Определение по дело №1619/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1484
Дата: 13 юли 2018 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20185300501619
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №1484

 гр. Пловдив, 13.07.2018г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание

на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                     НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 1619 по описа на съда за 2018г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 21476/12.07.2018г. от Г.Ц.М., ЕГН ********** чрез адв. С.С.А. против определение № 4962 от 14.05.2018г., постановено по гр. д. № 4514/2018г. на Пловдивския районен съд, III бр. с., с което производството по делото е спряно.

 В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението.Търси се отмяната му и връщане на делото за произнасяне по подадената молба.

С писмения отговор на ответника по частната жалба Д.С.Ч., ЕГН ********** се изразява становище за неоснователност на същата.Моли се атакуваното определение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Районният съд е сезиран с искова молба от Г.Ц.М., ЕГН ********** чрез адв. С.А. против Д.С.Ч., ЕГН ********** с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.С.Ч., ЕГН **********, малолетният Д. Д. Ч., ЕГН ********** – син на страните по делото, да пътува от Република България до Република Ирландия и обратно в периода от 30.08.2018г. до 30.09.2018г. вкл., придружавано от своята майка Г.Ц.М., ЕГН **********, както и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.С.Ч., майката Г.Ц.М. да подаде заявление за издаване на паспорт на детето Д.Д. Ч., ЕГН ********** и да получи паспорта след издаването му.

С обжалваното определение районният съд след извършена служебна справка е установил, че в Пловдивския районен съд е образувано и висящо към момента гр. д. № 5451/2018г. между същите страни с правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК, чието разрешаване е от значение за изхода на спора по настоящето дело.Поради това районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК и е спрял производството по делото.

Съображенията на въззивния съд за неправилност на обжалваното определение са следните:

 Съгласно чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, т. е. спирането се налага поради връзка между делата – преюдициалност на едното дело спрямо другото.В случая такава връзка между делата няма.Разрешението за пътуване на дете в чужбина и издаването на необходими лични документи за това, не е обусловено от упражняването на родителските права спрямо детето, т. к. не е включено в хипотезата на приложимата за спора правна норма.Тя е еднакво относима към случаите, когато между родителите няма спор за упражняване на родителските права, така и когато такъв спор е налице в хипотезата на чл. 127, ал. 2 от СК, вкл. когато не е налице влязло в сила решение за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето.В случая спряното дело касае преодоляване по съдебен път на разногласие между родителите по въпрос, по който законът изисква съвместно задължително упражняване на родителските права от двамата родители /чл. 45 от ЗБДС/.За предявяването на този иск е без значение дали родителите са в брак, съвместно живеещи или разведени.В този см. разрешаването на спора по чл. 127, ал. 2 от СК е без значение за правилното решаване на спора по настоящето производство, за което е достатъчно между родителите да е възникнал спор, прераснал в непреодолимо разногласие, по извършването на едно правно действие, отнасящо се до личността на малолетното дете, за което законът изисква съгласието на двамата родители, за да се предяви иска от единия родител спрямо другия родител и спора да се разреши по реда на съдебното администриране на гражданско-правни отношения.По този ред съдът разполага с оперативна самостоятелност да даде целесъобразна уредба на съответните отношения, ръководен от принципа на защита правата и интересите на детето /в този см. определение № 221 от 23.04.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 228/2010г., III г. о., постановено в производство по чл. 274, ал.2 от ГПК/.

В допълнение към гореизложеното с оглед данните по настоящето дело следва да се посочи, че при констатация за покриване на част от предмета по  двете дела, образувани пред Пловдивския районен съд, това би било основание по чл. 299, ал. 2 от ГПК за прекратяване на повторно заведеното дело в тази част, но не и за спиране на производството по делото.В този см. следва да се извърши служебна проверка, при която да се съпостави предмета на двете дела досежно исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, и да се прецени дали искането по първото дело обхваща и периода 30.08.2018г. – 30.09.2018г., предмет на настоящето производство.

Предвид гореизложеното частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а определението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за разглеждането му по същество.

С оглед изхода на настоящето дело в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски за ДТ в размер на 15 лв.Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство не са приложени, поради което такова не следва да бъде присъждано.

     По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  определение № 4962 от 14.05.2018г. на РС – Пловдив, III гр. с., постановено по гр. д. № 4514 по описа на съда за 2018г. на същия съд.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се процесуални действия съобразно изложените мотиви в определението. 

ОСЪЖДА Д.С. Ч., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Ц.М., ЕГН ********** *** направени в настоящето производство разноски в размер на 15 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: