РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. ХАСКОВО, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Петър Василев Мидов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600395 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №260019 от 13.05.2021 год. по нохд N 189/2020 год. РС- Харманли е
признал подсъдимия А. Д. Т. от гр.Х. за виновен в това, че на 26.03.2018 год. в същия град
около 18:30 часа пред частен дом на ул.“Х. С.“ №** се заканил с убийство /словесно с
изразите „**, *****, ще те трепя“ и с действия като
нанесъл удар в лицето/ на К. А. Д. от гр.Х., като това заканване възбудило основателен
страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.144 ал.3 вр. ал.1 и вр. чл.54 ал.1 от
НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване
отложил със срок от 3 години.
В съответствие с така постановеното възложил в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски, като го осъдил и да заплати на пострадалата, която е участвала като
частен обвинител по делото, сумата от 300 лв. разноски за адвокатски хонорар.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия
адв.К. от АК - Хасково, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна и
незаконосъобразна като постановена в нарушение на закона. В изложени допълнително
пространни съображения поддържа, че изводите на съда не кореспондират на събраните по
1
делото доказателства, като при напълно изяснена фактическа обстановка превратно били
тълкувани свидетелските показания на пострадалата и на свид.В. Р., нейна дъщеря, докато
спрямо показанията на свидетелите Г. К., П. Н. и Е. Ж. бил проявен формализъм, заради
което не били ценени като годно доказателство. Изобщо не били обсъдени част от доводите
на страните. Анализът на доказателствата не могъл да обоснове извод за доказаност на
повдигнатото обвинение. Константната практика на ВКС допускала това да става въз основа
единствено на косвени доказателства, само ако същите водят до единствено възможен извод
и изключват всяка друга възможност, а такава верига по делото не била налице. Безспорно
се доказало единствено среща между подсъдимия и пострадалата на посочените по
обвинителния акт дата и място, както и конфликт между двамата, не и твърденията за
отправени закани за убийство. Множество противоречия в свидетелските показания по
делото не били обсъдени и анализирани. Отделно от това не бил добре изяснен и въпросът
дали у пострадалата е могъл да се възбуди основателен страх от закана с убийство и дали
същият се дължи само да думи и действия на подсъдимия. При преценка на правната
квалификация на деянието, съдът не съобразил дадените задължителни за съдилищата
указания с ТР №53/89 год. на ОСНК на ВС.
По изложените съображения се отправя искане да се отмени постановената
осъдителна присъда и вместо нея се постанови нова – оправдателна.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По жалбата са отправени доказателствени искания за преразпит на свидетели, които
настоящата инстанция отхвърли, като прецени, че такъв е ненужен, тъй като разпитът им на
съдебното следствие пред районния съд е бил пълноценен.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата по гореизложените подробни аргументи, доводи и съображения.
Повереникът на частния обвинител, която не се явява, моли да се остави в сила
присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, както и да им се присъдят
направените разноски.
Прокурор от ОП- Хасково намира въззивната жалба неоснователна, а оплакванията
по нея - необосновани и несъстоятелни. По повдигнатите по жалбата въпроси били
изложени обстойни и подробни мотиви от РС – Харманли, които били напълно правилни и
законосъобразни. Наложеното наказание намира справедливо. Счита постановения
първоинстанционен съдебен акт законосъобразен. Дава заключение да бъде потвърден.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от
НПК – служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице с
правен интерес от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Подс.А. Д. Т. е на ** години, *******, ******* гражданин, постоянно живущ в гр.Х.,
2
*******, *****, ****** със ****** образование, занимава се с ****** дейност. Личните му
характеристични данни са противоречиви, но по-скоро ********. Пострадалата К. А. Д. е на
** год., също от гр.Х. и също ******. Двамата се познавали, в миналото дори
осъществявали съвместно различни ****** дейности. Неведнъж са били страни по
прехвърлителни помежду им сделки за недвижими имоти.
През 2009 год. свид.Д. А., майка на подсъдимия, продала на пострадалата недвижим
имот – самостоятелен обект в сградата на хотел „Х.“ в гр.Х. – помещение с площ 32 кв.м.
Последната обаче не прехвърлила на свое име партидата на имота към ЕВН, а скоро след
това го предоставила на друго лице и загубила интерес към същия.
На 26.03.2018 год. подс.Т. получил от майка си, свид.А. съобщение от ЧСИ Захари
Запрянов с изпълнителен лист №18, издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№671/19.10.2017 год. по ч.гр.д.№1005/2017 год. на РС – Харманли за нейни задължения към
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД – Пловдив в размер на 4599.37 лв., ведно с лихви и
разноски, произтичащи от неизплатени задължения за консумация на ел-енергия на
продадения преди много години на свид.К.Д. имот - помещение в хотел „Х.“.
Подсъдимият решил да потърси сметка от свид.Д. за неизпълнението на това
задължение. Добре знаел, че тя живее в къща на ул.“Х. С.“ №** в Х. и се отправил натам.
Между 18:00 и 18:30 часа бил пред входната врата на двора и започнал да чука по нея и да
вика. По това време в двора на имота се намирали пострадалата и нейната дъщеря свид.В. Р.
Двете пиели кафе на верандата. Свид.К.Д. отворила вратата и възприела пред себе си
подсъдимия, видимо ядосан. Като видял пострадалата, той се разкрещял, размахал пред
лицето документите от ЧСИ, които носел със себе си, бутнал ги в ръцете и поискал
сметка защо тези задължения не са платени. Свид.Д. го попитала за какви задължения става
въпрос и защо тя трябва да ги плаща. Подс.Т. съвсем се разярил, напсувал я, нарекъл я
„****, *******“ и заявил, че ако до три дни не плати, ще има големи неприятности, като при
това изрекъл и израза „ще те трепя“. Свидетелката твърдо му заявила, че не се страхува от
него и нищо няма да плаща. Тогава подсъдимият нанесъл силен удар с юмрук в главата, в
областта на носа между очите, вследствие на който тя паднала на земята, а той си тръгнал.
Свид.Р., дъщеря на пострадалата, не възприела лично началото на свадата, но разпознала
гласа на подсъдимия, привлечена от силната глъчка и разправия приближила и видяла как
майка ѝ пада на земята.
Свид.Р. извикала екип на ЦСМП – Харманли и в 18:30 /според книгата за
регистрираните повиквания/ свид.Д. била доведена в отделението. В съставения Фиш за
спешна медицинска помощ е отразено, че е била прегледана, установена е контузия и оток
на носа, както и кръвно налягане 220/120. Предвид тези високи стойности е било
предложено да остане за наблюдение, но тя отказала. Двете с дъщеря се върнали у дома.
Около час по-късно обаче, свид.Д., която имала и диабет и проблеми със сърцето,
колабирала и загубила съзнание. Повторно била извикана Бърза помощ /обаждане,
регистрирано в 20:04 часа, доведена в отделението в 20:20 часа/, прегледана отново и след
поставена диагноза „Колапс, комоцио церебри“ е била настанена в Хирургично отделение
3
на МБАЛ“Харманли“АД, където останала на лечение до 29.03.2018 год. След изписването
била прегледана от съдебен лекар /на 30.03.2018 год./, при което е била установена контузия
на главата – повърхностна травма на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи, леко
мозъчно сътресение без промени в съзнанието. В същата насока е и заключение на
назначена на ДП съдебно-медицинска експертиза, според която тези увреждания могат да
бъдат причинени от удар с юмрук по начин, време и обстоятелства, описани в
предварителните сведения.
Носените от подсъдимия документи, изпратени от ЧСИ Захари Запрянов, останали у
свид.Д., която ги предала на разследващия орган и копия от същите са приобщени на ДП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по делото въз основа на
преценката в съвкупност и взаимовръзка на събраните на ДП и на съдебното следствие пред
първата инстанция доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства,
заключения на назначени експертизи.
На това място идва ред втората инстанция да пристъпи към обсъждане на
оплакванията по въззивната жалба и наведените по същата доводи и аргументи. Те могат да
се обособят на две големи групи. Първата се отнася да необосновано възприета фактическа
обстановка поради неправилна оценъчна дейност и интерпретация от районния съд на
събраните доказателства, при което изводите били изградени въз основа на свидетелските
показания на две заинтересовани свидетелки, а погрешно напълно пренебрегнати останали
показанията на ангажираните от защитата свидетели – Г. К., П. Н. и Е. Ж. Последните
непротиворечиво утвърждавали, че по време на срещата между подсъдимия и пострадалата,
тъкмо той бил напълно спокоен и сдържан, тя реагирала гневно и сприхаво и най-вече, той
категорично не бил нанасял удар с юмрук. Втората група оплаквания се отнася до
необоснованост на извода на съда, че дори да е била оправена заплаха от страна на
подсъдимия към пострадалата, тя не е от такова естество, че да възбуди основателен страх от
осъществяването , и в конкретния случай категорично не е възбудила такъв страх, което
следвало от нейното поведение.
Обсъждането следва да започне с това, че действително в основата на гореописаната
фактическа обстановка, която и настоящата инстанция на свой ред приема за осъществена,
са показанията на пострадалата свид.К.Д. и нейната дъщеря свид.В. Р., като вън от съмнение
и двете са заинтересовани от изхода на делото. В такава ситуация правилният подход е
показанията им да бъдат подложени на проверка чрез съпоставянето им с други приобщени
по делото доказателства, произтичащи от обективни източници.
Безспорно е установено, че в далечната 2009 год. майката на подсъдимия, свид.Д. А.
е продала на пострадалата недвижим имот – обособен обект /помещение/ в хотел „Х.“ в
гр.Х. Също така вън от съмнение е, че за незаплатена, но консумирана електрическа енергия
от ползването на този обект е натрупано задължение към ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД – Пловдив, за което това дружество се е снабдило с изпълнителен лист и поискало
събирането му от ЧСИ Захари Запрянов, който пък предприел съответните изпълнителни
действия. Най-сетне, партидата при ЕВН за този имот продължава да се води на името на
4
свид.Д. А., като свид.Д. признава, че не е предприемала действия по прехвърлянето на
свое име, след като е придобила собствеността. Така се е стигнало до факта, че близо девет
години по-късно свид.Д. А. се оказала със запорирани сметки като длъжник за значителна
парична сума във връзка с имот, който отдавна нито е неин, нито се ползва от нея.
Изложеното съвсем логично е в състояние да предизвика гневна реакция от страна на
подсъдимия, изразяваща се най-малкото в търсене на обяснения от пострадалата.
Съществено е как се е държал той по време на срещата между двамата и какви конкретно
действия е извършил. Няма спор по делото, че срещата се е състояла на 26.03.2018 год. след
18:00 часа пред дома на свид.Д. на ул.“Х. С.“ в гр.Х. Категорично се установява, че в 18:30
часа на същата дата, на същия адрес по повикване е изпратен екип на ЦСМП – Харманли,
който е довел свид.Д. в отделението и при прегледа е била установена контузия и оток на
носа както и кръвно налягане 220/120.
Тези несъмнени и категорично доказани по делото факти подкрепят свидетелските
показания на свидетелите Д. и Р. затова как е протекла срещата между първата от тях и
подсъдимия, в частност как се е държал той е какви действия е осъществил. Напълно
логично е както да е отправил както обидни изрази /псувня, „***“, „*****“/, така и закана с
убийство, така и да е нанесъл удар с юмрук в областта на носа.
Следва да се отбележи във връзка с оплакването по жалбата, че присъдата почива
само на косвени доказателства, които не водят до еднопосочен извод, че показанията на
свидетелките Д. и Р. са преки, а не косвени доказателства, а гореописаното е съвсем ясна
верига от доказателства, които взаимно се допълват и подкрепят.
Същевременно показанията на свидетелите К., Н. и Ж. са твърде повърхностни,
нелогични, а и противоречиви, за да обосноват извод в обратната, твърдяна от подсъдимия
насока. Показанията им са подробни единствено в насока, че подсъдимият се държал съвсем
спокойно, не викал, не заплашвал, тъкмо обратното, свид.Д. била нервна, викала и
заплашвала. В същото време не са така подробни, а са и противоречиви по отношение на
обстоятелствата с каква кола са отишли /категоричен е само свид.К./, как изглежда входната
врата, където се е състояла срещата, какво е станало с документите, които подсъдимият
носел /взела ли ги е пострадалата, или ги е хвърлила на земята/, а свид.Г. К. дори в един
момент заявява, че показанията, които дава може да се отнасят за друг случай, при който
подсъдимият е отишъл до дома на пострадалата.
Същият, като изложения по-горе, е анализът на свидетелските показания и на
районния съд, поради което настоящата инстанция не намира оплакванията по въззивната
жалба в тази им част за основателни.
Втората група оплаквания се отнася до това предизвикала ли е евентуално
отправената от подс.Т. заплаха с убийство основателен страх от осъществяването у
пострадалата. Този въпрос има отношение и към правната квалификация и
съставомерността на деянието. В тази насока защитата спекулира с факта, че след като
подсъдимият отправил претенциите си към нея с гневен тон и ползвайки обидни изрази, тя
5
първоначално твърдо му отвърнала, че не се страхува от него. Веднага след това обаче,
подсъдимият е нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа. Ударът несъмнено е бил
силен първо, защото вследствие на същия тя паднала на земята и второ, по-късно е
установен оток на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи и леко сътресение на
мозъка без промени в съзнанието. Не на последно място – минути след събитието кръвното
налягане е показало стойности 220/120. А около час по-късно, след като се прибрала у
дома си след първото посещение на ЦСМП, свид.Д. колабирала и загубила съзнание, заради
което била транспортирана в спешното отделение повторно и тогава вече останала в
болницата под наблюдение.
Парадоксално защитата се позовава на дадените с ТР №53/1989 год. на ОСНК на ВС
задължителни за съдилищата указания, тъй като същите явно не са в подкрепа на
поддържаната от нея теза. Тъкмо с това тълкувателно решение се изясняват основни
положения относно престъплението по чл.144 ал.3 от НК, между които от една страна, че за
състава на това престъпление не е необходимо деецът да действа с предварително оформено
решение да извърши убийство и в осъществяване на същото, а от друга – че не е
необходимо заплашеното лице действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Ето защо обстоятелството, че
пострадалата заявила на подсъдимия, че не се страхува от него, няма за последица
несъставомерност на неговите действия, още повече това е станало преди той да „подкрепи“
заплахата си с посегателство върху нейната физическа неприкосновеност. Ударът с юмрук,
който се явява финал на една гневна тирада, включваща обидни изрази и закана с убийство,
дава основание на настоящата инстанция да приеме, че съществува основание за
възможност заканата да се осъществи. Затова допринася преценката в съвкупност на
цялостната верига от извършени действия от подсъдимия, които осъществяват градация и
явно имат за цел „промяна в поведението и действията на заплашения противно на волята
му, в искана от дееца посока“, както изрично е прието по горецитираното ТР №53/1989 год.
на ОСНК.
Всичко изложено по-горе има пряко отношение и към точната правна квалификация
на деянието, която според настоящия съд е тази, дадена и по обвинителния акт, и споделена
от първата инстанция. Ето защо в тази насока не търпят критика преценките нито на
прокурора, нито на районния съд.
Наказанието на подсъдимия е наложено при условията на чл.54 ал.1 от НК при превес
на смекчаващите обстоятелства, но без същите да са оценени като многобройни, или някое
от тях – като изключително.
Изрично обсъдените от първата инстанция смекчаващи обстоятелства са – оказано
съдействие на разследващите органи, макар подсъдимият да не се е признал за виновен,
положително процесуално поведение на съдебната фаза, чисто съдебно минало,
продължителния срок на развитие на цялостното наказателно производство, без същото да
разкрива значителна фактическа или правна сложност.
Така изброените смекчаващи обстоятелства действително са налице по делото.
6
Следва да се изтъкне, че приобщените на ДП характеристични данни за подсъдимия са като
цяло положителни и извод в обратната насока на районния съд не намира опора в същите.
Настоящата инстанция намира, че извън вниманието на районния съд е останало и
изобщо не е било ценено обстоятелство, което е съществено и има пряко отношение към
мотивите и подбудите за извършване на деянието, а именно – действия на пострадалата,
които са предизвикали основателно негодувание у подсъдимия. Свид.Д. на разпита си в с.з.
изрично е признала, че не е прехвърляла на свое име партидата към ЕВН на придобития от
нея недвижим имот след сделката с майката на подсъдимия. Проявила е очевидна
немарливост, която обаче сочи и на явно пренебрежение към законни задължения, довели
като краен резултат до настъпването на значителни неблагоприятни последици в правната и
имуществена сфера на майката на подсъдимия, която, както се изтъкна по-горе, напълно
неочаквано се е оказала със запорирани сметки и е научила, че дължи сума от близо 5000 лв.
за консумирана електрическа енергия от имот, който много отдавна не е неин и не се ползва
от нея.
Като се оцени подобаващо и това обстоятелство, което не е типично смекчаващо, но
несъмнено има твърде съществено отношение към мотивите и подбудите за извършване на
деянието, които съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен на отчете при определяне на
наказанието, настоящата инстанция намира основания същото да бъде отмерено при
условията на чл.55 от НК и тъй като за престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е предвидена
законна долна граница, да приложи разпоредбата на ал.1 т.2 б.“б“ от същия, като замени
наказанието „лишаване от свобода“ и премине към налагане на наказание „пробация“.
За постигане на прокламираните от чл.36 от НК цели на наказанието, то следва да се
наложи при двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от по 9 месеца.
Първата от тях следва да бъде с периодичност два пъти седмично. Водеща при отмерване на
наказанието в случая е индивидуалната превенция.
В заключение с оглед гореизложеното, въззивният съд прецени оплакванията и
исканията по въззивната жалба като лишени от основание, поради което същите ще следва
да останат без последици. Обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, като ще
следва да се коригира дейността на първоинстанционния съд единствено по отношение
определяне на наказанието.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната проверка по
реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или
измени атакуваната присъда.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260019 от 13.05.2021 год. по нохд № 189/2020 год. по описа на
7
РС – Харманли в наказателно осъдителната ѝ част, както следва:
ВМЕСТО при условията на чл.54 ал.1 от НК, определя наказанието на подс.А. Д. Т.
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като ЗАМЕНЯ наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК
със срок от 3/три/ години с НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2/два/ пъти седмично за срок
от 9/девет/ месеца и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 9 /девет/
месеца.
ОСЪЖДА подс.А. Д. Т. да заплати на К. А. Д., ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лв., представляваща направени разноски по делото за въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8