О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1236 12.05.2020година град Бургас
Окръжен съд - Бургас
Трети състав
На дванадесети май година
2020
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело № 901 по описа за 2020 г.,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез
пълномощника гл.юк.Д.Златева против Решение № 303/23.12.2019г. по гр.д. № 483/2019г.
по описа на РС-Карнобат.
С обжалваното решение е
отхвърлена претенцията по чл.422 ГПК на въззивника да бъде прието за установено
по отношение на И.Б.Д. с ЕГН-********** ***, че същата в качеството й на длъжник по договор за ползване на ВиК
услуги дължи сума в размер на 221,76лв.- главница,
което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период от
01.11.2014г. до 25.04.2016г. , за което задължение е издадена фактура №
**********/25.05.2016г. от Водоснабдяване и канализация гр. Бургас, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху горепосочената
главница в размер на сумата от 58,95 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до
07.02.2019 г. , както и че дължи
законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
161 от 21.02.2019 г. по ч. гр.д. № 237 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.02.2019
година до окончателното изплащане на
горепосочената главница от 221, 76 лв. като неоснователен и недоказан изцяло ,
като отхвърля и искането за присъждане на разноски по заповедното производство
по ч.гр.д. № 237 / 2019 година в размер на сумата от 75 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство
съдебни разноски, както и
отхвърля и искането за присъждането на съдебни разноски направени от
ищцовото дружество по настоящото гр. дело № 483/ 2019 г. по описа на Районен
съд Карнобат в размер от 485 лв. като неоснователно.
Във въззивната жалба се твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно
се навежда неправилност на изводите на съда, че е останало недоказано
твърдението, че ответницата е била потребител на предоставяните от въззивника
услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода, че действително е
ползвала тези услуги, въпреки че е приел, че тя е съсобственик на процесния
имот и оператора е извършил действия по приспадане на половината от потребеното
количество вода за имота за процесния период. Въззивника посочва, че е
безспорно по делото, че към момента на закупуване на процесния имот, той вече е
бил водоснабден и купувача Д. е вече
потребител на услугата, закупувайки водоснабден имот, като от този момент между
страните е възникнало валидно облигационно отношение с предмет доставка,
отвеждане и пречистване на вода със съответните права и задължения на страните.
На следващо место се посочва, че е установено по делото, че цялото претендирано
количество вода е преминало и отчетено от измервателното устройство на
ответницата, поради което и дори при нередовно съставен първичен документ, дори
и при липса на междинен отчет, задължението не може да се погаси, като в този
смисъл цитира съдебна практика. Посочва се в жалбата, че в обжалваното решение
не са обсъдени събраните гласни доказателства, установяващи, че имотът е бил
обитаван, но до 2016г. шахтата в която е монтиран водомера е била затрупана с
боклуци и едва от пролетта на 2016г. шахтата и намиращият се в нея водомер са
били приведени в състояние да бъде
отчитан измервателния уред от инкасатора. Твърди се, че фактът, че вода е била
потребявана в процесния обект не се оспорва от ответника, поради което се
счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК, но това
неоснователно не е било сторено. В този смисъл е цитирана съдебна практика.
Оспорват се като неправилни изводите на съда за неоснователност на претенцията
поради погасяването й по давност с насрещен аргумент, че длъжникът следва да
заплаща дължимите суми за потребена вода в 30-дневен срок считано от датата на
фактурирането им, като от този момент длъжникът изпада в забава. Така
настъпването на падежа на насрещното задължение на потребителя за заплащането
на цената е обусловено от издаването на фактурата, а процесната такава е
издадена на 25.05.2016г. и следователно 30-дневния срок до настъпването на
падежа изтича на 25.06.2016г, поради което и 3-годишният срок не е изтекъл към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на подаване на
исковата молба.
При тези аргументи въззивникът
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с
което да уважи изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските,
сторени пред двете инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал.
1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата И.
Дянкова, чрез пълномощника адв.М.К., с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че въззиваемата е закупила имота в с.Козаре на
16.07.2015г., подала е заявление за смяна на партидата на 20.07.2015г., а
първото отчитане на водомера е било през месец април 2016г. в нейно отсъствие,
като за отчетеното значително според Д. количество вода е била уведомена на
оставения от нея телефонен номер в заявлението за промяна на партидата. По
повод жалби на потребителя водомерът е свален и проверката е установила
несъответствие на същия. Посочва се че е спорна представената от въззивника
фактура с отчетен период от 01.11.2014г. до 25.04.2016г., както с оглед датата
на прехвърляне на собствеността на имота
поради закупуването му от ответницата, така и поради това, че е
установено, че последното предходно отчитане на водомера е било извършено на
31.10.2014г., поради което и липсва яснота какво всъщност е потребеното
количество вода именно от въззиваемата. Изложени са съображения и досежно
погасителната давност, изтекла за вземания преди 21.02.2016г., като се цитира и
съдебна практика. Въззиваемата страна моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, намирайки го за правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на разноски. Не се сочат доказателства. Не са сторени
доказателствени искания.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД.
Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК БОС
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивна жалба на въззивна жалба на „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.Златева против
Решение № 303/23.12.2019г. по гр.д. № 483/2019г. по описа на РС-Карнобат,
съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: