Решение по дело №221/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 162
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Росица Христова Славчева
Дело: 20237070700221
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ162

гр. Видин, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание на

Шести ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

М. Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 

Касационно АД №

221

по описа за

2023

Година

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с §19 от АПК.

Образувано е по жалба на началника на Общинска служба по земеделие-Якимово против решение № 215/26.06.2023г., постановено по гр.дело № 2065/2022г. по описа на Районен съд Лом, с което е отменено Решение № 75Я9/12.10.2022г. на  Общинска служба „Земеделие“-Якимово.   

В жалбата се развиват съображения, че решението на РС Лом е недопустимо, тъй като има произнасяне по ненаправено искане. Сочи се, че съдът е отменил цялото решение на Общинска служба „Земеделие“-Якимово, включително и тази част, която е благоприятна за жалбоподателите, които пък са искали отмяна само в частта, с която ОСЗ отказва да възстанови правото на собственост на наследниците на Й.А.Г., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Якимово, на Поземлен имот от 15.668 дка, находящ се в землището на с.Якимово, община Якимово, обл.Монтана, поради липса на свободни имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ с площ от 15,668 дка или по-висока такава. Посочено е, че за поземления имот, наследниците ще бъдат обезщетени по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, при условията на чл.15, ал.4 от ЗСПЗЗ.   

Развити са съображения и за неправилност, поради противоречие с материалния закон

Иска се да се отмени решението на районния съд и да се отхвърли жалбата.

Ответниците по делото М.А. ***, И.К.А. – В. *** и Г.К.А. ***, действащи чрез адвокат-пълномощник К.Т. ***, оспорват жалбата като неоснователна. Сочат, че Административен съд Монтана вече се е произнесъл по същия казус, като е постановил Решение по касационно административно дело № 506/2021г. Вместо да изпълни съдебното решение, Общинска служба по земеделие-Якимово издава решение със същото съдържание, като друго решение от същата преписка, но с друг номер.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес да обжалва посоченото решение.

По същество жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд Лом е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваното решение Районен съд Лом е отменил Решение № 75Я9/ 12.10.2022г. на ОСЗ Якимово, като неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на Заявление № 2772 от  17.02.1992г. от наследници на Й.А.Г., бивш жител ***, Общинска служба „Земеделие“-Якимово, която е правоприемник на Поземлена комисия Якимово, се е произнасяла по искане за възстановяване на земеделски земи на общия наследодател. Административната преписка е усложнена поради възникнал спор за материално право между наследниците на Й.А.Г. и трети лица. От датата на заявлението за възстановяване до образуването на настоящето производство са водени многобройни дела, на няколко инстанции, както граждански, така и административни, като решенията за възстановяване или отказа за възстановяване на земеделските земи са променяни от административния орган, съобразно влезлите в сила съдебни решения.

Районният съд детайлно е описал хронологията и не е необходимо преповтарянето ѝ при настоящето произнасяне.

 Причината за спора е възникнала при произнасяне с протоколно Решение № 75Я2/08.08.2017г. (постановено на основание влязло в сила съдебно решение по гр.1739/2015г. на ЛРС), с което ОСЗ възстановява на наследниците на Й.А.Г. земеделска земя от 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7 и земеделска земя 22.000 дка трета категория в местността „Войнишкото“ по заявление 12.

Същевременно с протоколно Решение № 75Я3/22.03.2019г. (постановен след влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1739/2015г. на ЛРС и в изпълнение на решение № 293/10.08.2018г. по гр.д. № 2464/2017г. на ЛРС), ОСЗ възстановява и земеделска земя от 15.668 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ. При този последен случай комисията сама е установила своя фактическа грешка, изразяваща се в израза „допълване“ на решение № 75Я2/08.08.2017г., която е поправила сама с Решение № 75Я4/15.05.2020г., но отново е допуснала грешка в номерацията на решенията, което е довело до нови обжалвания.

Независимо от всичко, резултатът от последното обжалване на актовете на ОСЗ Якимово, преди настоящето, а именно след последното произнасяне на АС Монтана с Решение № 12/17.01.2022г. по КАНД 506/2021г. е, че на наследниците на Й.А.Г. е възстановена следната земеделска земя:

- 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7

- 22.000 дка трета категория в местността „Войнишкото“ по заявление 12

- 15.668 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ.

След касационното решение на АС Монтана, и въпреки, че то не съдържа подобни указания,  ОС„Земеделие“ Якимово сочейки, че се е съобразила със своите влезли в сила Решения 75Я2, 75Я 3 и 75Я4 и влязлата в сила кадастрална карта, но без да описва фактическа обстановка, се произнася с Решение № 75Я9/12.10.2022г., с което за пореден път отменя своето Решение № 01Я/10.02.2000г., възстановява 22003 кв.м, трета категория в местността „Минков гред“ и 250 кв.м втора категория в местността „Горни връх“, като отказва да възстанови 15,668 дка, поради липса на свободни площи. 

При това положение, наследниците на Й.А.Г. са депозирали поредната си жалба. В резултат на нея, РС Лом е отменил като неправилно и незаконосъобразно Решение № 75Я9/12.10.2022г. на  ОС„Земеделие“ Якимово.

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Не е необходимо да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2 изр.второ от АПК, Съдът препраща към мотивите на обжалваното решение.  

Изобщо не възниква съмнение, че вместо да изпълни указанията съда, ОСЗ е предприела от нищо непредизвикани, но незаконосъобразни действия. Както на заявителите са възстановени 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7, 22.000 дка трета категория в местността „Войнишкото“ по заявление 12 и 15.668 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ, така след Решение № 75Я9/12.10.2022г. се оказва, че им се възстановяват допълнително още 22003 кв.м, трета категория в местността „Минков гред“ и 0.250 кв.м втора категория в местността „Горни връх“, но им се отказва възстановяване на 15,668 дка, поради липса на свободни площи. 

Очевидно при прочита и прилагането на решенията на всички инстанции, ОЗЗ Якимово е пренебрегнала констатацията в Решение № 12/17.01.2022г. по КАНД 506/2021г. на АС Монтана, че всички претендирани земеделски земи на заявителите са надлежно възстановени и те нямат правен интерес от обжалване. Така тя освен вече възстановените 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7, 22.000 дка. трета категория в местността „Войнишкото“ по заявление 12 и 15.668 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ, възстановява допълнителни още 22003 кв.м, трета категория в местността „Минков гред“ и 250 кв.м втора категория в местността „Горни връх“ и отказва възстановяване на 15,668 дка.

Районният съд, съобразявайки правилно фактическата обстановка, а именно, че няма основание за ново произнасяне от административния орган, е отменил акта в цялост, въпреки, че е следвало да го обезсили, тъй като на практика е налице влязъл в сила административен акт, с който на заявителите и ответници по настоящето дело, им е възстановена земя - 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7, 22.000 дка трета категория в местността „Войнишкото“ по заявление 12 и 15.668 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ.

За пълнота на изложението, по отношение на отказаните за възстановяване 15,668 дка, Съдът  следва да отбележи, че при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ – „Когато общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне.“, а съгласно ал.3 на същата разпоредба „Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя с равностойни земеделски земи по реда на чл.10б и/или с поименни компенсационни бонове. Земите се оценяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съобразени с действащите пазарни цени в съответния район.“. Следователно липсата на земеделската земя в границите на землището е основание за обезщетяване с поименни компенсационни бонове, каквото е и било фактическото положение преди Решение № 75Я9/12.10.2022г., а не за отказ от възстановяване, какъвто е резултата след същото това Решение № 75Я9/12.10.2022г.

Що се отнася до допълнителното възстановяване на 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7, 22.000 дка трета категория в местността „Войнишкото“, не се намира опора в тези или в други законови текстове, още повече че в обжалвания акт липсват мотиви и основание.

Т.е. това което притежават наследниците на Й.А.Г. е 0.250 дка пета категория в местността „Върха“ по заявление 7, 22.000 дка. трета категория в местността „Войнишкото“ по заявление 12 и 15.668 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ (с поименни компенсационни бонове). Това е ясно изразено в мотивите на Решение №  12/17.01.2022г. по КАНД 506/2021г. на АС Монтана, който е прекратил производството по обжалване на протоколни решения за възстановяване (75Я2, 75Я3 и за ОФГ 75Я4) поради това, че на наследниците са им възстановени горепосочените земеделски земи.

Следователно липсва основание за произнасяне в различен от този смисъл, тъй като той е резултат от влезли в сила административни актове.

Твърдението на ОСЗ в касационната жалба, че РС Лом се е произнесъл по ненаправено искане за отмяна процесния административен акт в цялост противоречи на фактическата обстановка, тъй като при прочита на жалбата до въззивната инстанция, ясно е формулирано искането „….. да отмените решение 75Я9 от 12.10.2022г. на  Общинска служба по земеделие с.Якимово, община Монтана,  което се явява незаконосъобразно и немотивирано, както и да ми присъдите разноските по производството.“. Т.е. не е направено частично обжалване на административния акт, а е поискана отмяната на цялото решение на ОСЗ.

Предвид горното, касационната жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд Лом, с което е отменено Решение № 75Я9/12.10.2022г. на  Общинска служба „Земеделие“-Якимово, е постановено в съответствие с приложимите нормативни разпоредби. Не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответниците по жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено. Следователно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците М.А. ***, И.К.А. – В. *** и Г.К.А. ***, сумата в размер на 1500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното, съдът 

 

                                       РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/26.06.2023г., постановено по гр.дело № 2065/2022г. по описа на Районен съд Лом.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие-Якимово, да заплати на  М.А. ***, И.К.А. – В. *** и Г.К.А. ***, сумата от 1500.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                    

                                                                                                       2.