Определение по дело №490/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260078
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203001000490
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__260078

гр. Варна, _14.10.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                             

като разгледа докладваното от съдията

т.д.№490 по описа за 2020г. на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба /именувана въззивна жалба/ с вх.№20447/17.09.2020г., подадена от С.И.С., ЕГН **********,*** срещу определение №1844/02.09.2020г., постановено по ТД №1005/2020г. на ВОС, ТО, с което е прекратено производството по делото.

            С жалбата и постъпила към същата впоследствие уточняваща молба от 02.10.2020г., жалбоподателят счита, че са налице пропуски в работата на съда, които са повлияли изводите му за недопустимост на производството. Прави искане за събиране на  експертна оценка без уточняване характера и предназначението на същата. Поддържа искане за самосезиране на съда и след преценка за нарушения на трудовото и данъчно-осигурително законодателство от страна на ответното дружество ЖИВЕС ООД, да сезира съответните компетентни за това институции. Едновременно с това се поддържа искане за откриване производство по несъстоятелност на ЖИВЕС ООД.

            При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на ВОС – определение №1844/02.09.2020г., постановено по т.дело №1005/2020г., с което производството по делото е прекратено поради липса на процесуална легитимация на молителя. Жалбата е подадена от легитимираното лице /молителя/, в указания едноседмичен преклузивен срок, считано от 09.09.2020г. – по пощата на 16.09.2020г. По жалбата е внесена държавна такса по сметка на ВнАС. Липсата на формулирани конкретни оплаквания и петитум по жалбата, при пълна яснота относно обжалвания от страната акт, не препятства допустимостта на производството. /арг. и в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.269 ГПК към производството по частните жалби/

            За да се произнесе по спора съдът констатира, че т.дело №1005/2020г. на ВОС е образувано по подадена от С.И.С. молба по чл.625 вр.чл.628 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на ЖИВЕС ООД, ЕИК *********, Варна, чийто работник/служител се явява молителят. В първоначалната молба, а и в подадената във връзка с разпореждане за без движение на производството по делото, молителят е основал легитимацията си като служител /взискател по изп.дело спрямо работодателя си Живес ООД, съответно на разпоредбата на чл.25 от Закона за гарантиране вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Твърди наличието на вземане от ответното дружество, обявено в ликвидация, по трудови и осигурителни плащания, а не от търговска сделка. Твърди наличие на неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството, наличие на неизпълнени задължения към НАП и образувани изпълнителни дела. В уточняващата молба вх.№19702/01.09.2020г. /на л.41/ молителят сам излага, че тъй като не се явява кредитор на Живес ООД, може да поиска откриване на производство по несъстоятелност единствено чрез ИА Главна инспекция по труда. Сочи, че качеството му на взискател по образувано срещу длъжника изпълнително производство е достатъчно основание за постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност на длъжника, доколкото наличието на вписано решение по чл.630-632 ТЗ би дало възможност на ищеца да се удовлетвори за вземанията си от Гаранционния фонд на НОИ.

Съдът намира жалбата за неоснователна: Съгласно чл.625 ТЗ, производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Очевидно е, че молителят не попада в нито една от посочените в разпоредбата категории. Сам се позовава на легитимацията на НАП и ИА Главна инспекция по труда като сочи правомощие, предоставено от закона изрично на друг правен субект. В молбата липсват твърдения на молителя, които да обуславят самостоятелната му процесуална му легитимация за подаване молба за откриване на производство по несъстоятелност, т.е. заявено право на молителя като кредитор с изискуемо парично вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни. Не са налице и основанията за приложение на чл.26, ал.4 ГПК. С оглед изричната уредба в чл.608, ал.1, т.4 и чл.625 ТЗ, относно легитимирания молител за вземания, произтичащи от трудови правоотношения, недопустимо в случая е упражняването от ищеца на чуждо процесуално право. Разпоредбата изрично предвижда като оправомощена да депозира молба по чл.625 ТЗ Изпълнителната агенция като поставя и допълнително условие - по отношение дължими трудови задължения спрямо най-малко 1/3 от служителите на търговеца. Това следва от универсалния характер на производството по несъстоятелност, в което се удовлетворяват всички кредитори на длъжника. Производството няма за цел да разрешава индивидуални спорове между работодателя-търговец и неговите работници и служители, част от което са и трудовите правоотношения, освен в рамките на откритата вече процедура по несъстоятелност при предявяване на вземанията /чл.685 ТЗ/.

От друга страна, съдът не може да се самосезира, доколкото производството пред съд е организирано като диспозитивно, по молба за защита и съдействие съгласно чл.2 и чл.6 от ГПК. Събирането на доказателства, макар разпоредено в това производство и по почин на съда, предполага допустимо процесуално правоотношение. При липса на процесуална предпоставка за разглеждане на молбата поради липса на активна процесуална легитимация за молителя, производството като недопустимо подлежи на прекратяване.

С оглед на изложеното въззивният съд намира постановеното от ВОС определение за правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1844/02.09.2020г., постановено по ТД №1005/2020г. на ВОС, ТО, с което е прекратено производството по делото поради липса на процесуална легитимация за молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1 седмичен срок от връчване препис от определението на молителя пред ВКС съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: