Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четвърти
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при секретаря Св.Атанасова и участието на
прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 102 по описа за 2018 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на
искова молба на И.Х.П. с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер
на 450,00 лева по ВАНД № 3008/2017г. на ШРС, в което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № И-2648, издадено на 22.11.2017г.
от кмета на община Шумен. В съдебно заседание оспорващият лично и чрез
пълномощник и процесуален представител адв.Евгени Гандев поддържа исковата
молба на заявените в нея основания и претендира възстановяване на направените
по делото разноски.
Ответната
страна – Община Шумен, представлявана от пълномощник и процесуален представител
ст.юрисконсулт Й.С., в депозиран по делото отговор на исковата молба, както и в
съдебно заседание, възразява срещу предявения иск, като счита същия за неоснователен.
Цитира съдебна практика, според която направените разноски по водене на ВАНД,
по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани
като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. Като друго
основание за неоснователност на исковата претенция сочи, че заплатеният хонорар
по договора за правна защита и съдействие значително надвишава опраделения
размер на глобата, същият е с прекомерен размер, както и че не са представени
доказателства за неговото заплащане. Въз основа на изложените доводи моли за
решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата молба. Според прокурора по делото безспорно са
доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на община Шумен по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – налице е отменен акт на кмета на общината; от
това действие са произлезли вреди – заплащане на адвокатски хонорар, като двете
предпоставки са в пряка причинна връзка; не е изтекла давността за исковата
претенция. С оглед на всичко изложено предлага исковата молба да бъде уважена.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №И-2648,
издадено на 22.11.2017г. от кмета на община Шумен, на И.Х.П. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200
лева за нарушение на чл.2 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на
животни в населените места на община Шумен, приета от Общински съвет - Шумен.
И.Х.П. обжалвал наказателното
постановление като по този повод ангажирал правна помощ и упълномощил адвокат
за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд – Шумен ВАНД №
3008/2017г. по описа на съда.
С решение № 57/02.02.2018г.,
постановено по ВАНД № 3008/2017г., Районен съд – гр.Шумен е отменил изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
От приложените разписки за
връчване е видно, че обявленията за изготвеното решение са връчени на двете
страни съответно на 13.02.2018г. и на 12.02.2018г., като в указания срок не са
постъпили касационни жалби, респективно решението е влязло в сила.
В подкрепа на твърденията за имуществени вреди, по искане
на ищеца по настоящото дело е приобщено приключилото ВАНД № 3008/2017г. на ШРС.
Към делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № **********/07.12.2017г.
с предмет процесуално представителство и защита пред съд по жалбата срещу
наказателно постановление №И-2648/22.11.2017г. на кмета на община Шумен. Видно
от договора, страните са договорили възнаграждение в размер на 450 лева, която
сума е платена в брой.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Шумен, твърдяното увреждане е
настъпило също в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС.
Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – община Шумен в
качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана по същество, исковата молба е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1
от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2
от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален
закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата /
общинита за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата / общината,
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния
ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът
намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от кмета
на община Шумен (орган в структурата на ответника в настоящото производство),
отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен
орган или длъжностно лице на ответника, по следните съображения:
Дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН
и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни
форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който
безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на
органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Съгласно
разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власта, тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове, с оглед на което становището
на ответната страна, според което цитираното по-горе тълкувателно постановление
не ангажира по никакъв начин Административен съд – Шумен, не може да бъде
споделено.
Въз основа
на изложените съображения съдът приема, че в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на общински орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита
при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между
наказателното постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу
него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
След като
ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което
съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като
е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е
съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува
и съдебното му оспорване, в което производство
лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на
защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение.
Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на
издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. В същия смисъл е и
съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат
– защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие
е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. Правото на
защита, включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно
право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради
липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата
на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в
административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС
обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството, приключило
с отмяна на НП, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за
обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен
такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като
незаконосъобразно НП.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и
мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от
I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република
България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан
по основание.
По
отношение размера на обезщетението:
Ищецът
претендира вреди в размер на 450 лева, представляващи платени от него разноски
за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по ВАНД № 3008/2017г.
на Районен съд – Шумен. От приложените доказателства е видно, че И.Х.П. е договорил
и заплатил адвокатско възнаграждание в размер на 450 лева. Налице е плащане в
брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство,
отразено изрично в приложения договор за правна защита и съдействие на ищеца по
образуваното пред Шуменския районен съд ВАНД № 3008/2017год., което е
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР № 6/
06.11.2013г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, а възражението на
ответната страна за липсата на доказателства досежно реалното изплащане на адвокатския хонорар, е изцяло
неоснователно.
Въпреки,
че плащането е доказано в претендирания размер от 450 лева, по възражението на пълномощника
на ответника за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение по ВАНД
№30078/2017г. на ШРС, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е «обоснован и справедлив», т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от общинския
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждания е посочено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от горепосочената наредба при процесния материален интерес – глоба в
размер на 200 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждание е 300 лв.
Делото е преминало в едно съдебно заседание, при липса на особена фактическа и
правна сложност. С оглед на това съдът приема, че предявеният иск е основателен
за сумата от 300 лева, която представлява хонорар, съответстващ на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата. В останалата част за сумата над 300 лева до 450 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С исковата молба и в хода по същество, ищецът е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски в общ размер на
300 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждание за
процесуално представителство по настоящото дело. Съразмерни на уважената част
от иска, претендираните разноски възлизат на 200 лева, която сума следва да се
присъди в полза на ищеца.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Шумен с БУЛСТАТ *********, адрес бул.Славянски №17, гр. Шумен да
заплати на И.Х.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, съставляваща имуществени
вреди
от незаконосъобразно издадено и отменено като такова с влязъл в сила съдебен
акт Наказателно
постановление № И-2648/22.11.2017г., издадено от кмета на община Шумен.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.Х.П. с ЕГН ********** ***,
в останалата ѝ част за сумата над 300 лева до пълния претендиран размер
от 450 лева.
ОСЪЖДА Община Шумен с БУЛСТАТ *********, адрес бул.Славянски
№17, гр. Шумен да заплати на И.Х.П. с ЕГН ********** ***, разноски по делото
съобразно уважената част от иска в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: