Решение по дело №62/2024 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 214
Дата: 14 юни 2024 г. (в сила от 14 юни 2024 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20245610100062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. гр. Д.град, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Б. М. П.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20245610100062 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД,вр. чл. 500 ал.1 т.2 от
КЗ.
В исковата молба ищецът твърди следното:На 29.04.2018 г. в района на
ПП 1-5 - 215 км., е реализирано ПТП с участието на МПС „Тойота Авенсис” с
per. № Х5149КВ, собственост на М. Р. Ч. и прикачено към него ремарке с per.
№ Х8967ЕЕ, управлявано от същия и МПС „Ягуар хтайп” с per. №
СТ9339ВН, собственост на „ИПСМП-д-р Благоева” ЕООД, управлявано от Г.
Д. Ч..Според представения Протокол за ПТП № 1672395, издаден от органите
на МВР, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно
поведение на водача на МПС „Тойота Авенсис” с per. № Х5149КВ и
прикачено към него ремарке с per. № Х8967ЕЕ - М. Р. Ч., който не е спрял и
не е взел мерки за отстраняване на възникнала до време на движение повреда
или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това, като по време на движение се демонтира от
ремаркето джанта и удря попътно движещият се автомобил „Ягуар хтайп” с
per. № СТ9339ВН, като му нанася материални щети.МПС „Тойота Авенсис” с
per. № Х5149КВ с прикачено към него ремарке с per. № Х8967ЕЕ е бил
1
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС“ АД
със застрахователна полица № BG/02/118000605863, която е валидна към
момента на събитието. В ЗД ”БУЛ ИНС” АД е заведена щета под №
********** от собственика на пострадалото МПС. След направена оценка на
щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1478.81
лв.Видно от представения Протокол за ПТП № 1672395, издаден от органите
на МВР, М. Р. Ч. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. На
основание чл. 500, ал. (1), т. 2 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, ЗД “БУЛ ИНС” АД има
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.С писмо
уведомихме ответника да ни заплати претендиралата сума, но до момента
сумата в размер на 1503.81 лв. не е изплатена, откъдето за ЗД „БУЛ ИНС” АД
възниква правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен
ред.Като справка относно необходимите изчисления за определяне размера на
паричното вземане сочим приложения към исковата молба опис заключение
на щети. С оглед на изложеното Ви моля да ни призовете на съд и след
установяване на основателността на претенциите ни да осъдите ответника да
ни заплати претендиралата искова сума в размер 1503.81 лв., представляваща
неизплатената част от общото задължение, изплатено от ЗД “БУЛ ИНС”АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски
по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 127, ал. 4 ГПК представям банкова сметка на ЗД “БУЛ
ИНС”АД - Банка - ДСК, BIC: STSABGSF, IBAN: BG55 STSA 9300 0016 1883
03 Моля да ми бъдат присъдени и съдебните разноски, сторени по делото .
Депозиран е отговор от ответника, в който се твърди следното: Оспорвам
следните твърдения, изложени в исковата молба, като считам, че същите не
отговарят на осъществилите се в действителност обстоятелства. В тази
връзка:Оспорвам твърдението на ищеца, че причините за реализираното ПТП
на 29.04.2018г. се дължат, поради вина и противоправно поведение на
ответника, като водач на МПС „Тойота Авенсис” с per. № Х5149КВ с
прикачено към него ремарке с per. № Х8967ЕЕ, „който не спрял и не взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, която застрашавала безопасността на движението,
2
изразяваща се в демонтиране на джантата на ремаркето и последващия удар
на джантата с попътно движещия се автомобил „Ягуар Хтайп” с per. №
СТ9339ВН, следствие на което върху последното били нанесени материални
щети“. Оспорвам твърдението, че констатации относно вината и
противоправно деяние от страна на ответника се съдържат и в приложения
към ИМ - Протокол за ПТП № 1672395, издаден от МВР. В обобщение
оспорвам обстоятелството, че ПТП е реализирано по вина на ответника и
поради негово противоправно поведение, както и че ответникът е бил длъжен
да предвиди, настъпването на повредата, поради което виновно и
противоправно не спрял и не взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в МПС, т.к. за ответника
обективно такава възможност не е съществувала в конкретния случай.
Действително по време на движение на МПС „Тойота Авенсис” с per. №
Х5149КВ с прикачено към него ремарке с per. № Х8967ЕЕ възниква ПТП,
изразяващо се в счупване на джантата, която изхвърча и удря движещото се
зад него МПС „Ягуар Хтайп” с p e r. № СТ9339ВН. Но техническата
неизправност в случая, причинила изхвърчането на джантата, не е била
известна на ответника преди настъпване на ПТП, същата е възникнала
внезапно, поради което ответникът не е могъл да предвиди и не е бил длъжен
да предвиди настъпването на случайното събитие, поради което не е имал
обективната възможност да отстрани повредата, съответно да предотврати
настъпването на последиците. В случая не са били налице признаци, даващи
основание да се смята, че е налице каквато и да е неизправност в прикаченото
ремарке преди ответникът да започне управлението на МПС и ремаркето,
нито такива признаци са били налице по време на движението им и преди
реализираното ПТП. Неизправността в случая е възникнала толкова внезапно,
че ответникът не е имал обективната възможност, нито да спре, нито да
отстрани неизправността преди възникване на пътнотранспорното
произшествие. Поддържам заявеното становище от ответника в подадения от
него отговор на регресната покана, че в случая, доколкото управляваното от
него МПС и ремарке към датата на ПТП са имали преминат технически
преглед, то ответникът не е имал основание да предполага, че джантата може
да се отдели от ремаркето, напротив същият е бил със съзнание, че управлява
технически изправни ППС и ремарке. Оспорвам твърденията за причинно-
следствена връзка между реализираното на 29.04.2018г. ПТП и всички
описани имуществени вреди в ИМ, заявление за щета по застраховка „ГО”,
докладите, описите и експертизи по щета№ **********/30.04.2018г. на ЗД
„Бул Ине” АД. Основание за това е обстоятелството, че някои от описаните
щети на „Ягуар Хтайп” с per. № СТ9339ВН не съответстват на констатациите
от Протокол за ПТП № 1672395 и описания менахизъм на настъпване на
ПТП. Претендираме, че реално настъпилите вреди в резултат на ПТП, са по-
малко от констатираните от ищеца. Оспорвам твърдението, че ЗД „Бул Ине”
АД е изплатило на собственика на лек автомобил марка „Ягуар Хтайп” с per.
№ СТ9339ВН застрахователно обезщетение в размер на 1478,81лв. В
3
условията на евентуалност, в случай, че решаващият състав приеме, че
ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увреденото МПС „Ягуар
Хтайп” с per. № СТ9339ВН, то оспорвам претенпията за имуществени врели и
по размер. Приложените към ИМ писмени доказателства (доклади,
калкулации, описи, експертни оценки и т.н.), с които се установяват вредите и
техния размер, не са изготвени по реда на ГПК, а от експерти на ищеца, което
е основание за съмнение в тяхната обективност. Считам, че констатациите им
не отговарят на действителния размер на причинените вреди от ПТП на
„Ягуар Хтайп” с per. № СТ9339ВН и същите са завишени. Оспорвам размера
на изплатено застрахователно обезщетение, което ищецът претендира за
възстановяване, като считам същото за прекомерно и неотговарящо на
действителния размер на вредите от ПТП, причинени на „Ягуар Хтайп” с per.
№ СТ9339ВН. Оспорвам определената стойност на труда за демонтаж и
монтаж, ремонт и боядисване и на подлежащите на подмяна авточасти
(увредени елементи и детайли), необходими за репариране на щетите върху
увредения автомобил, съгласно експертните оценки на застрахователите
(калкулации, описи, доклади и т.н.). Оспорвам основателността на иска по чл.
500, ал. 1, т.2 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 500, ал. 1, т.2 от КЗ - Освен в
случаите на чл. 433, ал. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи
изплатеното от него застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и
разноски от виновния водач, който не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това. В конкретния случай причината, довела до изхвърчане на джантата от
прикаченото ремарке към управлявания от ответника автомобил, не е могла
да бъде констатирана и отстранена от ответника преди настъпване на ПТП.
Ответникът изобщо не е съзнавал, че е управлява техническо неизправно
ремарке, нито ако повредата е възникнала по време на движението му е могла
да бъде своевременно отстранена от ответника преди възникване на ПТП в
конкретния случай. Предвид изложеното, в случая се обосновава извод за
липсата на вина у ответника за настъпилото ПТП и за внезапно възникнала
повреда, поради което считам, че за ищеца не е възникнало право да ангажира
регресна отговорност на ответника. Съгласно задължителната съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ТПК, обективирана в
Решение № 130/03.05.2012г. по търг. дело № 244/2010г. на I т.о. на ВКС - се
приема, че в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ (аналогична на чл. 500, ал.
1, т.2 от КЗ) за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по
регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че
управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за
отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала
безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни
правото си на регрес, когато повредата или техническата неизправност на
4
МПС са настъпили внезапно и при обстоятелства, при които водачът е
поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. Предвид направените оспорвания с
настоящия отговор и липсата на годни доказателства, които да установят
възникването на правните и фактически основания за ангажиране
отговорността на ответника съгласно чл. 500, ал. 1, т.2 от КЗ, считам, че
ищецът няма право на регрес към ответника, а евентуално извършеното от
ищеца плащане на застрахователно обезщетение е прекомерно и недоказано.
Поради това моля да приемете предявения иск за изцяло неоснователен и
недоказан по размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените писмени
доказателства, че МПС „Тойота Авенсис” с per. № Х5149КВ с прикачено към
него ремарке с per. № Х8967ЕЕ било валидно застраховано по застраховка
“Гражданска отговорност” при ищеца в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със
застрахователна полица № BG/02/118000605863, която е валидна към
момента на събитието. В ЗД ”БУЛ ИНС” АД е заведена щета под №
********** от собственика на пострадалото МПС. Видно от приетите
писмени доказателства /Протокол за ПТП № 1672395, НП №11-0284-
001975/9.8.18г., издаден от ОДМВР-Ст.Загора, РУП-Казанлък, е установено,
че на посочената дата 29.4.2018г. 29.04.2018 г.,около 14:40 часа в община
МЪГЛИЖ на път ПЪРВИ КЛАС № 5- км.215 , ответникът като водач на лек
автомобил - ТОЙОТА АВЕНСИС с рег № Х5149КВ, държава БЪЛГАРИЯ
км.215 при община-Мъглиж в посока север-юг управлява МПС - лек
автомобил "Тойота Авенсис" с рег. №Х5149КВ и прикачено към него ремарке
за лек автомобил "Мараурер" 5.00ЦТ с per.№X8967EE и двете негова
собственост, като прикаченото ремарке е технически неизправно. По време на
движение закрепващите елементи на джантата кьм главината се саморазвиват
джантата пада върху движещият се успоредно до него лек автомобил "Яryар
Х Тайп" с per№СТ9339ВН и настъпва ПТП с материални щети. След
въэникване на събитието повредата е отстранена на място. Издаден протокол
за ПТП бл. №1 67 2 3 9 512 9 /04/2018 год. Не се спори, че във връзка с
регресна покана на заплатилия обезщетение по
застраховка „Каско“ на увредения автомобил застраховател е образувана
представената по делото застрахователна преписка и след направена оценка
на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1478.81
5
лв., че ответникът е бил поканен с писмо да заплати на ищцовото
дружество сумата от 1503.81 лв. , но към момента на депозиране на исковата
молба не е била изплатена.
В заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, изготвено
на
база материалите по делото е описан подробно механизма на настъпване на
ПТП. Посочено е, че експертизата счита, че посочената като евентуална
причина "моментно възникнала неизправност", би генерирала осезателни,
вкл. звукови сигнали, които са въпрос на лични възприятия от страна на
водач, да ги регистрира, респективно да предприеме действия за
предотвратяване нежелани последващи сьбития. При посочената като
евентуална причина- "внезапно изменение на пътната обстановка", въпрос на
лични качества и умения от страна на водача е да предприеме своевременни
действия за предотвратяване нежелани последващи сьбития. Експертизата
счита за неопределима в конкретния случай (понятно и поради неизяснени
обстоятелства за случвалото се във времето преди настъпване на
произшествието, вкл. какво и как е възприемал водача на тойотата)
обективната техническа причина за откачане на колело от автомобила,
респективно, дали това събитие е било предвидимо и предотвратимо от
ответника по време на движение или преди настъпване на ПТП. Експертизата
прави уточнение, че всяко едно събитие би могло да е предотвратимо, в
зависимост от времето за реагиране и/или други и според предоставените
данни, техническа причина за възникване на процесното ПТП е навлизането в
източната лента, където е бил управляван „Ягуар“-а, на колело откачено от
„Тойота“-та, но поради липса на достатьчно технически значима информация,
експертизата не би подвела с предположения дали водачът- ответник, е можел
да предвиди и/или предотврати това откачане на колело, респективно
случилото се в последствие. По делото нямало конкретни данни за
неизправност в механизма на свързване.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните
правни изводи:
Съгласно цитираната разпоредба от КЗ- освен в случаите по чл. 433,ал.1
КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
6
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това.Твърдението на ищеца в исковата молба е, че ответникът е управлявал
технически неизправно МПС, не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда. В процесния случай, не се спори,
че ответникът по време на ПТП е управлявал МПС, за което е имало
сключена валидна застраховка ГО с ищеца. Според чл. 479 КЗ - вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват
от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. По смисъла на чл. 10. (1), б.“м“ ППЗДВП -
Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности -
неизправно е теглително-прикачното устройство на автомобила или
ремаркето. В практиката на ВКС относно приложението на чл. 274,ал.1,т.2 КЗ
отм., аналогичен с разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.2 КЗ , решение № 130 от
03.05.2012 г. по търг. д. № 244/2010 г. , 1 т.о. , се приема, че в хипотезата на
чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС
по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че
управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за
отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала
безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни
правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на
МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е
поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. На първо място съдът приема, че не се
установи при условията на пълно и главно доказване от носещата за това
доказателствена тежест страна, че ответникът е управлявал технически
неизправно МПС и по- специално не се установи с категоричност
7
неизправност в окачването на ремаркето. Вещото лице по назначената
техническа експертиза е категорично, че това е технически правдоподобно.
Откачане на колело от ПС, във време на движение, технически е възможно да
се дължи на моментно възникнала неизправност, или на попадане във
внезапно изменение на пътната обстановка,или комплецирано и на двете. И
трите варианта технически е възможно да се случат в неопределим
пространствено времеви момент. В случая, предвид липсата на категорично
обективни данни вещото лице не може да отговори с категоричност каква е
причината за настъпилото откачване. Съобразявайки изложеното и
цитираната практика на ВКС и предвид изяснения от САТЕ механизъм на
настъпване на ПТП, съдът, намира че откачването по време на движение на
колело, довело до настъпването на процесното произшествие е настъпило
внезапно, без водачът да е имал възможност да предвиди и предотврати
вредоносния резултат.Не се установи по делото ответникът, като водач на
МПС да е съзнавал, че управлява неизправно МПС и въпреки това да не е
спрял и да не е взел мерки за остраняване на повредата, която е застрашавала
безопасността на движението. Настъпилото такова е било внезапно и
неочаквано за ответника, тъй като същият е имал съзнанието, че управлява
изправни пътни превозни средства. Наред с това и не е имал пряка видимост
към демонтиралото се колело от ППС-то, поради което и обективната му
възможност за реакция е едва след осъществяване на откачването. В
обобщение , не се установява по делото ответникът да е забелязал технически
проблем в окачването на ремаркето или автомобила, и въпреки това да не е
спрял и да не е взел необходимите мерки. При липсата на доказателства за
виновно поведение на ответника и предвид обстоятелство, че и ремаркето, и
автомобилът са преминали технически преглед/удостоверение от
ОО“Автомобилна администрация“Хасково-л.73/, следва да се приеме, че
техническата неизправност довела до настъпването на произшествието е
настъпила внезапно, без водачът да е имал възможност да предвиди и
предотврати вредоносния резултат. Само за пълнота следва да бъде посочено,
че нормата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ е реципрочна на нормата на чл. 101 ЗДвП.
В логиката и на двата текста стои тезата, че е противоправно поведението на
водач, който управлява неизправно МПС, със съзнанието че то е неизправно
/станало неизправно/, без да спре, за да отстрани възникналата повреда или
неизправност. Подобно поведение е противоправно и виновно само ако
8
водачът осъзнава възникването на неизправността, но въпреки това
пренебрегва опасността, която създава и продължава да управлява превозното
средство, вследствие на което предизвиква произшествие. Управлението на
увреден по време на движение автомобил, но без съзнанието, че подобно
увреждане е настъпило, не съставлява нарушение на чл. 101 ЗДвП, нито пък
удовлетворява състава на чл. 500,ал. 1, т. 2 КЗ. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице/468.50лв/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД"БУЛ ИИС"АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул .“Джеймс Баучер" № 87,
представлявано от директори С.С.П. и К. Д. К., чрез юрк. Г. И., съдебен адрес:
гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер" № 87, ет. 2 против М. Р. Ч. с ЕГН
**********, живущ в ********************** иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца ЗД"БУЛ ИИС"АД, ЕИК ********* сума в размер
1503.81 лв., представляваща неизплатена част от общо задължение, изплатено
от ЗД “БУЛ ИНС”АД- застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИИС"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул .;,Джеймс Баучер" № 87, представлявано от
директори С.С.П. и К. Д. К., чрез юрк. Г. И., съдебен адрес: гр. София 1407,
бул. „Джеймс Баучер" № 87, ет. 2 , да заплати на М. Р. Ч. с ЕГН **********,
живущ в ********************** сумата от 918.50 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
9

Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
10