№ 95
гр. Велико Търново, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №
20244110101025 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени: иск с правно основание чл. 22, във връзка
с чл. 10, ал. 1 ЗПК, а в условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
26, ал. 4 ЗЗД, както и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. К. П., чрез адв. В. М. –
АК-Перник, срещу *** - град ***. Процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***
година, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца в размер на
3 100.00 лева, при ГПР 47.82 % и ГЛП – 21.25 %. Посочва, че в чл. 19 от договора е
предвидено, че кредитодателя предлага застраховки, в качеството му на застрахователен
агент, като съгласно договора заемателят се е присъединил към предлаганите от
кредитодателя застраховка Програма „Защита живот безработица/хоспитализация“. Твърди,
че така към задълженията по договора е включена сумата от 289.30 лева, която включва
застрахователен пакет „Банк Комбо Живот“ – 143.22 лева и застрахователен пакет „Банк
Комбо Безработица“ – 146.08 лева. Посочва, че застрахователната им премия се заплаща от
кредитодателя директно на застрахователя или застрахователния посредник. Твърди, че към
кредита е начислена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 406.72 лева и така
общата дължима сума по кредита е в размер на 4 319. 37 лева, което страните се договорили
да бъде върната на равни месечни вноски в размер на 308.53 лева за периода на кредита.
Посочва, че ищцата е извършвала частични плащания на дължимите суми по договора.
Навежда доводи, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 22 ЗПК, доколкото не е спазена предвидената от закона форма.
Отделно от това посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може
1
да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управлението на кредита. Твърди,
че сумата по застраховката не е отразена в ГПР и няма данни застрахователната премия да е
заплатена на застрахователя от кредитодателя. На следващо място посочва, че клаузата за
„Такса за оценка на риска“ също е нищожна доколкото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за
недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от
30.03.218 година, а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на
чл. 7 от договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, както и да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи
претендираните от ответното дружество суми в размер на 50 лева, предявена като частична
претенция от сумата в размер на 406.72 лева за еднократна такса за оценка на риска.
Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
Ответникът *** чрез процесуалния си представител не оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните по така посочения договор за кредит, но
счита предявения иск за неоснователен, като развива подробни съображения относно
действителността на клаузите в договора, предвиждащи както заплащането на
застрахователна премия, така и за дължимостта на „Такса за оценка риска“. Посочва, че
сключването на застраховката не е задължително, а по желание на кредитополучателя, като е
предвидена възможност и за прекратяването й. Твърди, че предвидената такса за оценка на
риска не е свързана с управлението на кредита. Направено е искане предявените искове да
бъда отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъден направените от
дружеството разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Ищцата А. К. П. счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите
не отговаря на действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и
застрахователната премия и таксата „оценка на риска“, която водела до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и същата
клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според представения по делото Договор за потребителски кредит №
*** от *** г., кредитодателят *** предоставя на ищеца кредит в размер на 3100 лв., при
лихвен процент 21,25% и ГПР 47,82%, като погасяването му се извършва на 14 погасителни
вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 05.06.2019г.
2
В чл.7 от същия договор е уговорена дължима еднократна такса оценка на риска от
406.72 лв. В чл.19 от договора е предвидено сключване на застраховка по желание на
потребителя, като такава е включена като задължение по договора с премия в общ размер от
289.30 лв.
Според заключението на изслушаната ССчЕ, като се вземат предвид размера на
отпуснатия кредит, договорната лихва, както и начислената застрахователан премия и такса
оценка на риска, ГПР по договора е в размер на 71.42 %.
Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора застрахователна премия и такса
за оценка на риска следва да бъде включена в ГПР не рефлектира върху действителността на
целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност на тази клауза, но не
и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено
съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в
договора за потребителски кредит, е неоснователен.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора застрахователна премия следва да
бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца
кредит в размер на 3100 лв., при лихвен процент 21,25% и ГПР 47,82%, като погасяването
му се извършва на 14 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора, като
3
падежа на последната вноска е 05.06.2019г. Други вземания по този договор няма, няма и
неясноти по отношения на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали
посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води
до недействителност на целия договор.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е
47.82 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и
задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /21,25 %/,
както и годишния процент на разходите по кредита / 47,82 %/, което е в съответнсвие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК, според който същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на
застрахователната премия и такса за оценка на риска в ГПР не обосновава извод за
нищожност на договора за кредит. Със сключването на договора за кредит
кредитополучателят се е съгласил да сключи отделен застрахователен договор с
посредничеството на кредитодателя. За сключването на този застрахователен договор,
застрахованият дължи застрахователна премия, която ищецът се е съгласил да бъде
кредитирана от ответника. Поради това и сумата, която е следвало да бъде платена от
кредитополучателя на застрахователя и реално заплатена от кредитодателя, е включена в
главницата по договора за потребителски кредит, доколкото също е финансирана от ***,
респективно – подлежи на връщане от ищеца, наред с преведената сума по договора.
Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите
не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
4
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на сключения между страните Договор за потребителски
кредит № *** от *** година за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе мотиви, основателен и доказан се явява предявения
евентуален иск да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 7 от процесния договор
включваща застрахователна премия и „еднократна такса за оценка на риска“, на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на застрахователната
премия и таксата по чл.7 от договора, ГПР по договора става в размер на 71.43%, което
надвишава пет пъти размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С оглед нищожната клауза на чл.7 от процесния договор, следва да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи претендираните от
ответното дружество суми в размер на 50 лева, предявена като частична претенция от
сумата в размер на 406.72 лева за „еднократна такса за оценка на риска“.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищцата, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.
Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищците адвокат В.
В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за оказана правна помощ на ищцата А.
К. П., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА и съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноските
по делото в размер на 422.77 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. П. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, ул.
***, *** против *** ЕИК *** гр.***, р-н ***, ул. ***, иск правно основание чл. 22, във
връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК, за прогласяване на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № *** от *** година за нищожен, като неоснователен и недоказан.
ОБЯВАВА за нищожна клаузата на чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ***
от *** година, в частта за включените в общия размер на кредита застрахователна премия и
„еднократна такса за оценка на риска“, по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от А. К. П. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***,
ул. ***, ***, против *** ЕИК *** гр.***, р-н ***, ул. ***.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** ЕИК *** гр.***, р-н ***, ул. ***,
5
че А. К. П. с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.***, ул. ***, *** не му дължи сумата 50
лева /петдесет лева/, предявена като частична претенция от сумата в размер на 406.72 лева,
начислена за „еднократна такса за оценка на риска“ на основание чл. 7 от Договор за
потребителски кредит № *** от *** година.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** гр.***, р-н ***, ул. ***, да заплати на А. К. П. с ЕГН
**********, съдебен адрес в гр.***, ул. ***, ***, сумата 422.77 лв. /четиристотин двадесет и
два лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** гр.***, р-н ***, ул. ***, да заплати на адвокат В. В. М. от АК
Перник, с адрес гр.***, ул. ***, ***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ за оказана правна
помощ на ищеца А. К. П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6