Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3973 22.10.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9414 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от и. д. А. В. Д. и М. М., чрез п. адв. Д. Ц., е
предявил против А.Б.З., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение
№
11324/ 28.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 20346/ 2018
г. на ПРС, II
гр. с-в, суми, както следва: сумата от 765, 77 лева- главница, представляваща
неизплатени суми за ползвани услуги за периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017
г. по договор № *** за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти, сумата от 174, 84 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, сумата от 121, 12 лева-
обезщетение за забава за периода от 12.01.2017 г. до 17.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2018 г. до окончателното
плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № *** за електронни съобщителни услуги и закупени продукти. За предоставяните услуги ищецът издавал фактури, отразяващи дължимите суми. Към договора се подписало приложение № ***, като бил сключен и договор за продажба на изплащане от 02.12.2016 г. за закупуване на таблет. За неуредените случаи се прилагали ОУ на оператора. По договора били налице неизплатени задължения в общ размер на 756, 77 лева, дължими по подробно описани в исковата молба фактури. Фактурите следвало да се платят в 15- дневен срок след издаването им. По отношение на договорите за продажба на изплащане- същите се прекратявали при неплащане на две последователни месечни вноски. Поради неизпълнение на задълженията на абоната договорите били едностранно прекратени от оператора, за което се начислили неустойки в общ размер на 174, 84 лева, които били в трикратния размер на месечните такси по договора. По договора за мобилни услуги неустойката била в размер на 49, 74 лева, а по договора за лизинг- 125, 10 лева. Дължалата се също и лихва за забава в размер на 121, 12 лева за периода от 12.01.2017 г. до 17.12.2018 г. За събиране на дължимите суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, каквато се издала по образуваното по случая частно гр. дело № 20346/ 2018 г. на ПРС, II гр. с-в, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Моли съда да признае за установено съществуването на това вземане по заповедното производство, като се претендират и разноските по настоящото дело.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договорите за електронни съобщителни услуги и за продажба на изплащане, както и приложенията към тях, ведно с общите условия на оператора и рамков договор, фактури за дължими по договорите суми, както с сметки за неустойки.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 25.07.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. също лично на 15.09.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в общ размер на 75 лева (лист 52). Не се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, поради което и такива не следва да се
присъждат.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 11324/ 28.12.2018 г., издадена по частно гр. дело № 20346/ 2018 г. на ПРС, II гр. с-в, А.Б.З., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от и. д. А. В. Д. и М. М., следните суми: сумата от 765, 77 (седемстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки) лева- главница, представляваща неизплатени суми за ползвани услуги за периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. по договор № *** за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сумата от 174, 84 (сто седемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, сумата от 121, 12 (сто двадесет и един лева и дванадесет стотинки) лева- обезщетение за забава за периода от 12.01.2017 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Б.З., ЕГН: **********,***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от и. д. А. В. Д. и М. М., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 26 (двадесет и шест) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 75 (седемдесет пет) лева- държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ВГ