Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260458
гр. С., 11.10.2021
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 51/2021 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на иска 101,94 лева.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Щ.Т.А., е образувано ч.гр.д. №
2637/2020 г. по описа на PC - С..
Сочи
се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
„ЮБЦ“
ЕООД, е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права
върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи
се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15823957001 от дата 17.12.2016 г., с който абонатът е добавил
за ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM SMART М, с
месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС, при добавени услуги
Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart за 1,99 лв. с ДДС и Неограничени
минути за 8,00 лв. с ДДС, добавил е и +InternationaI L на срочен абонамент за
15,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15823957001 са издадени фактури за периода от
22.03.2017 до 21.04.2017 г. на стойност 5.26 лева, а именно
**********/23.04.2017 г.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 5.26 лв.,
фактурирани за отчетен месец - за месец 04/2017 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
Сочи
се, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер № 15823957001 крайна
фактура № ********** от дата 22.06.2017 г. с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер, от който дружеството ищец има правен интерес да
претендира неустойка в редуциран размер от 101,94 лв., фактурирана е цената,
дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в
размер на 5.26 лв., които не представляват правен интерес за ищеца в настоящото
производство, поради което се прави отказ от посочената сума за незаплатена
услуга в заявлението, както и отказ от претендираната мораторна лихва в размер
на 1.59 лв. за периода от 12.05.2017 г. до 01.04.2020 г.
Сочи
се, че претендираната сума в размер на 101,94 лв. е формирана като сбор от
трикратния размер на месечните абонаментни такси за всяка добавена и ползвана
от потребителя абонаментна услуга.
Твърди
се, че между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, валидно са
действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението
си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да прекрати
предсрочно гореописания договор на дата 30.05.2017 г. и да претендира неустойка
в размер на 101,94 лв., уговорена в т.2
от стр. 6 от договора, като се излагат аргументи в тази насока.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответника Щ.Т.А., че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 101,94 лева, представляваща неустойка по договор сключен
между ответника и „БТК” АЕАД с клиентски номер 15823957001 от дата 17.12.2016
г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК.
Претендират
се направените разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника чрез назначения му особен
представител, който счита подадени иск за допустим, но по същество
неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. На първо място се твърди, че липсват
доказателства, че ответникът действително е сключил договор с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и с неговата търговска марка „БТК“ ЕАД за
доставка на мобилни услуги, за които са издадени фактури за клиентски номер на
абоната № 15823957001.
В този смисъл се оспорва твърдението, че
ответникът въобще е бил абонат на „БТК” ЕАД и че той е подписвал каквито и да е
договори с тях, предвид което няма как да е бил длъжник на посоченото
дружество, а следователно няма как негови задължения да бъдат цедирани на когото
и да е било.
Счита се, че ищецът не се явява цедент по
представените по делото договори, тъй като за да бъде цедирано дадено вземане,
то същото трябва да съществува и да бъде изискуемо. В конкретния случай такова
задължение не съществува, тъй като между ответника и БТК ЕАД не съществува
договор за предоставяне на услуги, а от друга страна дори и да съществуваше, то
БТК ЕАД не е осъществило правото си на прекратяване на договора между него и
ответника по делото съгласно изискванията на чл. 50.6, буква „в" от ОУ.
Твърди се, че представените по делото два
договора за цесия представляват частни документи, неносещи подписа на ответника.
Оспорва
се автентичността на договорите за цесия, Уведомление за цесия, Потвърждение,
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., предвид
което се моли съда да открие производство по оспорване на частни документи и да
задължи ищцовата страна да представи оригиналите на цитираните документи
На
следващо място се твърди, че ответникът никога не е сключвал цитирания от ищеца
договор за ползване на абонаментен план VIVACOM SMART М, удвоени MB на
максимална скорост VIVACOM Smart, Неограничени минути, - International L за
мобилен номер ********** сключен на 17.12.2016 г., като се сочи, че дори и
такъв договор да съществува и да са приложими общите условия на БТК ЕАД
приложени по делото, то прекратяването на договора между абонат на услуга и предоставящия
услугата не настъпва автоматично, а БТК ЕАД има правната възможност да прекрати
такъв договор с отправяне на 30 дневно предизвестие. В конкретния случай
ищцовата страна не сочи БТК ЕАД да е изпращала предизвестие на ответника за
прекратяване на какъвто и да е договор.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При
условията на евентуалност, се прави възражение на прекомерност на юриск.
възнаграждение.
Претендират
се разноските по делото.
Ищцовото
дружество, редовно призовано не се
представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход
на делото в нейно отсъствие, като поддържа изцяло изложеното в подаденото за
05.07.2021 г. становище за с.з., както и изложеното в исковата молба. Относно
доказателственото искане направено от процесуалния представител на ответника,
моли ако бъде назначена експертиза, то същата да се извърши въз основа на
представените заверени копия на оригиналите на договорите. Моли съда да приеме
възраженията на ответната страна като неоснователни, като излага аргументи в
тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции. Претендира направените в хода на настоящото и заповедното
производство разноски.
Ответникът
Щ.Т.А. се представлява от назначения му
особен представител адв. Д.П. ***, който моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан, въз основа на съображенията изложени в отговора
на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за прехвърляне на вземания
от 16.10.2018 г. БТК ЕАД е прехвърлило на С.Г.Груп ООД вземанията си , произтичащи
от договори, описани в Приложение
1. Приложено е потвърждение за
прехвърляне на вземания срещу ответника Щ.Т.А..
На 01.10.2019 г. между С.Г.Груп ООД
и ЮБЦ ЕООД е сключен договор за цесия за вземаия от физически лица. Приложено
е извлечение от Приложение № 1 за вземането спрямо Щ.Т.А..
Тези два договора са оспорени от
процесуалния представител на ответника, като е поискано от съда да открие
производство по оспорване на документите, тъй като подписите, положени в тях,
не са на управителя на С.Г. Груп ООД С.Ц.
Ищцовото дружедство не изпълни
указанията на съда за представяне на оригиналите на двата договора за
прехвърляне на вземания, с оглед откриване производство за оспорване на
документи по реда на чл. 193 от ГПК, поради което двата преписи договора за цесия следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Представени са две фактури, издадени
от БТК ЕАД от 22.06.2017 г. за задължения на ответника за сумата 343.52 лева и
фактура от 23.04.2017 г. за сумата 55.26 лева
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането
на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй
като ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже
фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Ищцовото дружество в исковата молба твърди, че
е встъпил в правата си на кредитер на валидно правно основание, като е придобил
права върху цедирани вземания по договор за цесия от 01.10.2019 г. с
прехвърлител на вземанията С.Г.Груп ООД, което от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на
вземания БТК ЕАД.
Твърденията са, че ответникът и БТК ЕАД е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 17.12.2016
г. Посоченият договор не е представен по делото. Приети са като доказателства
само две фактури издадени от БТК ЕАД за задължения на ответника и Общи условия..
В отговора на исковата молба , процесуалният
представител на ответника е оспорил автентичността на подписите, положени в двата
договора за цесия с твърдения, че същите не са положени от управителя на С.Г.
Груп ООД С.Ц.
Съдът, с определение в с.з., проведено на 19.07.2021 г. е указал на ищцовото дружество
да представи договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. , като заяви
дали ще се ползва от договора, с оглед откриване производство по оспорване на
документ.
Ищцовото дружество не е изпълнило указанията
на съда, поради което и на осн. чл. 183, ал.1 от ГПК договорът за цесия от
01.10.2019 г. следва да се изключи от доказателствата по делото.
След като ищцовото дружество не установи , че
има качеството на кредитор за вземания срещу ответника, предявеният
установителен иск за дължимост на сумата
101.94 лева, представляваща неустойка по договор от 17.12.2016 г. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 81 вх.В
ет.8 за признаване за установено по отношение на Щ.Т.А.,
ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата 101,94
лева /сто и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка
по договор сключен между ответника и „БТК” ЕАД с клиентски номер 15823957001 от
17.12.2016 г., по издадената Заповед за изпълнение № 1339 от 29.09.2020 г. по
ч.г.д. № 2637/2020 г. на СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: