М
О Т И В И към присъда № 177, постановена на 16.10.2017 год.
по Н.О.Х.Д № 1847/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд.
Повдигнато е обвинение против подсъдимия
Н.В.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, работи в “Прима актив“ ООД, с
висше образование, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 08.07.2014 год.
в град Стара Загора, потвърдил неистина в писмена декларация с входящ номер
ДК14004602БЦ/08.07.2014 год., която по силата на закон - чл.54, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси се дава пред орган на властта - служител на отдел
“Местни Данъци и такси“ в Дирекция “Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при
Община Стара Загора за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а
именно, че собственият му лек автомобил марка “Тойота Ланд Круизер“, с рег. №
СТ 4025 ВК, е с мощност на двигателя 74 kw, при действителни 120 kw, като
деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължимия данък върху
превозното средство– престъпление по чл.313, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура град Стара Загора поддържа обвинението и предлага подсъдимия Н.В.И. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание глоба по чл.78А от НК в минималния размер предвиден в закона, а именно
глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия Н.И.,*** пледира подзащитният
му да бъде признат за невиновен и опревдан по повдигнатото му обвинение, като
алтернативно, ако съдът го призвае за виновен да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и му се наложи административно наказание
глоба в минималния размер предвиден в закона.
Подсъдимият Н.В.И. не се признава за виновен и
поддържа казаното от защитника си.
Съдът след като взе предвид събраните доказателства
приема следното:
През 2014 година в град Панагюрище, подс.Н.В.И.
закупил от Цвятко и Петрана Карайлеви моторно превозно средство - лек
автомобил марка ”Тойота Ланд Круизер”. В
съответният срок и ред регистрирал лекия автомобил в сектор ”Пътна Полиция” към
ОД на МВР град Стара Загора. На 04.07.2014 год. от служител в сектор ”ПП” към
ОД на МВР Стара Загора подс.И. получил регистрационен номер на лек автомобил
марка ”Тойота Ланд Круизер”, а именно СТ 4025 ВК, както и двата регистрационни
талона изискуеми по закон. В големия регистрационен талон на автомобила,
представляващо Свидетелство за регистрация Част І с № *********/04.07.2014 год.,
издаден за лек автомобил марка ”Тойота Ланд Круизер”, с рег. № СТ 4025 ВК, в графа (Р.2) била изрично
отразена мощността му, а именно 120 kw /киловатчаса/, което отговаряло на
действителната мощност на автомобила и съответствало на отразеното в
придружаващите документи автомобила, касаещи регистрацията на превозното
средство в сектор ”Пътна полиция” /ПП/ при ОД на МВР град Стара Загора на името на подсъдимия И..
След това подс.И. по силата на закона -
чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, следвало да декларира
превозното си средство в отдел ”Местни Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси,
бюджет и счетоводни дейности” при Община Стара Загора, за да му се открие
партида и ежегодно да заплаща местен данък.
На 08.07.2014 год. подс.Н.И. отишъл в отдел ”Местни
Данъци и такси” в ”Дирекция Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община
град Стара Загора, където на съответното гише подал изискуемата декларация по чл.54,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси за притежавания от него лек
автомобил марка ”Тойота Ланд Круизер”, с рег. № СТ 4025 ВК, като попълнил
декларация, удостоверяваща, че мощността на новопридобития автомобил марка ”Тойота
Ланд Круизер”, с рег. № СТ 4025 ВК, е 74 kw
/киловатчаса/. Попълнена от служител и подписана лично от него декларация подс.И.
подал пред орган на властта -
длъжностното лице в отдел ”Местни Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси,
бюджет и счетоводни дейности” при Община град Стара Загора - старши специалист
по приходите св.М.С.П., която я приела и завела с входящ номер ДК 14004602 БЦ
на 08.07.2014 год. Като приложение към декларацията подс.И. приложил
изискуемите по закон документи, ксеро-копия.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство почеркова експертиза № 592/07.10.2016 год. БНТЛ ОД МВР
Стара Загора се установява, че подписът след декларатор в процесната декларация
с входящ номер ДК 14004602 БЦ от 08.07.2014 год. е бил положен от подс.И..
Съгласно разпоредбите на чл.4 от Закона за
местните данъци и такси установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е
предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя
удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен
адрес, съответно седалище, на задълженото лице. Служителите се определят със
заповед на кмета на общината. Кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл.152, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната
агенция за приходите. Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни
данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването
се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на
общината, а в останалите случаи е общинският съвет.
В Община Стара Загора е била приета Наредба
за определяне и администрирането на местни данъци и такси на територията на
Община Стара Загора. Със заповед на Кмета, на основание чл.44, ал.2, вр.ал.1,
т.1 и т.8 от ЗМДТ, във връзка с правилното функциониране и прилагане на
системата за финансово управление и контрол, са били регламентирани и вътрешни
правила за приемане и обработване на декларации по ЗМДТ.
Съобразно трудовия си договор и длъжностната
си характеристика св.М.С.П. на 08.07.2014 год. е изпълнявала правата и
задълженията си на орган по приходите – старши специалист по приходите.
Съответно и с оглед изложеното по-горе по надлежния ред същата е била
натоварена с властнически функции, съобразно вменените и преки задължения в
областта й на дейност П. е длъжностно лице, влизащо в структурата на местната
изпълнителна власт, която разполага с правомощия да издава задължителни предписания
на неограничен кръг лица, поради което има качеството на орган на властта по
смисъла на закона.
Видно от приложената справка от отдел ”Местни
Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община
Стара Загора, дължимия годишен данък за превозното средство лек автомобил марка
”Тойота Ланд Круизер”, с рег. № СТ 4025 ВК, собственост на подс.Н.И., изискуем
по силата на закона - чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, е в
размер на 166,50 лева - при действителната мощност на автомобила от 120
киловатчаса.
От приложената справка от отдел ”Местни
Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община
Стара Загора, е видно, че подс.Н.И. е платил годишен данък за 2014 год. в размер
на 22,48 лв. за превозното си средство, негова собственост, т.е. дължим данък
при мощност на автомобила от 74 киловатчаса /kw/ /при действителни 120 киловатчаса/.
От приложената справка от отдел ”Местни
Данъци и такси” в ”Дирекция Финанси, бюджет и счетоводни дейности” при Община
Стара Загора, е видно, че подс.И. е платил и начисления му годишен данък за
2015 год. и 2016 год.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, както следва:
Обясненията на подсъдимия Н.В.И.,
дадени в хода на съдебното следствие;
Показанията на св.М.С.П.,
дадени в хода на съдебното следствие;
Протоколите и другите писмени
доказателства, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.1 и чл.283 от НПК (декларация по чл.54, ал.1
от ЗМДТ за притежаван лек автомобил протокол за извършена почеркова експертиза
№ 592/07.10.2016 год., свидетелство за регистрация част І № *********, договор
за покупко-продажба на МПС от 26.06.2014 год., приходна квитанция от 26.06.2014
год., справка от 04.07.2014 год. при промяна на регистрация на лек автомобил, свидетелство
за регистрация на МПС част І, № *********, Декларация от Цвятко Делчев Крайлев
от 01.07.2014 год., декларация от Н.В.И. от 03.07.2014 год., протокол от 21.04.2015
год. за разпит на св.И.С.И., протокол от 21.04.2015 год. за разпит на П.Т.Ж.,
протокол от 03.11.2016 год. за разпит на св.Т.Н.Б., протокол от 03.11.2016 год.
за разпит на М.С.П., Заповед № РД-25-824 от 10.05.2012 год.,
приемо-предавателен протокол от 07.05.2015 год., Писмо изх.№
10.11.8867/29.07.2015 год., допълнително споразумение № 433/31.07.2012 год. на
Община Стара Загора, трудов договор № 024/20.03.20016 год.);
Справка за съдимост на
подсъдимия, приета като писмено доказателство в хода на съдебното
следствие.
В случая следва изрично да се
отбележи, че в обясненията си подсъдимият И. не оспорва описаната в акта
фактическа обстановка. Твърди, че не е обърнал внимание в детайлите на
попълнената от св.М.П. декларация, след което я подписал. Впоследствие, след
образуване на производството подал коригираща декларация, заплатил лихви и
глоби, каквито са изчислили служителите в Община Стара Загора. Изразява
критично отношение и съжалява за постъпката си.
Съдът кредитира с доверие
обясненията на подс.И., тъй като същите макар и лаконични са последователни и
непротиворечиви.
Няма спор, че за лек автомобил
марка ”Тойота Ланд Круизер”, с рег. № СТ 4025 ВК, собственост на подс.Н.И. са
налице две свидетелства за регистрация на МПС, част І, с номера *********,
удостоверяващо мощност на автомобил от 120 киловатчаса и № *********,
удостоверяващо мощност на автомобила от 74 киловатчаса и това изпълва от
обективна страна състава на чл.313,
ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като първото е представено пред сектор ”ПП” към
ОД на МВР Стара Загора, а второто при подаване на следващата се по чл.54, ал.1
от ЗМДТ декларация. Престъплението е осъществено и от субективна страна, като подс.И.
е съзнавал, че потвърждава неистина в писмена декларация, дадена пред орган на
властта – служител на отдел “Местни Данъци и такси“ в Дирекция “Финанси, бюджет и
счетоводни дейности“ при Община Стара Загора за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства, а именно, че собственият му лек автомобил марка “Тойота
Ланд Круизер“, с рег. № СТ 4025 ВК, е с мощност на двигателя 74 kw, при
действителни 120 kw.
Това обстоятелство е установено от собствените му обяснения, както и от тези на
разпитаните в хода на производството свидетели.
Видно от справката за съдимост
се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало. В хода на съдебното
следствие не са ангажирани доказателства против него да са образувани други
досъдебни производства или да има противообществени прояви.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка съдът не споделя правните
изводи на прокурора за наличие на деяние по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК. В конкретния случай, се касае за хипотезата на
чл.9 ал.2 от НК по следните съображения:
Всяко деяние независимо от
обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава
определена степен на засягане на обекта на деянието, което да прави
общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да
обоснове използването на средствата на наказателната принуда обществено
приемливо.
Безспорно е, че с разпоредбата
на чл.313, ал.1, вр.ал.1 от
НК се защитават важни обществени отношения, свързани със задължението за
удостоверяване на истинността на обстоятелства, подлежащи на деклариране, в
случая на притежавано моторно превозно средство. За да бъде третирано едно
деяние за престъпление, то следва да има определена степен на обществена
опасност. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е принципно приложима за всяко едно от престъпленията, предвидени в НК. В
това число и за тези, за които са предвидени по-тежко или по-леко наказуеми
състави. /В този смисъл Реш.№ 110/2007 год. на ВКС; Реш.№ 123/2010 год. на
ВКС/.
При установената фактическа
обстановка съдът намира, че е налице първата хипотеза на разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК, а именно деянието, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено
опасно. Съдът съобрази и това, че става дума за човек с чисто съдебно минало,
без криминални прояви, семеен, с висше образовние, трудовоангажиран. Съдът
съобрази, че се касае за деяние с инцидентен характер, за недоглеждане при
подаване на писмена декларация пред орган на властта.
Изложеното дотук, дава
основание на съда, да приеме, че се касае за малозначителност на деянието
извършено от подс.И. в неговата първа форма. Безспорно е, че от формална страна
са налице признаците за престъпление по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, но всички
посочени по- горе фактори формират извод за малозначителност на деянието по
смисъла на чл.9, ал.2, алт.1 от НК, водещ до пълна липса на обществена
опасност. Това е така, тъй като въздействието на деянието в конкретния случай е
толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
общественото отношение - предмет на защита.
Съдът не споделя становището на
обвинението, че обществената опасност на конкретното деяние се обосновава с
обстоятелството, че с деянието си подс.И. е целял да избегне заплащане на
дължимия данък върху превозното средство. На първо място следва да се отбележи,
че е изпълнено задължението от страна на подс.И. да декларира притежаваното от
него МПС чрез подаване на изискващата се по чл.54, ал.1 от ЗМДТ декларация пред
служител на отдел ”Местни Данъци и такси” в Дирекция ”Финанси, бюджет и
счетоводни дейности” при Община Стара Загора. Освен това, така попълнената от
служител и подписана от подсъдимия декларация е проверена и приета от
обслужилия го служител при Община Стара Загора.
С ДВ.
бр. 105/19.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 год. действително са настъпили
промени в ЗМДТ. Последните могат да се обобщят като такива, свързани с
процедурата на определяне на дължимия данък за притежаваните ППС и с промяна на
начина на деклариране на притежанието на ППС от техните собственици. Създава се
нова разпоредбата чл.54, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която
размерът на данъка се определя от служител от общинската администрация, но въз
основа на данни от регистъра за ППС, поддържан от МВР и данъкът се съобщава на
задълженото лице. С измененията в ДВ бр.105/14 год. в сила от 1 януари 2015 год.
задължението за подаване на декларация до общината отпада, като се прави
изрично уточнение, че алинея 1 не се прилага когато: 1.ППС е придобито по
наследство, 2.когато е собственост на повече от едно лице, 3.когато
собственикът няма постоянен адрес или седалище в страната, 4.при наличие на
основание за освобождаване от данък, 5.когато са налице основания за ползване
на данъчни облекчения съгласно чл.54,
ал.3 от ЗМДТ.
Създадена
е ал.4
на чл.54 от ЗМДТ, която почти възпроизвежда съдържанието на ал.1 от
изменената норма съгласно, която собствениците на ППС с изключение на случаите
по ал.1 декларират пред общината по постоянен адрес, по седалище притежаваните
от тях ППС в двумесечен срок от придобиването им. С измененията с ДВ бр.№
105/14 год. се цели намаляване на административната тежест и разходите за
граждани, фирми и общини и повишаване на приходите на общините чрез
ограничаване на възможностите за недеклариране на ППС и укриване на данъка /според
вносителите/.
В заключение, съдът намира, че
извършеното деяние, макар и формално да осъществява признаците на
престъплението по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, е извън кръга на престъпното,
тъй като е малозначително. Счита също, че търсенето на
административнонаказателна отговорност по реда на НПК не спомага на
осъществяването на генералната и специалната превенция на наказанието. Това е
така, защото с оглед на конкретния случай, конкретната фактическа обстановка и
конкретния участник, налагането на наказание,
макар и административно, няма да въздейства поправително или
превъзпитаващо, нито пък предупредително върху останалите членове на
обществото. Напротив, използването на санкционните средства на наказателното
право би се превърнало в самоцел или в инструмент на статистиката .
Предвид изложеното, съдът
призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: