РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Златоград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100197 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от В. Р. Б., ЕГН **********, адрес: обл. С,
общ. Н, гр. Н, ул. „Д Ч“ № чрез адв. Е В, служебен адрес: гр. Н, ул. „Ал. С.
№ срещу О. .Н, БУЛТАТ... , представлявана от Б.Р. К. Кмет, със седалище и
адрес на управление: гр. Н.о, ул. „Ал. С..“ №.
В исковата си молба ищецът, чрез адв. Е. В. твърди, че в границите на
имот с идентификатор 51319.12.265, в землището на гр. Н., притежава и е
собственик на реална част от него с площ от пет декара, находяща се в
северната част на имота.
Поземлен имот с идентификатор 51319.12.265, в землището на гр.
Н., местността „Р.“ е с обща площ 14694 кв.м., с начин на трайно ползване
ливада по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен
Директор на АГКК при граници и съседи на имоти с идентификатори
51319.12.290; 51319.12.297; 51319.12.289; 51319.12.288; 51319.12.287;
51319.12.299; 51319.12.266; 51319.12.263 и 51319.12.244.
Сочи, че има горния имот по наследство баща си, като от 1985 г.
владее имота, описан по-горе явно и необезпокоявано от никого. В имота има
1
построена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.
Ежегодно от 1985 г., а и от преди това и неговия баща е обработвал
процесния имот, като през годините е засаждал различни селскостопански
култури, заедно със семейството си. Към настоящия момент имота в едната
си част е нива с площ около два декара, а останалата част е ливада, която
ежегодно се обработва. Процесният имот от пет декара има трайно
материализирани на място граници – огради. Сградата е обитаема, като
съответно е свързана и с електропреносната мрежа на ЕВН България ЕАД
през 80-те години.
Твърди, че при направена справка установил, че процесния имот е
записан като стопанисван от о. Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19
ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко О.-Н. някога да го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
Твърди, че след като спорният имот не е бил внасяни в ТКЗС, ДЗС,
АПК или други образувани въз основа на тях земеделски организации,
отнети или одържавени в хипотезите изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ не е и
съществувала пречка за придобиването му по давност на основание чл. 79, aл.
1 ЗС, въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не
е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС(изм.), нито
основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че по силата на давностно
владение, осъществявано от 1985 година до настоящия момент е собственик
предентирания имот. Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание, чрез адв. Е. В. на осн. чл. 214 ГПК прави
изменение на иска, като моли в петитума на исковата молба да се приеме, че
процесният имот е имот с идентификатор 51319.12.432 с предходен
идентификатор 51319.12.265 по КККР на гр. Н. както и процесната площ да
бъде 2760 кв.м., както е заключението на вещото лице по изготвената скица.
Ответникът О. Н., редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
От Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С. е представена:
Скица № 15-430056-20.04.2022 г. на поземлен имот с идентификатор
51319.12.265, в м. „Р.“ с площ 14694 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на ползване: Ливада Нива, девета категория,
по предходен план с № 008015. Посочени са съседи: 51319.12.290;
51319.12.297; 51319.12.289; 51319.12.288; 51319.12.287; 51319.12.299;
51319.12.263; 51319.12.244.
В скицата е посочено, че няма данни за носители на други вещни
права по данни от КРНИ. Имотът е повдигнат с черен удебелен щрих.
2
Посочено е също, че имотът е предоставен на общината за
стопанисване по чл.19 от ЗСПЗЗ с протокол №36/28.07.2008г. на ОСЗ Н.
Като свидетели по делото са разпитани Т.И. К. и З. А. Х..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице.
От същите съдът приема за установено, че първоначално бащата на В.
Б. е ползвал процесното място, а след смъртта му, от 1985 г. В. ползва
мястото, което е с площ по-голяма от два декара. В момента мястото е ливада
и в него има построена вила. В. има една сестра, която няма претенции към
това място, каквито претенции нямат и други жители от Н. Съседите на
процесния имот нямат спор с В. за границите. Мястото на В. граници с Р.Б.а,
М. Б., Х. Б. и С.Н..
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице М. А. Т..
Съдът приема заключението, на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че старият идентификатор
51319.12.265 след като се е наложило да се отрази влязъл в сила съдебен акт
в частност на Р.Б.а, кадастралната карта е изменена и имота е получил друг
идентификатор, а именно 51319.12.432. На скицата процесната част от имота
е повдигната в жълто. Същият е с площ 2760 кв.м. Процесният имот е
предаден за стопанисване на О. Н. по КВС процесният имот е с номер 008015.
Имотът не е отчуждаван и не са съставени актове за общинска собственост.
Вещото лице не е открило данни имотът да е внасян в ТКЗС и за същият не е
подавано заявление правото на собственост.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 30 годишна
придобивна давност, а именно от 1985 г.
3
Владението му не е смущавано и прекъсвано - било от други
наследници на праводателя или други лица.
Относно умисъла за своене на процесните два имота са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства, ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В настоящия случай обаче липсва и актуване на имота като общинска
собственост (частна или публична).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
4
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им - Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване по давност на
части от такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по
гр.д. 1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е
налице и забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта
на земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен,
ведно със съответните последици, свързани с разноските по делото.
5
Скицата от заключението на вещото лице М. Т., преподписани от
съдия-докладчика, следва да се считат за неразделна част към настоящото
решение.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищеца, разноски по делото, в размер на 1010,00 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на О.– Н. БУЛСТАТ *********,
представлявана от Кмет Б.. К. с адрес: гр. Н., обл. С., че В. Р. Б., ЕГН
**********, адрес: обл. С. общ. Н., гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № ., е собственик по
силата на давностно владение, осъществявано от 1985 година и до днес на
реална част с площ 2760 кв.м. от имот с идентификатор 51319.12.432 (стар
идентификатор 51319.12.265) по КККР на гр. Н. от 2021 г., която реална част
е повдигната в жълт цвят на представената скица към заключението на
вещото М. Т..
КОМБИНИРАНАТА СКИЦА, изготвена към заключението на
вещото М. А. Т., преподписана от съдия-докладчика, да се считат за
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА О. - Н., БУЛСТАТ., представлявана от Кмет Б. Р. К. със
седалище и адрес на управление: гр. Н. обл. С., да заплати на В. Р. Б., ЕГН
**********, адрес: обл. С. Н. гр. Н., ул. „Д. Ч.“ №., разноски по делото в
размер на 1010 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О.с. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
6