Определение по дело №382/2018 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 330

 

, 14.05.2021 година

 

Административен съд – Велико Търново, десети състав, в закрито заседание на  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                

                                   Съдия: Ивелина Янева

 

като разгледа адм. дело № 382 / 2018г. по описа на АдмС – Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Образувано е по жалба на ЕООД „Екофрут” със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.”Магистрална” № 9, склад 17 срещу Ревизионен акт № Р 04000417005148-091-001 / 08.02.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 252 / 18.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Велико Търново, с който за данъчни периоди м.08, 09 и 10.2014г. е начислен ДДС в размер общо на 30 915,50лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. В хода на произнасяне по същество по повдигнатия спор, съдът намира, че за правилното решаване на правния спор, с който е сезиран, следва да бъдат тълкувани разпоредби на общностното право, във връзка с което счете за необходимо по своя инициатива да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл.267, пар.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

 

            І. Страни по делото:

 

1. Жалбоподател - ЕООД „Екофрут” със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.”Магистрална” № 9, склад 17 с представляващ Димитринка x=а Кирилова.

            2. Ответник – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Велико Търново.

            ІІ. Предмет на делото:

 

Ревизионен акт № Р 04000417005148-091-001 / 08.02.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който за данъчни периоди м.08, 09 и 10.2014г. е начислен ДДС в размер общо на 30 915,50лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви.

 

ІІІ. Фактическа обстановка, относима към предмета на запитването:

 

ІІІ.1. ЕООД „Екофрут” е търговско дружество извършващо продажби на едро и дребно на плодове и зеленчуци в няколко търговски обекта.

 

ІІІ.2. На дружеството е възложено извършването на ревизия за правилното прилагане на ЗДДС, обхващаща данъчни периоди м.08, 09, 10 и 11.2014г.

ІІІ.3. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № P-04000416007146-020-001/ 14.10.2016г., издадена от Б. И. Б.. То приключва с издаването на Ревизионен акт № P-04000416007146-091-001/ 04.05.2017г., който по жалба на дружеството е отменен с Решение № 227 / 04.08.2017г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

ІІІ.4. В изпълнение на решението е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000417005148-020-001 / 04.08.2017 г. от Б. И. Б.. Издаден е ревизионен акт № Р 04000417005148-091-001 / 08.02.2018г. от органи по приходите Б. И. Б. и М.Д.Н..

ІІІ.5. Всички посочени документи са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи.

ІІІ.6. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са оспорени всички електронни документи, съставени в хода на двете ревизионни производства. Доводите са както за липсата на индикации, че документите са електронни и за наличието на положен върху тях електронен подпис, така и за липсата на квалифициран електронен подпис.

ІІІ.7. Пред съда са представени извадки от регистъра на електронните подписи, от които е видно, че доставчикът на удостоверителни услуги класифицира подписите на органите по приходите като „професионален електронен подпис”. Фактът, че електронните подписи на електронните документи, оспорени от жалбоподателя, не са квалифицирани електронни подписи, се потвърждава и от заключения на вещи лица.

 

            ІV. Приложими нормативни разпоредби

            А. Национално право

ІV.А.1. Приложимият закон е Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

           ІV.А.2. Съгласно Чл. 3. от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".

           ІV.А.3. Съгласно чл. 13. От ЗЕДЕУУ Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(3) Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(4) Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

 

Б.Общностно право

            ІV.Б.1. Разпоредби от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

            ІV.Б.2. Съгласно т.49 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 910 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО с него следва да се установи принципът, че правната сила на електронен подпис не може да бъде оспорена на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирания електронен подпис. Правната сила на електронните подписи обаче се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. 

ІV.Б.3. Съгласно чл.3 т.10 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. ІV.Б.4. Съгласно чл.3 т.11 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26. ІV.Б.5. Съгласно чл.3 т.12 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи; ІV.Б.6. Съгласно чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I. ІV.Б.7. Съгласно чл.25 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

            Съдебна практика

            V.1. По отношение на първия въпрос, който следва да бъде разрешен от настоящия състав – наличието на валиден административен акт, надлежно подписан с електронен подпис - е налице противоречива съдебна практика от състави на Върховния административен съд на Република България, представляващ окончателна съдебна инстанция по спорове като настоящия.

            V.1.1. В част от решенията и определенията на Върховния административен съд се приема, че след като е налице издаден документ от доставчика за наличие на валиден електронен подпис, документът е надлежно подписан. Въпросът дали електронния подпис е „квалифициран електронен подпис“ не е изследван и не е коментиран.

            V.1.2. В друга част от решенията на Върховния административен съд се приема, че след като документът е подписан с електронен подпис, той не подлежи на оспорване.

 

                        V.2. На Настоящият съдебен състав не е известна практика на Съда на Европейските общности по тълкуването на разпоредбата на чл.3, т.12 и чл.25 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

 

 

VІ. Доводи и правни изводи на страните.

            VІ.1. Жалбоподателят навежда доводи, че всички документи, съставени от органите по приходите в хода на ревизионното производство са неподписани, тъй като електронните подписи на служителите не са „квалифицирани електронни подписи“.

            VІ.2. Ответника счита, че електронните документи не могат да бъдат оспорени поради липсата на квалифицирани електронни подписи върху тях.

 

            VІІ. Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване.

            VІІ.1. При наличието на изрично препращане към текстове на Регламент 910 / 2014 относно легалното определение на понятието „квалифициран електронен подпис“, единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да тълкува посочената разпоредба. За настоящия състав са необходими допълнителни указания относно интензитетът на проверката относно съответствието на конкретните подписи с изискуемото по закон съдържание, за да може да се формира извод налице ли е или не квалифициран електронен подпис. От представените писмени доказателства е видно, че органите по приходите полагат върху електронните документи „професионален електронен подпис“ – така доставчика на удостоверителни услуги ги посочва в публичния регистър и удостоверенията. Използвания термин не е уреден в нормативен документ. Същевременно от разпечатки на Публичния регистър на електронни подписи се установява, че в по-късен период на същите лица са издадени „професионален КУКЕП“.   

            VІІ.2. От друга страна е налице и разбиране, че разпоредбата на чл. 25 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 създава забрана за оспорване на електронни документи, поради което и дори да се установи полагането на електронен подпис, който не е квалифициран, то електронния документ е валиден. Тази теза създава неравнопоставеност между документ, съставен на хартия и подписан саморъчно и електронен документ, подписан с електронен подпис. При оспорване на хартиения документ и установяване, че подписът не е на сочения автор, документът се обявява за нищожен като неподписан. При електронния документ, дори да се установи, че електронния подпис не е квалифициран, то не би могло да се приеме, че документът е неподписан и той би бил валиден. От друга страна ал.2 на чл.25 от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 приравнява на саморъчен подпис единствено квалифицирания електронен подпис, а един неподписан официален документ представлява нищожен документ.

            Мотивиран така и на основание чл. 234, ал. 2 от ДЕО във връзка с чл. 628 от ГПК и с чл. 144 от АПК, както и на основание чл. 631 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Административен съд Велико Търново, десети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ОТМЕНЯ дадения в съдебно заседание на 04.11.2020г. ход на делото по същество на спора.

 

 ОТПРАВЯ преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно член 267, първи параграф, буква „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз със следните въпроси:

 

1.   Разпоредбата на чл.25, ал.1 от Регламент № 910 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че е недопустимо обявяването за нищожен на административен акт, издаден като електронен документ, когато той е подписан с електронен подпис, различен от „квалифициран електронен подпис“?

2.   За установяването на факта дали електронния подпис е квалифициран или не, достатъчно ли е вписването на „квалифициран електронен подпис“ в издаденото удостоверение от доставчика на удостоверителни услуги или от съда следва да се установи изпълнение на чл.26 и Приложение 1 към Регламент № 910 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО?

3.   В хипотеза като посочената по-горе, в която доставчикът определя електронния подпис като „професионален“ това обстоятелство достатъчно ли е да се приеме, че не е налице „квалифициран електронен подпис“, след като липсва квалифицирано удостоверение от доставчика, или следва да се установи дали подписите отговарят на изискванията за квалифициран електронен подпис?

4.   При извършване на проверка за съответствие на квалифицирания електронен подпис с изискванията на Приложение № 1 към Регламент № 910 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО посочването на имената на титуляра на електронния подпис на латиница, вместо на кирилица, както лицето се идентифицира, представлява ли нарушение на регламента, водещо до извод за липса на квалифициран електронен подпис?

 

СПИРА на основание член 631, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                      Съдия: