№ 496
гр. Сливен, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20222230103580 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с предявени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от
ГПК за признаване на установено, че ответника Ж.М.М. дължи на ищцовото
дружество сумите, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а длъжника е подал
възражение.
Ищцовото дружество „ОББ“ АДС е депозирало исковата молба против
Ж.М.М. , с която предявява претенции, като се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които по
ЧГД № 3597 по описа на Районен съд - Сливен за 2016 година е издадена
заповед № 2358 от 24.08.2016 година за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Твърди се, че
ответникът дължи сумите 3817,19 лева – главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 22.06.2015
година, ведно със законната лихва по договора за кредит за периода от
22.08.2015 година до окончателното изплащане на главницата, 213,20 лева –
договорна лихва по договора за кредит за периода от 28.09.2015 година до
10.06.2016 година, 240,80 лева – наказателна лихва по Договора за кредит за
1
периода от 28.09.2015 година до 21.08.2016 година.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които по
ЧГД № 3597 по описа на Районен съд - Сливен за 2016 година е издадена
заповед № 2358 от 24.08.2016 година за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор с
който се изразява становище по допустимостта и основателността на иска.
В отговора се сочи, че ищецът е предприел действия за събиране на
вземането си по издадения изпълнителен лист от 24.08.2016 година, като е
инициирал изпълнително дело № 1709/2016 година по описа на ЧСИ 915 Г.Г..
По това дело не са били извършени никакви изпълнителни действия,
единствено от страна на ЧСИ са правени опити да бъде връчена Заповедта за
изпълнение. В отговора се излага, че към момента вземанията срещу
ответника са погасени поради изтичането на пет годишна давност (съответно
с 3-годишната за акцесорните задължения за лихви). След като
изпълнителното производство е било перемирано, всички извършени
изпълнителни действия по него са обезсилени по право – включително онези,
годни да прекъснат погасителната давност. По тази причина погасителната
давност за процесните вземания е била прекъсната последно с издаване на
изпълнителния лист, а именно – на 24.08.2016 година, т.е. погасителната
давност е изтекла на 25.08.2021 година. В рамките на тези 5 години не са били
валидно извършени никакви действия, годни да прекъснат давността. Дори и
такива да са били сторени, те са обезсилени с обратна сила поради факта на
прекратяване на изпълнителното дело. Отправил е искане по изпълнително
дело № 1709/2016 година по описа на ЧСИ 915 Г.Г. за прекратяване на делото
поради настъпила перемпция, както и за издаване на удостоверение за
извършените изпълнителни действия в рамките на това производство, ако е
имало такива. Подчертава се, че дори и на това изпълнително дело да са били
извършвани някакви действия, годни към онзи момент да прекъснат
давността в случая задължителни за съобразяване са мотивите по т. 10 от ТР
№ 2/2013 година на ОСГТК, с които са дадени 2 разяснения, че каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство всички
2
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните
способи от извършването, на които трети лица са придобити права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания).
Прекратяването на изпълнителното производство и за последица
заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети
действия по принудително изпълнение. Причината за това е тяхната
невалидност, която обосновава невъзможността да породят правни последици
между взискателя и длъжника. В този смисъл е Решение № 42 от 26.02.2016
година по ГРД № 1812/2015 година IV ГО на ВКС; Решение –№
371/29.10.2015 година н по ГД № 1385/2012 година, IV ГО на ВКС ; Решение
№ 32/11.08.2016 година по ТД № 781/2015 година на II т.о. на ВКС, т.е.
погасителната давност за процесните вземания към момента на завеждане на
настоящото дело е изтекла в полза на ответника.
От съда се иска да постанови решение, с отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни. Претендират се разноски
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Негов
пълномощник е депозирал писмено становище съгласно, което исковите
претенции се поддържат и се моли за уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Пълномощникът му
е депозирал писмено становище, в което излага своите съображения,
обосноваващи въведените с отговора на искова молба възражения.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.06.2015 година между „ОББ“ АД и Ж.М.М. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № LD1517410149 с фиксирана лихва.
Съгласно същият договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 4 000 лева, за покриване на потребителски нужди, като страните са
се уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка, посочена в договора
еднократно на 23.06.2015 година, като олихвяването започва от тази дата.
Редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент към
датата на отпускане на кредита и е в размер на 9,95 % годишно, при ГПР от
13,15 % (Раздел II чл.4 т. 1 и чл.5 т. I). Съгласно същият договор при забава на
плащането на главницата от страна на кредитополучателя, банката олихвява
посочените суми с наказателна лихва в размер на пет пункта над действащия,
лихвен процент. При неизпълнение от страна на кредитополучателя, както и
3
при предсрочна изискуемост банката има право да начислява неустойка в
размер на действащия лихвен процент, съгласно договорения такъв за
редовна главница с надбавка в размер на пет пункта. В договора е посочено,
че същият следва да се издължи на 60 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, в размер на 84,31 лева, считано от 28.06.2015 година на 28-
мо число на месеца, като крайният срок за издължаване е 28.05.2020 година.
Видно от представеното извлечение от счетоводните книги е налице
неизпълнение, считано от 28.09.2015 година. Съгласно чл.19 от Договора, при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредита става
автоматично предсрочно изискуем, поради което, считано от 10.06.2016
година кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което е съставена
Нотариална покана. От страна на Банката на 23.08.2016 година е подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
На 24.08.2016 година по ч.гр.дело № 3597/2016 по описа на Районен съд
Сливен е издаден Изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение
№2358/24.08.2016 година.
Съгласно експертното заключение сумите по отпуснатия кредит в размер
на 4000 лева, е усвоен от длъжника на 23.06.2015 година. Към 23.08.2016
година - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда по
кредита са налице следните непогасени задължения: главница в размер на 3
817,19 лева, договорна лихва от 28.09.2015 година до 10.06.2016 година в
размер на 213,20 лева и наказателна лихва за периода от 28.09.2015 година до
23.08.2016 година в размер на 240,80 лева. Сумите са съответни на тези, за
които е издадена Заповед за изпълнение №2358/24.08.2016 година.
След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е
образувано изпълнително производство № 1709/2016 година по опис на ЧСИ
Г.Грозева с район на действие ОС - Сливен
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника,срещу която
същия е подал възражение.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 16.08.2022 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, в това число и експертното заключение, които са допустими,
4
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал.1 от ГПК, са предявени от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално
допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадената
срещу ответника в полза на ищеца по ЧГД № 3597 по описа на Районен съд -
Сливен за 2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, връчени на длъжника,
който е подал възражение в срок. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледани по същество, исковите претенции се приемат за основателни
по следните съображения.
Предмет на установителния иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал.1 от ГПК е признаване за установено по отношение на
ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен с ответника договор
за кредит, обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника,
уведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
както и основанието и размера на всяко едно вземане за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин
се установява наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата
страна, в качеството й на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, въз основа на сключения Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 22.06.2015 година. Договорът е
обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на
страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, респ. приема
се за доказано, че страните са били обвързани по силата на това валидно
облигационно правоотношение.
Изправността на ищеца относно задължението му за предоставяне на
парични средства на кредитополучателя се установява от писмените
5
доказателства и от приобщената към доказателствения материал по делото
съдебно - счетоводна експертиза. Пълният размер на договорения кредит е
отпуснат и усвоен.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за
наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
процесните вземания. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по т. д.
№ 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ урежда
субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира
дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на
изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни
материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на
съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната
правна промяна. Съгласно чл. 19 от сключения договор банката има право да
направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски, за което кредитополучателят се счита
уведомен и съгласил се с подписване на договора.
От заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза
се установява, че сумите по отпуснатия кредит в размер на 4000 лева са
усвоени от длъжника на 23.06.2015 година, както и че е обявена предсрочна
изискуемост по Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва 22.06.2015 година, за което е съставена Нотариална покана.
От страна на Банката на 23.08.2016 година е подадено заявление за издаване
6
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК . На 24.08.2016 година по
ч.гр.дело № 3597/2016 по описа на Районен съд Сливен е издадена заповед №
2358/24.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, за дължимост на главница в
размер на 3 817,19 лева, договорна лихва за периода от 28.09.2015 година до
10.06.2016 година в размер на 213,20 лева и наказателна лихва за периода от
28.09.2015 година до 21.08.2016 година в размер на 240,80 лева. Безспорно по
делото се прие за установено, че сумите, за които е издадена посочената по-
горе Заповед за изпълнение № 2358/24.08.2016 година и изпълнителен лист
за съответни на дължимите.
След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е
образувано изпълнително производство № 1709/2016 година по опис на ЧСИ
Г.Г. с район на действие ОС – Сливен.
При извършване на преценката дали ответникът е бил редовно уведомен
от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази
изложеното в решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и според което начинът на удостоверяване на връчването –
нотариална покана, с която кредитът се обявява за предсрочно изискуем е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.
Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на
връчване. Съгласно Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015
г., I т. о., е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от
банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че
договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка,
уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено
посредством уредените в чл. 37–58 от ГПК способи за връчване на книжа.
Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит,
презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на
длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се
7
изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора
между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между
страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се
счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.
Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение
като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
С оглед данните по делото и като съобрази, че ответникът при сключване
на договора е посочил адрес за кореспонденция, на който е изпратена
нотариалната покана за предсрочна изискуемост, която с оглед отбелязването
К.Й. Нотариус с район Сливен, рег. № 687 на НК, извършена на 03.08.2016
година е приета за връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Съобразявайки факта, че
правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, се мотивира извод, че коментираното
уведомление следва да се счита за редовно връчено на длъжника.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по
ЧГД № 3597 по описа на Районен съд - Сливен за 2016 година е издадена
заповед № 2358 от 24.08.2016 година за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че са събрани
доказателства, които да обосновават основателност на въведените от
ответника възражения.
По правилата на процеса на ищеца се следва присъждане на направените
по настоящото дело разноски в размер на сумата 743,60 лева, включваща
държавна такса за образуване на делото в размер на 167,27 лева, депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и 176,33 лева,
представляваща изплатена като възнаграждение на особен представител в
изпълнение на определение № 143/13.01.2023 година част от сумата 528,98
8
лева, последната внесена като възнаграждение за особен представител.
Направени в заповедното производство разноски, а именно сумата 85,42 лева
– заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата 507,00 лева –
адвокатско възнаграждение за пълномощника на заявителя не се включват в
коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния
лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно
изпълнително основание. Противното разбиране би означавало, двойно
присъждане, следствие на което би се стигнало до недопустимо
неоснователно обогатяване. Разрешението за разноските, дадено с
Тълкувателното решение в случая е неприложимо, тъй като в настоящия
казус се касае за връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж.М.М. с ЕГН: **********,
адрес: ****** ДЪЛЖИ на „ОББ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул. „Витоша", № 89Б, за
които по ЧГД № 3597 по описа на Районен съд - Сливен за 2016 година е
издадена Заповед № 2358 от 24.08.2016 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
24.08.2016 година, както следва:
- сумата 3817,19 лева (три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и
деветнадесет стотинки) - изискуема главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.08.2016 година до
изплащането й;
- сумата 213,20 лева (двеста и тринадесет лева и двадесет стотинки) –
договорна лихва за периода от 28.09.2015 година до 10.06.2016 година;
- сумата 240,80 лева (двеста и четиридесет лева и осемдесет стотинки) –
наказателна лихва за периода от 28.09.2015 година до 21.08.2016 година;
- сумата 85,42 лева (осемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки)
– заплатена държавна такса за образуване на делото;
-сумата 507,00 лева (петстотин и седем лева) – адвокатско
9
възнаграждение;
ОСЪЖДА Ж.М.М. с ЕГН: **********, адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на „ОББ“ АД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица”, бул. „Витоша", № 89Б сумата 743,60 лева
/седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10