Решение по дело №415/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 287
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20195001000415
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 287

 

гр. Пловдив, 16.10.2019  год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември     през две хиляди деветнадесета година в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова  въззивно търг. дело № 415 по описа за 2019   год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 293 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 294 от ГПК.

Образувано е,   след като с решение № 80 от 11.07.2019 година, постановено по гр. дело № 1967/2018 година по описа на ВКС, трето гражданско отделение, е отменено решение № 352 от 06.12.2017 година, постановено по т. дело № 531/2017 година на Пловдивския апелативен съд в частта, с която частично е обезсилено решение № 27 от 02.02.2017 година по т. дело №  88/2014 година на Окръжен съд – С. и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – С. относно искове, предявени от И.С.М. против „Б.Д.“ ЕАД по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договори и по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за нищожност на договори за ипотека върху имот с идентификатор ***, подробно описан в решението, предмет на нотариални актове  №*, том първи, рег. № ***, нот. дело № ***година и нотариален акт №*, том първи, рег. №*, нотариално дело № ***година на нотариус Р. П., рег. №*, с район на действие РС – С..

 ВКС е върнал делото на АС – Пловдив за ново разглеждане в посочената част, касаеща исковете на И.С.М. против „Б.Д.“ ЕАД за унищожаемост, евентуално за нищожност на двете договорни ипотеки, учредени с посочените по-горе нотариални актове само по отношения на първия от имотите по тях, а именно на поземлен имот ***, находящ се в град С., ул. „К.“ № 12, ведно с построените в него жилищна еднофамилна  сграда с идентификатор ***.1 и сграда с идентификатор ***.2  - склад, гараж.

Исковете по отношение на останалите ответници  в първоинстанционното производство – „М.“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „М.“ ЕООД са оставени без разглеждане с решение № 352 от 06.12.2017 година по в.т. дело № 531/2017 година по описа на ПАС след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение  и производството по делото по тези искове  е прекратено. В тази част решението на  въззивната инстанция, постановено при предходното разглеждане на делото, е влязло в сила.

Предходното въззивно решение е влязло в сила и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по исковете по чл. 31, ал. 1  от ЗЗД   за унищожаване , с евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предложение  второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорните ипотеки, учредени с посочените по-горе два нотариални акта досежно имотите, описани в пунктове две и три, а именно самостоятелен обект – сграда с идентификатор **в град С.,ул. „Ж.“ № 23, ет. 4, ап. **, сграда № 1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор **., находящ се в град С., ул.  „С.“ № 69, ет. 4.  След обезсилването на първоинстанционното решение в посочените части делото е върнато на първоинстанционния съд за предприемане на необходимите процесуални действия по конституиране като страна в процеса на съпруга на ищцата И.С.М. като задължителен необходим другар, тъй като  става дума за имоти – съпружеска имуществена общност.

При сегашното разглеждане на делото съдът дължи произнасяне  в рамките, очертани с отменителното решение на ВКС, а именно по въззивната жалба на И.М. срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от нея  против „Б.Д.“ ЕАД искове по чл. 31, ал. 1  от ЗЗД за унищожаване,  с евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорните  ипотеки, учредени с двата нотариални акта досежно имота, който е нейна индивидуална собственост, а именно поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град С., ул. „К.“ № 12, ведно с постройките в него  - жилищна еднофамилна  сграда с идентификатор ***.1 и сграда с идентификатор ***.2 , представляваща склад, гараж, описани в пункт първи от двата нотариални акта.

По т. дело № 88/2014 година по описа на Окръжен съд – С. е предявен от  И.С.М. против „Б.Д.“ ЕАД иск за унищожение на договорните ипотеки, учредени от нея в качеството й на ипотекарен длъжник в полза на ответника „Б.Д.“ ЕАД  за обезпечаване  на задълженията на трети лица по договори за кредит. Става дума за договорни ипотеки, учредени с нотариален акт  №*, том първи, рег. № ***, нот. дело № ***година  от 24.08.2010 година и нотариален акт №*, том първи, рег. №*, нотариално дело № ***година от същата дата на Нотариус Р.П. с район на действие Районен съд – С.. С договорната ипотека по първия нотариален акт е обезпечено задължението на „М.“ ЕООД, а по втория – на „М.“ ЕООД, като И.М. е била и управител на второто дружество към момента на сключването на договорите за учредяване на ипотеките.

Предмет на настоящото производство е  първият имот, описан и в двата нотариални акта, за който между страните е безспорно обстоятелството, че е индивидуална собственост на И.М., а именно поземлен имот с идентификатор  ***, находящ се в град С.,ул. „К.“ 12, с площ от 338 кв. метра, предназначен за ниско застрояване, ведно с намиращите се в него еднофамилна жилищна сграда и постройка, представляваща склад, гараж.

Обстоятелствата, на които  И.М. основава иска си за унищожение на договора, са следните:

Твърди се, че през 2008 година  ищцата И.М. е отключила психическо заболяване заради проблеми с търговската дейност на дружеството и финансови затруднения. В началото на 2009 година се констатирали прояви на заболяването, изразяващи се в това, че ищцата рязко отслабнала, саморазговаряла,  станала враждебна към близките си, страдала от налудни идеи, халюцинации, като била безкритична към състоянието си и отказвала да се лекува. Поради това по искане на близките й тя била настанена  на задължително  лечение в психиатрично заведени с решение на  РС- С., влязло в сила на 10.11.2009 година. След престоя в болнично заведение на ищцата била поставена диагноза „П., Д.“. Твърди се, че от тогава и до настоящия момент ищцата продължава да страда от тежкото си психическо заболяване, което не подлежало на излекуване, а прогресирало  и водело  до разпад наличността,  въпреки че е дееспособна, не е поставена под запрещение. Твърди се, че на датата 24.08.2010 година, когато са учредени договорните ипотеки, ищцата се е намирала в състояние, което е изключвало възможността правилно да възприеме същността на извършваното от нея правно действие на имуществено разпореждане  и обременяване на имота с вещни тежести, както и правните последици на ипотеката. Твърди се, че на пръв поглед и без по-продължителен разговор не било възможно да се разбере за заболяването й и тя създавала у хората впечатление, че е адекватна и че изразява ясно съзнание за свойството и  значението на сделката и воля да бъдат породени правните й последици. Всъщност обаче ищцата трудно различавала реалната от халюцинаторната ситуация, при сключването на сделките не  разбирала свойството и значението на правните действия, за които не е разполагала с необходимата правна информация, нито е могла да възприеме такава. Твърди се, че сключването на сделките било инициирано и организирано от съпруга и от сина на ищцата, които се нуждаели от обезпечение за сключване на договори за кредит и анекси към тях в големи размери. Това била причината, поради която при подписването на сделките нито нотариусът, нито „Б.Д.“ ЕАД били уведомени за  състоянието на ищцата. Твърди се, че ищцата е осъзнала същността и значението на стореното от нея едва след образуването на изпълнително дело и насочването на принудителното изпълнение върху ипотекираните от нея имоти.  След получаване на съобщенията за доброволно изпълнение и предприетите действия по опис и публична продан на имотите, състоянието на ищцата се усложнило и здравето й било застрашено.

При тези обстоятелства се иска унищожение  на учредените договорни ипотеки в хипотезата на чл. 31, ал. 1  от  ЗЗД, като се твърди, че страната не е могла да разбира и ръководи действията си.

Ответникът по така предявения иск в първоначалния отговор на исковата молба е оспорил обстоятелствата, на които той се основава. Твърди, че ищцата като участник в нотариалното производство по учредяване на договорните ипотеки е била дееспособна, могла е да разбира същността на извършваното от нея правно действие, била е наясно с правните последици от сключваните договори, които са разяснени от нотариуса и договорите са прочетени от него.

С допълнителната искова молба на ищцата не са изложени нови обстоятелства. Посочено е само, в отговор на доводите на ответника, че за да е унищожаема сделка на основание чл. 31 от ЗЗД, не е необходимо  да е проведено производство за поставяне под запрещение на страната по нея, а става дума за обективно състояние, свързано със заболяване.

Едва в допълнителния отговор на допълнителната искова молба, даден от ответника „Б.Д.“ ЕАД по реда на чл. 373 от ГПК, ответникът е направил възражение, че искът по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е предявен след изтичане на предвидения в закона тригодишен давностен срок по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД.

Страните сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

Преди да пристъпи към обсъждане на събраните по делото доказателства, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, съдът дължи отговор на въпроса  дали възражението за изтекла погасителна давност е предявено своевременно.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение на договора се погасява  с тригодишна давност. Началото на тригодишната давност за искове по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, при които се поддържа, че сделката е сключена от лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си, е датата на сделката. В тази насока е изричната разпоредба на чл. 32, ал. 2 изречение второ от ЗЗД.

Според изричната законова уредба  срокът по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД е давностен и за него са приложими общите разпоредби за давностните срокове. Чл. 367 от ГПК изисква от ответника по иск, който сe разглежда по реда на Глава Тридесет и втора  от ГПК  - Производство по търговски спорове“, какъвто е настоящия случай, да направи с отговора на исковата молба възраженията  си срещу иска / чл. 367, ал. 2, т. 5/, включително възражението за изтекла погасителна давност. За ответника този срок е преклузивен. Не съществува процесуална възможност   възражението за давност да бъде направено едва с допълнителния отговор по чл. 373 от ГПК, видно от изричната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че направеното възражение за давност е преклудирано. Искът не може да бъде отхвърлен поради това, че е предявен след предвидения в закона тригодишен давностен срок / сделките са от 24.08.2010 година, а искът е предявен едва на 24.03.2014година/, тъй като липсва своевременно направено възражение от ответника.

Съвкупната преценка на събраните доказателства обаче налага извода, че към момента на сключване на двете процесни сделки  по отношение на ищцата И.М. не са били налице предвидените в чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предпоставки, а именно да не е могла да разбира или да ръководи действията си.

По делото е установено с писмени доказателства и с показанията на свидетеля С.М.– син на ищцата, че  в края на 2008 година у ищцата се е отключило психическо заболяване, изразяващо се в това, че тя не разговаряла, гледала продължително време в една точка, не отговаряла на въпросите на близките си, отказвала  да се лекува и да приема лекарствата, предписани ѝ от лекар, заведен при нея от близките ѝ. Поради това и по съвет на  този лекар близките ѝ сезирали прокуратурата с искане за настаняване на принудително лечение.

С решение  по ч.н. дело № 1577/2009 година от 02.11.2009 година на Районен съд – С.  ищцата И.М. била настанена на задължително лечение в О.– С. за период от един месец. От приложената епикриза е видно, че тя е била на лечение през периода от 09.11.2009 година до 08.12.2009 година, като й е поставена диагноза „П.. Д.“.  В самата епикриза е отразено, че след едномесечното лечение ищцата е изписана с подобрение  и  е насочена към лекар –психиатър от доболничната помощ.

След приключване на периода на принудително лечение, няма данни ищцата  да е посещавала лекари и да е лекувана,   както до момента на сключването на процесните сделки – 24.08.2010 година, така и до настоящия момент. Свидетелят С.М.депозира показания, че състоянието на майка му през всичките тези години се задълбочавало и макар на пръв поглед на хората да им се струвало, че тя е добре, близките й я пазели от всичко, което можело да я притесни и обезпокои, тя почти нямала контакти с външния свят. Ищцата не приемала лекарства след принудителното лечение и не били предприети каквито и да било действия за поставянето й под запрещение. По отношение на процесните сделки свидетелят депозира показания, че се е наложило предоговаряне на кредитите с банката и ипотекиране на имуществото на ищцата като обезпечение. Свидетелят твърди, че близките на ищцата я накарали да отиде при нотариуса и да подпише сделките, като тя не задавала никакви въпроси, а присъствала и подписвала необходимите документи. Според него майка му не си давала сметка и не можела да осмисли, че близките й искали от нея   да ипотекира цялото си имущество при нови условия на договорите за кредит, тя не знаела всъщност какво разписва.

Другият свидетел на ищцата – Н.Б., има впечатления за нея през периода от 15.08.2010 година до месец декември 2010 година. Твърди, че това, което ги обединявало, била вярата в Христос. Свидетелят твърди, че ищцата е била затворена в себе си, преживявала някакви свои вътрешни състояния и двамата провеждали разговори  по духовни въпроси, като външното й състояние било странно за всички, които я познавали.

Така събраните доказателства сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че към 24.08.2010 година, когато са сключени процесните сделки,  ищцата не е могла да разбира или да ръководи действията си. Доказателствата са само за това, че е била затворена, вглъбена в себе си и е отказвала да разговаря, изолирала се е от околните.

За да е унищожаема сделката на основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, е необходимо лицето  да я е сключило в момент, в който не е могло да разбира или да ръководи действията си. Фактическият състав включва конкретното състояние на  лицето в момента на сключването на сделката и изисква да е установено, че състоянието е било такова, че лицето не е могло да се грижи за своите права и интереси, като е без значение дали за това състояние то може да бъде поставено под запрещение или не. В случая ищцата не е установила с поисканите и събрани доказателства състоянието  в момента на сделката да ѝ  е пречело да разбира и да ръководи действията си. Изводи за конкретното състояние в момента на сделката не могат да се правят въз основа на доказателствата, касаещи проведеното лечение в края на 2009 година, когато тя, видно от епикризата, е изписана с подобрение. Сама по себе си  поставената диагноза „П.“ не е основание да се правят изводи за състоянието към последващ момент, след лечението и установеното подобрение. Липсват каквито и да е твърдения и доказателства след  08.12.2009 година ищцата да провежда лечение, да посещава лекари и да приема лекарства заради обостряне на състоянието си.

Нелогични са изложените в исковата молба обстоятелства, че при сключването на сделката / само осем месеца след проведеното лечение и изписването и с подобрение/ тя не е могла да разбира и да ръководи действията си заради заболяването си, но след получаването на известията за насоченото изпълнение върху ипотекираните имоти, включително процесния,  по изпълнителното дело **на ЧСИ И.с рег. №**, което е станало в периода след месец ноември 2013 година, тя да е осъзнала същността и значението на стореното от нея с учредяването на договорните ипотеки.  Става дума за дълъг период от време, през който не се твърди и не се установява тя да е лекувана, на което да се дължи настъпилата промяна в състоянието ѝ, която да ѝ е позволила да осъзнае извършеното от нея в по-късен момент.

Показанията на свидетеля Б.за самовглъбяване на ищцата  не установяват невъзможност да разбира и ръководи действията си.

Единственият свидетел, който твърди, че ищцата не е била в състояние да разбира и ръководи действията си  към момента на сключване на процесните сделки, е нейният син С.М.. Този свидетел безспорно е заинтересован от изхода на делото поради роднинската му  връзка с ищцата. Освен това  свидетелят  признава, че  на него и на останалите членове на семейството им е било необходимо съдействието на ищцата, за да уредят отношенията си с банката по повод на отпуснати договори за кредит, поради което те са я накарали да  учреди ипотеките. Свидетелят  не установява никакви конкретни обстоятелства, свързани с поведението на ищцата, въз основа на които да се направи извода, че не е могла да разбира и ръководи действията си, а изразява  собственото си мнение, че тя е била в такова състояние.

Заинтересованите и неконкретизирани  показанията на свидетеля С.М.се опровергават от останалите събрани по делото по искане на ответника „Б.Д.“ ЕАД доказателства. Става дума на първо място за показанията на разпитаните свидетели Р.С.и Р.П. –  съответно главен юрисконсулт в клона на  „Б.Д.“ ЕАД *** и нотариуса, изповядал процесните сделки. И двамата свидетели подробно обясняват, че ищцата е била напълно адекватна.  Тя  е  участвала  като страна   - физическо лице и в  качеството си на управител на търговското дружество „М.“ ЕООД  при сключването на петдесет и три имотни сделки, включително тринадесет договорни ипотеки, от където свидетелите имали непосредствени впечатления от нея .  При  сключването на процесните сделки пред нотариуса,  на ищцата били подробно  прочетени нотариалните актове, били ѝ разяснени последиците от учредяването на ипотеките, тя  потвърдила съгласието си за сделките, както и това, че разбира какви са последиците, след което собственоръчно  изписала имената си и се  подписала.  През  целия период от два часа, докато ищцата и останалите страни по сделките са били пред нотариуса и са подписвали нотариалните актове и останалите необходими документи / приложени като доказателство по делото/, ищцата  реагирала незабавно, разумно, държала се нормално, отговаряла точно и ясно на задаваните ѝ въпроси, участвала в разговорите и потвърждавала,  както и останалите участници, че разбира ставащото.  Тези показания подкрепят и отразеното в самите нотариални актове, че нотариусът  наред с установяването  на самоличността, дееспособността и представителната власт на страните, е изяснил волята на страните и фактическото положение, запознал ги е ясно и недвусмислено с правните последици на договора, който сключват, прочел е нотариалния акт, като те са му заявили, че разбират правните последици от тази сделка, одобрили са нотариалния акт и са го подписали.

Освен обсъдените до момента доказателства, изводът, че не е налице фактическият състав на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожение на  сделките за първия имот, описан в двата нотариални акта, се подкрепя по категоричен начин от приетата пред първата инстанция  комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Съдът я възприема изцяло, доколкото липсват каквито и да било основания да се приеме, че е некомпетентна или заинтересована. Ищцата чрез процесуалния си представител е поискала изслушването на повторна експертиза. Несъгласието  й е с крайните изводи  в заключението. Становището, изразено в съдебно заседание на 04.10.2016 година е общо, не са посочени конкретни обстоятелства, сочещи на необоснованост или на съмнение  в правилността на заключението. Поради това, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 201 от ГПК, съдът е отказал възлагането на повторно заключение.

Във въззивната жалба искането за тройна експертиза вече е мотивирано с разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от ГПК  - поради оспорване на изготвеното заключение. С цитираната разпоредба е дадена възможност  на съда да прецени дали да  назначи друго или повече вещи лица при оспорване на заключението. Имайки предвид изложените по-горе съображения  за компетентност и пълнота на заключението от една страна, а от друга   - че законът предвижда възможност, но не и задължение за съда  да назначи нова експертиза при несъгласие с изготвената, въззивният съд счита, че не става дума за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266 ал. 3 от ГПК, което да налага допускането на експертизата пред въззивната инстанция.

От комплексната експертиза, изготвена на база на материалите по делото, включително цялата медицинска документация, касаеща здравословното състояние на ищцата  и на база на  извършеното от вещите лица медицинско и психологично изследване на ищцата с използване на посочените в заключението  шест методики  и съдебно психолого - психиатрично обсъждане е видно, че към 24.08.2010 година  ищцата И.М. е могла да разбира свойството и значението на извършените от нея разпоредителни действия, изразяващи се в учредяване на договорни ипотеки върху собствените й имоти като обезпечение на задължения по договори за кредит с „Б.Д.“ ЕАД  с процесните нотариални актове, както и всички правни последици от извършените правни действия и е могла да ръководи постъпките си. Към посочената дата ищцата не е страдала от психично заболяване, което да води до невменяемост и не се е водила на диспансерен отчет по местоживеене.

Въз основа на направената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на процесните сделки, предмет на настоящото производство. Не е установено ищцата да не е могла да разбира или да ръководи действията си при тяхното сключване.

С иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД ищцата е съединила при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2 предложение второ от ЗЗД – за прогласяване нищожността на сделките поради липса на валидно изразена воля и съгласие за тяхното сключване. Обстоятелствата, на които се основава този иск,  въведени от ищцата с исковата молба, са същите, на които се основава и иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба самата ищца посочва, че става дума за еднакви обстоятелства по двата иска. Твърди се, че поради психическото й състояние не е била изявена и валидно формирана воля и същата не е заявила съгласие за сключване на сделките.

Настоящият съдебен състав намира, че евентуалният иск също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  Следва да се посочи, че обстоятелствата, на които се основава евентуалният иск  по начало не са такива, при които може да се прогласи нищожност на сделката поради липса на воля и съгласие. За да се прогласи нищожност на сделката на това основание, е необходимо  липсата на воля или съгласие при сключването ѝ  да бъде съзнателна. Ако е несъзнателна, както се твърди в исковата молба, дължаща се на психическото състояние на ищцата, са приложими правилата на унищожаемостта, а не на нищожността. Т.е. изложените от ищцата обстоятелства не водят до нищожност на сделката поради липса на воля и съгласие, доколкото се твърди, че тя не е могла да разбира и да ръководи действията си. Отделен е въпросът, че  твърдените от ищцата обстоятелства в исковата молба не са установени със събраните по делото доказателства, в каквато насока съдът изложи подробни мотиви по-горе.

По тези съобрежения съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в двете му части, предмет на настоящото производство, с които са отхвърлени предявените главен  иск по чл. 31,ал. 1 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД за имота, описан в пункт първи от двата  процесни нотариални акта за договорни ипотеки.

С настоящото решение съдът следва да се произнесе и за отговорността  на ищцата за разноски за въззивната и касационната инстанция. Ответникът по въззивната жалба „Б.Д.“ ЕАД е претендирал присъждане на разноски за тези инстанции.

При определяне размера на дължимите разноски от ищцата следва да се има предвид, че предмет на настоящото производство са исковете за единия от общо трите имота, върху които са учредени ипотеките. За останалите два имота отговорността за разноските следва да бъде разпределена от ОС – С. съобразно изхода от спора, тъй като постановеното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане. Цената на предявените искове е в зависимост от  данъчната оценка на имотите, върху които са учредени договорните ипотеки. Данъчната оценка на имота по пункт първи, включващ дворно място и постройки, е общо 51901 лева, а на останалите два имота е общо 227857,60 лева.

Пред въззивната инстанция при предишното и сегашното разглеждане на делото „Б.Д.“ ЕАД в качеството си на ответник по въззивната жалба има право и е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, определен от съда съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е  300 лева за всяко едно разглеждане на делото пред въззивната инстанция, или общо 600 лева. Тъй като това възнаграждение е за защита по всички искове, а с настоящото решение съдът следва да се произнесе за разноските само по исковете, касаещи имота по пункт първи и съобразявайки данъчната оценка, посочена по-горе, съдът ще следва да осъди И.М. да заплати на  „Б.Д.“ ЕАД сумата от 111,30 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция при предишното и сегашното разглеждане на делото.

С настоящото решение и съгласно чл. 294 ал. 2 от ГПК в тежест на И.М. следва да бъдат присъдени всички разноски, направени от „Б.Д.“ ЕАД пред касационната инстанция, тъй като с касационната жалба е обжалвано  предишното въззивно решение само в частта по исковете, касаещи първия имот. Размерът на тези разноски е общо1368,02 лева, от които 1068,02 лева заплатени държавни такси и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по  чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона на правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

                              Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 27  от 02.02.2017 година, постановено по т. дело № 88/2014 година по описа на Окръжен съд – С.  в обжалваните части, с които:

- е отхвърлен като неоснователен  главния иск на  И.С.М., ЕГН **********, с адрес *** против „Б.  Д.“ ЕАД ***,  ЕИК **, за унищожаване  на  основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – поради това, че не е могла да разбира и да ръководи действията си,  на договорните ипотеки, учредени с нотариален акт за договорна ипотека №*, том I, рег.№***, дело № ***г. на Нотариус рег.№* П., както и с  нотариален акт за договорна ипотека, №*, том I, рег.№*, дело №***г. на Нотариус рег.№* П., върху следния недвижим имот: поземлен имот  с идентификатор ***, находящ се в град С., ул. „К.“ № 12, с площ от 338 кв.метра, с предназначение на територията- урбанизирана, който имот е със стар идентификатор **, парцел*в кн **, при съседи на имота: **, **, **, **,  ведно с постройките  в него, а именно: сграда ***.1, със застроена площ от 56 кв.метра, на два етажа, с предназначение- жилищна еднофамилна; сграда  е идентификатор ***.2, с площ от 32 кв.метра - склад, гараж;

- е отхвърлен като неоснователен евентуалния  иск на  И.С.М., ЕГН **********, с адрес *** против „Б.  Д.“ ЕАД ***,  ЕИК **, за прогласяване на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД – поради липса на воля и съгласие, на нищожността   на договорните ипотеки, учредени с нотариален акт за договорна ипотека №*, том I, рег.№***, дело № ***г. на Нотариус рег.№* П., както и с  нотариален акт за договорна ипотека, №*, том I, рег.№*, дело №***г. на Нотариус рег.№* П., върху следния недвижим имот: поземлен имот  с идентификатор ***, находящ се в град С., ул. „К.“ № 12, с площ от 338 кв.метра, с предназначение на територията- урбанизирана, който имот е със стар идентификатор **, парцел*в кн **, при съседи на имота: **, **, **, **,  ведно с постройките  в него, а именно: сграда ***.1, със застроена площ от 56 кв.метра, на два етажа, с предназначение- жилищна еднофамилна; сграда  е идентификатор ***.2, с площ от 32 кв.метра - склад, гараж;

ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на  „Б.  Д.“ ЕАД ***,  ЕИК **, разноски за въззивното производство при предишното / в.т. дело № 531/2017 година на АС - Пловдив/ и при сегашното разглеждане на делото в общ размер на 111,30 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от  1368,02 лева разноски пред касационната инстанция / или общо 1479,32 лева /.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването  му   на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                          2.