е довела до
временно разстройство на здравето, опасно за живота.
- че и трите групи увреждания – черепно-мозъчна, коремна и гръдна травми – са могли
самостоятелно да доведат до смъртта, като непосредствено жизненоопасни са първите две,
които изискват специализирана помощ в кратък период (от часове до денонощие).
- че от момента на причиняване на черепно-мозъчната травма до момента, в който
пострадалата е изпаднала в кома, тя е била способна да извършва самостоятелни действия,
да се придвижва и да говори - това е т.нар. „светъл период“, в който се натрупва
кръвоизлива.
- че гръдната травма - фрактурираните ребра - е свързана със силна болка, която ограничава
движенията, но не ги прави невъзможни.
- че при изследването на трупа не са установени характерни „защитни увреждания“,
обикновено разположени по китките на ръцете и външната повърхност на предмишниците.
- че при нанасянето на уврежданията не са използвани средства и методи, които да причинят
особени мъки и изключителни страдания.
В разясненията си пред първостепенния съд вещите лица, изготвили цитираната по-горе
тройна комплексна СМЕ, сочат, че има няколко условия да се получи мозъчен кръвоизлив
при падане от височина - падането да е станало от значителна височина, а не от собствен
ръст; това падане да е станало предишният ден; и при удара на главата в земята това да е
18
станало в мека еластична повърхност, но че по делото няма данни и информация в тази
насока. Заявяват също, че меката еластична повърхност може да е земя, но ако е бетонна
площадка или друга твърда повърхност трябва да има причинена рана и охлузвания на
главата; че при едно такова падане обаче не могат да бъдат причинени останалите
увреждания; че получените наранявания не могат да се свържат с падане на пострадалата от
стълбите; че не винаги при нанасяне на травми в областта на корема и в областта на гърдите
остават външни видими увреждания, още повече ако пострадалото лице е било с дрехи; че
не е необичайно при сериозни вътрешни увреждания, каквито са констатирани в настоящия
случай, да няма видими външни кръвонасядания или някакви други травми; че доколкото
приемат счупването на ребрата да е причинено при притискане, то тогава още по-малко
може да се очаква да има някакви външни видими белези; че не е необичайно в съдебно-
медицинската практика, когато се нанасят удари с някакъв мек еластичен предмет - с ръка
или крак, респ. с обувка в области, в които са разположени меки тъкани, да няма външни
видими увреждания.
От заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза на подсъдимия,
находяща се на л.л. 37-68 в том ІІ на ДП, се установява, че същият не страда от психично
заболяване, т.е. психично е здрав; че няма нарушение на интелекта или на психичните
качества, които да представляват "умствена недоразвитост и/или краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието" по смисъла на НК; че следователно той е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си; както и че неговото психично състояние позволява да изтърпява
наказание, ако такова му бъде наложено.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд изготвилите СППЕ вещи лица
разясняват, че за целите на експертизата са контактували лично с подсъдимия в
Психиатричното отделение на СБАЛЛС при затвора - *** в периода от 17.12.2018 г. до
28.01.2019 г., където той е бил настанен и където са извършили наблюденията и
изследванията; както и че от поведението му в съдебната зала и от обясненията, които дава,
те правят извод, че същият е абсолютно адекватен, може да участва в съдебния процес и да
защитава правата си.
От заключението на СМЕ на веществени доказателства по протокол № 17/2018 г., находящ
се на л. 69 в т. 1 от ДП, се установява, че кръвно-груповата принадлежност на З. Т. е била
нула (алфа, бета); че по предоставените за изследване обекти - парче плат с основен кафяв
цвят и жълти мотиви цветя, груба текстилна материя, с тъмно-оранжеви и черни цветове,
марля, лилава дамска блуза с щемпел Н и М, лилава блуза с дълъг ръкав - е установено
наличие на кръв, но че поради слабото оцветяване на петната по лилавата блуза с дълъг
ръкав, най-вероятно вследствие на правени опити за заличаването им, по-нататъшни
изследвания в посока определяне на видова и кръвногрупова принадлежност не е могло да
бъдат направени; че третирането на кръвта с перилни или други агресивни препарати може
да доведе до некоректен резултат при извършените изследвания; че кръвта по изследваните
обекти е човешка, като в човешката кръв от обектите не се е установило наличие нито на А,
19
нито на В аглутиноген; че А и В аглутиногени не се съдържат в кръвта на лица с кръвна
група нула (алфа, бета); че е възможно кръвта от посочените обекти да произхожда от З. Т..
От заключението на ФХЕ за съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалата се
установява, че в кръвта на З. Т. е констатирано наличие на етилов алкохол в концентрация
0.36 промила.
Н.К. /майка на пострадалата/ и С.А. /нейна сестра/ много тежко приели смъртта на своята
близка родственица, било голям шок за тях, като още не можели да преживеят
преждевременната й кончина. При новината за смъртта на З. Т. майка й дори припаднала, а
след това говорила несвързано. От своя страна С.А. всеки ден ходила на гроба на сестра си
З.. Двете били от един баща и били много близки помежду си – търсели се, помагали си.
Горните, относими към предмета на делото фактически констатации, настоящият състав на
Софийски апелативен съд направи след извършен цялостен анализ на следните събрани по
делото доказателствени материали:
- частично от обясненията на подсъдимия, дадени на съдебното следствие пред окръжния
съд;
- показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели:
Н.К., С.А., К. А., Ц. А., В. П., Б. В., П. С., Г. И. /отчасти/, Х. Х., Х. А., Б. Н., Г. В., П. П., П.
П.;
- прочетените в първоинстанционното съдебно следствие показания на свидетелите Н.К., К.
А., Ц. А., В. П., Б. В., Х. Х. и Г. Г., дадени от тях в хода на ДП пред разследващ орган;
- показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели Т. М. и Т. Д.;
- протокол за оглед на местопроизшествие от 31.08.2018 г. и фотоалбум към него /л.л. 3-9; л.
97 в т.1 от ДП/; протокол за оглед на труп от 01.09.2018 г. ведно с приложен към него
фотоалбум /л.л. 15-21; л.100-101 в том 1 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 37 в
т.1 от ДП/; характеристични данни за подсъдимия /л. 40 в т.1 от ДП/; медицинска
документация във връзка с лечението на З. С. Т. в МБАЛ „Христо Ботев“ АД-Враца /л.л. 55-
60 в т.1 от ДП/; писмо от ЦСМП – Враца и два броя фиша за спешна медицинска помощ от
31.08.2018 г. /л.л. 61-63 в том 1 от ДП/; писмо от МВР-Дирекция „Национална система 112“-
Районен център Монтана от 02.10.2018 г. ведно с приложен към него СД /л.л. 71-72 в т.1 от
ДП/; справка за съдимост на подсъдимия /л.л. 85-87 в т.1 от ДП/; социални доклади от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца /л.л. 234-237 в том 1 от първоинст. дело/ и
други документи, приложени по делото.
- способи на доказване: заключенията на назначените, изготвени и приобщени по делото:
съдебно-медицинска експертиза на живо лице /на л. 64, том първи на ДП/; съдебно-
медицинска експертиза на труп № 85/2018 г. /на л.л. 6-8 в том втори на ДП/ ведно с
дадените от вещото лице разяснения; СХЕ по протокол № 157/11.09.2018 г. /л.л. 51-53 в т. 1
от ДП/; съдебно психолого - психиатрична експертиза на подсъдимия /на л.л. 37-68 в том ІІ
на ДП/; СМЕ на веществени доказателства по протокол № 17/2018 г. /на л. 69 в том 1 от ДП;
СМЕ на веществени доказателства по протокол № 18/2018 г. /л. 47 в том І от ДП/;
20
допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза № 126/2020 г. /на л.л. 399-413 в
том 1 от първоинст. дело/ ведно с разясненията на вещите лица; съдебно-техническа
експертиза /л.л. 79-116 от въззивното дело/.
- иззетите и приобщени по делото веществени доказателства.
Установената от САС фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в
мотивите на обжалваната присъда, но във възприетата от настоящата инстанция фактология
са допълнени, детайлизирани и уточнени някои от значимите и релевантни за предмета на
делото обстоятелства, а същевременно някои обстоятелства са изключени като недоказани.
Отчитайки двояката процесуално-правна природа на обясненията на подсъдимия – като
основно гласно доказателствено средство, но и като средство, чрез което обвиненото лице
упражнява в пълен обем правото си на защита, както и поради принципното положение за
съществената значимост на този вид доказателствено средство за изясняването на
релевантните обстоятелства, САС намира за необходимо на първо място да изложи
съображения относно този доказателствен източник.
В хода на провежданото срещу него наказателно производство И.И. е давал обяснения на
ДП в качеството си на обвиняем по протокол за разпит от 01.09.2018 г. /л.л. 27-28 в т.1/ и по
протокол за разпит от 28.01.2020 г. /л.л. 286-287 в т.2 от ДП/, както и в съдебната фаза в
качеството си на подсъдим – при първоинстанционното разглеждане на делото от ОС-Враца,
когато двукратно е дал кратки обяснения в съдебните заседания, проведени на 05.06.2020 г.
/л.л. 245-246 в т.1 от първоинст. дело/ и на 05.08.2020 г. /л. 337 в т.1 от първоинст. дело/. В
последното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 16.04.2021 г., преди
приключването на съдебното следствие и при поканата от съда да даде обяснения
подсъдимият е заявил, че поддържа обясненията, които е давал по делото в различни
моменти, и че не желае да дава други обяснения. Така, първоинстанционният съд е
приключил съдебното следствие пред себе си, без да са били прочетени и приобщени
дадените от И.И. обяснения пред орган на ДП – по протокол от 01.09.2018 г. /л.л. 27-28 в т.1
от ДП/ и по протокол от 28.01.2020 г. /л.л. 286-287 в т.2 от ДП/. При това положение, след
като дадените от И.И. обяснения пред орган на ДП не са били прочетени и приобщени по
надлежния ред /визиран в чл.279 от НПК/, то тези негови обяснения са останали извън
доказателствената съвкупност, подлежаща на преценка и анализ при постановяването на
присъдата. От съдържанието на мотивите на проверяваната присъда и от изложените
съображения във връзка с обясненията на подсъдимия се налага обаче извод, че на практика
първият съд е обсъждал и обясненията на И. от ДП, които не са били прочетени и
приобщени към доказателствените материали по делото. Но след като тези обяснения не са
били приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствените източници, то въз
основа на същите не могат да бъдат обосновани никакви фактически преценки, поради което
те не следва да подлежат на обсъждане и анализ. Затова въззивният съд ще изключи от
доказателствената си преценка неприобщените обяснения на подсъдимия от досъдебната
фаза на производството и ще игнорира извършения от окръжния съд анализ на същите, като
ще обсъди единствено обясненията на подсъдимия от съдебната фаза на процеса. Това са
21
лаконичните му обяснения, депозирани пред първоинстанционния съд в проведените на
05.06.2020 г. /л.л. 245-246 в т.1 от първоинст. дело/ и на 05.08.2020 г. /л. 337 в т.1 от
първоинст. дело/ съдебни заседания, в първите от които той заявява, че няма вина за това,
което се е случило; че не се признава за виновен; че ако е навредил нещо на жена си е
нямало да се обажда два пъти на бърза помощ и на съседи; както и че не е имал намерение
да убива жена си. Във вторите дава описание на външния интериор на къщата, в която са
живеели с пострадалата. В първите от въпросните обяснения на практика не се съдържа
никаква информация за конкретно настъпили факти, като се отрича да е имал съпричастност
към причиняването на установените телесни увреждания на пострадалата и да е формирал
желание /воля/ за умъртвяването й.
Въззивният съд приема за недостоверни и като такива не кредитира обясненията на И., че
не е причинил телесни увреждания на пострадалата Т. и че не е съпричастен към
настъпването на смъртта й. Недостоверността на тези му обяснения следва от установените
по делото многобройни факти и обстоятелства, респ. доказателства, които, според САС,
недвусмислено свързват подсъдимия с причиняването на телесните увреждания на
пострадалата, а оттам и с настъпването на смъртта й, и които го сочат като единствен
възможен автор на посегателството спрямо нея. Накратко и обобщено фактите и
обстоятелствата, респ. доказателствата, които установяват съпричастността му към
уврежданията на З. Т. са следните:
- по време на причиняването на нараняванията на пострадалата /вечерта, респ. през нощта
на 30 срещу 31 август 2018 г./ тя и подсъдимият са били сами в дома си, като единствена
при тях е била невръстната И. /тогава на 11 месеца/ и същевременно домът им не е бил
посещаван от никого – в този интервал от време никой друг не влизал в дома им;
- всички установени увреждания на пострадалата са прижизнени, което означава, че при
причиняването им тя е била жива;
- че по механизъм установените увреждания отговарят да са получени от удари с/или върху
твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие, като силата на ударите е била
различна - от незначителна до удари с голяма сила;
- че с изключение на разкъсно-контузната рана в областта на главата останалите увреждания
са причинени от твърди тъпи предмети с мекоеластична и ограничена равна повърхност -
като човешка ръка или крак;
- че нито едно от установените травматични увреждания, които са били непосредствена
причина за смъртта на З. Т., не би могло да бъде получено при падане от собствен ръст, вкл.
и при епилептичен припадък, както и че липсват данни Т. да е страдала от такова
заболяване;
- че предвид морфологията и локализацията на уврежданията, тяхната множественост, както
и поради факта, че са увредени три области, в които има жизнено важни органи, тези
увреждания категорично не могат да бъдат получени при падане от високо и в частност, че
получените наранявания не могат да се свържат с падане на пострадалата от стълбите;
22
- че в случая се изключва мозъчният кръвоизлив на пострадалата да е получен при падане от
височина, доколкото няма данни да са налице условията за това - падането да е станало от
значителна височина, а не от собствен ръст; това падане да е станало предишният ден и при
удара на главата в земята това да е станало в мека еластична повърхност; както и че при
едно такова падане не могат да бъдат причинени и останалите увреждания;
- подсъдимият е представял различни версии относно причината за състоянието на
пострадалата – при първото обаждане на телефон 112 е казал, че й е станало лошо, тъй като
от отдел „Закрила на детето“ били взели сина й Н. и че е паднала отвън пред къщата на
цимента, както и че бил чувал от роднините й, че е боледувала от епилепсия; - при
пристигането на първия екип на СМП той е заявил пред св. П., че и друг път, дори често, е
получавала припадъци, след което се е оправяла; - пред св. В., когото повикал, за да закарат
пострадалата в болницата в гр. Враца, той заявил, че жена му се е била спънала, в резултат
на което паднала отвън на двора и си ударила главата;
- подсъдимият въвел в заблуждение и излъгал оператора на спешния телефон 112, както и
пристигналия екип на СМП, че имал информация от роднините на пострадалата, че същата е
страдала от епилепсия;
- отказът на подсъдимия да разреши транспортирането и хоспитализирането на пострадалата
от първия екип на СМП; същият не е имал никакви основания да възпрепятства
настаняването на Т. в болнично заведение, макар същата да е била в критично състояние и
макар неколкократно да му е било обяснено, че в това състояние тя следва да бъде
транспортирана и лекувана в болнично заведение.
Цялото това поведение на подсъдимия, преценено на фона на обстоятелството, че
въпросната вечер са били само двамата със З. Т. и във връзка с обективните находки относно
уврежданията на пострадалата, тяхната характеристика и механогенеза, мотивира въззивния
съд да приеме за недостоверни и неотговарящи на обективната действителност твърденията
на подсъдимия, че не е причинил уврежданията на пострадалата Т., в резултат на които е
настъпила смъртта й.
Обстоятелството, че по трупа на пострадалата не са били открити характерни защитни
увреждания априори не изключва нанасянето на удари спрямо нея, доколкото с оглед твърде
немощното й физическо състояние /слабо телосложение, слабо изразена охраненост, малка
маса/ е било напълно възможно и логично да не е успяла да се противопостави на агресията
на подсъдимия и да се предпази. Затова при установените по делото данни само фактът на
липсата на защитни увреждания по пострадалата не потвърждава и не доказва тезата на
подсъдимия, че тя се е наранила при падане, било от високо или от собствен ръст.
Що се касае до вторите обяснения от съдебната фаза, доколкото същите не се опровергават
от други доказателствени материали, въззивният съд ги приема с доверие.
При оценката на останалите приобщени доказателства, доказателствени източници и
способи на доказване първостепенният съд не е допуснал процесуални нарушения,
извършил е правно и логически издържан анализ на същите, съпоставяйки ги и оценявайки
23
ги във връзка едни с други и в тяхната цялост, като вследствие на тази законосъобразна
преценка правилно е приел, че те са годна доказателствена основа за възприетите
фактически констатации, споделени в тяхната цялост и със съвсем малки изключения и от
въззивния съд. ОС-Враца е обсъдил с необходимата прецизност и аналитичност
относимостта на останалите /извън игнорираните от въззивния съд обяснения на
подсъдимия от ДП/ доказателства и доказателствени източници към включените в предмета
на доказване обстоятелства, както и конкретния "принос" на съответните доказателствени
средства към установяването на релевантните на обвинението факти и обстоятелства.
Подробно и изчерпателно е посочено каква информация предоставят отделните
доказателствени източници и какви факти установяват. Изхождайки от естеството на
инкриминираната престъпна дейност, първият съд правилно е определил и значението на
отделните видове доказателства и доказателствени източници /извън изключените от
настоящия съд/, респективно способи на доказване за установяването на относимите към
предмета на делото обстоятелства. В тази връзка адекватно и съобразно принципите и
правилата на доказването в наказателното производство окръжният съд е обърнал
съществено внимание на гласните доказателствени източници, като е разгледал и
анализирал поотделно всяко едно от значимите за изясняването на делото гласно
доказателствено средство. Първостепенният съд е отделил нужното внимание и правилно е
преценил и заключенията на приетите по делото експертизи, като умело е съпоставил
установените от заключенията обстоятелства с данните, съдържащи се в цялата останала
доказателствена съвкупност, и в резултат на тази си дейност е достигнал до верни и
обосновани фактически изводи относно извършването на деянието, неговото авторство в
лицето на подсъдимия, последиците на деянието и поведението на подсъдимия след
извършването му. Относно заключенията на назначените по делото експертизи /СМЕ на
труп, допълнителна тройна СМЕ, КСППЕ на подсъдимия и СМЕ на веществени
доказателства/ апелативният съд намира, че същите следва да бъдат кредитирани като
компетентно изготвени, пълни, ясни и обосновани – както фактически, така и научно. Що се
касае до разпита пред окръжния съд на вещите лица, изготвили СМЕ на труп и
допълнителната СМЕ, следва са отбележи, че са дадени изчерпателни, точни, ясни и добре
мотивирани отговори на поставените въпроси, поради което и за въззивния съд не
съществуват никакви съмнения относно правилността на заключенията по тези експертизи и
на експертните изводи /съдържащи се в разясненията/. С оглед на това преценката на САС
е, че тези заключения професионално и убедително са били защитени при разглеждането и
приемането им от първоинстанционния съд. По идентични съображения следва да бъде
прието с доверие и заключението на изготвената и приета във въззивното производство СТЕ.
Относно приетите по делото писмени доказателствени средства и доказателства преценката
на въззивния съд е, че същите следва да бъдат кредитирани като достоверни източници на
информация. Те са приобщени от първия съд чрез прочитаните им и приемането им по реда
на чл. 283 от НПК, имат доказателствена годност и поради това не съществува процесуална
пречка да бъдат преценявани при произнасянето на съда по съществото на делото.
24
Така, извън гореизложените изключения първоинстанционният съд не е допуснал никакви
други съществени нарушения при интерпретацията на относимите доказателствени
материали, при което доказателствените източници /с изключение на обясненията на
подсъдимия от ДП/ правилно са оценени и са възприети съобразно действителното им
съдържание, без да е допуснато изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация
на същите, което да е довело до необоснованост на установените въз основа на тях
фактически констатации относно извършването на деянието и неговите последици.
Анализът на събраните по делото доказателствени материали обосновава недвусмисленият
извод на въззивния съдебен състав за безспорна и категорична установеност на възприетата,
описана по-горе, фактическа обстановка, в това число и на фактите, че на посочените дата и
място спрямо пострадалата З. Т. е било осъществено интензивно физическо въздействие под
формата на упражнено насилие, в резултат на което е настъпила смъртта й, и че автор на
това деяние е именно подсъдимият И.. Предвид гореизложеното фактическите изводи на
окръжния съд, че установените увреждания по тялото /трупа/ на З. Т. не се дължат на
самонараняване при самостоятелно падане, вкл. и от високо, а се дължат на човешко
поведение и че именно И. Б. И. е извършителят на описаното в обвинителния деяние, са
единствените възможни и обосновани в случая, като тези обстоятелство не се разколебават
от нито едно доказателство по делото.
На базата на възприетите фактически положения въззивният съд счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението убийство по
чл.115 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на инкриминираните дата и място
подсъдимият И.И. е употребил физическа сила и е оказал интензивно физическо увреждащо
въздействие върху тялото на пострадалата З. Т. посредством многобройни удари и чрез
притискане. В частност побоят е извършен чрез нанасяне от страна на подсъдимия на
многократни наслагващи се удари в главата, вкл. и в лицето /лицевата част/ на пострадалата
/около 4-6/, в гръдната и коремната област /2 и повече/, както и по крайниците, като ударите
са били осъществявани с твърди тъпи със сравнително мекоеластична консистенция и без
ръбове - ръце /юмруци/ и крака. В резултат на така нанесените от страна на подсъдимия
удари в главата /вкл. и в лицето/ на пострадалата Т. на последната е била причинена
черепно-мозъчна травма /изразяваща се в кръвонасядане по меките черепни обвивки в две
области: вляво челно слепоочно-теменно и вдясно челно; масивен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка - субдурален кръвоизлив, ангажиращ цялото ляво мозъчно полукълбо - по
конвекситет и основа/, която е била основният и водещ фактор за настъпването на смъртта
й. Като допълнителни фактори, участвали в генезата /причиняването/ на смъртта, са и
коремната и гръдната травми, които са могли самостоятелно да доведат до смъртен изход.
По време на побоя е било осъществено и притискане на пострадалата в гръдната област,
което е довело до счупването на пет ребра вляво.
Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия по нанасянето на побоя
над пострадалата и последвалата от това нейна смърт, доколкото причините за смъртта на З.
25
Т. несъмнено имат своя травматичен произход, обусловен именно от нанесените й при
побоя увреждания – черепно-мозъчна, коремна и гръдна травми. В случая е безспорно, че
смъртта на Т. е настъпила в резултат на съчетаната травма, довела до несъвместимо с
живота състояние, като при конкретните обстоятелства е била неизбежна и евентуално е
могла да бъде предотвратена при навременно оказана медицинска помощ във
високоспециализирано здравно заведение.
Настоящата инстанция не споделя обаче извода на първия съд, че от обективна страна
деецът е проявил особена жестокост при умъртвяването на пострадалата. Според указанията
по прилагането на чл. 116 т. 6, пр. 3 от НК, съдържащи се в т. 15 на ППВС № 2/1957 г.,
изменена с т.9 б.“г“ от ППВС № 7/1987 г., особената жестокост е налице, когато при
извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение,
отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Следователно
особената жестокост е качество на дееца, което се проявява в характеризиращите личността
му негови конкретни действия, свързани, от една страна, с начина на осъществяване на
посегателството, обективиран в броя на нанесените удари, тяхната сила и локация,
използваните средства, засегнатите анатомични части от тялото на жертвата и причинените
й телесни увреждания и изобщо цялостното поведение на дееца по време на реализиране на
престъплението, и, от друга страна, с отношението му към жертвата и страданията й. Това,
на първо място, означава, че за да е налице обсъжданият квалифициращ признак следва да
бъдат установени фактически обстоятелства относно умъртвяването на жертвата чрез
способ или със средства, нанасящи такива поражения на човешкото тяло, които надхвърлят
необходимото за причиняване на общественоопасните последици. Такива са например
обстоятелствата за броя, силата и локацията на нанесените удари, тежестта на уврежданията,
употребеното оръдие или оръжие, доколкото броят на ударите /когато е голям/, броят и
характерът на нараняванията /когато са повече и тежки и всяко едно от тях води до смърт/ и
използването на средство, причиняващо поражения като посочените, разкриват степента на
проявената злоба, ярост и ожесточение и я определят като изключителна.
За наличието на въпросния квалифициращ признак е необходимо установяването и на
фактически обстоятелства, сочещи на допълнително субективно отношение към жертвата,
съдържащо необуздана злоба, ярост, ожесточение, мъст, коравосърдечност, отсъствие на
каквото и да е състрадание и/или наличието на желание за собствени на дееца положителни
психически изживявания от извършеното. Такива например могат да бъдат обстоятелствата
за проявено безразличие към молбите на жертвата или на близките й да не се предприема
посегателството; за продължаване на деянието въпреки молбите за прекратяването му,
въпреки причинените вече увреждания на жертвата и безпомощността й или въпреки вече
настъпилата й смърт, доколкото те разкриват степента на описаните по-горе низки човешки
страсти и я определят като изключителна.
В настоящия казус фактическите обстоятелства във връзка с начина на осъществяване на
деянието, които окръжният съд е съобразил, за да приложи квалификацията по т. 6, пр. 3 на
чл. 116 НК, не разкриват характеристиките на особена жестокост. В действителност
26
заключенията на двете СМЕ установяват, че на пострадалата са нанесени много на брой
наслагващи се удари /около 4-6 в главата, около 2 и повече в гръдната и коремната област,
отделно удари по крайниците, както и притискане в гръдната област/; че основните
увреждания – черепномозъчни, гръдни и коремни – са причинени от удари със сравнително
висока интензивност; както и че ударите са били нанасяни с твърди тъпи със сравнително
мекоеластична консистенция и без ръбове предмети - ръце /юмруци/ и крака. Само тези
фактически обстоятелства не са обаче достатъчни да обосноват извод, че в случая
умъртвяването на жертвата е причинено чрез способ и/или със средства, нанасящи такива
тежки поражения на човешкото тяло, които да надхвърлят необходимото за причиняване на
общественоопасните последици /смъртта/. Тук, на първо място, използваните способи за
причиняването на общественоопасните последици – нанасяне на удари в тялото и глава и
притискане на тялото – макар да са повече на брой, не са значителни на брой, респ. твърде
многобройни, за да указват на проявена изключителна ярост и ожесточение при нанасянето
им. На второ място, използваните средства за осъществяването на ударите /ръце и крака/ не
се отличават с такива физически характеристики, които да са годни да причинят
значителни/изключителни по тежест поражения по човешкото тяло, доколкото макар и да
представляват тъпи предмети те са със сравнително мекоеластична консистенция и без
ръбове. Още повече, че и физическите дадености и способности на подсъдимия, както и
отсъствието на някакви специфични негови бойни умения не предполагат възможността
само чрез нанасяне на удари с „голи“ ръце и с крака, когато те не са твърде многобройни,
той да причини особено тежки увреждания и поражения по човешкото тяло, било то и на
физически слаба жена, каквато е била пострадалата. В тази връзка следва да се отчете и
експертното заключение, че при нанасянето на уврежданията на пострадалата не са
използвани средства и методи, които да й причинят особени мъки и страдания, респ. че
уврежданията не са причинени с особено средство и по особен начин.
Освен това установените по делото фактически обстоятелства не сочат на допълнително
субективно отношение на подсъдимия към пострадалата, съдържащо необуздана злоба,
ярост, ожесточение, мъст, коравосърдечност, отсъствие на каквото и да е състрадание и/или
наличие на желание за собствени на дееца положителни психически изживявания от
извършеното. В действителност по делото се установява, че след нанасянето на побоя над
пострадалата и след изпадането й в тежко /коматозно/ състояние подсъдимият не е
предприел своевременни действия, за да й бъде оказана спешна и адекватна медицинска
помощ, като е сторил това /извикал е спешна помощ/ едва след намесата на св. Ц.А., както и
че след пристигането на извикания екип на СМП той е заблудил фелдшера относно
действителната причина за състоянието на З. Т., като дори категорично е отказал тя да бъде
транспортирана и настанена в болнично заведение. Всички тези обстоятелства неправилно
обаче са били интерпретирани от окръжния съд като демонстриращи отсъствие на
състрадание към пострадалата, проява на безразличие към възможността да й бъде оказана
медицинска помощ и израз на коравосърдечност от страна на подсъдимия, а с оглед на това
и като такива, определящи проявената от него жестокост като изключителна. Преценявайки
цялото описано по-горе поведение на подсъдимия след нанасянето на уврежданията на
27
пострадалата, въззивният съд счита, че това негово поведение е било мотивирано най-вече и
единствено от желанието му да прикрие деянието си и от очакванията му, че Т. ще се
оправи. Именно поради това първоначално той не предприема никакви действия по
оповестяване на информация за състоянието на пострадалата, включително и чрез обаждане
на спешен телефон 112 и повикване на СМП, а впоследствие, когато все пак се е съгласил да
извика СМП, той спестява и затаява информация за действителната причина за тежкото
състояние на пострадалата и възпрепятства настаняването й в болнично заведение. А що се
касае конкретно до последното /отказът му пострадалата да бъде хоспитализирана/ САС
счита, че основният движещ мотив за това поведение на подсъдимия очевидно, на първо
място, е било опасението му, че ако Т. бъде приета в болнично заведение е щяла да бъде
установена истинската причина за нейното състояние, и, на второ място, надеждата му
/неоправдана/, че тя може би ще се възстанови. Поради което, според въззивната инстанция,
това негово поведение не е проявление на изключително негативно отношение към
жертвата, детерминирано от низки човешки страсти, а е проява на страх и инстинкт за
самосъхранение – да не бъде разобличен и да бъде прикрито деянието. В тази връзка
обстоятелствата, че сутринта на 31.08.2018 г., притеснен от състоянието на Т., се е обадил на
св. Ц. А. и я извикал веднага да дойде в дома им; че впоследствие все пак се е обадил на
телефон 112 с искане да бъде изпратен екип на СМП, както и че след посещението на първия
екип отново /повторно/ е извикал СМП не позволяват да бъде обоснован извод, че
подсъдимият е проявил коравосърдечност и крайно безразличие към съдбата на
пострадалата.
Отделен е въпросът, че при квалифициращият признак особена жестокост негативното
отношение към жертвата и страданията й - демонстрираното отсъствие на състрадание и
изразената коравосърдечност - обективно не може да бъде проявено чрез бездействие, освен
ако самото бездействие не е част от изпълнителното деяние /извършването на самото деяние
– например запалване на жертвата и отказ да бъде загасен огъня; потапяне в много студена
вода или във вещество, годно да причини смърт, и отказ да бъде извадена жертвата/, и още
повече чрез бездействие, осъществено в значителен период от време след самото деяние.
Т.е., съставомерното отношение към жертвата – коравосърдечност и липса на всякакво
състрадание – могат да бъдат проявени от дееца чрез бездействия единствено ако тези
бездействия са част от осъществяването на самото посегателство. В случая обаче
окръжният съд е обосновал съставомерното негативно отношение към пострадалата
единствено и само на обстоятелства, установяващи бездействия на подсъдимия,
осъществени в един отдалечен период от време след самото деяние. Поради което тези
обстоятелства априори не могат да характеризират самото деяние и в частност да го
определят като такова, извършено с особена жестокост.
Предвид гореизложеното и като се има предвид, че чрез използваните способи и средства за
умъртвяване на пострадалата не са й нанесени увреждания, надхвърлящи по брой и тежест
тези, които са достатъчни за настъпване на смъртта, както и че при извършване на деянието
подсъдимият не е проявил изключително по своя характер негативно отношение към
28
жертвата и страданията й, изводът на първия съд за извършване на убийството с особена
жестокост е в явно несъответствие с доказателствата по делото и като такъв е неправилен.
Като тук следва да се подчертае и същественото противоречие в мотивите на проверяваната
присъда относно оценката на начина на извършване на посегателството и на проявеното
допълнително субективно отношение към жертвата, характеристиките на които имат важно
значение за наличието на обсъждания квалифициращ признак. Така, на стр. 19 и 20 от
мотивите окръжният съд е приел, че „деянието е извършено …. с висока степен на
коравосърдечие от страна на подсъдимия“; при „изразената коравосърдечност“ и че „по
интензитет изпълнителската дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на
умъртвяването“. Впоследствие на стр. 21 в пълен противовес на изложеното по-горе
първият съд е приел вече, че „действията на подсъдимия при извършване на престъплението
не се характеризират с особено отблъскващо коравосърдечие и бруталност“ и че „от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че изпълнителската дейност на
подсъдимия явно е надхвърляла необходимото за причиняване на самото умъртвяване“.
Вярно е, че тези последващи аргументи са изложени за обосноваване решението на
окръжния съд, че убийството но Т. не е извършено по особено мъчителен начин за нея, но
тези аргументи категорично се отнасят за същото деяние и касаят същите тези негови
характеристики, които са относими и за преценката дали то е извършено с особена
жестокост. Освен, че съществено опорочава волята на първия съд относно решаващия му
извод за наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“, обсъденото
противоречие внася и съществено съмнение в убедеността на този съд относно наличието на
въпросния квалифициращ признак. За разлика от въззивния съд, който недвусмислено и
убедено счита, че при установените по делото факти не е налице съставомерният признак
„особена жестокост“.
Всичко това обосновава преценката на настоящия състав, че убийството не е извършено с
особена жестокост, поради което проверяваната присъда следва да бъде изменена, като
деянието се преквалифицира в престъпление по чл. 115 НК, а подсъдимият бъде оправдан
по обвинението за квалификацията по чл. 116, ал.1 т. 6, пр. 3 от НК /цифровото обозначение
на същата неправилно е посочено от прокурора в ОА и от окръжния съд като такова по чл.
116, ал.1 т. 6, пр. 4 от НК/.
Основавайки се на данните по делото, изводими от заключенията на изготвените СМЕ и
КСМЕ, че нанесените на пострадалата травматични увреждания по своя характер и тежест
не са й причинили особени мъки и/или изключителни и продължителни страдания, тъй като
не са причинени с особени средства и методи, респ. по особен начин, първостепенният съд
обосновано е приел, че в случая жертвата не е понесла изключителни физически болки и
морални страдания, поради което правилен и законосъобразен се явява решаващият му
извод, че в случая убийството не е извършено по особено мъчителен за убитата начин и че с
оглед на това подсъдимият следва да бъде оправдан по тази правна квалификация.
Изложените в тази насока съображения от страна на окръжния съд се споделят напълно от
въззивната инстанция, поради което не е налице процесуална необходимост същите да бъдат
29
повтаряни в настоящия съдебен акт. Още повече, че срещу оправдаването на подсъдимия за
квалифициращия признак убийството да е извършено „по особено мъчителен начин за
убития“ не е подаден нито протест, нито жалба от частните обвинители.
Първостепенният съд правилно е определил формата на вината, като е приел, че смъртта на
Т. е причинена при евентуален умисъл. От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при тази форма на вината, тъй като е съзнавал е общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици /вероятното им
настъпване/ и е допускал тяхното настъпване. Установява се, че умъртвяването на
пострадалата е извършено чрез многократно нанасяне от страна на дееца на сравнително
силни по своя интензитет удари в тялото и главата й и чрез притискането й в гръдната
област. В случая общественоопасното поведение на подсъдимия е намерило обективен израз
в осъществените от него активни действия спрямо жертвата, при които той е използвал
единствено и само физическата сила на собственото си тяло. Като деецът не е прибягнал до
използването на други, годни да причинят смърт, средства и пособия (като например хладни
или огнестрелни оръжия, твърди тъпи предмети с голяма маса, сечива, други режещи или
посичащи предмети и т.н), чрез които могат да бъдат нанесени много по-значителни по
тежест поражения. Освен това смъртта на жертвата е настъпила не поради разрушаване на
жизненоважни органи и тъкани, а поради комплексното въздействие на причинените й
увреждания (съчетана травма) и най-вече на черепно-мозъчната травма и предизвикания в
резултат на това увреждане масивен вътречерепен кръвоизлив (между мозъчните обвивки),
довел до притискане на мозъка и последваща сърдечна и дихателна недостатъчност.
Избраният от дееца начин за осъществяване на физическото въздействие, множеството
увреждания, довели до съчетана травма; продължилото във времето изпълнително деяние и
конкретната причина за настъпването на смъртта детерминират субективните изживявания
на подсъдимия за осъществяване на престъплението при евентуален умисъл. Фактите
относно начина и средствата на нанасянето на побоя и причинените увреждания несъмнено
сочат, че той не е искал непременно да лиши пострадалата Т. от живот. Но упражнявайки
над нея такъв побой и нанасяйки й удари по главата, по гръдния кош и в коремната област
извършителят е допускал възможността да предизвика смъртта на жертвата като възможна
последица от поведението си.
В съзнанието си подсъдимият безспорно е имал правилни представи относно естеството на
своето собствено поведение спрямо жертвата. На базата на своя интелект, на житейския и
социалния си опит, предвид възрастта си, и с оглед психичното и психологическото си
състояние подсъдимият несъмнено е съзнавал, че чрез нанесените много на брой
сравнително силни наслагващи се удари с ръце и крака в тялото и главата на пострадалата,
както и чрез осъщественото притискане в гръдната й област може да й причини такива по
характер увреждания, които да разстройват жизнените функции на организма й, да са
животозастрашаващи и вследствие на тях да е възможно вероятното настъпване на смъртта
й. Т.е., подсъдимият е предвиждал само възможното /вероятното/ настъпване на смъртта на
пострадалата като последица от нанесения й побой, като е имал необходимото познание за
30
тази възможна последица от деянието си. За евентуалния умисъл е характерно, че деецът
преследва някаква цел – определени правни последици, които не съставляват престъпния
резултат на извършеното посегателство /в случая подсъдимият е целял само причиняването
на телесни повреди на пострадалата Т./, но същевременно е предвиждал вероятното,
възможно, настъпване и на смъртта на жертвата като страничен /косвен/ резултат от
деянието си. Като именно с настъпването на този страничен резултат подсъдимият се е
съгласявал – примирявал се е с настъпването на смъртта на Т. и се е отнасял с безразличие
към възможността това да се случи, доколкото след нанасянето на побоя той не е мислил да
предотврати леталния изход и своевременно не е предприел необходимото в тази насока, а
само е разчитал на някакви странични фактори, които да осуетят възможното настъпване на
смъртта. За това говори цялостното му поведение след причиняването на уврежданията – не
е извикал веднага СМП, обадил се е на спешния телефон едва сутринта, отказал е да
разреши хоспитализирането на пострадалата. По този начин, след като е допускал
проявяването на тези странични, възможни, общественоопасни последици на деянието си,
подсъдимият е осъществил и волевия момент на евентуалния умисъл.
Предвид така изложеното относно съставомерността на престъпното посегателство по чл.
115 от НК напълно неоснователна се явява претенцията на защитата за преквалифициране на
деянието като престъпление по чл. 122 или по чл. 124 от НК.
Първостепенният съд, съобразявайки се със санкционната част на приложената от него за
деянието на подсъдимия правна норма на чл. 116, ал. 1, т. 6 във вр.чл.115 от НК, при
условията на чл. 54 от НК и при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства е определил на подсъдимия наказание 17 /седемнадесет/ години “лишаване от
свобода”.
В тази насока като смекчаващи обстоятелства са отчетени изразеното от дееца съжаление /за
стореното/ и чистото му съдебно минало /доколкото е прието, че е реабилитиран/, а като
отегчаващи обстоятелства са ценени лошите характеристични данни за подсъдимия,
обстоятелството, че е имал негативно отношение към пострадалата, което се е изразявало не
само в нанасянето на побой над нея, но и в безразличието, с което се е отнесъл след като е
видял в какво здравословно състояние я оставя, както и значителната обществена опасност
на деянието му.
Въззивната инстанция счита, че окръжният съд неправилно е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца /поради реабилитирането
му/, както и изразеното от него съжаление.
Анализът и оценката на посочените по-горе данни за съдимост на И. дават основание за
извод, че подсъдимият не е реабилитиран за всичките си осъждания, поради което не може
да се приеме, че същият е с чисто съдебно минало.
На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК е настъпила реабилитация по право единствено за
първото му по ред осъждане /по НОХД № 191/1996 г./, тъй като е видно, че в определения
му по това осъждане изпитателен срок той не е извършил друго престъпление, поради което
31
да е следвало да изтърпи отложеното наказание.
Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК /предвиждаща, че реабилитацията по право не
може да настъпи повторно относно осъждане за извършено престъпление от пълнолетно
лице, което веднъж е било реабилитирано/ с реабилитирането му по право по това първо
осъждане се изчерпва обаче възможността за реабилитация по право за последващите му
осъждания. Тези останали осъждания на И. са за престъпления, за които е налице
съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, като поради
групирането на наказанията по тези осъждания те следва да се приемат за едно осъждане.
Затова относно реабилитацията за това осъждане ще е приложима разпоредбата на чл. 88а
ал.1 от НК, а не тази на чл. 88а ал. 4, вр. ал. 1 НК. Въззивният съд счита, че в случая не е
настъпила абсолютната реабилитация за осъжданията му в съвкупността, респективно за
единното му осъждане в резултат на групирането, тъй като след извършеното групиране на
наказанията от съвкупността срокът по чл. 88а, ал. 1 вр. ал. 3 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е
започнал да тече след изтичането на четиригодишния изпитателен срок на датата 12.10.2015
г. и е следвало да приключи на същата дата през 2020 година. В този срок обаче (на 30
срещу 31.08.2018 г.) И. е извършил престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство. Но тъй като за настъпване на последиците по чл. 88а, ал. 1 НК е необходимо
не само да е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК (пет години) и то от деня, в който е
изтекъл изпитателния срок, но и в този срок подсъдимият да не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. В
случая срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК фактически е изтекъл на 12.10.2020 г., но в неговите
рамки подсъдимият И. е извършил инкриминираното престъпление, правно квалифицирано
от въззивния съд като такова по чл. 115 НК, което препятства безусловната реабилитация по
реда на чл. 88а, ал. 1 НК за обсъжданото осъждане по групираните наказания. Поради това
въззивният съд намира, че в случая не е налице чисто съдебно минало на дееца, което да
бъде възприето като смекчаващо обстоятелство, а че напротив - обремененото му съдебно
минало, съдържащо данни за цитираните по-горе осъждания, респ. едно осъждане в резултат
на групирането, следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
САС не споделя и извода на ОС-Враца, че изразеното в случая от страна на И. съжаление
/„за това, което станало с жена му“/, заявено в последната му дума пред
първоинстанционния съд, следва да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство. По време
на целия процес и до момента И.И. е поддържал и поддържа защитна линия на поведение, в
която отрича да е извършил инкриминираното му посегателство спрямо З. Т., като заявява,
че не се признава за виновен и че няма никаква вина за случилото се. Като единствено в
последната си дума пред първоинстанционния съд той е заявил, че „съжалява за това, което
е станало с жена му“. От съдържанието и смисъла на така изразеното съжаление следва
извода на въззивния съд, че, от една страна, то не е свързано с поведението на самия деец и
с резултата от това поведение, доколкото не се изразява съжаление за извършеното от самия
него, а се изразява отношение към случилото се с пострадалата /настъпването на смъртта й/.
От друга страна, така изказаното съжаление е само формално, на думи, без да е изпълнено с
32
присъщото за този морално-емоционален акт съдържание. Съжалението е проявяване на
чувство на жал, на жалост и на състрадание към някого, но в конкретния случай по време на
цялото наказателно производство до момента, в това число и в производството пред
въззивния съд, деецът нито веднъж не е заявил своето чувство на жалост и искрено
състрадание към починалата З. Т. и към нейните близки. От данните по делото е видно, че
И. нито веднъж не се е обърнал към роднините на пострадалата, като не е адресирал към тях
изявленията си по повод изказаното съжаление и по този начин на практика не е
обективирал никакво съчувствие спрямо жертвата и спрямо тях. Съчувствието и
състраданието към тях предполагат конкретни прояви на човещина, които реално да
засвидетелстват едно действително дълбоко и искрено отношение към пострадалите от
неговото противоправно поведение, а не формални изявления пред съда, които категорично
не сочат и не обосновават разкаяние на подсъдимия за престъпното му поведение. Още
повече, че той отрича извършването на деянието, както и всякаква вина за настъпилата
смърт на пострадалата Т.. Очевидно е, че по силата на природните закони стореното от
подсъдимия е непоправимо, като в този смисъл и насока единствено остава възможността за
разкаянието на дееца. Но в действителност обаче липсват данни в периода от извършването
на деянието до настоящия момент подсъдимият да е сторил нещо, с което да е
засвидетелствал своето човешко съчувствие и състрадание към жертвата и роднините й и по
този начин да е показал своето разкаяние.
Същевременно въззивният съд намира, че липсата на съжаление и разкаяние на дееца не
може да бъде ценена като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият
няма процесуално задължение да признава вината си, да изразява съжаление и да се разкайва
за извършеното. Затова ако подсъдимият не прояви такова поведение наказателноправното
му положение не може да се влошава на това основание. Но доколкото в случая не е налице
и обратното /не е проявено искрено, дълбоко и действително по своето съдържание
съжаление и разкаяние за причиненото/, то подсъдимият И. не може да се ползва на това
основание от по-благоприятно наказателноправно третиране, каквото необосновано е
получил от окръжния съд.
Така на практика като единствено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
могат да се ценят постъпилите по делото някои положителни личностни характеристични
данни за И.И., свързани с неговата трудова ангажираност в селото като пастир на животни.
Същевременно обаче не могат да бъдат пренебрегнати и игнорирани наличните по делото
негативни личностни характеристични данни за подсъдимия, проявени от него като член на
обществото. Отделно от това по делото са установени и факти за многократни предишни
негови агресивни и насилствени прояви спрямо пострадалата, за които тя е разказвала на
своите близки и за които дори е уведомила и социалните работници и заради които се е
опасявала и страхувала да се върне в дома на подсъдимия. Като всички тези лоши
личностни характеристични данни за подсъдимия следва да бъдат ценени като отегчаващо
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
Посоченото от първия съд обстоятелство, че И. „е имал негативно отношение към
33
пострадалата, което се е изразявало не само в нанасянето на побой над нея, но и в
безразличието, с което се е отнесъл, след като е видял в какво здравословно състояние я
оставя“ в случая не може да се третира като отегчаващо такова. Обстоятелствата относно
нанасянето на побоя над пострадалата, както и относно безразличието, с което се е отнесъл
към нея след като е установил тежкото й здравословно състояние, на които се основава
твърдяното негативно отношение на дееца към жертвата, са съставомерни факти,
обосноваващи самото изпълнително деяние на престъплението и вината, поради което е
недопустимо повторното им отчитане и като отегчаващи обстоятелства.
А що се касае за поведението на подсъдимия, обективирано в неповикването своевременно
на СМП и в отказа му да даде съгласие пред първия пристигнал екип на СМП за
транспортирането на пострадалата и настаняването й в болнично заведение, то също не би
могло да се възприеме като отегчаващо обстоятелство, доколкото очертава факти, имащи
своето значение за съставомерността на евентуалния умисъл, при който е извършил
деянието. Отделно от това, тъй като чрез описаното поведение подсъдимият на практика се
е опитвал да прикрие извършеното /да попречи на разкриването му/, а това всъщност касае
защитната му линия на поведение след деянието, за отказ от следването на каквато
подсъдимият няма процесуално задължение, то поради тази причина предприемането на
такова защитно поведение не може да се разглежда в негов ущърб и да се цени като
отегчаващ отговорността му фактор.
САС намира, че в случая при индивидуализацията на наказанието /като смекчаващ фактор/
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че деянието е извършено при евентуален
умисъл, който се явява по-леката форма на умисъла.
Така, при възприетата от САС правна квалификация на деянието на подсъдимия за по-леко
наказуемо престъпление – по чл. 115 от НК - и при отчетените във връзка с решаването на
въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
сочещи на значителен превес на отегчаващите, наказанието следва да бъде
индивидуализирано на шестнадесет години лишаване от свобода.
Според въззивния съд с оглед спецификата и конкретиката на случая и предвид
преимуществено отрицателната оценка на личностните качества на дееца и на поведението
му в обществото до момента на извършването на деянието, както и предвид предишните му
посегателства спрямо телесната неприкосновеност на пострадалата Т. наказанието в размер
на 16 години лишаване от свобода в максимална степен би способствало и би допринесло за
постигане целите по чл. 36 от НК. От една страна, наказание с този размер ще е напълно
годно да въздейства поправително-възпитателно и предупредително върху подсъдимия и да
му отнеме възможността /все пак за един по-продължителен период от време/ да върши
други престъпления. До осъществяването на процесното деяние подсъдимият
преимуществено се е проявявал като несъзнателен и неотговорен гражданин и често се е
отклонявал от правилата и нормите както на закона, така и на обществото, като всичко това
мотивира настоящия съд да приеме, че специалната цел на наказанието лишаване от свобода
може да бъде постигната с отмерения от въззивния съд срок, който, заради наличните
34
отегчаващи обстоятелства и заради високата степен на обществена опасност на самото
деяние, е определен над средния размер с 1 година. От друга страна, срокът на това
наказание ще е годно да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите
членове на обществото, възпирайки ги да извършват подобни престъпни прояви.
Воден от горните съображения, апелативният съд намери, че първоинстанционната присъда
следва да бъде изменена в частта относно размера на наложеното наказание, като същото
бъде намалено от 17 години лишаване от свобода на 16 години лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНС намаляването размера на
наказанието на 16 години лишаване от свобода в случая не обуславя необходимост от
промяна на определения от окръжния съд първоначален строг режим на изтърпяване на това
наказание, поради което присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК първият съд правилно е приспаднал и зачел при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият е бил
задържан с полицейска заповед и с мярка за неотклонение задържане под стража по
настоящото производство, считано от 31.08.2018 г.
При проверката на присъдата в нейната гражданскоосъдителна част САС констатира, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана и гражданската /деликтната/ отговорност на
подсъдимия И.. За да е осъществен състава на непозволено увреждане, е необходимо да е
налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият е действал противоправно, като
е причинил на пострадалата Т. телесни увреждания – черепномозъчни, гръдни и коремни, от
които е настъпила смъртта й. В резултат на това противоправно поведение, осъществено от
подсъдимия, на гражданските ищци са били причинени различни по своя обем болки и
страдания. Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и вредоносния
съставомерен резултат, а оттам и между деянието му и вредите, претърпени от гражданските
ищци. Следователно елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволено
увреждане, са налице. От субективна страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието
да е извършено виновно. Подсъдимият, както бе посочено по-горе, е действал виновно – при
евентуален умисъл. С оглед това на гражданските ищци се дължи обезщетение, като
предвид особения характер на накърнените и засегнатите с деянието блага, които поначало
са неизмерими и не могат да имат цена, репарирането на причинените вреди правилно е
било извършено с присъждането на заместващи парични суми. Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, като при определяне на размера в зависимост от вредата съдът следва да
изхожда не от субективните си схващания за справедливост, а от развитието и състоянието
на обществото /решение № 184 от 01.06.2015 г. по н.д. № 356/2015 г., ІІ н.о. на ВКС/.
Без съмнение на конституираните в първоинстанционното производство граждански ищци
Н. Н. К. и С. Н. А. /съответно майка и сестра на пострадалата/ са били причинени болки,
страдания и отрицателни психически изживявания, правилно квалифицирани като
неимуществени вреди. Тези вреди се изразяват в преживени от тях душевни болки и
35
страдания от загубата на техния близък човек – съответно дъщеря на едната и сестра на
другата, като степента и обема на тези страдания са определени от първия съд в различни
измерения за всяка от двете.
Така, при определяне на обезщетението за причинените от смъртта на З. Т. неимуществени
вреди на Н. Н. К. в размер на 50 000.00 лв. окръжният съд е съобразил обстоятелствата, че
пострадалата е дъщеря на тази гражданска ищца, която последната е отгледала; че въпреки,
че не са живеели заедно в последните години са имали близки отношения на взаимно
разбирателство и привързаност; че майката емоционално много тежко е понесла загубата на
дъщеря си, като е приела новината за смъртта ѝ много зле и след инцидента не знаела какво
говори; както и че степента на изживените страдания на тази гражданска ищца е била
значителна с оглед внезапността на смъртта на детето ѝ, начина на престъпното отнемане на
живота на дъщеря ѝ и сравнително младата възраст на последната при убийството ѝ /31
години/. При тези, описани и възприети от първия съд обстоятелства, въззивната инстанция
намира, че с оглед значителния обем на действително претърпените от майката
неимуществени вреди вследствие престъпното отнемане на живота на дъщеря й, размерът
на определеното на същата обезщетение се явява занижен и като такъв несправедлив по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед на това размерът на присъденото обезщетение за
претърпените от гражданската ищца - майка на пострадалата - неимуществени вреди следва
да бъде увеличен на 100 000 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменена присъдата.
От друга страна, за да определи обезщетението за причинените от смъртта на З. Т.
неимуществени вреди на сестра ѝ С. Н. А. в размер на 15 000.00 лв., окръжният съд е
съобразил обстоятелствата, че двете сестри са отраснали заедно; че са били в много близки
отношения и са си помагали; внезапността на загубата, сравнително младата възраст на
лишената от живот и насилствения начин на отнемане на живота ѝ; както и факта, че преди
последната им среща през август 2018 г. в един продължителен период от време /3 години/
двете сестри не са поддържали никаква връзка. Относно последния факт въззивният съд
счита същият за необоснован, доколкото той не се установява от доказателствата по делото.
От показанията на самата С.А. е видно, че тя и сестра й З. не са поддържали връзка само
около 1 година, но че причината за това е обстоятелството, че подсъдимият е счупил
телефона на последната и не й е давал да се свързва с близките си. Във връзка с
коментираното обстоятелство се установява, че през тази около 1 година, през която не са
имали връзка със З. Т., близките й и в частност сестра й С.А. дори са я издирвали чрез
полицията в гр. *** и че благодарение на тези техни усилия З. е била открита в с. ***, което
вече им е позволило да се свържат с нея. Така, че в случая не може да се приеме за
установено и доказано, че гражданските ищци Н.К. и С.А. и най-вече последната са
проявявали отношение на безразличие и незаинтересованост спрямо тяхната родственица З.
Т., което да сочи на отчужденост, на липсата на близост и сърдечност между тях и поради
това да обосновава по-нисък размер на обезщетение. Дори напротив, от данните по делото е
видно, че и майката, и сестрата С.А. са били много загрижени за съдбата на З. Т., за
състоянието й и изобщо за това, което се случва с нея, като в тази насока красноречиви са
36
обстоятелствата, че на 20.08.2018 г. те са я придружили при пътуването й до с. *** и дори са
останали няколко дена при нея; че и впоследствие живо са се интересували от нея и
постоянно са искали да се осведомят за състоянието й, като в търсенето на информация за З.
Т. сестра й С.А. даже е звъняла на близките на подсъдимия след като той не й отговарял на
обажданията; че на датата 31.08.2018 г., притеснена от получената информация за
състоянието на сестра си З., гр. ищец С.А. дори се е обаждала двукратно на спешния
телефон 112, за да съобщи за състоянието й и с искане за получаване на повече информация
и за оказване на съдействие. Все в тази връзка съществено значение имат и фактите, че
когато са разбрали за смъртта на своята близка родственица сестрите й и в частност С.А.
веднага са пристигнали в болницата в гр. Враца; че впоследствие са организирали
погребението й, както и че дълго време С.А. всеки ден е посещавала гроба й. При
съвкупната преценка на всички тези обстоятелства въззивният съд счита, че действителният
обем и интензитет на търпените от гражданския ищец С.А. негативни емоции и
изживявания вследствие смъртта на сестра й – пострадалата Т. - налага определянето на по-
висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно – 60 000 лева. Затова
присъдата следва да бъде изменена и в този смисъл, като размерът на присъденото
обезщетение на С. Н. А. следва да бъде увеличено на 60 000 лева.
Възмездяването на неимуществените вреди на децата на пострадалата З. Т. е осъществено от
първоинстанционния съд в съответствие с юридическите принципи и критерии, вложени в
нормите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. Размерите на присъдените обезщетения за всяко от
малолетните деца - по 150 000 лева - категорично не са занижени, защото са съобразени с
обстоятелствата по делото, чрез които е конкретизиран общият морален принцип за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка при определяне размера на обезщетението за
причинените от смъртта на З. Т. неимуществени вреди на децата ѝ – Н.З. Т. и И.И. Б.,
правилно са отчетени обстоятелствата, че пострадалата е живяла с тях в едно домакинство и
непосредствено е полагала основните грижи за тях, което определя и наличието на близки
отношения между майката и децата. За определяне интензитета на търпените от тях болки и
страдания и обема на причинените им неимуществени вреди ОС-Враца правилно е отчел и
констатацията в приложените по делото социални доклади, че при настаняването ѝ в
приемно семейство детето И.Б. е преминала през много труден период на адаптация, през
който много е плакала, била е неспокойна и е проявявала автоагресия, а че детето Н.Т. е бил
с нарушена комуникация. При определяне размера на обезщетенията за децата правилно е
преценено и обстоятелството относно начина, по който занапред ще бъде понесена от тях
сполетялата ги в личностен план загуба от неочакваната и ранна смърт на майка им – към
момента на смъртта на З. Т. те са били малолетни, съответно – Н. на 5 години, а И. на 11
месеца; това, че липсата на майка им ще ги съпътства през целия им живот и че тепърва ще
търпят негативни изживявания и емоции, породени от факта, че са лишени от родителската
грижа, подкрепа и обич на родната си майка. Относно определянето размера на
обезщетенията за всяко едно от децата необходимата тежест и значение е отдадено и на
обстоятелството, че те са на възраст, в която най-силно се нуждаят както от ежедневните
грижи и на двамата си родители, така и от тяхната материална подкрепа, но че в случая ще
37
бъдат лишени от грижите и подкрепата на родната им майка. В тази връзка следва да се
отчете, че предвид своята незрялост и несамостоятелност децата преодоляват много по-
трудно и продължително загубата на родител, а психиката им остава наранена завинаги. В
обобщение следва да се отбележи, че при невръстните деца негативните последици
преимуществено се изразяват спрямо факта на загуба на единия родител, като освен всичко
останало това затруднява и изграждането на компетенции за междуличностно общуване.
Така, отчитайки реалния обем на действително претърпените от децата неимуществени
вреди от невъзвратимата загуба на тяхната майка, а и съобразявайки социално-
икономическите условия в страната, въззивният съд намира за напълно справедливи по
размер присъдените им от първата инстанция обезщетения в размер на по 150 000.00 лв. за
всяко от тях. С оглед на това претенцията на особения представител на двете деца за
увеличаване размера на присъдените обезщетения и в частност за присъждането на пълните
им размер от по 250 000.00 лв. се явява неоснователна и като такава не следва да бъде
уважавана.
Предвид гореизложеното и поради липсата на фактическо и правно основание за намаляване
размерите на присъдените на гражданските ищци обезщетения неоснователни се явяват
направените в тази насока искания от страна на защитата.
С оглед изхода на делото и пред настоящата инстанция правилен и обоснован се явява
изводът на първоинстанционния съд за възлагане на сторените по делото разноски в тежест
на подсъдимия. По същите съображения и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият следва да бе осъден да заплати направените по делото разноски във въззивното
производство в размер общо на 400 лева за изготвяне на допусната СТЕ.
Предвид увеличаването размера на присъдените обезщетения на гражданските ищци Н. Н.
К. и С. Н. А. подсъдимият следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса
върху увеличените размери на уважените граждански искове, предявени от тези страни, а
именно – сумата в размер на 3 800 лева.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт не се констатираха основания за неговата отмяна, респективно за
неговата отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което и предвид гореизложеното
САС намери, че същият следва да бъде изменен в посочените по-горе части /относно
правната квалификация на деянието, размера на наложеното на подсъдимия наказание,
размера на присъдените обезщетения на гражданските ищци Н. Н. К. и С. Н. А. и относно
размера на дължимата държавна такса върху уважените граждански искове/ и съответно да
бъде потвърден в останалата му част.
Воден от горното и на основание чл. 334 т.3 и т.6 във вр. чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 и чл.
338 от НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
38
ИЗМЕНЯВА присъда № 260012 от 16.04.2021 г. на Окръжен съд-Враца, НО, постановена
по НОХД № 45/2020 г. по описа на същия съд, като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия И. Б. И. престъпление от такова по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 във вр. чл. 115 от НК в такова по чл. 115 от НК и го оправдава по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК /с цифрово
изражение на правната квалификация съгласно обвинителния акт чл. 116 ал.1 т.6 пр.4 от НК/
- да е извършил убийството с особена жестокост.
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. Б. И. наказание от 17 ГОДИНИ на 16
/ШЕСТНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- УВЕЛИЧАВА размера на присъденото в полза на гражданския ищец Н. Н. К. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимия И. Б. И. от 50 000 лв. на
100 000 /сто хиляди/ лева.
- УВЕЛИЧАВА размера на присъденото в полза на гражданския ищец С. Н. А. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимия И. Б. И. от 15 000 лв. на 60
000 /шестдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Б. И., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка
на Софийски апелативен съд сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направени по делото разноски във въззивното производство, както и сумата в размер на 3
800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху
увеличените размери на уважените граждански искове, предявени от Н. Н. К. и С. Н. А..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
39