№ 531
гр. Монтана, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20241630100983 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. първо от
ЗЗД.
Ищецът С. И. Г., ЕГН ********** с адрес: ..... е предявил срещу
ответника ,,....‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
...., .... бл.0, ..... обективно кумулативно съединени искове за:
1./ ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТТА на сключения между
страните договор за предоставяне на потребителски кредит №
1156912/08.05.2022 г., като противоречащ на императивни изисквания на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;
2./ Ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от .... лв.,
платени по договора суми без правно основание.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Ищецът излага съображения относно нарушения на процесния договор
за потр. кредит, респективно водещи до неговата недействителност на : чл.
19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.4 от ЗПК; чл. 10, ал.1
ичл.11, ал.1, т.9 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.9,10 и т.20 от ЗПК; чл. 5 от ЗПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната
страна. Исковете се оспорват в цялост, като неоснователни.
Твърденията в исковата молба се оспорват, както и да са допуснати
нарушения на горецитираните разпоредби на ЗПК, за което ответникът
1
излага пространни съображения по делото.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане.
Разгледани по същество са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на
вещото лице И. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза по
делото.
Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК извършва и самостоятелна проверка
относно наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
От заключението на вещото лице-И. по назначената от съда съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост, като компетентно,
обективно и обосновано дадено, както и от приетите писмени доказателства,
съдът намира за установено следното: между: ,,....‘‘ЕООД/кредитор/ и С. И.
Г./кредитополучател/ бил сключен на дата 08.05.2022 г. Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1156912 при следните
индивидуални условия:
-Размер на заема- .... лв.;
- Брой вноски- 18;
-Начин на плащане-съгласно Погасителен план, неразделна част от
Договора;
- Първа падежна дата- 07.06.2022 г.;
-Обща дължима сума по кредита- ..... лв.;
-Годишен процент на разходите по кредита/ГПР/-49,66%;
- Годишен лихвен процент по кредита/ГЛП/- 23,33%;
-Обезпечение по кредита- кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ,,.....‘‘ в полза на дружеството.
1./ Размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи и
възнаграждението на дружеството-поръчител става 190,13%;
2./ Уговорената с Договора лихва от 23,33% от ..... лв. е коректно
2
посочена;
3./ Платените от ищеца суми по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1156912/08.05.2022 г. са в размер на 5 .... лв., от
които .... лв. главница-погасена изцяло;
4./От внесените суми ..... лв. са преведена гаранция.
Съдът, като съобрази приложения на л.37 от делото Погасителен план по
процесния Договор за кредит, видно от който възнаграждението по
предоставеното обезпечение се разсрочва и се погасява заедно с главницата и
редовната лихва и предвид последователната практика на съдилищата по
сходни дела, намира, че това представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘ по кредита,
водеща до незаконосъобразното му оскъпяване. Следва да се съобрази и, че
ответното дружество и гаранта ,,.....‘‘ са свързани лица. Предвид посоченото е
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, регламентираща, че договорът
за потр.кредит следва да е сключен по ясен и разбираем за потребителя начин-
водещо до недействителност на целия Договор за кредит. В случая
потребителят е бил въведен в заблуждение от кредитора относно пълните
параметри и условия по Договора, като освен това заемодателят се е
възползвал от своето по-силно икономическо положение спрямо по-слабата в
това отношение страна, която е била принудена да сключи договора при явно
неизгодни за нея условия с оглед финансовата си нужда.
На следващо място: съгласно Чл. 19. (1) от ЗПК: Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. (3) При
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит;3. за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
3
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя. (4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) ал.4Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. (5) (Нова
- ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съдът, предвид гореизложеното намира, че реалният ГПР по кредита
е в посочения от вещото лице размер от 190,13%, като в него следва се
включи и възнаграждението за дружеството-поръчител.Този размер е много
над допустимия по чл. 19, ал.4 от ЗПК размер на годишния процент на
разходите.
Предвид гореизложеното, процесният Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1156912/08.05.2022 г. е недействителен по смисъла
на чл. 22 от ЗПК-поради нарушаване на чл. 10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК: Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. ,,Чистата
стойност‘‘ на кредита означава главницата. От ССЧЕ бе установено, че
ищецът освен главницата от .... лв. е платил и сумата от .... лв., които се явяват
платени от него без правно основание, тъй като той дължи само главницата по
кредита. Съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне, респективно надплатената по Договора сума
от .... лв. следва да бъде възстановена от ответното дружество като
недължимо платена от ищеца.
Така мотивиран съдът намира, че двата обективно съединени
иска, като основателни и доказани, подлежат на пълно уважаване от
съда.
При този изход на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, вр. 38, ал.2 от
ЗАДв., Еднолично адвокатско дружество ......, ЕИК: ..... с адрес: ......, .....,
представлявано от ......, осъществило безплатна правна защита на ищеца по
реда на чл. 38 от ЗАДв. следва да се заплати адвокатско възнаграждение-
4
предвид, че ответната страна не е оспорила претендирания размер от ..... лв.,
съдът го присъжда изцяло.
На следващо място и съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на МРС ..... лв.- държавна такса и
разноски, от чието заплащане съдът освободи ищеца с нарочно определение
по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: С. И. Г., ЕГН
********** с адрес: ..... и ,,....‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: ...., .... бл.0, ....., че сключеният между тях договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1156912/08.05.2022 г. е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.
,,....‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ...., .... бл.0,
..... ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество ......, ЕИК: ..... с адрес:
......, ..... адвокатско възнаграждение от ..... лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ,,....‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление: ...., .... бл.0, ..... ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд-Монтана сумата от ..... лв.- дължими такси и разноски, от
чието заплащане ищеца е освободен по чл. 83, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5