№ 265
гр. Плевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Н.
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Н. Административно наказателно
дело № 20234430200579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-0938-004272/09.12.2022г. на ***
на сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, на К. Н. Н. от
гр. ***, обл.Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание:
глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят К. Н. Н., който счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, поради следните съображения: На
23.11.2022 год. на път първи клас І-3, в посока движение гр. Плевен около
10:00 часа управлявал колесен трактор *** с рег.*** и бил спрян за проверка
от контролните органи по автомобилния транспорт. Същите установили, че
при управлението на колесния трактор, ведно с прикачената дискова брана е
с по- голяма ширина от допустимата съгласно Наредба №11 на МРРБ.
Жалбоподателят твърди, че така описаната в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителното правно положение.
Сочи, че по време на извършената проверка от страна на контролните
органи не му е станало ясно, как същите са установили коя ширина на
1
колесния трактор или на прикачената дискова брана е над допустимата
стойност. Жалбоподателят излага още, че по време на проверката е
представил на контролните органи разрешително за движение на
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, а именно: РИ-
245/11.01.2022 год. издадено от Агенция пътна инфраструктура за движение
на извънгабаритно и тежко превозно средство, което е приложил и като
доказателство с настоящата жалба. Твърди, че служителите са се запознали
със съдържанието на разрешителното, но същите отказали да се съобразят с
него и му съставили процесния акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на която е било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което за извършеното нарушение му е наложено съответно
наказание.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№859904 е съставен на 23.11.2023г. от Д. А. Х., на длъжност мл. *** при ОД
МВМР Плевен, сектор пътна полиция, в присъствието на свидетеля Ц. В.
В., срещу К. Н. Н., за това, че на същата дата в 10:00 часа в Община
Плевен, на първокласен път № 3 -Бяла-Ботевград, при км 63.400, с
посока на движение гр. Плевен, като водач, управлява земеделска техника -
колесен трактор с рег. № В09185/КТИ/ с прикачен към него инвентар -
дискова брана е извършил следното нарушение: Водачът е управлявал
горепосоченото ППС по първокласен републикански път, отворен за
обществено ползване с размери ширина на горепосочения трактор от 4,00 м
при допустима ширина от 2,55 м, съгласно чл.5, ал.1, т.1 буква „а“ от
Наредба № 11/30.07.2001г. за движение на извънгабаритни или тежки пътни
превозни средства, издадена от Министъра на МРРБ. Установено след
2
измерване със стандартно средство/ролетка/, като измереното е било
показано на водача, като по този начин част от трактора се е движил в лента,
предназначена за насрещно движение и е създавала опасност за насрещно
движещите се ППС. Водачът не е притежавал разрешението от
администрацията, управляваща пътя, което да е било съгласувано със
съответната служба за контрол на МВР, съгласно чл.8 ал.2 от горепосочената
Наредба. Нарушението се отнася само за широчината на управляваното
ППС. Водачът е заявил, че има възражения, но не е посочил какви, с което е
нарушил чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление №22-0938-004272/09.12.2022г. на *** на сектор в ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на К. Н. Н. от гр.***, обл.Плевен,
ЕГН********** е наложено административно наказание: глоба в размер на
500,00 лева на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
От показанията на *** и свидетел по делото Д. А. Х. се установява,
че работи като мл. *** в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен.
Заявява, че на датата на процесното събитие със св. Ц. В. се намирали на
първокласен път №3 /Бяла Ботевград/, във връзка са обезпечаване на
протестни действия на населението на с. Тотлебен против трафика
преминаващ по този път. Сочи, че установили колона от селскостопански
машини, с прикачен инвентар, които преминавали по този път, като някой от
ППС се движили в лентата на насрещно движение. Заявява, че процесната
машина била измерена с ролетка в присъствието на водача, при което било
установено, че при допустими размери от 2, 55 метра, тя е с 4 метра
широчина. Показанията на св. Х. се потвърждават и от показанията на св. Ц.
В. В., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на
АУАН. Свидетелят В. дава показания, че възприели селскостопанска техника,
с прикачен инвентар, която се движела по първокласен път №3. Спрели за
проверката водача на трактора и установили, че прикаченият инвентар е с по
голяма широчина от допустимата. При измерване с ролетка се установило, че
широчината на инвентара е 4 метра, при допустими 2, 55 метра. Посочва, че
водачът не представил разрешително за процесния трактор, което се изисква
за движението му по първокласен път.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства: жалба с вх.№ 316000-
9107/ 02.03.2023г.; НП 22-0938-004272/ 09.12.2022г. - връчено /оригинал/
1лист, съпроводително писмо 1лист, справка за нарушител/водач 2 лист, з-д
№8121з-1632/ 02.12.2021г, АУАН СА № 859904/23.11.2022г./ оригинал/, както
и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д. Х. и Ц.т
В., които съдът кредитира с доверие, като обективни, безпристрастни и
логически последователни.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното: Настоящото производство е от
административнонаказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и
дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а
съгласно чл.14, ал.2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се счита за
невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл.83, ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ***
4
сектор в ОД МВР-Плевен, сектор пътна полиция, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – св. Д. А. Х. – младши *** в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Плевен. Компетентността на *** и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2001 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Както в АУАН така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно
нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. От събраните по делото
доказателства /показанията на свидетелите, които се ценят като обективни и
АУАН, чиято доказателствена сила тук не е опровергана/ се установява, че на
посочените в наказателното постановление място и време жалбоподателят е
управлявал управлява земеделска техника - колесен трактор с рег. № В 09
185/КТИ/ с прикачен към него инвентар - дискова брана, ППС по
първокласен републикански път, отворен за обществено ползване с размери
ширина на горепосочения трактор от 4,00 м при допустима ширина от 2,55 м,
съгласно чл.5, ал.1, т.1 буква „а“ от Наредба № 11/30.07.2001г. за движение
на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на МРРБ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства установява допустимите максимални размери на ППС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно широчината на
всички ППС не следва да надвишава 2, 55 м /освен за предвидените нарочни
изключения в наредбата/. Доказателствата по делото установяват по несъмнен
начин, че към датата на проверката ширината на колесния трактор,
управляван от жалбоподателят имал ширина от 4 метра, далеч надхвърляща
максимално допустимата. От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от
Наредбата предвижда, че тежките ППС могат да се движат по пътищата само
след нарочно разрешително, съотв. заплащане дължимата такса за
5
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II (т. нар,
"специално ползване на пътищата" по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата).
Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания. Не се споделя
доводите на жалбоподателя, че забраната за движение на извънгабаритни и
тежки превозни средства по пътищата не е абсолютна, като последните могат
да се ползват след снабдяване със съответно разрешително. Установеният ред
за движение на такива ППС, е описан подробно в обстоятелствената част на
издаденото НП, а именно- при липса на издадено разрешение от собственика
или администрацията, управляваща пътя, за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната
ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи
им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено
разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен
участък. За да управлява законосъобразно по пътя процесното ППС, водачът
е следвало да разполага с разрешително, без значение чия е отговорността за
снабдяване с последното. Вярно е, че по делото е представено Разрешително
№РИ-245/11.01.2022 г., което по принцип съставлява разрешение за движение
на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не
изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение,
защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали,
скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към
чл.8, ал. 3 и 4 от Наредба № 11, а процесният пътен участък, на който е
установено и извършено нарушението, съставлява път от първи клас № 3,
включен в приложението. Поради което издаденото разрешително съгласно
указанието на приложението, не важи за този пътен участък и се приравнява
на липса на издадено разрешително. По този начин жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението.
Правилно наказващият орган е посочил нарушената разпоредба, както
и правилно приложил относимата санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП и е определил размера на наказанието в законоустановения
минимум -глоба от 500 лева.
6
По изложените съображения наказателното постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0938-
004272/09.12.2022г. на *** на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Плевен, с което на К. Н. Н. от гр. ***, обл.Плевен, ЕГН********** е
наложено административно наказание: глоба в размер на 500,00 лева на
основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1 т.2 от
ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7