№ 3796
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100512169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника С.О. срещу разпореждане от
29.09.2022 г. по изпълнително дело № 20229240401165 по описа на ЧСИ Г.К.,
рег. № 924, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното
производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на
взискателите по изпълнителното дело до размер на 200 лв., както и
определения по изпълнителното дело размер на пропопрционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателите по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в общ размер от 700 лв.
било завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на
процесуалния представител на взискателите не били извършени действия с
цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва
да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
1
възлизащо в размер на 200 лв. Сочи, че подал възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение, но съдебният изпълнител го намалил на 400
лв., вместо на 200 лв. Жалбоподателят намира за неприложима разпоредбата
на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото взискателят единствено е подал
молба за образуване на изпълнително дело. Иска от съда да разреши и
въпроса относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ след евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от
страна на взискателите Р.Т.З. и Б.Т.Д..
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Г.К. излага
съображения, че с обжалваното разпореждане е намалил адвокатското
възнаграждение до 400 лв. – по 200 лв. за всеки един от взискателите.
Поддържа, че на 27.09.2022 г. задължението по изпълнителното дело е
погасено от длъжника С.О.. Сочи, че освен подаването на молба за образуване
на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателите е и подал
становище във връзка с подаденото от длъжника възражение. По изложените
съображения и счита определеният адвокатски хонорар от 400 лв. – по 200 лв.
за всеки взискател за законосъобразен и отговарящ на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Изпълнително дело № 20229240401165 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №
924в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа
на молба вх. № 42920/23.08.2022 г., подадена от Р.Т.З., ЕГН **********, чрез
адв. С.Н., срещу С.О. за принудително събиране на присъдената в полза на
взискателите сума в размер на 1980 лв., представляващи съдебни разноски,
съгласно изпълнителен лист от 28.09.2021 г. На основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника.
Представен е изпълнителен лист от 28.09.2021 г., издаден от
Административен съд - Варна, XII състав въз основа на решение № 760 от
03.06.2021 г. по адм.дело № 463/2021 г. на Административен съд - Варна,
видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя Р.Т.З. 810 лв.
2
разноски по делото, както и на Б.Т.Д. 10 лв. разноски.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между
взисксателя Р.Т.З. и адвоката с предмет процесуално представителство по
изпълнително дело, като е договорено възнаграждение в размер на 400 лв., за
което е посочено, че е заплатено в брой.
С молба вх. № 44363/29.08.2022 г., подадена от Б.Т.Д., чрез адв. С.Н., е
поискано вземанията му по изпълнителен лист от 28.09.2021 г. по адм.дело №
463/2021 г. на Административен съд – Варна. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита
и съдействие, сключен между взисксателя Б.Т.Д. и адвоката с предмет
процесуално представителство по изпълнително дело, като е договорено
възнаграждение в размер на 300 лв., за което е посочено, че е заплатено в
брой.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 02.09.2022 г. от
длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 1745,36 лв.,
от които 820 лв. неолихвяеми вземания, 700 лв. – адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело, 225,36 лв. – такси и разноски по тарифата към
ЗЧСИ. С поканата на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни
доброволно задължението си.
По делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното
дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., съответно при намаляване
на адвокатското възнаграждение да бъдат намалени и таксите по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С платежно нареждане от 27.09.2022 г. длъжникът е заплатил по сметка
на ЧСИ Г.К. изцяло дължимата съгласно запорното съобщение сума в размер
на 1745,36 лв.
От взискателите, чрез адв. С.Н., е постъпило възражение, с което се моли
адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. на всеки взискател
предвид нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
3
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 29.09.2022 г.
на ЧСИ Г.К., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу
разноските е частично уважено, като адвокатското възнаграждение е
намалено от 700 лв. на 400 лв., а също и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
/двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на
подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано
лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на
съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата срещу разпореждането
/постановлението/ на съдебният изпълнител, с което е отказано намаляването
на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, е
неоснователна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи
правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното
изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
4
досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско
възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния
процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните
разноски за заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение са в размер
на 700 лева, като с обжалваното разпореждане /постановление/ същото е
намалено на 400 лв. С депозиране на частната жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното
дело цели намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума
е дължима по посочените във въззивната жалба съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност
на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателите
не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното
вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен способ за
5
изпълнение и на съдебния изпълнител е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ да
определи способ за изпълнение след проучване на имуществото на длъжника.
По арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК е налице законово задължение за органа по
изпълнението да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в
двуседмичен срок. По делото не е спорно, че след получаване на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника същият е погасил в цялост
задължението, посочено в поканата за доброволно изпълнение. Ето защо
основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя, че от страна
на процесуалния представител на взискателите не са извършени други
действия освен депозирането на бланкетна молба за образуване на
изпълнителното дело. Подаването на отговор по възражението на длъжника
срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателите не
представлява действие, пряко насочено към удовлетворяване на процесните
вземания.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10
НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по
изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя,
респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към
реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството
по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че
дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер
на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело.
Същевременно именно до този размер съдебният изпълнител е намалил
адвокатското възнаграждение на взискателя Р.Т.З., по чиято молба е
образувано изпълнителното дело, както и адвокатското възнаграждение в
полза на присъединения взискател Б.Т.Д.. В случая взискателите по
изпълнителното дело са двама, същите са платили отделно адвокатско
възнаграждение и са конституирани като взискатели въз основа на различни
молби, поради което и всеки от тях има право на разноски в размер от по 200
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и съдът намира, че не са налице
предпоставките за намаляване на определеното от съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение. Доколкото доводите за намаляване на
6
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се основават единствено на
претенцията за евентуално намаляване определеното адвокатско
възнаграждение, то жалбата и в тази част се явява неоснователна.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно. От една
страна жалбата е неоснователна, а от друга - отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикания спор. В случая производството е по
повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателите
/ответници по жалбата/ не са дали повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. Ето защо по принцип взискателите не може да носят
отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че
разноски не следва да бъдат присъждани за производство пред настоящата
инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от С.О., срещу
разпореждане /постановление/ от 29.09.2022 г. по изпълнително дело №
20229240401165 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е отказано
намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски,
представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по
изпълнителното дело до размер на 200 лв., както и определения по
изпълнителното дело размер на пропопрционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8