О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 07.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на седми
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР Л. САНТИРОВ
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа
докладваното от младши съдия Миразчийска ч.
гр. дело № 1567 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.
Депозирана е частна жалба от „С.*“ ЕООД срещу Определение от 15.01.2019 г. на съдия по
вписванията при СРС, с което е отказано вписване на учредителен акт на „С.*“
ЕООД. Излагат се доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в
Правилника за вписване не е предвидено изискване за представяне на
удостоверение за тежести. Аргументира се, че за официално заверен препис е
признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защита правата
и интересите на негов клиент съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата. Релевират
се доводи, че съдията по вписванията може да откаже вписване само на някое от
посочените в Правилника основания и наличието на възбрана за имота не е едно от
тях.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Проверката,
която извършва съдията по вписванията се ограничава само до това дали актът
подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание,
съгласно задължителното разрешение, дадено с т.6 на ТР № 7/ 2013г. по т.дело №
7/2012г. на ОСГТК на ВКС, като съдията по вписванията не може да проверява
материалните предпоставки на акта, с изключение на случаите, когато този
проверка изрично му е възложена от закона. В конкретния случай от заявителя е
направено искане за вписване на акт, попадащ в приложното поле на чл. 4, б. “а“
от Правилника за вписванията /ПВ/, съгласно нормата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Към
заявлението са приложени изискуемите документи, изброени в чл. 73, ал. 5 от ТЗ.
Заявлението е подадено до съдията по вписванията, компетентен да се произнесе
по него, съгласно правилото на чл. 7, ал. 1 от ПВ.
Обстоятелството,
че приложеното към заявлението писмено съгласие за непарична вноска не е в
оригинал, а в официално заверен препис по смисъла на чл. 32 от Закона за
адвокатурата, не може да обоснове отказ за вписване, доколкото не попада в
кръга основания, посочени в разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от ПВ. Заверенията от
адвокат препис е на съгласие с нотариално заверен подпис. Следователно е
изпълнено изискването на чл. 73 от ТЗ. Както основателно поддържа дружеството
жалбоподател, нормата на чл. 183 от ГПК, приложима съгласно препращащата
разпоредба на чл. 540 от ГПК, дава правна възможност на страната да представи изискуемите
документи към заявлението в заверени преписи. В конкретния случай, документите
са представени в официално заверени преписи по смисъла на чл. 32 от ЗАдв. В случай на преценка на съдията по
вписванията за необходимост документите да бъдат представени в оригинал, той е
следвало да задължи молителя да стори това по реда на чл. 183 от ГПК, а не
директно да откаже вписване.
Съгласно
чл. 73, ал. 5 от ТЗ при вписване на непарична вноска на съдружник в търговско
дружество с предмет вещно право върху недвижим имот съдията по вписванията
проверява правата на вносителя. Съгласно задължителното разрешение, дадено с
т.5 на ТР № 7/ 2013г. по т.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, не се извършва
вписване, ако заявителят не е представил доказателства за правата на Вносителя.
Видно от материалите по делото към заявлението е представен констативен
Нотариален акт, но не е представено удостоверение за вписвания на тежести на
имота, от което да се удостовери, че няма извършени прехвърляния след съставяне
на констативния нотариален акт. Не е основателно възражението на жалбоподателя,
че в Правилника за вписване не е предвидено изискване за представяне на
удостоверение за тежести, доколкото същото се извежда от задължението на
съдията по вписвания да провери правата на вносителя, съответно за да се
извърши вписването следва заявителят да е доказал правата си, което при липсата
на приложено удостоверение за вписани тежести съдията по вписвания правилно е
приел, че не е извършено.
Относно
констатацията на съдията по вписванията, че не е изпълнено задължението на
заявителя да представи доказателство, че са изпълнени изискванията на чл. 264
от ДОПК, въззивният съд намира, че проверката, която извършва съдията по
вписванията в тази част е формална и при представена декларация за липса на
публични задължения, не следва да изследва нейната достоверност. Този извод
съдът прави въз основа на задължителното разрешение, дадено с
т.6 на ТР № 7/ 2013г. по т.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС. С
оглед изложените по-горе съображения, обаче, това не е достатъчно да обуслови
отмяна на обжалваното определение, а същото следва да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд споделя крайният извод на съдията по вписвания, че не са налице
предпоставките за вписване на учредителен акт на „С.*“ ЕООД, макар и да не
споделя всички изложени от съдията по вписвания мотиви.
На
основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и задължителното разрешение, дадено с т.1
на ТР № 5/ 2015 г. по т.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Предвид
изложените съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 15.01.2019 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването
на учредителен акт на „С.*“ ЕООД по молба с вх. № 886 от 15.01.2019 г. на
СВ-гр. София.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.