РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330114626 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Д. Й. Т. против „Ай Тръст“
ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 515, 80 лв.,
представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална
липса на правно основание по договор за предоставяне на поръчителство от
18.04.2017 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
депозиране на исковата молба – 15.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредисимо“ АД е
сключен договор за потребителски кредит .... По силата на така сключения
договор в полза на ищцата бил отпуснат кредит в размер на сумата от 700 лв.
В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата от 879, 71 лв.
на тринадесет погасителни вноски, всяка в размер от 67, 67 лв. Сочи, че е
установен годишен лихвен процент от 41, 24 % и годишен процент на
разходите от 50 %. Поддържа, че с разпоредбата на чл. 4 от договора за
кредит било установено задължение за кредитополучателя да осигури
обезпечение чрез осигуряване на банкова гаранция или сключване на договор
за поръчителство с посочен от заемодателя поръчител в срок от 48 часа.
Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит е
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г. между
ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поел
задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за
1
поръчителство. По силата на така сключения договор за поръчителство
длъжникът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на
поръчителя, установено в Приложение № 1 към договора в размер на сумата
от 51, 58 лв. на месец, платимо на погасителни вноски на падежа на
съответното плащане по кредита за периода на действие на договора за
кредит. Твърди, че в изпълнение на възникналите задължения по договора за
предоставяне на поръчителство е заплатила сумата от 515, 80 лв., която счита
за недължимо платена, поради недействителност на договора за предоставяне
на поръчителство и на договора за потребителски кредит, неразделна част от
който е договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че сключеният с
„Кредисимо“ АД договор за потребителски кредит е недействителен на
специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като
възнаградителната лихва, надвишаваща двукратния размер на договорната
лихва при обезпечени кредити, е недействителна, поради противоречието й с
добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита
несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната
лихва в договора за кредит. Твърди, че не посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето по вноски.
Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите се формира от
аритемтичния сбор на кредита и разходите по кредита и не може да бъде
определен. Сочи, че в договора за кредит не е посочено от какви пера се
формира общо дължимата сума. Поддържа, че със сключване на договора е
допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния
план не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите суми.
Твърди, че след включване в годишния процент на разходите и на
възнаграждението за поръчителя, представляваща скрито възнаграждение по
договора за кредит, се достига до заобикаляне на разпоредбата на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това прикриване е санкционирано с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за възнаградителна
лихва и клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчителство са недействителни, както поради недействителност на целия
договор за кредит, така и на самостоятелно основание – поради
противоречието им с добрите нрави, с материалния закон и поради
установяването им при заобикаляне на закона. Поддържа, че
възнаграждението за поръчителство е недължимо и на основание чл. 10 а
ЗПК, доколкото представлява възнаграждение за услуга, свързана с
усвояването и управлението на кредита. Твърди, че клаузата за клаузата за
заплащане на възнаграждение по обезпечителния договор е недействителна,
тъй като уговарянето й е с цел заобикаляне на императивните разпоредби на
ЗПК – чл. 21, ал. 1 ЗПК. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай
2
Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърденията за
недействителност за договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен, след като потребителят се е запознал предварително с него, като
последният е имал възможност да избере да сключи необезпечен кредит,
респ. да представи банкова гаранция. Твърди, че договорът за потребителски
кредит е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, поради което не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Изразява
несъгласие с доводите на ищеца за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва, в който смисъл цитира съдебна практика. Счита, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включен в
годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че сключването на
договора за поръчителство не е свързано с управлението и усвояването на
кредита. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство
не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява
договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не
попада в обхвата на общия разход по кредита. Сочи, че възнаграждението е
дължимо на поръчителя, а не в полза на кредитора по договора за кредит,
който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство.
Допълнителен аргумент в тази насока бил, че договорът за кредит е сключен
преди договора за предоставяне на поръчителство. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва
качеството на ищеца на затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По делото е представен Договор за потребителски кредит ....., сключен
между Д. Й. Т. и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който кредиторът
„Кредисимо“ ЕАД е поел задължение да предостави на кредитополучателя Д.
Й. Т. сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя
да върне сумата от 879, 71 лв. на 13 месечни вноски, всяка в размер от 67, 67
лв. Установен е годишен процент на разходите от 50 % и годишен лихвен
процент от 41, 24 %. В Приложение № 1 към Договора са установени
конкретните параметри на договора за кредит, като е обективиран и
погасителен план.
От събраните по делото доказателства се установява, като това
обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г., по силата на който „Ай
Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски
3
кредит, по силата на който в полза на Д. Й. Т. е предоставен заем в размер на
сумата от 700 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1
от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за
заплащане на главницата от 700 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за
забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение
№ 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че
възнаграждението за поръчителя е от 51, 58 лв. на месец до края на периода
на действие на договора за кредит, като е обективиран погасителен план за
изпълнение на задължението по договора за кредит – на 13 месечни вноски с
падеж на първата на – 20.05.2017 г. и падеж на последната – на 20.05.2018 г.
Представен е и Договор за поръчителство от 18.04.2017 г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът
е поел задължение да отговаря за задълженията на потребителя пред
кредитора.
По делото е постъпила молба от ответника – л. 28, в която посочва, че
ищцата е погасила сумата от 515, 80 лв. по договора за предоставяне на
поръчителство.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от
67, 67 лв., като е установен месечен лихвен процент от 41, 24 % и годишен
процент на разходите от 50 %. В договора е включен погасителен план с
посочени падежни дати на отделните вноски.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
4
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 50 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е
посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора,
последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът установи
съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на
5
договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното
вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. По така изложените правни
съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било допуснато
соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно според съдът в настоящия съдебен състав намира, че не е
налице соченото от ищеца основание за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Не се установи соченото от страна на ищеца нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договорът е установен фиксиран лихвен
процент, като е установен размерът на възнаградителната лихва.
Към договора за кредит е представен погасителен план, в който е
посочен падежът на всяка вноска и размерът на вноската, поради което
според съда в настоящия съдебен състав са изпълнени формалните
изисквания на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Налице са и останалите, установени в закона изисквания за необходимо
съдържание на договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Предвидена е и възможността на
кредитополучателката да се откаже от кредита в определен срок.
Следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 11 и сл. ЗПК не са
приложими по отношение на процесното правоотношение за предоставяне на
поръчителство, което макар да е сключено именно във връзка с договора за
потребителски кредит, предвижда задължение за предоставяне на
обезпечение в полза на поръчителя – срещу възнаграждение. Клаузите, на
които се позовава ищецът – чл. 11 ЗПК, установяват минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, и са
съответно неприложими към процесното правоотношение по договора за
предоставяне на поръчителство.
Следователно по така изложените съображения не могат да се
6
възприемат доводите на ищеца за недействителност на договора
потребителски кредит, респ. на сключения във връзка с него договор за
предоставяне на поръчителство.
Съгласно трайната практика на ВКС, за разлика от правомощията му по
предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор при който е
обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен
иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора и на ненаведени от страните
основания в следните хипотези: 1) при нарушение на добрите нрави - така
изрично т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011
г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на
ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК,
II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.;
2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично
Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение №
188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. и 3) при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от
05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Следователно, макар да не са възведени конкретни основания за
недействителност на клаузите, установяващи задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставено поръчителство, и при установена липса на
сочените от страна на ищеца основания за недействителност на договор за
кредит по чл. 22 ЗПК, съдът намира, че дължи служебно произнасяне
досежно валидността на посочените клаузи.
Съдът намира, че клаузата на чл. 2, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство, във вр. с чл. 2 от Приложение № 1 към Договора са
недействителни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките,
установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовият
ресурс, представлява обезпечаване на вземането на кредитодателя с гаранция
от трето лице, одобрено от страна на кредитора – заемодател – арг. чл. 4, ал. 2
във вр. с ал. 1 от договора за потребителски кредит. В посочената разпоредба
е установено, че ако кредитополучателят не представи съответното
обезпечение на кредита в установения за това срок, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от кредитора, съответно договора не поражда
действие между страните. На следващо място, съдът намира, че
7
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез
сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия
патримониум. Това е така, тъй като кредитодателят “Кредисимо” ЕАД и
поръчителят “Ай Тръст” ЕООД имат качеството на свързани лица. При
осъществена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че
едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът по договора за
кредит “Кредисимо” ЕАД. По този начин, в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I
т. о., ТК, е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен
в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване
на правата на членовете на общност. Този извод на съда се подкрепя и от
клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, в които е установено,
че възнаграждението по договора може да се заплаща и по банкова сметка на
кредитодателя “Кредисимо” ЕАД, който да се счита овластен да приема
изпълнение на задължението вместо поръчителя.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако
плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането. Следователно и доколкото по принцип
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник,
няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова
задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна
престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение. Установяване
на такова задължение в тежест на главния длъжник, също следва да се приеме
за сключено в разрез с добрите нрави.
Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните,
поради което сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в изпълнение на
задълженията, предвидени в тази разпоредба, са били недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Между
страните в производството по делото е безспорно обстоятелството, че в
изпълнение на договора ищецът е заплатил сумата от 515, 80 лв. за
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, което
обстоятелство се установява от представената от ответника справка за
извършени плащания. Ето защо и предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 515, 80 лв. - представляваща
недължимо заплатено възнаграждение по договор за предоставяне на
8
поръчителство.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
общ размер от 55 лв. – за заплатена държавна такса и такса за издаване на
съдебно удостоверение.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът не възприема възражението на ответника за
неприложимост на посочената разпоредба по отношение на ищцата, тъй като
от представените по делото доказателства се установява, че последната
получава трудово възнаграждение в минимален размер. Следователно в полза
на упълномощеното адвокатско дружество се следва възнаграждение,
съобразно уважената част от предявените искове. Съдът определи сумата от
300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от
съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към така посочения
размер на възнаграждението следва на основание пар. 2 а от Наредбата да се
добави данък добавена стойност като се присъди сумата от 360 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, Сграда А, да заплати на Д. Й.
Т., ЕГН **********, с адрес ............, сумата от 515, 80 лв., представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г.,
ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата
молба – 15.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. Й. Т., ЕГН **********,, сумата от 55 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 14626/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес ..., сумата от 360
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 14626/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10