№ 240
гр. С., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ап. -. С.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600518 по описа за 2022 година
С присъда от 02.03.2022 г. на ОС-Враца, постановена по НОХД № 251/2021 г. по описа на
същия съд, подсъдимите А. Б. А. /с ЕГН **********/ и М. Ц. Д. /с ЕГН **********/ са
признати за ВИНОВНИ в това, че на 05.08.2020 г. за времето от 18,00 часа до 20,30 часа в с.
***, в съучастие като съизвършители в мазе на нефункциониращо бивше източно училище
„Свети Свети Кирил и Методий“ умишлено са умъртвили В. П. С. на 40 години от с. ***,
като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост,
поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 вр
чл. 54 НК са осъдени, както следва:
-подсъдимият А. Б. А. - на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б." а" ЗИНЗС.
-подсъдимият М. Ц. Д. на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б."а" ЗИНЗС.
С присъдата на основание чл.59 ал.1 т.1 НК е зачетена изтърпяната част от наказанието по
мярка за неотклонение "задържане под стража" и за двамата подсъдими, считано от
08.08.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата подсъдимите А. Б. А. и М. Ц. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Н. С. Д.,
М. С. П. и Г. С. И. по 10 /десет хиляди/ лева, на К. С. Й. - 30 /тридесет хиляди/ лева
обезщетения за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва
1
считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част до
пълния размер предявените искове са отхвърлени.
С присъдата подсъдимите А. Б. А. и М. Ц. Д. са осъдени да заплатят на пострадалите Н. С.
Д., М. С. П., Г. С. И. и К. С. Й. сумата 2000 /две хиляди/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
С присъдата всеки един от подсъдимите А. Б. А. и М. Ц. Д. е осъден поотделно да заплати
по сметка на ОД МВР Враца сумата в размер на 7761.41 лева направени разноски по ДП и
по 601.02 лева-направени разноски в съдебното производство в полза на бюджета на
съдебната власт, както и солидарно да заплатят държавна такса в полза на Врачански
окръжен съд 2400 лева.
С присъдата е постановено веществените доказателства чифт черни на цвят маратонки, къси
панталони, сини на цвят с етикет с надпис "M.N. JEANS" и бежова на цвят тениска с надпис
„Умбро" да се върнат на подсъдимия А. Б. А., а веществените доказателства 1 бр. черни на
цвят къси панталони, с бял кант с надпис „TRUST", 1 бр. синя на цвят тениска; чифт сини
на цвят маратонки, с бяла подметка марка „RUNNER’S" и сини на цвят боксерки, с бяло-син
ластик да се върнат на подсъдимия М. Ц. Д..
С присъдата е постановено отнемане в полза на държавата и унищожаване чрез изгаряне,
след влизане на присъдата в законна сила, по отношение на останалите веществени
доказателства.
Срещу така постановената присъда в осъдителните й части спрямо подсъдимия М. Ц. Д. е
постъпила въззивна жалба от защитника му - адвокат Г. Г. - с оплаквания, че е постановена в
нарушение на материално-правните и процесуално-правните разпоредби. В жалбата се сочи
също, че необосновано, неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени и
гласни доказателства окръжният съд погрешно е определил подсъдимия Д. като извършител
на деянието и че по тази причина го е осъдил само въз основа на предположения, без
наличието на категорични и несъмнени доказателства в подкрепа на обвинението за
извършено такова престъпление.
В постъпилото допълнение към въззивната жалба на адвокат Г. Г., защитник на подсъдимия
Д., се излагат доводи, че за да признае подсъдимия М.Д. за виновен по обвинението за
извършено престъпление по чл.116 ал.1т.6 пр.2 и 3, вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК,
окръжният съд е приел фактическа обстановка, различна от действително установената от
доказателствата по делото, като е приел за установени обстоятелства, които в
действителност не са доказани по несъмнен и категоричен начин, превратно е тълкувал
доказателства по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон,
като в отделни и съществени елементи не се е произнесъл и не е посочил доводи по
повдигнатото обвинение, с което е нарушил разпоредбата на чл.14 ал.1 и чл.102 от НПК.
Сочи се, че в мотивите си първият съд приема на базата на възприетите фактически
обстоятелства и констатации и въз основа на анализа на доказателствения материал
поотделно и в логическа взаимовръзка от обективна и субективна страна,че подсъдимите А.
2
и Д. в съучастие като съизвършители на 05.08.2020 г. за времето от 18.00 часа до 20.30 часа
в с.***, в изоставено мазе на училище „Св.Св.Кирил и Методий“ умишлено са умъртвили В.
П. С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена
жестокост. Твърди се обаче, че така приетото от окръжния съд не отговаря на
действителната фактическа обстановка. Акцентира се, че за да приеме горното,
първостепенният съд изцяло се позовава при излагането на приетата от него фактическа
обстановка на обясненията на единия подсъдим - А. и че кредитира обясненията на този
подсъдим като достоверни само, защото не отричал вината си и признавал, че е осъществил
по-тежката част от изпълнителното деяние. Претендира се обаче, че в същото време
окръжният съд не сочи, че този подсъдим е давал няколко пъти обяснения, които нито са
логични, нито са последователни, а напротив - всеки път са различни по отношение на
важни факти и обстоятелства, свързани както с неговото участие в изпълнителното деяние,
така и с участието на другия подсъдим. Заявява се, че именно в тази връзка се очертават
редица противоречия между тях самите, така и съпоставени с други писмени и гласни
доказателства и че тези противоречия не са били преодолени в хода на съдебното следствие
и не дават възможност да се установи действителната фактическа обстановка. В тази връзка
защитникът отбелязва и факта, че при излагане на фактическата обстановка от окръжния
съд, както и при анализа на гласните доказателства, този съд изцяло е игнорирал
обясненията на другия подсъдим-Д., неправилно ги е приел само за защитна позиция, без
излагане на конкретни доводи защо е направил това, при положение, че същите са и
логични, и последователни и през двете фази на съдебното производство. Твърди се, че
игнорирането на тези съществени обстоятелства, по които дава обяснения подсъдимия Д.,
сочат на непълнота и необективност при анализа на доказателствата, както и че тази
непълнота при установяване на фактическата обстановка е от съществено значение в
настоящия случай, тъй като при така предявеното обвинение по отношение на подсъдимия
Д. се касае за твърдение, че същият е извършил убийство от една страна, а от друга страна,
че това е сторено в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.. Заявява се, че тази липса
на конкретика е от съществено значение, тъй като на практика същественият елемент от
повдигнатото обвинение - извършване на деянието в съучастие при условията на
съизвършителство - изобщо не е установен от първоинстанционния съд. Твърди се, че в
мотивите на съда не е изложено становище по този изключително съществен въпрос. В тази
връзка се развиват оплаквания, че от мотивите на съда не може по никакъв начин да се
направи извод какви са конкретните действия на всеки един от подсъдимите, за да може да
се направи извод относно формиране и реализиране впоследствие на умисъла за извършване
на деянието както от обективна, така и от субективна страна именно при тази форма на
съучастие. Сочи се, че този недостатък е заложен още с изготвянето и внасянето на
обвинителния акт от прокуратурата, от прочита на който по никакъв начин не може да се
направи извод с какви или какво действие подсъдимият Д. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115
вр.чл.20 ал.2 от НК. Претендира се, че липсва каквото и да било описание на действия от
негова страна в тази насока, респективно че липсва каквото и да било описание или пък
3
твърдение относно съизвършителството заедно с другия подсъдим, като по делото нито е
установено, нито пък се твърди изобщо кой от подсъдимите каква роля е имал при
осъществяване фактически на деянието при тази форма на съучастие, за което са признати за
виновни; какви са били уговорките между тях; имало ли е изобщо такива; кой какви
конкретни действия е извършил и извършил ли е такива, а от там да се направи и извод
относно умисъла на всеки един от тях и в крайна сметка да се установи, че има извършено
деяние, че то е извършено виновно и от кого. Твърди се, че на тези въпроси не е даден
обективен отговор, произтичащ от всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото. Поддържа се становище, че липсата на конкретика относно съществените факти и
обстоятелства, свързани с конкретното обвинение по отношение на подсъдимия Д. за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК,
произтичаща още при изготвянето и внасянето на обвинителния акт, не дава възможност да
се направи извод относно това, че подсъдимият е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъплението, за което е обвинен. Твърди се, че този порок е залегнал и
в мотивите на съда при постановяване на присъдата.
С оглед така изложеното изготвилият допълнението към жалбата защитник намира, че
обвинението срещу М. Ц. Д. по чл.116 ал.1т.6 пр.2 и 3, вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК не е
доказано и че окръжният съд е направил едностранчив, непълен и необективен анализ на
действителната фактическа обстановка, игнорирал е част от установените факти и не е дал
отговор на направените от защитата възражения. По тези съображения моли присъдата да
бъде отменена в частта, с която подсъдимият Д. е признат за виновен и да бъде постановена
друга, с която да бъде признат за невиновен и да бъдат отхвърлени изцяло предявените
срещу него граждански искове като неоснователни и недоказани.
Алтернативно защитникът моли, ако бъде прието, че са налице съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непълнота на мотивите относно съществени факти и
обстоятелства, едностранчива и некоректна оценка на установените факти и на направените
от защитата възражения по съществени елементи от обвинението, да бъде отменена изцяло
присъдата и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът от САП моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Счита, че от събраните доказателства безспорно може да се направи
извод, че подсъдимите са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение.
Заявява, че всички изготвени експертизи и показанията на разпитаните свидетели водят до
единствения категоричен извод за съпричастност на подсъдимите към извършеното
престъпление и че тези доказателства се подкрепят и от обясненията на подсъдимия А..
Сочи, че е установено по категоричен начин, че двамата подсъдими са действали при
общност на умисъла в извършване на престъплението, както и че видно от експертизите
действията на всеки един от тях биха довели до причиняване смъртта на пострадалия. С
оглед на това моли да бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд - Враца в нейната цялост.
В заседанието пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия А. Б. А. в лицето на
адвокат Т. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалбата на подсъдимия М.Д. като
4
неоснователна и да бъде потвърдена присъдата на ОС-Враца като правилна и
законосъобразна. Твърди, че от събраните по делото доказателства се доказва по един
несъмнен и категоричен начин, че двамата подсъдими в съизвършителство са извършили
посегателството върху пострадалия, в резултат на което е настъпил леталния изход. С оглед
на това моли да бъде оставена в сила присъдата на първоинстанционния съд.
В заседанието пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия М. Ц. Д. - адвокат Г. -
моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена жалбата, като бъде отменена
присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която подсъдимият Д. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК и да бъде оправдан по това обвинение. Поддържа и алтернативното искане за
отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. Според адвокат Г. порокът на обжалвания съдебен акт е заложен
още в обвинителния акт, където цялата конструкция на обвинението и на съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт е изградена само въз основа на обясненията на
единия от подсъдимите - А., без да са взети предвид останалите доказателства и основно
обясненията на другия подсъдим. Заявява, че това е било възприето и от
първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, като отново конструкцията е
била изцяло изградена върху обясненията на единия подсъдим, независимо от
обстоятелството, че същите не са нито логични, нито последователни, а постоянно са се
променяли в зависимост от хода на делото. Счита, че като е приел изцяло тази конструкция
на обвинението и като е признал за виновен Д. само на база обясненията на А.
първоинстанционният съд е нарушил и материалния закон, като е признал за виновен
подсъдимия, който няма участие в извършването на това деяние.
На следващо място адвокат Г. счита, че е налице нарушение и на процесуалния закон,
поради неправилен анализ и неправилна оценка на доказателствата. Твърди, че игнорирайки
обясненията на подсъдимия М.Д., доверявайки се само на обясненията на подсъдимия А. и
игнорирайки и останалите доказателства в подкрепа на твърденията, че М.Д. няма участие в
това деяние, окръжният съд е направил неправилна оценка и анализ на доказателствата и
последица от това е неправилният му извод за признаването на Д. за виновен в
извършването на това деяние.
Изтъква също, че важни доказателства от особено значение за квалифициращите
обстоятелства по обвинението и основно за връзката с чл. 20, ал. 2 от НК и в частност за
общността на умисъла не са били проверени от първия съд, като са били игнорирани изцяло
и това, според защитника, е довело до грешния извод за съпричастност на подсъдимия Д. в
извършване на това деяние.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият А.А. заявява, че се признава за
виновен, че съжалява за постъпката си, както и че е доволен от присъдата.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият М.Д. заявява, че иска от съда
справедлив процес, че съжалява много за станалото, че не е искал да стане така и че не е
отишъл с умисъл да убива някого.
5
Гражданските ищци и частни обвинители Н. С. Д., М. С. П., Г. С. И. и К. С. Й., както и
повереникът им адвокат Ц. К. от АК-Враца, редовно призовани, не се явяват в съдебното
заседание пред въззивната инстанция. От повереника адвокат К. е постъпило писмено
становище, в което заявява позиция, че атакуваната присъда е обоснована и
законосъобразна, че наложените на подсъдимите наказания са справедливи. Сочи, че няма
налице процесуални нарушения, че окръжният съд е направил обективен анализ на
събраните доказателства и е обсъдил възраженията на защитата, поради което счита, че няма
основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. Относно
уважените граждански искове повереникът счита, че са в оптималният им размер и че затова
следва присъдата да бъде потвърдена и в тази й част.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Производството пред първата съдебна инстанция /Окръжен съд-Враца/ е било
образувано по внесен от Окръжна прокуратура-Враца обвинителен акт срещу А. Б. А. и М.
Ц. Д. за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 116 ал.1 т. 6 предл. 2 и 3 вр. чл.
115 вр. чл. 20 ал.2 от НК. В частност по отношение на всеки от подсъдимите в обвинителния
акт е формулирано следното обвинение:
- че А. Б. А. е осъществил инкриминираното му престъпление като на 05.08.2020 г. за
времето от 18,00 часа до 20,30 часа в с. ***, в съучастие като съизвършител с М. Ц. Д. в мазе
на нефункциониращо бивше източно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ умишлено
са умъртвили В. П. С. на 40 години от с. ***, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
- че М. Ц. Д. е осъществил инкриминираното му престъпление като на 05.08.2020 г. за
времето от 18,00 часа до 20,30 часа в с. ***, в съучастие като съизвършител с А. Б. А. в мазе
на нефункциониращо бивше източно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ умишлено
са умъртвили В. П. С. на 40 години от с. ***, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Видно е, че в настоящия казус обвинението срещу подсъдимите е за извършено от тях в
съучастие във формата на съизвършителство умишлено умъртвяване на В. П. С. по особено
мъчителен начин и с особена жестокост.
От обективна страна съизвършителството се характеризира с това, че две или повече лица
участват в самото изпълнение на престъплението, което означава, че всеки от
съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние. В този смисъл е и
даденото легално определение в разпоредбата на чл. 93 т.12 от НК, че престъплението е
извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвали най-малко
две лица.
Съобразно описаната в ОА фактическа обстановка относно участието на подсъдимите в
изпълнението на инкриминираното престъпно посегателство спрямо живота на пострадалия
6
се очертава следната последователност и характеристика на тяхна изпълнителска дейност:
- първоначалната дейност по изпълнението на престъплението е на М.Д. и се изразява
последователно в нанасянето на удар с юмрук в лицето на В. С.; в нанасянето на още
няколко удара /без да е уточнено с какво/ след падането на С. на терена; нанасянето на още
няколко удара с тротоарна плочка в главата на С., докато последният лежал на земята; и
продължаване нанасянето на още удари със същата тротоарна плочка в главата на С.;
- следващите инкриминирани действия на Д. се обективират в негово устно изявление,
адресирано към подсъдимия А.А., с което му казвал да пререже гърлото на пострадалия С. с
ножа, който бил взел същия ден по-рано от св. Ч.;
- гореописаното поведение на подсъдимия Д. било последвано от действия на А. по
изваждане на носения от него нож и прерязване на гърлото на С., както и от действия по
отрязване /ампутация/ на половия орган на пострадалия и напъхване на същия в устата му;
- физическото посегателство спрямо тялото на пострадалия продължило и на практика
приключило с действия на подсъдимия Д., който, след като взел оставения от А. нож,
започнал да прави с него прорези по гърдите на пострадалия, както и по дясната му китка.
В обвинителния акт са въведени и фактически твърдения, основани на заключението на
СМЕ /на л.л. 89-91 в т.2 от ДП/, че причината за смъртта на В. П. С. е острата масивна
кръвозагуба, настъпила вследствие на прерязване на магистрални кръвоносни съдове в
областта на шията и довели до състояние, несъвместимо с живота. В ОА е посочено също, че
всички установени увреждания по тялото на пострадалия са прижизнени с изключение на
уврежданията по предната повърхност на гръдния кош и ампутацията на половия орган,
които са причинени послесмъртно.
За да е налице съизвършителство между две лица в извършване на едно престъпление - в
случая умишлено убийство - е необходимо да съществува връзка между изпълнителската
дейност на двамата съучастници както в обективно, така и в субективно отношение.
В обективно отношение всеки от съизвършителите трябва да участва в самото изпълнение
на престъплението, като е възможно съизвършителите да осъществяват елементи от
изпълнителното деяние едновременно /по едно и също време/ или последователно – когато
съизвършителите осъществяват елементи от изпълнителното деяние един след друг; както и
между тях да има разпределение на ролите, при което всеки извършва само отделни
елементи от изпълнителната дейност, а останалите елементи се осъществяват от другия
съизвършител, респ. съизвършители.
Но във всички тези случаи като обединяващ момент на съизвършителството в субективно
отношение трябва да е налице и конкретен общ умисъл на дейците, а именно – всеки при
осъществяване на своите действия трябва да съзнава, че участва в изпълнението на
определено, достатъчно индивидуализирано престъпление, и то, заедно с другия/те
извършител/и, като иска, цели от тази обща дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици.
В случая очертаните в ОА факти относно изпълнителската дейност на всеки един от
7
подсъдимите, изразяваща се в упражнено физическо въздействие върху организма на
пострадалия, сочат, че действията на всеки един от двамата спрямо пострадалия са
извършени последователно във времето - едно след друго, при което конкретните действия
на всеки от тях отчетливо са обособени и индивидуализирани, както чрез разграничаването
им във времето, така и съобразно използваните различни средства за поразяване; различната
им насоченост и самостоятелното им въздействие върху различните анатомични области от
тялото на пострадалия. Следователно, фактическите характеристики на извършените от
подсъдимите увреждащи действия спрямо жертвата /съгласно даденото им описание в ОА/
сочат, че от обективна страна /в обективно отношение/ всеки от тях е пристъпил към
самостоятелно, отделно и изолирано от поведението на другия посегателство спрямо
телесния интегритет на жертвата. Поради което описаното в ОА увреждащо поведение на
подсъдимите спрямо пострадалия от обективна страна не покрива признаците на твърдяната
от прокурора форма на съучастие - съизвършителство, доколкото за наличието на
последното в обективно отношение е необходимо съвместно, задружно осъществяване на
изпълнението на престъплението, каквото инкриминираните факти не обосновават.
Отделно това при така описаните в ОА действия на двамата подсъдими спрямо жертвата,
характеризиращи се със самостоятелност и изолираност без обективна връзка помежду им
/освен, че са извършени на едно и също място и приблизително по едно и също време с
известен интервал между тях/, за да е осъществено престъплението в условията на
съизвършителство, в какъвто смисъл е повдигнатото обвинение, трябва да е налице и
общност на умисъла на дейците за умъртвяването на пострадалия, като за целта следва да са
посочени и конкретни факти, определящи това тяхно субективно отношение. Като общият
умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка, може да е резултат и
на инцидентно мълчаливо координиране на проявите, но във всички случаи съзнанието у
отделният съизвършител за осъществяване на определено престъпление заедно с друг,
умишлено действащ в същата тази насока съизвършител, следва да е обективирано по
някакъв начин в поведението на всеки съизвършител.
Но в случая в ОА сред оскъдните факти, описващи и пресъздаващи увреждащото поведение
на подсъдимите спрямо жертвата, липсват такива, установяващи и сочещи, че при
осъществяването на своята проява всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в
изпълнението на едно престъпно посегателство заедно с другия съизвършител /да съзнава,
че го осъществява съвместно, заедно с другото лице/ и че двамата искат настъпването на
престъпните последици – смъртта на пострадалия. В обвинителния акт не се сочи и липсват
твърдения за общ замисъл на подсъдимите за умъртвяването на пострадалия, като въз
основа само на изложените факти за обективните действия на дейците /характеризиращи се с
изолираност и самостоятелност/ не може да се обоснове извод за общ замисъл за
постигането на престъпния резултат, респ. за общност на умисъла им за постигането на този
резултат. Т.е., в ОА липсват каквито и да са факти относно обединяващия субективен
елемент на дейността на всеки един от подсъдимите, за да бъде обосновано
съизвършителство за убийството на пострадалия.
8
Връзка в субективно отношение между описаните увреждащи въз/действия на двамата
подсъдими спрямо пострадалия в случая не се обосновава и не се установява и от
въведените в ОА факти, че след като е престанал да удря пострадалия с тротоарната плочка
по главата подсъдимият Д. казал на А. да му пререже гърлото с ножа, който бил взел същия
ден по-рано, и че след това А. извадил ножа и прерязал гърлото на С.. Тези твърдения,
преценени във връзка с изложения в ОА факт, че причината за смъртта на пострадалия е
острата масивна кръвозагуба, настъпила вследствие точно на прерязване на магистрални
кръвоносни съдове в областта на шията, формално изпълват признаците на извършено от Д.
подбудителство спрямо А. за умъртвяването на пострадалия посредством действия по
прерязване на гърлото на последния. Но в ОА липсват изрични твърдения в тази насока
/участието на Д. в извършването на престъплението да е под формата и на подбудителство/.
Отделно от това не са изложени и никакви факти, които да обосновават обективната страна
на подбудителството, а именно – чрез вербалното си изявление /като е казал на А. да
пререже гърлото на пострадалия/ Д. да е осъществил такова въздействие върху психиката на
А., че вследствие на това у последния да е било възникнало решението да умъртви
пострадалия като му пререже гърлото с ножа. Т.е., в ОА не се твърди подсъдимият А. да е
взел решението за прерязването на гърлото на пострадалия с носения от самия него нож в
резултат тъкмо на казаното му от Д.. Следователно, като не се твърди и като не са изложени
факти решението на подсъдимия А. за извършването на описаното действие спрямо
пострадалия да е било оформено в резултат именно на склоняване от страна на Д., това
означава, че в ОА не се съдържат факти, обосноваващи обвинителна теза умисълът у А. за
прерязване гърлото на пострадалия да е възникнал като следствие от въздействието на Д., а
оттам обосноваващи и теза за връзка между действията им в субективно отношение. Като на
практика такава теза въобще не е и застъпвана и не се поддържа от прокурора в ОА. С оглед
на всичко това се налага извода, че в обвинителния акт не са инкриминирани факти, сочещи
и установяващи връзка между деянията на двамата подсъдими в субективно отношение –
общност на умисъла им за умъртвяването на пострадалия в резултат на тяхна
съучастническа дейност. Описаните действия на всеки от подсъдимите спрямо жертвата не
обективират изпълнение на общ техен замисъл за упражняване на увреждащо въздействие
върху тялото на В. П. С., от което да последва смъртта му.
По повод гореизложеното следва да се подчертае, че и при обосноваването от правна страна
на субективните елементи от състава на твърдяните престъпления в обвинителния акт не се
твърди двамата подсъдими да са имали общност на умисъла и да са съзнавали, че
осъществяват деянието съвместно.
А доколкото общият умисъл при съизвършителството е задължителният обединяващ
субективен елемент на инкриминираната съвместна, задружна престъпна дейност по
умъртвяване на пострадалия с предложена правна квалификация по чл. 116, ал.1, т. 6, предл.
2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, то неминуемо в настоящия казус при
формулирането на обвинението за претендираните престъпления, извършени в съучастие
във формата на съизвършителство, следва надлежно да бъде посочена /и очертана
9
фактически/ общността на умисъла. Което, както бе посочено по-горе, не е сторено.
В действителност твърдяната в ОА правна квалификация на деянията на подсъдимите по чл.
116 ал.1 т.6 пр. и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК предполага и изисква наличието на
общност на умисъла у двамата съизвършители. Посочването обаче само на правната
квалификация на деянията категорично не е достатъчно за фактическото обосноваване на
общия умисъл на дейците, доколкото общността на умисъла има собствени фактически
измерения, които не могат да се подразбират и предполагат въз основа на предлаганата от
прокурора правна квалификация. Тук следва да се подчертае, че вината и нейната форма, а в
случая общността на умисъла, е фактически въпрос, а не правен такъв - по приложението на
материалния закон, респ. по правната квалификация (в този смисъл са решение № 116/1999
година на ВКС, І НО; решение № 200 от 08.07.2015 г. по к. д. № 265/2015 г., I НО на ВКС).
Но в случая в обвинителния акт не са въведени никакви конкретни факти относно
наличието на общ умисъл у подсъдимите за умъртвяването на пострадалия.
Гореизложеното мотивира САС да приеме, че в обвинителния акт са налице непълноти
относно фактите, очертаващи и обосноваващи посочените обективни и субективни елементи
на инкриминираното съизвършителство при осъществяването на престъпленията по чл. 116,
ал.1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК, за които е било повдигнато обвинение на всеки
един от подсъдимите.
Известно е, че обвинителният акт е процесуалното средство, чрез което прокурорът
реализира и упражнява конституционното си правомощие по чл. 127 т.3 от КРБ и функцията
си по чл. 46, ал. 1 от НПК – да повдига обвинение за престъпление от общ характер. Този
процесуален документ е и средството, чрез което се формулира окончателното обвинение и
се очертава предмета на доказване - фактическите рамки /пределите/, в които ще се
извършва доказването в съдебното производство и в които ще се осъществява и упражнява
правото на защита. В обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна
теза пред решаващия съдебен орган, като обвинителната теза се разгръща чрез
фактологическото отразяване на събитията, които прокурорът счита за настъпили и
относими към предмета на обвинението, и чрез описанието на поведението на подсъдимия,
сочещо на неговото участие в тях. А за да даде законосъобразен отговор на въпросите по чл.
301 ал.1 от НПК съдът е длъжен да изследва именно въведените в обвинителния акт
фактически твърдения.
Затова внасянето в съда на обвинителен акт с непълноти, като констатираните по-горе от
въззивната инстанция, опорочава изначало развитието на наказателния процес в съдебната
му фаза, тъй като създава формални пречки за постановяване на законосъобразен съдебен
акт. В случая липсата на очертано в съответната пълнота фактическо обвинение,
съответстващо на предложената и поддържана правна квалификация на деянията, е лишило
първоинстанционния съд, а на практика лишава и въззивния съд от възможността правилно
да разреши въпросите за вината и отговорността на двамата подсъдими по повдигнатите им
обвинения, доколкото тези въпроси са и такива по установяване на факти, а не само въпроси
на приложимото материално право.
10
ОС-Враца е пренебрегнал последователно застъпеното в процесуалния закон основно
начало, че наказателната отговорност на обвиненото лице и в частност на подсъдимия може
да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато фактическо обвинение,
формулирано и обективирано в съответната пълнота в обвинителния акт, въз основа на
който е образувано съдебното производство. Описаните съществени пропуски в
обвинителния акт определят обвинението относно съизвършителството като неясно
фактически формулирано, а предметът на доказване относно тази форма на съучастие - като
неопределен и неопределим.
Коментираната порочност на прокурорския акт несъмнено е рефлектирала и върху
първоинстанционния съдебен акт. В случая окръжният съд не е констатирал и не е санирал
коментираните нарушения на процесуалните правила, допуснати от прокурора при
изготвянето на ОА, довели до описаните по-горе негови недостатъци – непълноти. В тази
връзка при описанието на възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
просто е изброил и изредил отделните последователно извършени от подсъдимите действия
спрямо пострадалия, като изобщо не е изложил никакви факти, установяващи от фактическа
страна задружна и съвместна увреждаща изпълнителска дейност на двамата подсъдими.
Така, както са описани от първия съд, дейностите на подсъдимите спрямо пострадалия
установяват, че всеки от тях е пристъпил към отделно, самостоятелно и изолирано
посегателство срещу телесната неприкосновеност, респ. срещу живота на пострадалия. В
тази насока не са посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, свързващи и
обединяващи от обективна страна действията на двамата подсъдими, освен, разбира се, това,
че те са се намирали на едно място заедно с пострадалия /но последното, както бе изтъкнато
по-горе, само по себе си не обосновава съизвършителство/. В подражание на съдържанието
на ОА в мотивите на присъдата също не са посочени и възприети никакви конкретни факти
относно обединяващия момент на съизвършителството в субективно отношение, а именно -
наличността на конкретен общ умисъл на дейците.
А що се касае до правните изводи на окръжния съд по обосноваването на
съизвършителството, то следва да се отбележи, че същите са схематични /шаблонни/ и
декларативни и се изчерпват с общата формулировка, че въз основа на доказателствените
източници се приема без съмнение участието на двамата подсъдими в инкриминираната
съвместна престъпна дейност; че са установени конкретните действия на всеки от дейците
по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението убийство; че деянието е
извършено в съучастие, като е установено кой от извършителите коя част от изпълнителното
деяние е осъществил; че и двамата извършители са използвали сила и годни за убийството
на жертвата предмети; че от действията на всеки подсъдим поотделно би настъпила смъртта
на жертвата и че двамата са действали с общност на умисъла за убийство, формиран и
проявен в мазето на училището. Така на практика първоинстанционният съд не е изложил
никакви мотиви защо приема, че увреждащото поведение на подсъдимите спрямо
пострадалия от обективна страна покрива признаците на съизвършителство, респ. защо
приема съвместно, задружно осъществяване на изпълнението на престъплението. Не са
11
изложени и никакви конкретни аргументи за обосноваване на общия умисъл на двамата
подсъдими за умъртвяването на пострадалия, като само е заявено, че такъв е налице.
Описаните по-горе обстоятелства, по отношение на които в ОА има непълнота, безспорно
касаят фактическото обосноваване на обективни и субективни елементи на претендираното
съизвършителство при извършването на убийството на пострадалия, като липсата им във
всички случаи води до неяснота на обвинението. Същевременно обаче това не е основание
за постановяване на оправдателна присъда, особено когато надлежното установяване на
липсващите обстоятелства досежно поведението на подсъдимите може да обоснове извод за
извършено престъпление с претендираната /или друга, включително и по-лека/ правна
квалификация, какъвто, според САС, е настоящият случай. В тази насока на разсъждение не
може изначало да се отрече обоснованост на изложената от прокурора обвинителна теза за
извършено престъпление, доколкото независимо от описаните съществени недостатъци на
ОА, касаещи липсата на конкретни фактически твърдения за обосноваване на
съизвършителството при причиняването смъртта на пострадалия В. С., в същия /ОА/ все пак
са наведени конкретни факти, подкрепени с доказателства, за извършени от всеки един от
подсъдимите отделни /самостоятелни/ увреждащи действия спрямо пострадалия, от които е
било могло да настъпи, респ. от които реално е настъпил вредоносен резултат /смъртта на
С./.
Нарушенията по чл. 246 НПК не преклудират възможността прокурорът да ги отстрани,
като с оглед на това единственото разрешение при тяхното наличие е отстраняването им по
реда на връщане делото на прокурора.
Затова окръжният съд е следвало да констатира наличието на нарушение на нормата на чл.
246 ал. 2 НПК и процесуалната невъзможност да постанови законосъобразен съдебен акт по
неясното и в непълнота формулирано фактическо обвинение за съизвършителство при
осъществяването на убийството на пострадалия. В тези случаи процесуалният закон е
предвидил различни механизми за отстраняване на внесената с обвинителния акт непълнота
на обвинението, като един от тях е правомощието на първоинстанционния съд в
разпоредителното заседание по чл. 249, ал. 2 вр ал 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
нарушения при изготвянето на ОА, което не е било направено. Т.е., Окръжен съд – Враца е
бил длъжен да упражни правомощието си да върне делото на прокурора на посоченото
основание с указание за отстраняване на нарушенията, но като не е сторил това е
мултиплицирал процесуалното нарушение, допуснато от прокурора, и произнасяйки се по
фактически неясното и непълно обвинение за извършване на убийството в условията на
съизвършителство с постановената присъда сам е допуснал съществено процесуално
нарушение.
Изложеното дотук обоснова извод за отмяна атакуваната присъда и връщане на делото на
първата инстанция. А това определя като безпредметно обсъждането на формулираните във
въззивната жалба на защитника на подсъдимия Д. оплаквания и искане по съществото на
спора.
12
Поради допуснатите процесуални нарушения от прокурора при изготвянето на
обвинителния акт и от първостепенния съд в хода развилото се пред него производство и
при постановяване на присъдата делото следва да се върне за ново разглеждане, но не в
досъдебната фаза, а на първостепенния съд – от стадия на разпоредителното заседание по
чл. 247б и сл. от НПК. С измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. (ДВ бр. 63/2017 г.),
правомощията на въззивната инстанция по чл. 335, ал. 2 НПК изключват възможността за
връщане на делото на прокурора дори, когато е налице допуснато нарушение на
досъдебното производство, както е в настоящия случай. Овластен да стори това /да върне
делото на прокурора/ е единствено първостепенният съд в рамките на разпоредителното
заседание. Въпреки това обаче и при настоящата актуална редакция на НПК въззивната
инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК
/още повече, че в случая относно установените от САС непълноти и неясноти на ОА са
релевирани изрични оплаквания във въззивната жалба/ и ако констатира такива да върне
делото на първата инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В разглеждания
казус, с оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснати от прокурора и от първия
съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, които са
отстраними при ново разглеждане на делото, но не могат да бъдат отстранени в рамките на
въззивната проверка.
Констатираното процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт е от
категорията на съществените. Същото е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов
обвинителен акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му
необходимо съдържание с оглед формулираното и повдигнато обвинение и в частност за
пределна яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства, касаещи
съизвършителството.
По така изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 02.03.2022 г. на Окръжен съд-Враца, постановена по НОХД №
251/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Враца от
стадия на разпоредителното заседание /чл. 247б и сл. от НПК/.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14