Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1324 13.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17839 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД от „Теленор
България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 против Щ.В.М. с адрес ***.
Ищецът твърди,
че на 15.11.2016г. страните сключили допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******** за срок от 24 месеца по план ********
30,99, със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лева и промоционален
такъв в размер на 24,99 лева за 24 месеца. М. не изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер на 151,89 лева, представляващи неплатени абнаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 10.11.2016г. -09.01.2017г., за
които били издадени следните фактури: фактура с
№ ********/10.12.2016г. за отчетен период 10.11.2016г.-09.12.2016г., със срок
на плащане-25.12.2016г. издадена за сумата от 174,70 лева, представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги. От стойността на фактурата
ищецът претендирал 125,72 лева, поради извършено частично плащане от ответника
на стойност 48,98 лева и фактура с №
********/10.01.2017г. за отчетен период -10.12.2016г.-09.01.2017г., със срок на
плащане- 25.01.2017г., издадена за сумата от 26,17 лева, представляваща
неплатена абонаментна такса и използвани услуги.
Поради липсата
на плащане на дължимата сума ищецът подал Заявление по реда на чл. 410 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.д.10430/2019г. по описа на ПРС. Съдът
издал заповед за сумата от 151,89 лева главница,ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и му присъдил направените в
заповедното производство разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда ищецът подал настоящата искова молба за установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, от ответника Щ.В.М. не е постъпил писмен отговор, нито е
изразено становище по иска, нито е изразено становище
по иска, като същия не е изпратил свой процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал
доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги от 15.11.2016г., Общи условия на Теленор България ЕАД и
декларации по приемането им, два броя фактури и пълномощно.
Ответникът не
твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В исковата молба е обективирано
искане от пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение при
наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника Щ.В.М.. Същият е редовно призован и за първото по
делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото
решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за
образуване на делото в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в
размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Щ.В.М. с адрес ***,
че дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, следните
суми: 151,89 лева, представляващи неплатени абнаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 10.11.2016г. -09.01.2017г., за които са издадени фактури
с № ********/10.12.2016г. за отчетен период 10.11.2016г.-09.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда- 24.06.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 6065/01.07.2019г. по
ч.гр.д. № 10430/2019г. по описа на ПРС, 1-ви брачен състав.
ОСЪЖДА Щ.В.М. с адрес ***,
да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 направените по делото разноски в размер на общо 325 лева /триста двадесет и пет лева/,
от които – заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на общо 385 лева /триста
осемдесет и пет лева/, от които – заплатена ДТ в размер на 25 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лева.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.