РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600173 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С решение по ЧНД № 132/04.04.2024 г. на Окръжен съд – Пловдив е
било признато решение на несъдебен орган на Федерална Репубика Германия,
с което на заинтересованото лице е била наложена финансова санкция за
административно нарушение, свързано с нарушение на данъчното
законодателство.
Съдът е постановил изпълнение на решението. Разпоредил е препис от
същото да се изпрати за изпълнение на ТП на НАП – Пловдив по реда на
ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния
орган на издаващата държава, както и на Министерството на правосъдието на
РБ.
Недоволен от решението е останал служебният защитник на засегнатото
лице адв. Г. К.. Същият релевира оплаквания за липса на основания за
1
признаване на решението на административно-наказващия орган на чуждата
държава. Основните доводи, които застъпва са, че удостоверението по чл. 4
от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета на ЕС не съдържа всички
законовоустановени реквизити и са били събрани доказателства за
обичайното местопребиваване и местоживеене на лицето. От въззивния съд
се иска да отмени решението на ОС и вместо това да отхвърли искането за
признаване решението на органа на чуждата държава.
Пред въззивния съд, служебният защитник на К. – ад. К., поддържа
доводите в жалбата. Засегнатото лице сочи, че разполага с доказателства, че е
напуснал Германия и не е получил средствата.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът намира
жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване
на изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по
делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по реда
на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило
решение на съдебна юрисдикция на Федерална Република Германия. С
посочения съдебен акт на засегнатия е била наложена финансова санкция за
административно нарушение, свързано с данъчното право – неинформиране
на съответния орган за настъпила промяна в обстоятелствата, свързани с
получаването на детски надбавки, с което е получено без основание данъчно
предимство в размер на 1 588 евро. Искането е било придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, преведено на български език.
Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посоченият
документ за признаване на решението на чуждата административна
юрисдикция, съдържа всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към
чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
2
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на
ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение
за заплащане на финансова санкция за извършено административно
нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил
санкциониран за посоченото по-горе нарушение осигурителното
законодателство, което е извършило като лице, имащо право да получи
детски надбавки. В решението на чуждата юрисдикция е било посочено, че в
периода от 01.06.2021 г. до 30.01.2022 г. засегнатото лице е получило детски
надбавки от Службата за семейни помощи в гр. М. за сина си В., роден на
06.06.2005 г. въз основа на подадените от него на 08.01.2019 г. документи към
молбата му за детски надбавки, както и на удостоверение за работа в
Германия, като същият е започнал да получава средствата от декември 2018 г.
с административен акт от 21.03.2019 г. Засегнатото лице декларирало, че
живее с детето си в едно домакинство в Германия. При все известното му
задължение да уведомява за всички настъпили промени в личните му
обстоятелства, засегнатото лице не е информирало Службата за семейни
помощи, че е бил назначен във фирма „ Й.Р.Т.“ в Ш. само до 31.05.2021 г.,
след което отново е заминал за България. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за
данък върху дохода на Федерална Република Германия правото на Н. К. да
получава детски надбавки за сина си В. отпада. Следователно на осъденото
лице не са се полагали детски надбавки от месеците от юни 2021 г. до януари
2022 г. и по такъв начин за посочения интервал от време същият е получил
неоснователно данъчно предимство в размер на 1588 евро. Нарушението е
укриване на данъци, което се санкционира по реда на чл. 370, ал. 1 от
Данъчния кодекс на Федерална Република Германия. Нарушението,
извършено от заинтересованото лице в издаващата държава по посочените
по-горе текстове на немското законодателство е отразено в удостоверението и
представлява едно от деянията по списъка, за които не се следи за двойна
наказуемост по чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗПИИАКОРНФС.
Нарушението, за което е било санкционирано исканото лице
представлява административно нарушение и по българското законодателство,
а именно такова по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
3
Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на
взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния
образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен
орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички необходими
реквизити. Посочен е бил и субектът на административното нарушение, на
който е наложена административната финансова санкция. Подробно са
залегнали и фактическите основания на извършеното от засегнатото лице
административно нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано
по време и място. Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно
приложимото законодателство в секторното законодателство на издаващата
държава.
Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане
на парична глоба в административно-наказателно производство на държава-
член на Европейския съюз, което представлява административно нарушение и
по българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице
условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата
административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България.
Изводите за постоянен и настоящ адрес на засегнатия на територията на
страната ни не се опровергават и от приложената пред въззивния съд
актуализирана справка от база-данни „Население“ и справка за задграничните
му пътувания, в която фигурират многократни и чести пресичания на
държавната граница.
Не са налице и основанията за отказ за признаване на решението на
чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил
първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на
4
решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в
които може да го упражни. В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата
си в развилата се по нейното законодателство процедура. Същевременно
действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на
издаващата и приемащата държава. Отразено е също, че производството е
било писмено (т. е. закрито, административно), при което не се очаква лично
явяване на лицето в съдебен процес.
Не са налице данни за нарушено право на защита в процедурата пред
чуждата юрисдикция и решението й по същество. Настоящата процедура има
отношение само към условията за признаване и изпълнение на чуждото
решение без в нея да може да се подложи на преценка неговото същество от
гледна точка на правилност, обоснованост и законосъобразност. Не може да
се направи и анализ и сравнение между производството в чуждата и
изпълняващата държава и оттам да се черпят аргументи срещу него. Актът на
съда в настоящото производство няма за цел да ревизира и замества волята на
органа на издаващата държава, нито съдът има правомощие да дерогира
чуждото решение, защото преценя само налице ли са материално-правните и
процесуалните предпоставки за признаването му. Още повече, че
нарушението е извършено на територията на издаващата държава и
българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл съществото
на така консумираното от жалбоподателя административно нарушение, не
подлежи на контрол от страна на българския съд.
В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от
регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на
алтернативно изброените условия, а именно – постоянно местожителство на
територията на Република България. Данните за последната актуална за
засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са
идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган
данни за последен известен адрес на лицето.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се
явява изводът на ОС – Пловдив, че решението за налагане на финансова
санкция следва да бъде признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е
5
била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по
фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието
признаване се иска.
Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението
на холандската административна юрисдикция да се изпрати на ТП – НАП –
Пловдив, за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на
разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до
обосновани изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за
изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на
което на засегнатото лице е била наложена финансова санкция. Правилно е
било прието също така, че процесуалните формалности по признаване на
решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 04.04.2024 г. по ЧНД № 758/2024 г.
на Пловдивския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6