Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.08.2019г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският районен
съд в публичното заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Таня Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №333 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Е.Ж.В. ***, ЕГН **********,
е депозирал жалба против Наказателно постановление №117/24.06.2019г. на Кмета на
Община Димитровград, с което за това, че на 16.05.2019г. около 14:00 часа, във
функциите си на възложител е допуснал строителството на обект: "Горски път
с изкоп за водопровод" - преминаващи през имоти частна, общинска и
държавна собственост в землището на с.Крепост, местност "Дурхана", с
което за виновното нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.2
и чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Изложените в жалбата
доводи могат да се определят като такива за необоснованост и неправилност на
наказателното постановление, издаване на самото постановление и АУАН в разрез с
установените правила, неустановеност на нарушителя, неустановеност на характера
на извършената дейност и неправилното й определяне като строеж. В съдебно
заседание жалбоподателят с упълномощен процесуален представител поддържа
жалбата си, пледира за отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Община Димитровград- чрез упълномощен
процесуален представител, оспорва депозираната жалба. Намира, че наказателното
постановление е законосъобразно, правилно, представя допълнителни писмени доказателства
за описаните имоти. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна Прокуратура – Димитровград
– редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 18.04.2019г. служители на Държавно Горско
Стопанство- Хасково констатирали при обход в землището на с.Крепост, че върху
голяма горска територия в отд.44-1:2:3, е направен чакълиран път, като в
момента се извършват насипно-подравнителни работи, извършвани от багер-
управляван от Е.Ж.В..
Констатациите си длъжностните лица описали в
Констативен протокол серия ЮИДП, №100080, подписан от И.И., Р.Й , Д.Д..
На 19.04.2019г. Директора на ТП“Държавно Горско
Стопанство“-Хасково с писмо изх.№ АСД-09-89 е уведомил Началника на РО НСК-
Хасково за това, че в отдел 44, подотдел 3, поземлен имот с идентификатор
39668.208.5 – в землището на с.Крепост, Община Димитровград са констатирани
строителни дейности в горски територии.
От своя страна Началника на РО НСК-Хасково с писмо
от 03.05.2019г. са уведомили кмета на Община Димитровград за строителните
работи- извършвани в посочената горска територия на описания имот.
На 15.05.2019г. била извършена проверка по сигнала
от служители на Община Димитровград- св.Н.Н., св.К.А. и инж.Р.Ж.- служители при
отдел УТКР. Служителите установили, че през имоти с ИД: 39.668.208.5 - частна
собственост; ИД: 39.668.92.7 - общинска собственост; ИД: 39.668.207.957- държавна
публична собственост, е налице извършване на строително-монтажни работи,
представляващи подравнителни дейности с трошенокаменна фракция с цел оформяне
на път с ширина 6м. с изграждане на бетонова шахта за ВиК връзка и прокопаване
на канал за прокарване на водопровод.
Проверката била извършена в присъствието на Е.Ж.В.,
като изготвения от проверката констативен акт №2/15.05.2019г. бил връчен за
подписване, като е оформен отказ на В. да подпише констативния акт, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели.
Така на 16.05.2019г. бил съставен АУАН №1, в който
са описани констатираните нарушения, а като такива са описани тези на чл.148,
ал.1 от ЗУТ. Актът е връчен на нарушителя Е.Ж.В. на 28.05.2019г., при отказ на
последния да го подпише, което е удостоверено с подписите на свидетелите П.П.,
А.М..
Адм.-наказващият орган пристъпил към издаването на
процесното наказателно постановление №117/24.06.2019г., с което за виновно извършено
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.2 и чл.239, ал.1, т.6
от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 5000
лева.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 01.07.2019г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против него е депозирана пред административно-наказващия орган
на 08.07.2019г.- видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановеният
7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение
№1/16.05.2019г., наказателно постановление №117/24.06.2019г. на Кмета на Община
Димитровград, от останалите писмени документи- приложени и приети като
доказателство по делото, от показанията на актосъставителя Н.Н., и свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта К.А., които са еднопосочни
и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и
кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне
на акт за установяване на административно нарушение №1/16.05.2019г., са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения или нарушения
на материалния закон.
Административно
наказващият орган въз основа на така съставения АУАН е издал наказателно
постановление №117/24.06.2019г.
При издаване на
обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от Е.В. нарушение.
Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за
установяване на административно нарушение - а именно чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констатациите
описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно
постановление съответстват на изписаните разпоредби на чл.148, ал.1 от ЗУТ,
които жалбоподателят е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа
обстановка.
Според текста на чл.148,
ал.1 от ЗУТ: „Строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон.“.
В случая на първо място
се установява от представените и приети като доказателства по делото скици
(заверени копия от същите), че поземлени имоти с: ИД: 39.668.208.5 - е частна собственост; ИД:
39.668.92.7 – е общинска собственост; ИД: 39.668.207.957 – е държавна публична
собственост.
Видно от описанието в
констативния акт от проверката както на служителите на Държавно Горско
Стопанство- Хасково, така и от служителите на отдел УТКР при Община
Димитровград, са констатирани в така посочените имоти строително-монтажни
работи, представляващи подравнителни дейности с трошенокаменна фракция с цел
оформяне на път с ширина 6м. с изграждане на бетонова шахта за ВиК връзка и
прокопаване на канал за прокарване на водопровод.
За тези обстоятелства
служителите и на ДГС-Хасково и на Община Димитровград са се убедили лично при
проверка на място.
Установи се от
показанията на свидетелите Н.Н. и К.А., че при проверката на място е бил
заварен настоящия жалбоподател Е.В., който устно е обяснил на проверяващите, че
имал имот в близост и чакълира предишен горски път, за да си подсигури достъп
до имота си, където искал да премести бизнеса си, като имал намерение да наеме
и общинския граничещ имот. Свидетелите ясно заявяват, че именно Е.В. е
инвеститор за чакълирането на този път и изкопаването на канал- преминаващи
през три различни имота, като не е представил никакви строителни книжа. При
служебната проверка в документацията на Община Димитровград също не били
открити каквито и да било документи за извършваните строително-монтажни
дейности.
Тук следва да се поясни,
че чакълирането на горски и земеделски терени, изграждането на бетонна шахта,
както и прокопаването на канал представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ и за същите не е издадено разрешение за строеж. Съобразно тази
разпоредба "Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Тези констатации за
наличието на изградени благоустройствени съоръжения не са оборени от
жалбоподателя, а в същото време са установени по категоричен начин от
разпитаните по делото свидетели, които са категорични, че на място не е имало
съмнения за това кой е възложител и изпълнител на така установените чакълиран
път, канал и бетонна шахта. Дори в констативния протокол на служителите на
Държавно Горско Стопанство- Хасково е описан като извършител настоящият
жалбоподател Е.В..
Не се спори и се
установи по делото, че за така извършения строеж не са налични никакви
строителни разрешения. Т.е. единствения извод, до който се достига е този, че
жалб.Е.В. е започнал изграждането на бетонна шахта, чакълиран път и канал-
преминаващи през 3 различни имота, без да разполага с необходимите строителни
разрешения. В случая е ирелевантно в какво състояние е бил имота и дали в същия
е имало стар горски път, след като в писмените документи по делото не се
установява такъв. Без значение е и намерението на жалбоподателя да наеме
общинския имот или това, че има желание да измести бизнеса си в собствен имот и
му трябва достъп до него. Всичко това може да стане законосъобразно едва след
получаването на съответните разрешения за строеж. .
Но следва да се отбележи
също така, че заявеното от актосъставителя Н.Н. и от св. К.А. се подкрепя
изцяло от останалите доказателства по делото, без да е налице противопоставяне,
противоречия или съмнения от което и да било от останалите доказателства по
делото. Предвид взаимната им подкрепеност и непротиворечивост, съдът кредитира
показанията на свидетеля и актосъставителя, още повече, същите са възприели
фактическата обстановка като длъжностни лица, в рамките на своите компетенции и
длъжностни задължения.
Съдът не възприе за
наличие на несъответствия в начина на изписване на идентификаторите на
поземлените имоти, доколкото разпитаните свидетели категорично заявиха, че
разликата от изписването с точка и без точка е съобразно вида на изписването,
но не влияе върху идентификацията на самия поземлен имот.
Самото нарушение е
описано достатъчно ясно, конкретно, с посочване на времето, мястото и начина на
извършването му, без да са налице основания за неразбирането му или за
превратното му тълкуване.
При издаването на
процесното постановление, административно-наказващия орган е изпълнил
задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства,
правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона -
предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото
наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
Нарушението- визирано в
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ е на просто извършване, не е необходим
вредоносен резултат. Установи се, че за така предприетите строителни дейности-
изискващи строително разрешение, жалб.В. не е имал такова.
Съобразно разпоредбата
на чл.232, ал.2 от ЗУТ: „Наказва се с
глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, лице - участник в строителството, което извършва, разпореди или
допусне извършването на незаконен строеж.“.
В случая очевидно жалб.В.
е допуснал извършването на строеж, без да разполага с необходимото строително
разрешение.
При
определяне размера на наказанието, административно-наказващият орган правилно е
съобразил тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, използваните
начини и средства, степента на вината на нарушителя и имотното му състояние,
като е наложил глоба в средния предвиден размер и същевременно осъществявайки
индивидуалната и генерална превенция. Правилно е съобразено, че размерът на
административното наказание не следва да е в минималния предвиден, доколкото са
налице редица отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно- нарушението
обхваща три различни имота, съответно държавна, общинска и частна собственост,
простира се над 100 метра, като правилно тези обстоятелства и липсата на
съществени смекчаващи отговорността такива са били възприети правилно като
обосноваващи среден размер на наложеното административно наказание.
С оглед
описаното по-горе, съдът намери НП за обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №117/24.06.2019г. на
Кмета на Община Димитровград, с което на Е.Ж.В. ***, ЕГН **********, за това,
че на 16.05.2019г. около 14:00 часа, във функциите си на възложител е допуснал
строителството на обект: "Горски път с изкоп за водопровод" -
преминаващи през имоти частна, общинска и държавна собственост в землището на
с.Крепост, местност "Дурхана", с което за виновното нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.2 и чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева -
като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ив.Маринов/