Р Е Ш Е Н И Е
№ 837
гр. Русе, 11 март 2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 06 март 2024 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №148…… по описа
на съда за 2024 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от И.И.И., действащ
чрез адв. В. В.,*** против решение №1/02.01.2024
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1899/2023 г. по описа на
съда, IV наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 23-1085-002689 от 21.09.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт на жалбоподателя, в
качеството му на водач на лек автомобил, за нарушение на чл.104б, т.2 от Закон
за движение по пътищата са му наложени административно наказание „глоба“ в размер
на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
и до нарушение на материалния закон. Касационни основания, разписани в чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Твърди се, че събраните във въззивното производство доказателства не доказват
по безспорен и категоричен начин, че И. И. е извършил вмененото му
административно нарушение. Оценката на съда по отношение на доказателствата не
бил правилна и конкретно съдът бил нарушил реда за събиране на тези
доказателства, тъй като изгледаният, представен от АНО диск не бил приет по надлежния ред. Още в административно-наказателното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения, а това не било и
обсъдено от въззивната инстанция.
С касационната жалба не се оспорва
извършеното нарушение от И. на правилата, разписани в ЗДвП и ПП за прилагането
му.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №1/02.01.2024 год. Русенският районен съд e потвърдил наказателно
постановление № 23-1085-002689 от 21.09.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ гр.
Русе към ОД на МВР Русе, с наложено със санкционния акт на И. И.
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и наложената с него санкция „глоба“ в размер на 3 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и да отхвърли жалбата,
районният съд е установил от фактическа страна следното:
И. И., на 01.09.2023г., около 16:55 часа, в гр. Русе, на ул. „Св
Спиридон“, път от сметище Русе, кръстовище с улицата, посока ул. „Индустриален
парк“ нарушил устойчивостта на управлявания от него автомобил-БМВ 320 ЦИ,
рег. №Р 0082 КС. При навлизане в дясна крива форсирал двигателя на автомобила,
приплъзнал задните колела и го поднесъл наляво. Така създал и опасност за
насрещно движещо се МПС – рег. № ***, управлявано от разпитан и по въззивното дело
в качеството на свидетел В. М.. По своята
същност описанието на деянието сочи на механизъм на управление на МПС чрез
спортна техника за шофиране, общоизвестна като "дрифт".
Неправомерните му движения с лекия автомобил били и записани от водача на МПС с
рег. № ***, чрез видеорегистратор. М. подал сигнал до ОД на МВР Русе по имейл
още на същата дата, приложил снимка и клип за случилото се.
След извършена справка за собствеността на БМВ
320 ЦИ, рег. №Р 0082 КС и поискана декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, на
водача и собственик И. бил съставен АУАН от мл. автоконтрольор Георгиев, с
който била ангажирана на административно-наказателна отговорност на водача на
автомобила И..
Въз основа на акта АНО, и при липса и на
депозирано възражение, издал и оспореното пред РРС наказателно постановление. В
него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с
деянието си, управляващият лек автомобил БМВ 320 ЦИ,
рег. №Р 0082 КС, на посочената дата и час, в гр. Русе е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от закона гласи: „На водача на
моторно превозно средство е забранено да: т.2 – да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари “.
Санкцията по това нарушение е константна /твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът-И. И., за нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП бил наказан по реда на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с административните
наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, поради установено и доказано от контролните органи неправомерно
управление на МПС-собственост на И. И. в чрез спортна техника за шофиране,
общоизвестна като "дрифт", на посоченото място, дата и час -01.09.2023г.,
около 16:55 часа, в гр. Русе, на ул. „Св Спиридон“, път от сметище Русе,
кръстовище с улицата, посока ул. „Индустриален парк“ .
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП е била
установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.
Решаващият състав е приел, че действително, на 01.09.2023г., около 16:55 часа, в гр. Русе,
на ул. „Св Спиридон“, път от сметище Русе, кръстовище с улицата, посока ул.
„Индустриален парк“, И. И., при навлизане в дясна крива форсирал двигателя
на автомобила, приплъзнал задните колела и го поднесъл наляво. Така създал и
опасност за насрещно движещо се МПС – рег. № ***, т.е. извършил т.нар. „дрифт“.
Защитната теза на водача в жалбата, с която е сезирал въззивната инстанция отново не отрича извършеното нарушение, а сочи
на допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административно-наказателното
производство. Конкретно липсата на реквизити на санкционния акт, неизпълнено
задължение от АНО първо да отправи покана за сключване на споразумение, както и
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Районният съд счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна и
потвърдил наказателното постановление.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и напълно
се споделят от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната
доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, сочат че е налице и
е доказано по безспорен начин деянието, съставляващо административно нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП, извършено виновно от водача на БМВ 320 ЦИ, рег. №Р 0082 КС-И., на посоченото
място, ден, дата и час. Решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от
жалбоподателя поведение е било в разрез със забраната, въведена с чл.104б, т.2
от закона.
Правилно РРС е отхвърлил жалбата и потвърдил
санкционния акт.
Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.
Касационната инстанция намира, че поведението на водача И. е довело до ангажиране
на административно-наказателната му отговорност, защото деянието му нарушава чл.104б, т.2 от ЗДвП и осъществява състава на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП. Движението на автомобила с превъртане на задвижващите задни колела и поднасянето
наляво е създало и опасност за насрещно движещо се МПС – рег. № ***. Вследствие
на тези действия автомобилът на И. е изведен извън контрол очевидно е с
демонстративна цел, за да покаже възможностите на автомобила. Така водачът му
несъмнено е създал непосредствена опасност за движението и конкретно спрямо В. М.,
управляващ МПС с рег. № *** и не се вписва в разбирането за
обичайно ползване на пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното
предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л.а.
БМВ 320 ЦИ, рег. №Р
00 82 КС с предвидените за това нарушение кумулативно наказания
във фиксирания от закона размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление
на МПС за срок от 12 месеца.
Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е
потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Пред касационната инстанция се твърди, че е налице пропуск при събирането
на доказателствата от районния съд и конкретно, не бил приет по надлежния ред представения от АНО диск,
който съдържал видеозапис от регистратора на водача на МПС с рег. № ***-М., показващ неправомерното
движение на И..
Действително, в протокола от проведеното на 14.11.2023г. о.с.з. от IV
наказателен състав на РРС липсва определение за приемане на CD диска. Такова липсва и при извършения преглед на съдържанието на диска
/видеозаписа/ на 12.12.2023г. Съдебният състав е приел на 14.11.2023г. в о.с.з.
представените с преписката от АНО „писмени доказателства“. Този пропуск би бил
съществен и основание за връщане на делото за разглеждане от друг състав на
съда, ако видеозаписа в представения от АНО диск бе основно
доказателство за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача
на БМВ 320 ЦИ, рег. №Р
0082 КС И.. Предвид обаче събирането на гласни доказателства, чрез извършения
разпит на водача на МПС с рег. № ***, сезирал ОД на МВР за поведението на И. и
предоставил записа от неговия видеорегистратор, този пропуск за липсата на
записване в протокола на РРС, че приема и един брой диск с
видеозапис не е съществен. Още повече, този видеозапис в диска е бил и
изгледан.
С оглед на горното, напълно неоснователни и недоказани остават доводите на
касатора за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Административен съд Русе намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно всяко нарушението,
описано в НП. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и
на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване
на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната
му.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не в
поискания размер от 150 лева. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5
от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат
към ОД на МВР Русе/в чиято структура е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №1/02.01.2024 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№1899/2023 г. по описа на съда.
Осъжда И.И.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 120 (Сто и
двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.