Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
05.06.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 29.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19081 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца И.А.П. ЕГН ********** срещу
ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сума в размер на 4375.15лв., начислена под формата на
корекция за обект находящ се в гр.Варна***, за
периода от 28.02.2018г. до 27.02.2019г. по фактура № **********/20.11.2019г., за клиентски № *** и абонатен № ***.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Сочи, че е в договорни отношения за доставка на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр.Варна***. Същия е заведен под клиентски №*** и
абонатен № ***. От служители на "Енерго-Про Мрежи" АД е
съставен констативен протокол, въз основа на който след това от „Е.П." АД
начисляват процесната сума.
Оспорва изцяло дължимостта на сумата, отнасяща се за допълнително
начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва се от ищецът изцяло и
въпросния констативен протокол, съобразно дадената ни от ГПК възможност,
доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда.
Ищецът оспорва да е правена проверка в негово присъствие или в присъствие на
двама свидетели.
Ищецът оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите са
неправилни и незаконни.
Твърди, че Размерът на тази
парична сума е произволно определен. Същата е произволно "начислена",
тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които
уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия.
Потребителят
не дължи процесната сума на ответника, а ответникът,
съгласно издадения му лиценз, има право само и единствено да продава ел. енергия,
но не и да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми
чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на
сумата не се основава на процесния документ
(констативен протокол - КП), а на
предхождащи неверни и неоснователни твърдения на трето юридическо лице -,Електроразпределение Север' АД.
При изложеното, се
обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в
който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Излага се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право, предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно:
вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена
електрическа енергия на стойност 4375,15 лв., конкретизирано по размер
с фактура №**********/20.11.2019г.. и се дължи от ищеца
на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на
ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север" АД, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1,
одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с
Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.
Настоява
се, че ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи
на „Електроразпределение Север" АД.
Ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Варна***, с
абонатен № *** и клиентски № ***.
На 27.02.2019г., е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.
Сочи
се, че „Електроразпределение Север" АД, е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла
на § 1, т.346, б."а" от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал.6 от ЗЕ и има право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. На средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63
ЗЗД
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол №
1105514. При проверката са извършени замервания с
еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. са отчетени 002977 квтч,
в регистър
1.8.2. - 002040 квтч. а в
регистър
1.8.3. - 22581 квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 588015 и
е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният
протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение,
същият е подписан от двама
свидетели.
Извършената
проверка на електромер с фабр. № 1115 0315 0076 2123, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа
стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената
експертиза е съставен Констативен протокол № 2671/12.11,2019г.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 22581.4 квтч.,
която не е визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел -Варна
е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща
съда доказателствена сила.
На 18.11.2019г. „Електроразпределение Север" АД съставя Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане. Установено е точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3-22581 квтч.
Съгласно чл. 38, ал. 2, от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север" АД, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007г„ изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР, операторът на съответната мрежа може да изчислява и коригира
количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда
на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа.
На
20.11.2019г., „Е.П."АД издава фактура №**********, с което е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 4375,15 лв.
В
случай, че се счете неприложимост на действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север" АД към конкретната хипотеза, се иска да се
отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III
г.о.
Предвид гореизложеното, се
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно,
че между него и ответника е налице спор досежно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. В този смисъл, съдебният състав споделя виждането, че условие
за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявената
искова претенция се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, че ищецът е битов клиент по
смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството, за описания в исковата молба
адрес на потребление, за обект, находящ се в гр.Варна***, клиентски № *** и абонатен № ***, като посоченото е
прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
От представения по делото Констативен протокол № 1105514 от 27.02.2019г., се установява, че на
посочената дата извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца, находящ се в гр.Варна, ***, клиентски № *** и абонатен № ***, от страна на служители на „Енерго
- Про Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели.
СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2671/12.11.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към
Български институт по метрология,
електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа е
установено съответствие с Констативен протокол
№ 1105514 от 27.02.2019г. Посочени са показанията на тарифите, като е
отразено, е в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 22581.4 квтч., която не е визуализирана на дисплея. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на
електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически
характеристики.
Видно от Становище за начисление
на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 18.11.2019г. относно
Констативен протокол № 2671 от 12.11.2019г., е одобрено да се начисли
допълнително количество ел.енергия общо в размер на 22581квтч., за
периода от 28.02.2018г. - 27.02.2019г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което
е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Представена е фактура №**********/20.11.2019г., с получател ищеца, за начисляване
на сумата от 4375,15лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от
ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление в гр.Варна, ***, клиентски № *** и абонатен № ***.
Съгласно заключението
на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно дадено, обективно, достатъчно пълно и ясно, процесният СТИ с фабр. №1115031500762123 е от одобрен тип. Характеристиките му са
посочени в раздел IV т.1. Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ.
Метрологичната му проверка е от 2015г / Ml5/. Преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран. Срокът на
метрологичната му годност е шест години – монофазен. В КП №1105514 от 17.02.2019г на
ЕРП-Север ЕК не е констатирана намеса или
промяна в схемата на присъединяване. Следователно, отчетените в тарифа ТЗ количества електроенергия в размер на 22581kw/h са доставени на абоната, преминавайки през СТИ с фабр.
№1115031500762123, но се регистрират като разход в тарифа, която тарифа не се визуализира
на дисплея/ по
заводска настройка/. Според
констатациите на КП №2571/12.11.2019г-АУ-Е-000029-14313/06.03.2019г на БИМ-Варна:
"...установена намеса в
тарифната схема на електромера". Процесната намеса всъщност е софтуерна и се изразява
във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2 - тарифа ТЗ, в която се отчита част от потребената
електроенергия/ примерно върхова/. Процесът се осъществява посредством
използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Извършените изчисления са математически точни, а цените на ел. енергията
определени от КЕВР са правилно използвани за всеки един от подпериодите.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.124, ал. 1 от
ГПК1 в тежест
на ищеца е да докаже твърдението
си, че с ответника се намират
в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на
електроенергия е правилно
е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана
правилната методика за корекция на
сметката на
абоната, както и неговия размер.
В процесния случай, съдът намира за
безспорно установено, че ищецът се
явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна,
***, клиентски №*** и абонатен № ***.
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи
всички възможни основания за дължимост
на сумата, е възразил, че сумата
е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално
доставена еленергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните
по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да
извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено
в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр.
с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено
по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният
административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, са отменени Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира
отношенията като процесните. При липса на
регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката,
която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при
извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да
бъде санирано с наличието единствено на формули за
изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана
законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва
едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е
само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е
признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции
по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от
собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни
корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед
действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ,
които да съответстват на тази делегация,
нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се
ползват от корекционната процедура, за която към
датата на проверката е липсвал ред за извършване.
Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, извършена на 27.02.2019г., следва да се отрече
изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно
разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили
да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че
съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. За битови
клиенти:
А) При наличие на точен измерител, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класа на точност на средството за търговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай, видно и от съставения
констативен протокол за техническа проверка,
не е установена нито една от
предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.
Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от
хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или
при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата.
В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено
електромерът да измерва с грешка извън допустимата.
При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в
чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установява и че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от
абоната в периода на проверката.
Като
аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена
стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава
неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два
дни преди проверката/, в тази
връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в
цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено на база на становището за начисление на
електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на
последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това не може да се направи
категоричен извод , дали за процесния период е
отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което и не
може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното
от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено
и потребено от
абоната именно през процесния период от 28.02.2018г. до 27.02.2019г.
Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани
в становището. В приобщения към доказателствения
материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология не
е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3.
Липсва доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и
на това основание електромерът му е параметризиран да
отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и
1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са
начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български
институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал
заявление за промяна на параметризацията на
електромера му чрез включване и на
друга тарифа /1.8.3/, за да се
отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не
е установено, че количеството в регистър
1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за
периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно
дневна и нощна. Следователно не е
изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне
на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от
това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа
1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена
от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този
смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно
гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено,
че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в
справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са
доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена.
С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума на основание
чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече
изцяло.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.60 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им – 782,01лв., от които 182,01лв. -
държавна такса за образуване на производството, и 600,00лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение.
Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът,
като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира
че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 536,26 лева, съобразно минималния еднократен такъв
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в редакцията, обн. ДВ, бр.28 от 2014г./.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът
И.А.П. ЕГН **********,***, от една
страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
от
друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 4375.15лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 28.02.2018г. до 27.02.2019г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, ул.„Одесос" № 17,
ап. 4, за която сума е издадена фактура №**********/20.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П. ЕГН **********,***, сумата
в общ размер от 718,27лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва: 182,01лв.
- държавна такса за образуване на производството, и 600,00лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: