Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 02.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти
юни
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4631 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.Н.Б. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 24.11.2015
г. около 19,45 ч. в гр. София водачът В.И.С., при управление на л.а.м.
„Шевролет Авео“ с ДК № ******, по бул.
„Черни връх“ с посока на движение от ул. „Филип Кутев“ към бул. „Никола Йонков
Вапцаров“ срещу № 47 на пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д-17, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал стъпилата на
пешеходната пътека ищца и пресичаща по нея от ляво на дясно, считано по
посоката на движение на лекия автомобил, в резултат на което ударил ищцата с
предната си зона и й причинил счупване на срамната кост в дясно. Поддържа се,
че вината на водача Славев е установена с влязло в сила споразумение по
н.о.х.д. № 9021/2016 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ищцата била
приета в болница, където е извършена позиционна репозиция посредством постелен
режим. Твърди се, че ищцата престояла в болница 9 дни, след което била изписана
за домашно лечение, където продължила да изпитва болки в областта на тази и
десния крак, както и силно главоболие. Твърди се, че в резултат на получената
при ПТП травма за ищцата е налице тежко увреждане-детеродна
неспособност-невъзможност за раждане по естествен път. Твърди се, че във връзка
с проведеното лечение ищцата е направила разходи за лечение в размер на 1
415,04 лв. Твърди се, че ищцата не е можела да ходи на работа, издадени й са
болнични листи за временна нетрудоспособност за период от 337 дни, през което
време ищцата получавала само обезщетения от НОИ и била лишена от значително
по-високи доходи, които е получавала по трудово правоотношение, поради което
претендира разликата между полученото трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 24.11.2015 г. до
27.10.2016 г. в общ размер на 7 143,60 лв. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22315001113416, валидна от 21.04.2015 г. до 20.04.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 120 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи си в болки и страдания от травматичните увреждания-счупване на
срамна кост в дясно, контузия на главата, контузия на предмишницата, детеродна
неспособност и изживян психологически стрес, сумата от 1415,04 лв.-имуществени
вреди-разходи за лечение на травмите, които са пряка и непосредствена последица
от ПТП, настъпило на 24.11.2015 г. в гр. София на пешеходна пътека, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Шевролет Авео“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица
№ 22315001113416, валидна от 21.04.2015 г. до 20.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-24.11.2015
г. до окончателното издължаване, сумата от 7 143,60 лв., представляваща
разликата между неполученото трудово възнаграждение и полученото от ищцата
обезщетение за временна неработоспобност, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба-12.04.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Йорданова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Ответникът не оспорва валидността
на застраховката „Гражданска отговорност“. Оспорва предявения иск по основание.
Оспорва твърдения от ищцата механизъм на ПТП и причините за настъпването му.
Оспорва твърденията за настъпили увреждания, тяхната степен и тежест, периода
за оздравяване и възстановяване с изключение нае счупването на срамната кост в
дясно. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва исковете за
имуществени вреди и пропуснати ползи. Заявява възражение за съпричиняване с
искане за възможност същото да бъде уточнено или оттеглено след запознаване с
материалите по заведеното наказателно производство. Оспорва по основание и
размер иска за имуществени вреди. Оспорва представените с исковата молба
писмени доказателства.
В срока по чл.372 ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба, оспорва възраженията на ответника.
Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък. Зявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С одобрено с протоколно
определение от 15.07.2016 г. споразумение по н.о.х.д. № 9021/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 137 състав, В.И.С. е признат за виновен в това, че
на 24.11.2015 г. около 19,45 часав гр.София, при управление на л.а.м. „Шевролет
Авео“ с рег. № ******, по бул. „Черни връх“ с посока на движение от ул. „Филип
Кутев“ към бул. „Н.Йонков Вапцаров“, срещу № 47, на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал стъпилата на пешеходната
пътека и пресичаща по нея от ляво на дясно, считано по посоката на движение на
лекия автомобил пешеходка М.Н.Б., в резултат на което управлявания от него
автомобил я ударил с предната си зона и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на срамната кост в дясно, предизвикало
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Между страните не е било спорно,
че към 24.11.2015 г. л.а.м. „Шевролет Авео“ с рег. № ****** е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със
застрахователна полица № 22315001113416, валидна от 21.04.2015 г. до 20.04.2016
г.
От приетите по делото болнични
листове се установява, че в периода от датата на ПТП- 24.11.2015 г. до
01.10.2015 г., в периода от 02.01.2016 г. до 15.08.2016 г. без прекъсване и от
18.08.2016 г. до 27.10.2016 г. ищцата е била в отпуск по болест. От
заключението на неоспорената ССчЕ се установява, че общото трудово
възнаграждение, което ищцата би получила в периода на временната си
неработоспособност е в размер на 17 057,60 лв., а разликата между
полагащото й се брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ
за временна неработоспобност е в размер на 11 113,32 лв., а на база нетно
възнаграждение-тази разлика възлиза на сумата от 7 143,60 лв.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че в периода от 11.12.2015 г. до 08.12.2016 г. ищцата
е направила следните разходи: сума в размер на 105,98 лв.-стойност на закупени
лекарства-фактура № **********/11.12.2015 г. и фискален бон от същата дата,
удостоверяващ заплащането на сумата, сума в размер на 33,15 лв.-лекарства и
медицински консумативи-фактура № ********** от 24.04.2016 г. и фискален бон от
същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, сума в размер на 29,89
лв.-лекарства по фактура № ********** от 11.05.2016 г. и фискален бон от същата
дата, удостоверяващ заплащането на сумата, сума в размер на 50 лв.-лекарства и
медицински консумативи-фактура № **********/17.05.2016 г. и фискален бон от
същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, сума в размер на 5,39
лв.-лекарство по фактура № **********/31.05.2016 г. и фискален бон от същата
дата, удостоверяващ заплащането на сумата, сума в размер на 29,09 лв.-лекарства
и медицински консумативи по фактура № 20150003997/08.06.2016 г. и фискален бон
от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, сума в размер на 77,38
лв.-лекарства по фактура № **********/11.07.2016 г. и фискален бон от същата
дата, удостоверяващ заплащането на сумата, както и следните разходи: по фактура
№ ********** /04.08.2016 г. - 114,25 лв.-медикаменти и фискален бон от същата
дата, удостоверяващ заплащането на сумата, по фактура № **********/ 03.09.2016
г. - 56,20 лв.-медикаменти и фискален бон от същата дата, удостоверяващ
заплащането на сумата, по фактура № ********** /
03.09.2016 г. - 56,20 лв.-медикаменти и фискален бон от същата дата, удостоверяващ
заплащането на сумата. Ищцата е направила и следните разходи по фактури №№ и
фискални бонове: ********** /07.09.2016 г.- 29,50 лв., ********* /04.10.2016 г.-
79,06 лв., ********** /12.10.2016 г.- 16,81 лв., **********/4.11.2016 г.- 56,09
лв., ********** /12.11.2016 г.- 96,14 лв., ********** от 07.07.2016 г.- 15,00
лв., **********/18.08.2016 г.- 30,00 лв., **********/07.09.2016 г. 40,00 лв., *********/18.10.2016
г.-27,00 лв., **********/31.10.2016 г.-60,00 лв., **********/08.11.2016 г.-250,00
лв., **********/15.12.2016 г.- 6,50 лв. и девет броя касови бонове на обща
стойност 207,61 лв.
От всички тези разходи на обща
стойност 1 415,04 лв. и съобразно заключението на комплексната СМЕ и ССчЕ
оправданият разход по фактури за лекарства и медицински услуги възлиза на
сумата от 221,37 лв.
От приетото по делото заключение
на СПЕ се установява, че получените при ПТП травматични наранявания са довели
до продължителна, временна невъзможност за самостоятелно придвижване и
самообгрижване, налагащи чужда помощ. Това заедно с неочакваността на
събитието, болките, страхът от трайна инвалидизация, излизането от обичайния
ритъм на живот са имали ключова роля за възникване емоционалните преживявания
на ищцата в месеците след инцидента и са влошили качеството й на живот. Ищцата
се е чувствала уязвима, зависима, физически безпомощна и непълноценна.
Непосредствено след ПТП ищцата е преживяла стресова реакция, преминала в
адаптационна реакция с тревожно-депресивни симптоми на фона на провежданото
лечение и възстановяване от телесните увреждания. Към настоящия момент не се
установяват симптоми на посттравматично стресово разстройство. Налице са само
остатъчни психологични последици, които включват плачливост, ситуативни
страхове с неинтензивен характер. Няма данни за промяна в работоспобността или
значителна промяна в ежедневието.
От заключението на комплексната
СМЕ и повторната СМЕ само по отношение на въпроса за наличето на детеродна
неспособност, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване
на дясна срамна и дясна седалищни кости на тазовия пръстен неразместени, при което
увреждане, без усложнения, счупванията зарастват за 30 дни, след което е
необходимо да се извърши рехабилитационен процес за период от два-три месеца.
Към 13.04.2018 г. има анатомично зарастване на счупените кости, няма асептична
некроза на главата на дясната бедрена кост и има пълен обем на движения в дясна
тазобедрена става, предвид на което не може да се приеме, че са налице
противопоказания за евентуална бременност и раждане, които да са следствие на
травмите получени при претърпяното ПТП.
Повторната СМЕ също потвърждава
горния извод, като сочи, че следствие получените травматични увреждания, по време на процесното ПТП, не е
налице увреждане на орган, който да довежда до невъзможност на ищцата да роди
по естествен път.
Пред настоящата инстанция е разпитан
свидетеля А.Е.С., който живее на семейни начала с ищцата. Свидетелят установява, че
ищцата пролежала 8-9 дена в болнично заведение, след което била изписана за
домашно лечение с назначен
постелен режим.
Ищцата изобщо не можела да става до
средата на м. януари. През този период за ищцата се грижел свидетеля. Впоследствие започнала да се опитва да става с проходилка, след
това с патерици и така до м. март, когато й назначили рехабилитация в „Св. Наум“. Към този момент ищцата чувствала още
болки в крака, не можела да стъпва. След тази рехабилитация ищцата започнала да се
опитва да ходи сама с патерици. Била
много разстроена от ПТП-то, поради неизвестното, какво точно е станало като
поражение, кога ще се излекува, изобщо ще се излекува ли и т.н. Била раздразнителна от това, че трудно се възстановява, а
не толкова бързо, колкото обещавали
всички лекари.
Непосредствено след ПТП-то, в което участвал и свидетеля, ищцата се оплаквала от болки в глезена на десния крак и
ръката, но това не е лекувано.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът
квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във
връзка
с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс.
Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е именно
горната норма.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Авторството и виновното поведение
на водача В.И.С. и настъпилото в причинно-следствена връзка от това поведение
телесно увреждане-счупване на срамната кост в дясно на М.Н.Б., са установени в
настоящия процес с одобрено с протоколно определение от 15.07.2016 г.
споразумение по н.о.х.д. № 9021/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
137 състав.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получените от ищцата
травматични увреждания: счупване на срамна кост вдясно, което е предизвикало трайно
затруднение движението на долен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни.
Съдът не обсъжда заявеното от
ответника с отговора му възражение за съпричиняване, предвид обстоятелството,
че не са посочени конкретни факти. С отговора си ответникът е заявил възражение
за съпричиняване с искане за възможност същото да бъде уточнено или оттеглено
след запознаване с материалите по заведеното наказателно производство. Тези
материали са приобщени към доказателствата по делото в проведеното на
15.05.2018 г. открито съдебно заседание, като възражението не е уточнено.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. към датата на
ПТП - 24.11.2015 г.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 50 000 лв.
При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид на първо място характера на претърпените от
ищцата травматични увреждания, от които ищцата се е възстановявала около една
година. Тези
увреждания са довели до невъзможност
за самостоятелно придвижване и самообгрижване, което е налагало използването на чужда помощ, довели до болки, страх от трайна инвалидизация, довели и до излизането от обичайния ритъм на живот и до влошаване качеството й на
живот.
При определяне на горния размер
на обезщетението, съдът съобразява също установените в процеса обстоятелства, а
именно: ищцата се е чувствала
уязвима, зависима, физически безпомощна и непълноценна, непосредствено след ПТП преживяла стресова реакция,
преминала в адаптационна реакция с тревожно-депресивни симптоми. Към настоящия
момент не се установяват симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Налице са само остатъчни психологични последици, които включват плачливост,
ситуативни страхове с неинтензивен характер. Няма данни за промяна в
работоспобността или значителна промяна в ежедневието.
За всички тези доказани вреди
ищцата следва да бъде обезщетена.
С оглед събраните по делото доказателства
не се доказа твърдяната детеродна неспособност, нито невъзможността в бъдеще
ищцата да може да роди по естествен път. Доколкото тези твърдения не се
доказаха, а с доказателствата не се установиха вреди в по-голям обем и
интензитет, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 50 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 120 000 лв.
Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то съдът намира, че обезщетение в
размер на сумата от 50 000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По исковете за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба и пропуснати ползи. По съображения изложени
по-горе тези искове са основателни.
Безспорно се установи, че ищцата
преди ПТП е работила по трудово правоотношение, от което е реализирала сигурен
месечен доход и от който доход е била лишена по време на дългия период, през
който се е намирала в отпуск, поради временна неработоспобност. По размер този
иск е доказан, съобразно заключението на ССчЕ и следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер от 7 143,60 лв.
Искът за имуществени
вреди-претърпяна вреда, изразяваща се в стойността на заплатените от ищцата
лекарства и медицински консумативи следва да бъде уважен до сумата от 221,37
лв., тъй като и съобразно заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, това е
оправданият доход по фактури, т.е. само тези разходи са били необоходими за
лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Т.е. на
ищцата следва да бъдат присъдени сумите по следните фактури: №
**********/11.12.2015 г. на стойност 105,98 лв., № **********/17.05.2016 г. на
стойност 50 лв., № **********/31.05.2016 г. на стойност 5,39 лв. и № 202/31.10.2016
г. на стойност 60 лв.
По отношение на сумата от 475
лв.-допълнителни имуществени вреди, настъпили за ищцата вследствие на процесния
инцидент след депозирана на исковата молба, претендирана от ищцата в писмените
бележки по делото. Съдът намира, че не е бил сезиран с иск за посочената сума,
поради което и не следва да се произнася за тази сума.
Действително с допълнителната
искова молба ищцата е представила фактури, удостоверяващи извършване на разход
в размер на 475 лв. за рехабилитация, но нито с допълнителната искова молба, нито
в първото по делото съдебно заседание, нито до приключване на съдебните прения,
не е заявила искане по реда на чл.214 от ГПК за увеличаване на предявения от
нея иск за неимуществени вреди-претърпяна вреда в размер на 1 415,04 лв. със
сумата от още 475 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ
/отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
законната лихва върху главницата за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв., считано от датата на деликта-24.11.2015 г.
Върху сумата от 7 143,60
лв.-имуществени вреди съдът присъжда лихва, така както е претендирана от датата
на исковата молба-12.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Върху сумата от 221,37 лв.
законна лихва се дължи от датата на всеки извършен разход, а не от датата на
деликта. Следователно законната лихва върху сумата от 105,98 лв. по фактура №
**********/11.12.2015 г., се дължи от 11.12.2015 г., върху сумата от 50 лв. по
фактура № **********/17.05.2016 г., се дължи от 17.05.2016 г., върху сумата от
5,39 лв. по фактура № **********/31.05.2016 г., се дължи от 31.05.2016 г. и
върху сумата от 60 лв. по фактура № 202/31.10.2016 г., се дължи от 31.10.2016
г., до окончателното изплащане на посочените суми.
По разноските в настоящия процес:
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
поради което такива не се присъждат.
С приложения по делото договор за
правна помощ от 05.01.2017 г. се установява, че ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 4 200 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като при материален интерес от 128 558,64
лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата от 4101,17
лв., т.е. 4200 лв. очевидно не е прекомерна сума.
От сумата от 4200 лв. и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 1 874,11 лв., която е съответна на уважената част от
исковете /57 364,97 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на
250 лв. / в този размер се претендира от ответника с молбата за разноски/, определено
на основание на чл.78, ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
От общата сума от 450 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 249,20 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /71 193,67 лв./
При това положение ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по компенсация в размер на 1 624,91 лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 335,74 лв.-държавна
такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 624,70 лв.-възнаграждения
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД на М.Н.Б., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис 2, адвокат М.З. сумата
от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи си в
болки и страдания от травматичните увреждания-счупване на срамна кост в дясно и
изживян психологически стрес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-24.11.2015 г. до окончателното издължаване, сумата от 221,37 лв. /двеста двадесет и един и 0,37 лв./-имуществени
вреди-разходи за лечение на травмите, която представлява сбор от сумите по
фактура №
**********/11.12.2015 г., № **********/17.05.2016 г., № **********/31.05.2016 г. и №
202/31.10.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на всеки извършен разход, както следва: върху сумата от 105,98 лв. по
фактура № **********/11.12.2015 г. от 11.12.2015 г., върху сумата от 50 лв. по
фактура № **********/17.05.2016 г. от 17.05.2016 г., върху сумата от 5,39 лв.
по фактура № **********/31.05.2016 г. от 31.05.2016 г. и върху сумата от 60 лв.
по фактура № 202/31.10.2016 г. от 31.10.2016 г., до окончателното изплащане на
посочените суми, които вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 24.11.2015 г. в гр. София на пешеходна пътека, виновно причинено
от водача на л.а.м. „Шевролет Авео“ с ДК №
******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
22315001113416, валидна от 21.04.2015 г. до 20.04.2016 г., да заплати и сумата от 7143,60 лв. /седем хиляди сто
четиридесет и три и 0,60 лв./, представляваща разликата между неполученото
трудово възнаграждение и полученото от ищцата обезщетение за временна
неработоспобност, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
подаване на исковата молба-12.04.2017 г. до окончателното изплащане, да заплати
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 1 624,91 лв. /хиляда шестстотин двадесет и четири и 0,91 лв./
разноски по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния
претендиран размер от 120 000 лв., искът за имуществени вреди под формата
на загуба за разликата над 221,37 лв. до претендираната сума от 1 415,04
лв. и искът за лихви върху тази сума от датата на деликта 24.11.2015 г.
съответно да датата на всеки един извършен разход по посочените по-горе
фактури.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2 335,74 лв. /две хиляди триста тридесет и
пет и 0,74 лв./-държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 624,70 лв.
/шестстотин двадесет и четири и 0,70 лв./-възнаграждения заплатени от бюджета
на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: