Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260051 23.02.2021 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 27 януари
две
хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 3397 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивна жалба на И.Х.О. ***, чрез
пълномощника и адв.Д.Д. *** против решение № 1026 от 06.11.2020г., постановено
по гр.дело № 3251/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени
предявените
от И.Х.О., против Основно училище „С.С.К.М.“, със седалище и адрес на
управление: с. Х.А., общ. С.З., обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ - за
признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед №
326/30.07.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, издадена от директора
на Основно училище „С.С.К.М.“ и неговата отмяна; за възстановяване на И.Х.О. на заеманата
преди уволнението длъжност - „счетоводител“ и за заплащане на парично
обезщетение за времето, през което И.Х.О. е останала без работа след
уволнението, за месеците август, септември и октомври 2020 г., в общ размер на
сумата от 3870,00 лв. Присъдени са и съдебни разноски.
Въззивницата обжалва изцяло
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са
подробни съображения. Цитира се практика на ВКС по сходни казуси. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и вместо него да постанови ново, с което да признае за незаконно и да
отмени изцяло на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението ѝ; да я възстанови на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на предишната и длъжност „счетоводител“ в ОУ“С.С.К.М.“,
с.Х.А., както и да ѝ заплати сума в размер на 3870 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала
без работа. Претендира направените разноски и пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият ОУ“С.С.К.М.“, с.Х.А.,
общ.С.З., чрез процесуалния си представител адв.Н.К. ***, заявяват, че
въззивната жалба е неоснователна, поради което молят тя да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение, като правилно и
обосновано да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира
присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанции разноски.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са три обективно
съединени иска
с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ -
за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.
Ищцата И.Х.О., твърди че от
05.10.2015 г. е работила на длъжност „счетоводител“ в ОУ „С.К.М.“, с. Х.А..
Притежавала диплома за завършено средно икономическо образование и
удостоверение за професионално обучение по мениджмънт. На 29.07.2020г. на ищцата била връчена
нова длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“ и било поискано от
нея да представи диплома за завършено висши икономическо образование съгласно
променената длъжностна характеристика. С писмо ищцата уведомила работодателя,
че не притежава висше икономическо образование, а средно такова. Със заповед №
326/30.07.2020 г., връчена на същата дата, работодателят прекратил трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и във връзка с
изменените изисквания за заемане на длъжността - изисквало се висше
икономическо образование „Счетоводство“ или „Счетоводство и контрол“. Ищцата
сочи, че функциите на длъжността ѝ не били променени освен изискването за
образователен ценз. Изяснява, че към момента на започване на работа през 2015
г. не е съществувало подобно изискване за заемане на длъжността, а ищцата
отговаряла на изискванията на чл. 17 от Закона за счетоводството. Въвежда довод
за злоупотреба с право от страна на работодателя при провеждане на процесното
уволнение, тъй като в действителност липсвала нужда от служител с висше
икономическо образование за длъжността „счетоводител“ при ответника, а ищцата
изпълнявала тази длъжност от четири години. С въвеждане на изискване за
по-високо по степен образование работодателят целял да уволни ищцата. Ищцата
изпълнявала законовите изисквания за заемане на длъжността по чл. 17 и 18 от
Закона за счетоводството. С новата длъжностна характеристика не били въведени
нови изисквания от гледна точка на трудовите функции за заемната от ищцата
длъжност. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени уволнението, да
възстанови ищцата на заеманата длъжност и претендира дружеството ответник да й
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на общо 3870,00 лв. за месеците
август-октомври 2020 г. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, като заема позиция за
неоснователност на исковете. Също се позовава на чл. 17 и 18 от Закона за
счетоводството и твърди, че е право на работодателя да въвежда изисквания за
заемане на длъжността. Работодателят не бил длъжен да определя срок за
придобиване на по-високо по степен образование, за да се счете, че е
добросъвестен. Моли съда да отхвърли обективно съединените искове, като
неоснователни, претендира разноски.
Не се спори по делото, че между
страните, е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов
договор, сключен на 05.10.2015г.
Със заповед № 326/30.07.2020
г., издадена от Директора на ОУ „С.С.К.М.“ с. Х.А., община С.З. трудовото
правоотношение е било прекратено от ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ- поради това, че лицето не притежава изискващото се образование съобразно
изменената длъжностна характеристика.
Със Заповед № 303/01.07.2020
г. на Директора на ОУ „С.С.К.М.“ с. Х.А., община С.З., работодателят е изменил
длъжностното разписание на училището на основание чл.258, ал.1 от ЗПУО, като е
въвел изискване за заемане на длъжността „счетоводител“ висше икономическо
образование, специалност „счетоводство“ или „счетоводство и контрол“,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. В тази връзка
е издадена Заповед № 304/ 02.07.2020г. за изменение в длъжностната
характеристика за длъжността „счетоводител“, включително и относно изискването
за притежавано образование и квалификация.
Представени са и заповед №
116/27.01.2020 г., ведно с длъжностно разписание към нея и заповед №
303/01.07.2020 г., ведно с длъжностно разписание, от които се установява, че до
01.07.2020 г. изискванията за образование за заемане на длъжността
„счетоводител“ е било средно икономическо образование, а след 01.07.2020 г. ответникът е въвел изискване за висше
икономическо образование. Впоследствие работодателят е дал възможност на ищцата
да му представи диплома за завършено висше икономическо образование /писмо, л.
7 от делото/.
Няма спор по делото, че
ищцата не притежава висше икономическо образование към 30.07.2020г. Ищцата е представила
Диплома с.А-91 № 033620, издадена от Икономически техникум „П.К.Д.“ гр. С.З.,
която е за квалификация със срок за обучение две учебни години и не дава право
за кандидатстване във висши учебни заведения. Очевидно тази квалификация е придобита
след завършено средно образование. Макар и да е била задължена да представи
диплом за завършено средно образование в законния срок, такава не е
представена. Поради това и на основание чл. 161 от ГПК, следва да се приеме, че
ищцата не е придобила средно икономическо образование, а средно образование с
допълнителна квалификация „икономист-счетоводител“. Съгласно чл.24 от ЗНП
/отм.. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм., бр. 40 от 2004 г.; изм. и доп., бр.
105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2008 г.) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Средно
образование се придобива след успешно завършен XII клас и успешно положени
държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети,
изучавани в гимназиалния етап, и се удостоверява с диплома за завършено средно
образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата е окончателна и дава
право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
Срокът за обучение и
придобиване на средно образование е 4 години - от VIII до XI клас към 1991
година, когато ищцата е придобила допълнителната квалификация, съгласно
приетата по делото диплома.
Съгласно чл.18 от ЗСч
физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети, и
управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват
финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни
предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да имат придобита
задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него
действителен стаж по специалността, както следва: а) висше
счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството,
външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като
преподавател по счетоводство и контрол, съответно: аа) при магистърска степен -
две години; бб) при бакалавърска степен - три години; вв) при степен
„професионален бакалавър" - 4 години; б) друго виеше икономическо
образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния
одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по
счетоводство и контрол; в) средно икономическо образование и 8 години стаж като
счетоводител.
Ответникът е ангажирал
доказателства - трудов договор от 31.08.2020г., длъжностна характеристика и
диплома за завършено висше икономическо образование /л. 42-51/, които
установяват, че на длъжността заемана от ищцата преди нейното уволнение е
назначена служителка, отговаряща на повишеното изискване за завършено висше
икономическо образование. Представени са и писмени доказателства за участие на
ответника в европейски проекти - три броя заповеди и указания за изпълнение на
дейностите по европейски проекти: „Подкрепа за успех“, „Образование за утрешния
ден“ и „Активно приобщаване в сферата на предучилищното образование“ /л. 52-137
от делото/.
От представеното по делото
лично трудово досие на ищцата се установява, че същата няма наложени
дисциплинарни наказания.
По иска с правно основание
чл. 344, т. 1 КТ:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудов договор, като отправи писмено
предизвестие до служителя, когато същият не притежава необходимото образование
/предл. 1/ или професионална квалификация за изпълняваната работа /предл. 2/.
Това уволнително основание предполага безвиновно поведение на служителя и
осъществила се преди прекратяване на трудовото правоотношение промяна в
изискванията за образование и/или професионална квалификация, въведена с
нормативен акт или с акт на работодателя - длъжностна характеристика, щатно
разписание, заповед.
В настоящия случай е установено
по делото, че със заповед № 304/02.07.2020 г. и длъжностна характеристика
работодателят е въвел по-високи изисквания за заеманата от ищцата длъжност,
изразяваща се в необходимостта от притежаване на висше образование в икономическо
направление - „Счетоводство“ или „Счетоводство и контрол“.
Правният спор по настоящото
дело се съсредоточава дали въвеждането на висше образование за длъжността
„счетоводител“ е ненужно за изпълнение на трудовата функция на ищцата, която е
останала непроменена и след изготвяне на новата длъжностна характеристика от
02.07.2020 г., а ищцата е отговаряла на минималните изисквания за заемане на длъжността
и в този смисъл е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
Следва да се посочи, че добросъвестността
при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от трудовото
правоотношение се предполага до установяване на противното. Тази оборима
презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотребата с права, в
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея.
Поради това, разпределението на доказателствената тежест по довода за
злоупотреба с право не следва общото правило, че работодателят следва да докаже
законността на уволнението. Тежестта за доказване в този случай е за ищцата по
иска за отмяна на уволнението, с оглед установената в чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция за добросъвестност, т.е. ищцата носи доказателствена тежест за
установяване твърдяната злоупотреба от страна на работодателя.
При преценка законосъобразността
на оспорената заповед, следва първо да се отговори на въпроса подлежи ли на
контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и
квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
обективна необходимост от извършената промяна. По този въпрос съдебната
практика еднозначно приема, че при проверка законосъобразността на уволнението
на това основание, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху
преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по
целесъобразност - с оглед нуждите на работата - трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност. Работодателят има право да променя
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно
разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на
работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка, поради
което съдът не е компетентен да извършва проверка на така взетото решение и да
контролира има ли обективна нужда от въведената промяна, тъй като решението на
работодателя е по целесъобразност. Изискванията за образование или квалификация
могат да бъдат предвидени в закон или в други нормативни актове, в длъжностната
характеристика и могат да се променят и след сключване на трудовия договор.
Това изискване има формално установен характер и ако не е налице, работодателят
винаги може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена
необходимост от въведената промяна. Затова преценката на работодателя за
промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност не подлежи на съдебен
контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не
се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход. В
случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на
делото е и установяването на обстоятелството добросъвестно ли е действал
работодателят при извършването на промяната в изискванията за заемане на длъжността.
Поради това преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за
образование и/или квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но при наведен от ищеца довод
за злоупотреба с право от страна на работодателя, както е в случая, съдът дължи
проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на
конкретната работа или само с цел да бъде уволнен ищецът, т.е. съдът преценява
дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ,
тъй като контролът за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в
частност - на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, включва и преценка дали
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно.
В практиката си ВКС приема, че съдът не е
компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е
прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват
императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с
право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за
законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Когато
въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с
характера на работа, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право.
Само когато промените са произволни, не са свързани с характера на работата и
нуждите на производството, те са недопустими. Такива промени сочат на
злоупотреба с право, в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на
правата по трудовото правоотношение, уволнението е незаконно. Недопустими са
произволни промени в длъжностната характеристика, когато те сочат на
изисквания, които не са свързани с характера на работата и с нуждите на
производството. В тези случаи ще бъде налице злоупотреба с право от
работодателя, което е в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване
на правата и задълженията по трудовото правоотношение - чл. 8, ал. 1 КТ.
В процесния случай, довод за
злоупотреба с право е въведен от ищцата с исковата молба и неоснователно е
възражението в отговора на исковата молба, че преценката на работодателя не
подлежи на съдебен контрол, когато в трудовия спор са въведени доводи за
злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното. Следователно, за да бъде оборена
посочената презумпция за добросъвестност, е необходимо посредством съвкупността
от всички установени по делото факти и обстоятелства да може по безспорен начин
да бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя.
Злоупотреба в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се
установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово допустими
средства да постигне една единствена цел - прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на
работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната
възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /допустимо, възможно само по себе си
правно действие/ е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8,
ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от
промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и
обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право Тъй като
тежестта на доказване на допусната от работодателя злоупотреба с право е върху
страната, която се позовава на нея, като тя следва да изложи конкретните факти
и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба.
В конкретният случай ищцата
не е изложила такива конкретни факти. Нейната теза е за липса на обективна
необходимост от въвеждането на допълнителни изисквания за заемане на
длъжността. Това възражение не може да бъде споделено. Съобразявайки вида и
характера на изпълняваната от ищцата работа, заеманата от нея длъжност
„счетоводител“, настоящият съд намира че не може да се направи извод, че
въвеждането на изискване за висше икономическо образование, не е свързано по
никакъв начин с характера на работата. Няма и убедителни доказателства, въз
основа на които да се приеме, че със законово допустими средства работодателят
е целял прекратяване на трудовия договор поради субективни причини.
Друго възражение на ищцата е,
че упражненото от работодателя право да промени изискванията за образование за
заемане на длъжността „счетоводител“ представлявало злоупотреба с право.
Първият довод в тази насока е свързан с обстоятелството, че близо 17 години ищцата
упражнявала добросъвестно и успешно трудовите си задължения, нямала наложени
дисциплинарни наказания, въпреки че нямала завършено виеше икономическо
образование, а новото изискване било въведено без да има каквато и да било
промяна в трудовите й задължения. Настоящият съд намира възражението за
неоснователно, тъй като, за да е налице основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изменението на
изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при
запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за
образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на
длъжността /изцяло или отчасти/, работодателят може законосъобразно да прекрати
трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В случая е налице изменение на изискванията за
изпълнение на същите трудови функции, което обуславя възникването на основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а не изменение на самите трудови функции, което би
обусловило възникването на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ под формата
на трансформация на длъжността. Следователно, липсата на изменение и в
трудовите задължения на ищцата /освен в изискването за образование/ не може да
бъде прието като основателен довод за злоупотреба с право от страна на
работодателя.
Изискванията за образование и
квалификация за заемане на определена длъжност се предвиждат в закони и други нормативни
актове, в длъжностните характеристики или следват от тях. Законът не поставя
ограничение тези изисквания да не могат да бъдат определяни и от работодателя. Волята
на работодателя при определяне изискванията за определена длъжност е въпрос на
негова суверенна преценка и не подлежи на съдебен контрол в случай, че не се
нарушава императивна правна норма. Въпрос на целесъобразност и собствена
преценка на работодателя, а не на законосъобразност, е въвеждането на нови
изисквания за заемане на определени длъжности. Въвеждането на такива нови
изисквания би било незаконосъобразно, а и оттам такова би било и извършеното
уволнение, само в случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно
въведени изисквания за заемане на съответната длъжност. В настоящия случай
съществуват нормативно зададени изисквания за заемане на длъжността, от която
ищцата е уволнена. При данните по делото следва извод, че въвеждайки изискване
за висше икономическо образование с образователна степен бакалавър или магистър
по специалност „Счетоводство“ или “Счетоводство и контрол“ работодателят не е
влязъл в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на тази
длъжност.
Категорично бе установено, че
работодателят е въвел изискване за образование, което напълно съответства на
включените в длъжността трудови функции. След прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата, заеманата от нея длъжност не е била съкратена, нито на
нейно място е бил назначен служител, неотговарящ на новото изискване за
образование. Точно обратното - бил е назначен служител отговарящ на новите изискания
за висше икономическо образование. Назначеното лице на длъжността
„счетоводител“, от която е уволнена ищцата, несъмнено притежава необходимото за
това образование със съответните образователна степен и професионално
направление. От представената диплома на Р.Ж./л. 50-51 от делото/ се установява,
че е завършила виеше образование със степен „Магистър“ по специалност
„счетоводство и контрол“ и отделно има и икономическа специалност /л. 48-49 от
делото/. Обстоятелствата досежно новоназначената на длъжността „счетоводител“
служителка, отговаряща на промененото изискване за висше икономическо
образование са релевантни към преценката дали е налице злоупотреба с право по
чл. 8, ал. 2 КТ
При тези данни въззивния съд
намира, че не е оборена презумпцията за добросъвестност у работодателя при
упражняване на потестативното му право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената
тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този
факт, т.е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната
действителност. Съдът намира, че в случая ищцата не представя доказателства,
установяващи по безспорен начин твърдяната злоупотреба с право от страна на
работодателя. При липса на категорични доказателства, че единствената цел на
работодателя при въвеждането на промяната в изискванията за образование за
заемане на длъжността „счетоводител“ е била да бъде прекратен трудовия договор
на ищцата, възззивният съд приема, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено законосъобразно от ответното училище. Правно релевантно в
случая е единствено обстоятелството, че това поведение само по себе си не може
да обоснове категоричен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя
при прекратяване на трудовия договор на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Действително няма спор по делото, че ищцата е изпълнявала добросъвестно и точно
своите задължения, но не се установява, че целта на извършената промяна в изискванията е с цел прекратяване на нейното
трудово правоотношение от работодателя въвеждайки изискване за виеше образование
за длъжността „счетоводител“. Възраженията, направени от ищцата, че не е била
дисциплинарно наказвана нямат отношение към основанието на което е прекратено
нейното трудово правоотношение, тъй като прекратяването на трудовия договор по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно и е достатъчно единствено да се посочи, че
служителят не притежава необходимото образование.
Предвид гореизложеното, въззивният
съд намира, че по делото не са събрани данни за наличие на злоупотреба с право
от страна на работодателя при провеждане на процесното уволнение - преценката
за промяна на изискванията за заемане на длъжността „счетоводител“ се извършват
по целесъобразност, като в случая въведеното изискване за висше икономическо
образование се намира в пряка връзка с изпълняваната работа, на бройката на
ищцата е назначен служител отговарящ на новите изисквания за образование и няма
промяна на трудовите функции, което би довело до трансформация на длъжността
/съкращаване на щата/.
След като главният, обуславящ
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението
за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъдат
отхвърлени и обусловените /акцесорните/ от него искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане в нейна полза на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му
не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
По разноските, направени пред въззивната
инстанция, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото – неоснователност на
въззивната жалба следва да се присъдят разноските, направени от въззиваемия в
настоящото производство. Видно от материалите по делото и представения списък с
разноските по чл.80 от ГПК направените от въззиваемия разноски за въззивното
производство са в размер на 1100лв. – адвокатски хонорар по договор за правна
помощ.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1026 от 06.11.2020г., постановено по гр.дело № 3251/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА И.Х.О., ЕГН: ********** и адрес: ***
да заплати на Основно училище „С.С.К.М.“, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: с. Х.А., общ. С.З., ул. „*****, съдебен адрес:адв. Н.К. *** сумата в размер на 1100 лева (хиляда и сто
лева), представляващи разноски за въззивното
производство- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: