№ 738
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110111461 по описа за 2022 година
Ищцата В. В. И. претендира сумата от 100 лв., частичен иск от 2953.32 лв. обезщетение
за имуществени вреди – щети на собствения й лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ .....
получени при ПТП настъпило на 02.12.2021 г. по вина на водача на МПС Опел Тигра с рег.
....., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника ЗК „Л. Инс“ АД.
Твърди се в исковата молба, че ПТП настъпило в гр. София, бул. Ломско шосе, като
водачът на л.а. Опел Тигра навлязъл в насрещното платно и ударил движещия се там
автомобил на ищцата. В резултат на произшествието по автомобила на ищцата били
увредени следните детайли: предна лява врата, вът.капак ляво огледало, лайсна ударна
предна лява врата, противоударна лайсна задна дясна врата, заден ляв панел и лява
страница. С молба от 3.9.2020 г. ищцата поискала от ответника да й заплати причинените
имуществени вреди, като получила обезщетение в размер на 546.68 лв., което е
недостатъчно да покрие разходите за ремонт, възлизащи на 3500 лв. Ето защо моли да се
осъди ответникът да й плати обезщетението, като предявява частичен иск в размер на 100
лв. от цялата претенция за обезщетение в размер на 2953.32 лв., ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба и разноските за производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът и депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска по размер с твърдения, че е завишен и че с платената сума е обезщетил ищцата за
щетите. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност
1
на следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между
ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно настъпило ПТП в гр. София, бул.
Ломско шосе на 02.12.2021 г. по вина на водача на МПС Опел Тигра с рег. ....., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника ЗК „Л. Инс“ АД, при което били
причинени щети на МПС Фолксваген Голф с рег.№ ....., собственост на ищцата, за които
ответникът й заплатил обезщетение в размер на 546.68 лв.
Не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства /двустранен
констативен протокол за ПТП и заключение на САТЕ/, че ПТП настъпило поради навлизане
на лек автомобил Опел Тигра с рег. ..... в насрещната лента за движение и удар в странична
лява част на движещия се там лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ...... Следователно
водачът на лекия автомобил Опел е извършил противоправно деяние, изразяващо се в
нарушение на забраната когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, която следва от чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП. При
установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че
установените по МПС Фолксваген Голф увреждания са в причинно-следствена връзка с
ПТП, т.е. на ищцата са причинени вреди в резултат от противоправното деяние на
застрахования при ответника водач.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание. Основният спорен въпрос е
относно размера на дължимото обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда чл. 400 КЗ.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценека. В хипотезата на тотална щета, застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към
датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части, за да се спази принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това
преди увреждането. Според заключението на автотехническата експертиза, стойността /на
база средни пазарни цени/, необходима за възстановяване на увредения автомобил, е 2832.48
2
лв. Към датата на ПТП стойността на автомобила е 3318 лв. Тъй като стойността на
ремонта надхвърля 70% от стойността на автомобила, е налице тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ. Относно запазените части вещото лице е дало заключение, че това са
частите, които не са описани като увредени и те възлизат на 70% от действителната
стойност на автомобила. Относно конкретната стойност на запазените части вещото лице не
е дало точно заключение, тъй като има много неизвестни величини при определянето й и
въобще не е ясно могат ли да се реализират или да останат за скрап. При това положение и
при липса на доказателства, че тези запазени части могат да донесат конкретен приход на
увреденото лице, не може да се приеме, че следва да се определят в размер на 70 % от
действителната стойност, за да бъдат приспаднати от размера на дължимото обезщетение.
Предвид изложеното размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие и след приспадане на 30% запазени части. С така получената
сума от 2322.60 лв. се съизмерява правота на ищцата на обезщетение, от която сума следва
да се приспаднат платените от ответника 546.68 лв., или дължими остават 1775.92 лв.
Доколкото искът е предявен като частичен за 100 лв., то следва да се уважи в цялост, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъдят в
цялост направените разноски за държавна такса 50 лв., депозит в.л. 180 лв. и адвокатско
възнаграждение 480 лв., което е в минимален размер с включен ДДС, поради което
възражението за прекомерност на ответника е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, .... Д,
ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. И., ЕГН **********, гр. София, ....., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 100 лв., предявена частично от 2953.32 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на МПС Фолксваген Голф с рег.№ ..... в
следствие на ПТП настъпило на 02.12.2021 г. по вина на водача на МПС Опел Тигра с рег.
....., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 710.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4