НЧХД № 595/2012 год.
МОТИВИ:
Обвинението е от
частен характер.
Частният тъжител А.К.З.
*** обвинява подс.К.С.П. *** в извършване на престъпление по чл.148 ал.1, т.1 и
т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.10.2011
г., в землището на гр.Септември, обл.Пазарджишка е казал нещо унизително за
честта и достойнството на А.К.З. ***, в негово присъствие, като обидата е
нанесена публично и в качеството му на длъжностно лице – председател на ЗК „П.”
гр.Септември при и по повод изпълнение на службата му.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник, чрез
който поддържат изцяло повдигнатото с
тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с
присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със защитници. Декларира, че не се признава
за виновен по обвинението, като дава обяснения, с които по същество не отрича
факта на отправяне на обидни реплики към тъжителя. В хода на съдебните прения
упражнява лично правото си на защита, като пледира да бъде оправдан.
С протоколно
определение на съда е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявеният от пострадалата З. против
подсъдимия П. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Със същия съдебен
акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец в
наказателното производство.
Районният съд, като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата частният
тъжител А.З. бил председател на ЗК „П.”-гр.Септември. От около 3-4 години
съществувал спор между него и подсъдимия К.П. относно ползването на конкретна
земеделска земя, находяща се в землището на гр.Септември. Подсъдимият
настоявал, че той следва да
обработва спорната земя, т.к. твърдял, че я бил наел под аренда. Тъжителят пък
смятал, че земята следва да се обработва от кооперацията, т.к. тя не била
отдадена под аренда на подсъдимия, а била собственост на конкретни физически
лица- членове на ЗК ”П.”.
На 19.10.2011 год., около 13.00
часа, тъжителят З., с наети от него лица и трактори, собственост на
кооперацията, били в спорната земеделска земя, която засявали. В един момент
той и св.Рангел Бойков седнали на ремарке за трактор и започнали да обядват. Не
след дълго при тях пристигнал подсъдимият, придружаван от друго лице. Още с
приближаването си подсъдимият започнал да крещи към тъжителя, псувайки го на
майка и заявявайки: „Още ли си жив, още ли си алчен, не се ли насити.”
Възникнал спор между двамата, т.к. подс.П. искал тъжителят незабавно да изкара
тракторите от земеделската земя, а последният отказвал. В този спор подсъдимият
напсувал общо 2-3 пъти на майка тъжителят. Той извадил мобилния си телефон с
намерение да сигнализира полицията, набирайки телефона за спешни повиквания №
112. Подс.П. го хванал за яката и задърпал. След това го ударил по ръката и З.
изпуснал телефона си. В един момент подс.П. взел един камък от земята и го
хвърлили към трактора като счупил едно от стъклата на кабината. Веднага след
това, заедно с придружаващия го мъж, напуснал местопроизшествието. Тъжителят З.
подновил обаждането си към тел. № 112, като сигналът му бил приет и на мястото
били изпратен дежурен автопатрул на РУП-Септември.
По повод на
всичко това тъжителят депозирал настоящата тъжба пред съда, с
което било отпочнато и настоящото наказателно
производство.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подс.П. и изцяло
от показанията на св.Рангел Бойков, а също и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
В своите обяснения
подс.П. не отрича да е напсувал на майка тъжителя около 2-3 пъти, по негови
думи. Заявява, че съзнава длъжностното качество на З., а именно председател на
ЗК „П.”, както и, че между двамата имало спор относно ползването на въпросната
земеделска земя, на която се развил инцидентът. Потвърждава и обстоятелството,
че с камък е счупил стъкло на кабината на трактора като сочи, че за това се води
друго дело в ПРС и той в последствие платил щетите. Тези обяснения на
подсъдимия се потвърждават и от показанията на св.Рангел Бойков, които съдът
кредитира изцяло, т.к. са обективни, хронологично точни и депозирани от
незаинтересован от изхода на делото свидетел. Самият Бойков изяснява, че
единствените отношения, които има със З. се свеждали до това, че той го наемал
от време на време да извършва обща работа във връзка с дейността на
кооперацията.
Подс.П. отрича да е
хващал за яката и дърпал тъжителя, да го е удрял по ръката, при което той да е
изпускал мобилния си телефон, като сочи, че когато е псувал З. той също на свой
ред го обиждал, наричайки го „измамник” и „мошеник”. На тези обяснения на
подсъдимия съдът не дава вяра, т.к. те се опровергават от показанията на
св.Рангел Бойков, а и от приетите като писмени доказателства копия на
електронни картони, изготвени по повод позвъняването на тъжителя на тел.№ 112
във връзка с инцидента.
Св.Бойков е
категоричен, че когато подсъдимият е псувал тъжителя, последният не му е
отвръщал с никакви обиди. Сочи, че е стоял непосредствено до него и ако
действително З. е казал нещо обидно към П., то Бойков неминуемо би го чул.
Заявява все така категорично, че П. е хващал за яката и дърпал тъжителя, както и, че го ударил по ръката в
момент, когато искал да сигнализира за случая, при което телефонът му паднал на
земята.
Обстоятелството, че
подсъдимият е дърпал за яката и ударил по ръката тъжителя, при което той
изпуснал мобилния си телефон, се потвърждава от трите копия на електронни
картони, изготвени по повод позвъняването на тъжителя на тел.№ 112 във връзка с
инцидента. Видно от картона на лист 36 от делото, в него е отразено, че първото
обаждане на З. към тел.112 е било прието от оператора, който е възприел, че
обаждащият се има спор с някакъв мъж. След това операторът е отразил, че
обаждащият се по време на разговора оставя телефона си на земята и двамата
продължават да спорят. Очевидно операторът от чуващото се от отсрещната страна
на телефона е възприел, че същият е бил оставен на земята, но всъщност се е
случило точно това, което е описано от
тъжителя в тъжбата и което обяснява св.Бойков – З. бил ударен по ръката
от подсъдимия и изпуснал телефона си на земята. От другите два електронни
картона се установява, че З. е подновил обажданията си към тел.112 веднага след
като е взел телефона си от земята.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери, че от обективна и субективна
страна поведението на подс.П. запълва законния фактически състав на
престъплението по чл.148 ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146 ал.1 от НПК, като
на 19.10.2011г. в землището на гр.Септември, обл.Пазарджишка е казал нещо
унизително за честта и достойнството на А.К.З. *** – псувал го на майка по
описания по-горе начин, в негово присъствие, като обидата е нанесена публично и
в качеството му на длъжностно лице – председател на ЗК „П.” гр.Септември при и
по повод изпълнение на службата му.
Подсъдимият е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително
и квалифициращите, доколкото е съзнавал, че нанася обидата публично по описания
вече начин. Публичността на мястото се извежда от това, че земеделската земя е
общодостъпна и по нея биха могли да преминат случайно различни хора, пастири,
селски труженици и т.н. В случая във въпросната земеделска земя освен тъжителя
и подсъдимия са били св.Бойков и спътника на подсъдимия, които неминуемо са
чули отправената обида. Там обаче, макар и не близо до тях са били и други
трактористи на кооперацията. Те лично не са чули обидите, но е съществувала
потенциална възможност да ги чуят и възприемат.
Съзнавал е, че тъжителят
има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1, бук.Б от НК, а именно
като председател на ЗК „П.”-гр.Септември е изпълнявал ръководна работа в
юридическо лице, каквото е самата кооперация. Длъжностното качество на тъжителя
се установява и посредством елементарна проверка на актуалното състояние на
кооперацията в публичния регистър на Р България.
Съзнавал е, че му
нанася обидите при и по повод изпълнение на неговите служебни задължения.
„При”, защото го е обиждал по време, когато З. е бил пряко ангажиран да
организира и участва в сеитбения процес в земи на кооперацията и „по повод”,
защото го е обиждал именно заради принципната позиция на З., че кооперацията
следва да стопанисва земята и е отказвал да отстъпи ползването й от подсъдимия.
Подсъдимия е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действал е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съдът преценявайки
лексикалния смисъл на изречените от подсъдимия думи по адрес на тъжителя,
изразяващи се в псуване на майка намери, че същите са от такова естество, че
сами по себе си и без да са включени в някакъв контекст, а само като обръщение
към човешко същество, са в състояние да създаде
у пострадалия душевен дискомфорт, т.е. да бъдат засегнати честта, гордостта и
достойнството му. Ефект, безспорно постигнат от подсъдимия.
Тук е мястото да се
посочи, че дори хипотетично да се приеме безрезервно заявеното от подсъдимия,
че тъжителят също му отвръщал на обидите, нещо за което съдът изложи по-горе
своите резерви, то не е налице основание за приложението на института на
реторсията. Това е така, защото подсъдимият е обидил З. в качеството му на
длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата, като при наличие на
правна квалификация по чл.148 ал.1, т.3 от НК е налице забрана за реторсия по
аргумент за противното от нормата на чл.148 ал.3 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложени на подсъдимия за извършеното, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както
и от разпоредбите на чл.54 и следващите
от НК - относно индивидуализацията на същите.
Обществената
опасност на деянието конкретно извършено от подсъдимия е висока, с оглед
засягането неприкосновеността на личността, достойнството на човешката личност,
от което произтичат равните и неотменими права на всички членове в човешкото
общество, ценностите на човешката личност - чест, достойнство, добро име,
издигнати като върховен конституционен принцип, които са и обект на защита в
раздел 7 на глава 2 от НК”Престъпления против личността”. Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия, която е
завишена. Вярно е, че той не е осъждан, но е освобождаван от наказателна
отговорност за престъпление по чл.248а ал.2 във вр. с ал.1 от НК по НАХД №
93/2011г. на ПРС, с решение влязло в сила на 18.03.2011г., като при условията
на чл.78а от Нк му е наложено административно наказание глоба. Всичко това
следва да се цени като негативна характеристична данна за личността на
подсъдимия.
Подбудите
за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането
на установения в страната правов ред, правото на чест и достойнство
на личността.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства – броя на отправените псувни към тъжителя,
а именно 2-3 по думи и на самия П., както и негативните характеристични данни,
за което съображения се изложиха по-горе.
Изхождайки от обществената
опасност на деянието и дееца, както и от посочените отегчаващи и смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната тежест на
всяко едно от тях, съдът намери, че на подс. П. следва да бъде наложено
наказание при минимума на осъществения престъпен състав, а именно глоба в
размер на 3000лв. /три хиляди лева/. На основание чл.57 ал.2 от НК съдът наложи
на подс.П. и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да
се изпълни чрез огласяване на присъдата върху информационно табло на видно
място в сградата на Община Септември, с което намери, че ще се постигнат целите
по чл.36 от НК.
От извършеното престъпление
тъжителят З. е претърпял неимуществени вреди, за които подс.П. дължи
обезщетение – чл.45 от ЗЗД.
Вредните последици
на осъществения състав по чл.148 ал.1, т.1 и т.3 от НК и във вр. с чл.146 ал.1
от НК са една необорима законова презумция, доколкото честта и достойнството на
обидения са засегнати, с факта на извършване на деянието и подаването на тъжба
от пострадалия.
При определяне размера на
паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид възрастта на пострадалия и основно качеството
му на длъжностно лице, обстоятелствата, при които е извършено деянието,
естеството и броят обидните псувни на майка. При това положение съдът осъди
подс.П. да заплати на тъжителя парична сума в размер на 3000лв. /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл. 148
ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл. 146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата до 5000
лева отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
Съдът намери, че по-нисък размер на присъденото не би бил съответен на
изискването за справедливост и поради това, че за самото престъпление е
предвидена основна наказателноправна санкция – глоба. Същата е определена в
минимален и максимален размер, като долната граница на наказанието е именно три
хиляди лева, при което тя винаги следва да се съизмерва с размера на
присъжданото обезщетение.
При този изход от делото и
на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подс. П. да заплати в полза на държавата по сметка на Пазарджишки районен
съд ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв., а на
частния тъжител и граждански ищец А.З. да заплати сторените от него
съдебно-деловодни разноски в размер на 320.91 лв.-платен адвокатски хонорар и
държавни такси за образуване на дело и издаване
на съдебни удостоверения.
По изложените съображения,
Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: