Р Е Ш Е Н И Е
№
260136
гр. Пловдив, 20.11.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито заседание на 20.11.2020 г., в състав
СЪДИЯ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
като разгледа търговски дело № 742 /
2020 г. по описа на ОС - Пловдив, докладвано от съдия Площакова, намира за
установено следното:
Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от адв. З.Г., действаща в
качеството на пълномощник на новоизбрания управител на „Алекс – М - 2015“ ООД, против
отказ рег. № 20201015085654-2 / 21.10.2020 год. на длъжностно лице към Агенция
по вписвания. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на
атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен и се задължи АВп. да
извърши исканото вписване на прехвърляне на дружествени дялове от един
съдружник в „Алекс – М - 2015“ ООД в полза на друг съдружник.
Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията
по партидата на дружеството и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от пълномощник на новоизбрания управител на дружеството,
снабден с изрична представителна власт да предприеме действия по обжалване на
процесния отказ. Упълномощител е лицето по чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Налице е
правен интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт. Съдът
приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като
видно от регистрационния й номер, е подадена на 22.10.2020 год., един ден след постановяването
на отказа от 21.10.2020 год., поради което датата на връчването на оспорения акт
е без правно значение. Представени са доказателства за внасянето по сметка на ОС
на дължимата държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно
компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището на жалбоподателя. Жалбата е била и
адресирана до ОС – Монтана, погрешно изпратена от АВп. до ОС - Варна, който е
прекратил делото по подсъдност. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
„Алекс – М - 2015“ ООД е дружество, вписано в ТР през 2015 год. То е с
капитал 40 лв. Считано от 12.10.2020 год. съдружници в дружеството са две лица,
притежаващи равни дялове с номинална стойност от 20 лв. Съдружниците в
дружеството са П.К.С.и Г.Б.Г., а него управител е П.С..
На 15.10.2020 год. по партидата на „Алекс – М - 2015“ ООД е подадено
заявление образец А4 за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи
дружеството – прехвърляне на дяловете, притежавани от съдружника П.К.С.на
другия съдружник в дружеството Г.Б.Г..
Към заявлението е приложен договор за продажба на дружествени дялове,
сключен на 14.10.2020 год., между П.С., в качеството на продавач и Г.Г., в
качеството на купувач, с нотариална заверка на подписи и съдържание; протокол
от ОСС, проведено на 14.10.2020 год. с нотариална заверка на подписи и
съдържание и актуализиран текст на дружествения договор.
На 16.10.2020 год. длъжностното лице е дало указания на заявителя да
представи декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Указанията не са изпълнени, поради
което е постановен отказа от 21.10.2020 год.
Жалбоподателят счита, че когато дялове се прехвърлят от един съдружник на
друг, декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ не е необходима и развива съображенията
си в тази насока.
По така поставения правен въпрос съдът намира следното:
Нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, в редакцията й след изменението,
публикувано в ДВ бр.102/2017 год., гласи: „Дружественият дял може да се прехвърля и
наследява.
Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов
съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения
и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и
на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до
три години преди прехвърлянето на дружествения дял.“. Според ал. 2 прехвърлянето
на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване
на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския
регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на
декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
Спорният въпрос в
случая е дали изискването за липса на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае всички
случаи на прехвърляне на дружествени дялове или само втората хипотеза – при
прехвърлянето на дялове на трети за дружеството лица.
При граматичното
тълкуване на нормата на ал. 1, съдът приема, че нововъведеното ограничение за
липса на непогасени задължения касае всички случаи на прехвърляне на дялове –
както между съдружници, така и в полза на трети за дружеството лица. Нормата
предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се
извършва свободно, за да разграничи случая на прехвърлянето на дял на трето
лице, когато е необходимо да бъде взето решение на ОСС за приемане на това
трето лице за съдружник. Изискването за наличие на решение на ОСС за
прехвърляне на дял на трето лице произтича от персоналните елементи в иначе
капиталовото по характера си търговско дружество, тази норма гарантира
интересите на оставащите в дружеството съдружници срещу нежелано от тях участие
в дружеството на трето лице. Интересите на оставащите в дружеството съдружници
са частни интереси. Допълненото съдържание на нормата не е въведено, за да
гарантира частния интерес на оставащите съдружници, а публичния интерес – да се
гарантират вземанията на работниците и служителите и вземанията на държавата за
осигурителни вноски, които от своя страна също рефлектират върху упражняването
на осигурителните права на работниците и служителите. Въведеното в публичен
интерес допълнение касае и двете форми на прехвърляне на дружествен дял – между
съдружници и в полза на трето лице. Ето защо, съдът приема, че нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, предвиждаща
дяловете между съдружници да се прехвърлят „свободно“, касае само и единствено
липсата на необходимост от вземане на решение на ОСС. Новото изискване за липса на
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове -
както между съдружници, така и в полза на трети лица.
Съдържанието на разпоредбата
на ал. 2, особено след допълнението ѝ с ДВ бр. 15/2018 год., е ясно и
недвусмислено - за да бъде вписано прехвърлянето на дружествени дялове в ТР, е
необходимо да се представи от управителя на декларация по образец, че няма изискуеми и
неизплатени задължения по ал. 1. Според чл. 129, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се
извършва с договор,
сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, и се вписва в
търговския регистър след представяне от
управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че
няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал.
2 – 4 се прилагат съответно.
Ето защо, съдът
приема за несъмнено законовото изискване да бъде представена декларация по чл.
129 ТЗ, за да бъде вписано прехвърлянето на дружествените дялове, независимо от
това дали приобретател на дяловете е трето на дружеството лице или лице, което
и до момента е имало качеството съдружник. Изискването на закона за декларация
е безусловно за всички начини на прехвърляне.
Нито пред
Агенцията по вписванията, нито в хода на съдебното производство по обжалването
на отказа, декларация, установяваща отсъствието на отрицателните предпоставки
за вписването на прехвърлянето на дружествените дялове е представена. Поради
това, отказът, основан на констатацията за липса на декларация, че дружеството
няма изискуеми и неизплатени задължения, като краен извод, е обоснован.
За търговеца
остава възможността да подаде ново заявление, както изрично предвижда чл. 26,
ал. 1 ЗТР, към което да представи изискуемите по закон приложения.
Ето защо, съдът приема отказът на длъжностното лице
за обоснован и законосъобразен. Като такъв, същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20201015085654-2 / 21.10.2020
год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 с входящ номер 20201015085654
от 15.10.2020 г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на „Алекс – М - 2015“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на
жалбоподателя.
След влизане в
сила на решението, препис от същото да се изпрати на АВп. за сведение.
СЪДИЯ: …………………………..