№ 1278
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 5103/26.01.2022г. , подадена от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, чрез юрк.
П.В., срещу Решение №2131/22.12.2021г., постановено по гр.д. № 11290/2021г. на ВРС, 24-
ти състав, с което е прието за установено по предявения от Д. Г. Н. иск срещу
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, че ищцата не дължи на ответника сумата от
620.90 лева с ДДС, представляваща незаплатени ВиК услуги за обект, представляващ
постройка, изградена в имот, находящ се в Г.В. по фактура № **********/27.04.2021г.,
обективираща доставка на ВиК услуги за периода от 23.03.2021г. до 27.04.2021г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззивникът счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за ищцата, тъй като
предвид учреденото ограничено вещно право на ползване на Д.П., праводател на Д. Г. Н. по
силата на договор за дарение, по отношение на процесния имот и с оглед направените още в
исковата молба твърдения, че именно Д.П. живее в него, то и последната се явява
потребител на ВиК услугите в имота. Посочва, че и при отчета на водомера /на 27.04.2021г./
и при неговия демонтаж /на 29.04.2021г./, извършени в интервал от два дни, е отчетено едно
и също показание от 343 куб.м, което означава, че за два дни липсва разход на вода, както и
че това е в унисон и с установеното в протокола на БИМ, че водомерът измерва по-малко от
реалното потребление, а именно 35.03%. Излага, че няма пряко доказателство на
27.04.2021г. водомерът да е бил повреден, както и че повреда може да е възникнала в
периода между двата дни от отчета до демонтажа на водомера. Подчертава, че според
императивната нормативна уредба доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалния водомер са задължения на потребителя и след като ищцата е
допуснала водомерът й да се повреди, то тя не е изпълнила задължението си да го поддържа
в изправност, поради което и е станала причина за повредата му. Твърди се, че към момента
на отчитане на водомера и на фактуриране на потребеното количество вода от 191 куб.м.,
съставляващи разликата между 343 куб.м. и 152 куб.м., дружеството не е разполагало с
информация относно състоянитето на процесния водомер. Посочва, че той е бил фабрично
нов при монтирането му през 2017г., поради което и отчетеното на 27.04.2021г. количество
вода е прието като изравняване на прогнозното начислените количества вода през зимния
1
сезон от месец ноември 2020г. до месец март 2021г., тъй като през зимните месеци не е
извършван отчет, а са начислявани прогнозни количества вода, които са изравнени при
отчета, поради което е издадена и процесната фактура. Навежда доводи, че
първоинстанционният съд се е позовал на неприложими за случая материалноправни норми,
като излага, че водомерът е индивидуален, доколкото измерва потреблението на вода само в
процесния имот. Твърди, че количеството от 102 куб.м. е неясно формулирано и не трябва
да се изважда от установените 343 куб.м. Моли за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо и прекратяване на производството поради липса на правен интерес на ищцата,
а в условията на евентуалност за неговата отмяна. Претендира съдебно-деловодни разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. Г. Н., която счита въззивната жалба за неоснователна и навежда
доводи, че въззивникът не е доказал валидно правно основание, въз основа на което да е
възникнало процесното вземане. Посочва, че считано от юли месец 2021г. е титуляр по
процесната партида и фактурите за ВиК услуги се издават на нейно име, като тя дължи
заплащане от момента на придобиване на собствеността. Навежда доводи, че ответното
дружество е признало качеството й на потребител чрез конклудентни действия. Оспорва
възражението на въззивника, че по отношение на Д.Н. липсва качеството потребител за
процесната пъртида, като твърди, че това е признато от ответното дружество-въззивник.
Посочва, че доколкото водомерът е монтиран през месец юни 2017г., то отчитането му
започва от нулева стойност на дата 30.06.2017г., като от този момент до момента на
демонтажа му средството за търговско измерване е било отчитано регулярно и за всеки
месец има отчетена константна консумация в порядъка от 1 до 4 куб.м. ВиК услуги и за този
период не е правено нито едно изравняване на количествата, тъй като през зимния период не
е имало редовен отчет. Посочва, че такива отчети липсват след края на всеки зимен период
за времето от 30.06.2017г. до 27.04.2021г. Навежда твърдения за техническа неизправност на
процесния водомер. Излага, че в настоящия случай изразходваното количество вода се е
отчитало съгласно чл. 39, ал. 7 от Наредба № 4 от 14.09.2004г, тъй като процесният водомер
е индивидуален. Твърди, че като не е приложило нито чл. 26, ал. 2 от ОУ, нито чл. 39, ал. 8
от Наредбата въззивното дружество е нарушило приложимото право. Моли за
потвържадаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
По отправеното от въззиваемата страна доказателствено искане за приемане на
писмени доказателства, а именно фактура **********/23.09.2021г. и фактура
**********/24.08.2021г. съдът намира, че липсват предпоставките на чл.266 ГПК за
събиране на доказателства във въззивното производство. Представените фактури не са нови,
или новооткрити документи. Съставът на въззивния съд намира и че липсва допуснато
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, който е оставил без
уважение искането за приемането им като неотносими. Фактурите касаят период на
потребление след периода, който е предмет на делото, поради което и въззивният съд ги
преценява като неотносими към спора. С оглед на изложеното, отправеното от въззиваемата
страна доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 5103/26.01.2022г. , подадена от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, чрез юрк. П.В., срещу Решение
№2131/22.12.2021г., постановено по гр.д. № 11290/2021г. на ВРС, 24-ти състав, с което е
прието за установено по предявения от Д. Г. Н. иск срещу „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД, че ищцата не дължи на ответника сумата от 620.90 лева с ДДС,
представляваща незаплатени ВиК услуги за обект, представляващ постройка, изградена в
имот, находящ се в Г.В. по фактура № **********/27.04.2021г., обективираща доставка на
ВиК услуги за периода от 23.03.2021г. до 27.04.2021г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2022г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивникът се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за приемане като
писмени доказателства по делото на представените с отговора на въззивната жалба фактура
**********/23.09.2021г. и фактура **********/24.08.2021г.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3