№ 2203
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20241100512218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 10464/01.06.2024 г., постановено по гр.д. № 4210/2023 г. на
СРС, ГО, 59 състав, е отменена по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр.
чл. 188, т. 1 КТ, предявен от С. Д. К., ЕГН: **********, Заповед №
5/13.01.2023 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ – гр.
София, БУЛСТАТ: *********, адрес: гр. София, бул. „******* с която на
ищцата С. Д. К. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Център за спешна медицинска помощ –
гр. София, в която се поддържа, че заповедта е неправилно поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че са
спазени формалните изисквания по отношение съдържаните и процедурата по
налагане на заповедта. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че в
заповедта не са посочени конкретни фактически действия или бездействия,
които са били възприети и оценени от завеждащите работна смяна като
„безпардонно, грубо, арогнатно и възмутително поведение“. В тази връзка се
твърди, от съдържанието на писмо с изх. № Р-19-1/12.12.2022 г., с което са
искани писмени обяснения от ищцата, се установява ясно за какво същата е
била „обвинена“, като това личи и от обясненията й, поради което и за ищцата
е било налице ясна възможност да разбере в цялост причината, поради която й
1
се налага дисциплинарно наказание. Твърди се, че от показанията на свид. Х.
безспорно се установява, че всички присъстващи са били потресени от начина,
по който говори ищцата, от изразите, които е употребила и заплахите, които е
отправила, вкл. публично обвинения към него и директора на центъра.
Поддържа се, че от показанията на свид. Г. било видно, че ищцата се държала
арогантно и е отправяла публични заплахи към завеждащия работна смяна.
Твърди sе още, че отказът да се подпише процесната заповед представлява
нарушение на етичните норми, както и че подписването й не означавало
изразяване на съгласие с нея от ищцата. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
ВъззИ.емата С. Д. К. оспорва подадената въззивна жалба като твърди, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи,
че в заповедта не са посочени конкретни неуважителни изрази. Ищцата
поддържа се, че посоченото в заповедта, че е проявила „пренебрежително
отношение спрямо лекаря ЗРС“ и неуважителни изрази спрямо заповедта на
директора“ представлява субективно оценъчно съждение. Навежда, че не са
посочени конкретни фактически обстоятелства относно относно обективните
характеристики на поведението. Ищцата сочи, че не е нарушавала трудовата
дисциплина, а изразявала мнение. Моли се за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения
на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд
е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от С. Д. К.,
2
ЕГН: **********, срещу Център за спешна медицинска помощ – гр. София,
БУЛСТАТ: *********, представлявано от директора д-р Г. И.Г., адрес: гр.
София, бул. „******* с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1,
вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 5/13.01.2023
г. на директора на ответното предприятие дисциплинарно наказание
„забележка“.
Пред въззивната инстанция не се спори, че между страните през
процесния период съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № ТД 136/01.11.2017 г., със
сключването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „парамедик“.
Съгласно чл. 6 от трудовия договор, за неуредените в него условия се прилагат
разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, КТД,
правилника за вътрешен трудов ред, длъжностна характеристика и
вътрешните правила за работната заплата. Видно от отбелязване в трудовия
договор ищцата постъпил на работа на 06.11.2017 г., като получила екземпляр
от трудовия договор, от длъжностната характеристика и от Етичния кодекс.
Не е спорно също така, че с процесната Заповед № 5/13.01.2023 г. на
директора на Център за спешна медицинска помощ – гр. София на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за следното: от рапорт с вх.
№ Р-19/09.12.2023 г., подаден от лекаря завеждащ работната смяна (ЗРС) на
07.12.2022 г., се установява на същата дата парамедик К. е била приканена от
него в РКЦ, за да се запознае със съдържанието на заповед № 218/29.11.2022 г.
на директора на Центъра. Въпросната заповед касае дейността на
парамедиците в Центъра, както за целта след запознаване със съдържанието й,
всеки от тях следва да удостовери това с подписа си, като евентуално може да
изрази и особено мнение. Такава покана е била отправена от лекаря ЗРС към
парамедик К. за втори път, като първия път служителката е помолила за
отсрочка с цел възможност за по-добро запознаване със съдържанието на
заповедта. С влизането си в РКЦ, където е била поканена, парамедик К.
започва да коментира на всеослушание и на висок тон пред колегите си, че
тази заповед, също както и други заповеди на директора е „измислена“ и
„фалшИ.“. Тя заявява също, че подписването й е равнозначно на
престъпление, както и че всички, имащи отношение към заповедта, следва да
бъдат дадени на съд. Същевременно С. К. се обръща към лекаря ЗРС, като
заявява, че отказва да се подпише, че е запозната със съдържанието на
заповедта, като същевременно не желае да изрази писмено своето особено
мнение към нейното съдържание. Лекарят ЗРС описва поведението на
служителката като безпардонно, грубо, арогантно и възмутително, като
твърди, че такова е било и впечатлението на останалите служители
присъствали на този скандал. Парамедик К. го пита също така, какъв е той, че
да иска обяснения за това й поведение.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
3
На първо място следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1
КТ, са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого е извършено то
и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране
на заповедта за налагане на дисциплинарно е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по
чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за
ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на
наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя
начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и
документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ -
същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и
правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата
си, включително и по съдебен ред - като не е необходимо в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички
действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито
пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в
буквалния им смисъл. Достатъчно е в заповедта да са описани извършените от
работника или служителя нарушения, такИ. каквито са според оценката на
работодателя. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в
този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV
г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г.
о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о.,
ГК/.
В конкретния случай рапорт с вх. № Р-19/09.12.2023 г., макар и цитиран
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, изобщо не е представен
по делото, поради което и същият не може да послужи за индивидуализацията
на твърдяните нарушения от работника. По отношение посочено деяние в
заповедта, че поведението на ищцата било безпардонно, грубо, арогантно и
възмутително, както и че ищцата е демонстрирала пренебрежително
поведение спрямо лекаря ЗРС, въззивният съд намира следното: посоченото в
заповедта не представлява изброяване на конкретните факти, за които се
налага дисциплиарното наказание, а субективна оценка на поведението на
ищцата. Ето защо и при липса на ясно посочване на фактическите признаци на
деянието /използваните изрази и извършените действия от ищцата/,
въззивният съд намира, че заповедта в тази част не е мотивирана съгласно
изискванията на чл.195,ал.1 КТ, поради което и същата се явява
незаконосъобразна в тази част.
По отношение на посоченото в заповедта деяние – а именно, че ищцата
е заявила, че тази заповед, също както и други заповеди на директора е
„измислена“ и „фалшИ.“, че подписването й е равнозначно на престъпление,
4
както и че всички, имащи отношение към заповедта, следва да бъдат дадени
на съд, е налице ясно посочване на всички извършени действия от ищцата и
използвани изрази от нейна страна, т.е. твърдяното нарушението е
индивидуализирано в пълна степен. Същевременно от събраните по делото
доказателства не се установява по никакъв начин ищцата да е употребила
процесните изрази –свидетелите Л., Х., Г. и Г.ев не поддържат такова
твърдение, като липсват събрани и други доказателства за това обстоятелства.
Единственото, което се установява е, че ищцата е заявила, че издаването на
заповедта не е законно и че ще се обърне към съда, което обаче само по себе
си не представлява дисциплинарно нарушение, а и не е тъждествено на
посоченото в заповедта.
По отношение посоченото нарушение заповедта, че ищцата е отказала
да се подпише под заповед № 218/29.11.2022 г., въззивният съд намира, че от
показанията на свидетелите безспорно се установява, че ищцата действително
е отказала да се подпише по заповедта. От показанията на свидетелите Х. и Л.
се установява, че на работещите парамедици е било обяснено, че с
подписването на заповедта същите се съгласяват с въведената нова
организация със заповедта и да управляват линейка. При тези обстоятелства
неподписването на заповедта не може да представлява нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото ищцата не е била съгласна с нея. Отделен е
въпросът доколко подписването на заповедта би могло да означава съгласие
или несъгласие с издадена заповед от работодателя, но при всички случаи
посочените обстоятелства при връчването на заповедта изключват
субективния момент на деянието, респ. отново не са налице основания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззИ.емата страна следва да бъдат
присъдените сторените разноски. ВъззИ.емата претендира адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лв., но въззивникът своевременно е
направил възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК, което въззивният
съд намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените открити съдебни заседания и вида на извършените
процесуални действия, като адвокатското възнаграждение следва да се намали
5
на 700 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10464/01.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4210/2023 г. на СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - София, БУЛСТАТ
*********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на С. Д. К., ЕГН:
**********, разноски в размер от 700 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6