Р Е Ш
Е Н И Е № 37
Гр.Сливен,
18.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието
на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 492/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
"БИО 93" ООД със седалище гр. Сливен представлявано от Ж.Д.С. срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-335-0311110
от 30.10.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски
обект“ за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна. Изложеното в обстоятелствената част на
заповедта не отговаряло на обективната истина.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от управителя, която поддържа жалбата. Заявява, че не е издала
касова бележка, тъй като в деня на проверката е гръмнала кафе-машината и тока е
бил спрян. Не отрича, че не е издала касова бележка. Не желае да се запечатва
обекта и.
В съдебно заседание административният орган
началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител юриск. С. Д. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Сливен като съобрази
данните по делото и становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.10.2020 год. в 15:45 часа е била
извършена проверка на търговски обект м. п. и з.„А.“ находящ
се в гр.С., бул. „Г. Д.“ № **стопанисван и експлоатиран от "БИО 93"
ООД. При проверката е установено, че при извършена контролна покупка от
органите по приходите на две безалкохолни напитки на стойност 2 лева заплатени
в брой не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство,
модел "DATECS DP-150" с ИН на ФУ DT 832456 и ФП № 02832456, което
било в работен режим, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на стоките
в брой. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите заплатена в
брой от Г.Н. С.- и. по п.в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП. След легитимация на проверяващите е отпечатан дневен финансов отчет с №
0013197/25.10.2020 год., от който е видно, че продажбата не е отразена на
фискалното устройство.
За установените факти и обстоятелства е
съставен протокол за извършена проверка № АА 0311110/25.10.2020 год. на
основание чл. 110, ал. 4,
вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От констатациите
проверяващите са направили извод, че "БИО 93" ООД не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) №ФК-335-0311110 от 30.10.2020 год. (предмет на
оспорване в настоящото съдебно-административно производство), ответникът като е
възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № АА 0311110/25.10.2020 год.
е приложил по отношение на ""БИО 93" ООД следната ПАМ - запечатване на търговски обект
– м. п. и з.„А.“ находящ се в гр. Сливен и
стопанисван от дружеството-жалбоподател и е забранил достъпа до него за срок от
14 дни, тъй като същото не е спазило реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба, което е
осъществило състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Органът е мотивирал определената
продължителност на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е
съразмерна на извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид средно-дневния
оборот на обекта, декларираните финансови резултати от предходни години,
наличието на непогасени публични задължения в размер на 147, 49 лева и
създадената организация на работа в обекта.
Заповедта е връчена на дружеството на 05.11.2020 год. като жалбата срещу
нея е подадена на 18.11.2020 год. и въз основа на нея е образувано настоящото
производство.
Приети и приложени като доказателства по
делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № АА
0311110/25.10.2020 год., опис на паричните средства в касата, дневен отчет на
касата, справка за задълженията на ДЗЛ, справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ, АУАН № F578001/02.11.2020 год. за нарушение по чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006 год.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена
в срок и от активнопроцесуално легитимирано лице -
адресат на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспорената заповед е валиден административен
акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената
по делото заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год., с която изпълнителният
директор на НАП упълномощава началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, каквато е
длъжността на издателя на процесната ПАМ, да издават
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Процесната заповед е издадена в писмена форма,
съдържа правни и фактически основания за издаването и вкл. досежно
срока на мярката, поради което е мотивирана. Не се установи в производството по
издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
самостоятелно основание за отмяната му.
Оспорената заповед е материалнозаконосъобразна
и съответна на целта на закона. Оспореният административен акт е издаден на
основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от с. з. Следователно материалноправни
предпоставки за прилагането на процесната мярка е
наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална
касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в заповедта
обект – м. п. и з.„А.“ стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е
задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за
покупка на стойност 2 лева не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Това обстоятелство не се оспорва от дружеството, но се възразява, че
покупката не е отразена на касовия апарат, тъй като в момента на проверката в
обекта не е имало ток. Съдът намира възражението за неоснователно. Ако
действително в обекта не е имало ток, то тогава дружеството е било длъжно да
издаде касова бележка от кочан, но такава няма издадена. Твърдението на
управителя на дружеството се опровергава от представения по делото дневен финансов
отчет разпечатан в деня на проверката 25.10.2020 год. в 16, 47 часа /л.15/.
Следователно в обекта е имало ток.
Установеното неизпълнение на задължението за
издаване на фискална касова бележка при извършване на продажба на стока или
услуга в съответния търговски обект представлява юридическият факт пораждащ
правомощието на органа по приходите да приложи съответната ПАМ по запечатване
на обекта като органът в тази хипотеза действа в условията на обвързана
компетентност. Заповедта в случая е превантивна и преустановителна
и е приложена в съответствие с целите на специалния закон.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Искане за присъждане на разноски е направил
процесуалния представител на административния орган. С оглед изхода на делото
съдът намира искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
Следва да бъде осъдено дружеството да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лева
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БИО 93" ООД ЕИК ****** със
седалище гр. С., кв.“Б.“ бл.., ап..представлявано от Ж.Д.С. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-335-0311110 от
30.10.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП като неоснователна.
ОСЪЖДА БИО 93" ООД ЕИК ****** със седалище гр. С., кв.“Б.“
бл.., ап..представлявано от Ж.Д.С. да заплати на Национална агенция за
приходите, Централно управление, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБългария.
СЪДИЯ