Р Е Ш Е Н И Е
№ 10/ 29.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на двадесети януари двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 114 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е предявил против Ч.М.А.
иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 34 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2012 г. в гр.
Харманли по бул. „България" ответникът Ч.М.А. при управление на лек
автомобил „О.А.“ с рег. № ******* след употреба на алкохол над допустимата по
закон норма при извършване маневра движение на заден ход причинил значителни
телесни повреди на К.А.А., за което с одобрено по НОХД № 71/ 2013 г. на РС Харманли
споразумение е признат за виновен. Към момента на
настъпване на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „О.А.“ с рег. № *******
е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" към "ДЗИ
- Общо Застраховане" ЕАД със Застрахователна полица № 06112001047123 от 10.04.2012
г., валидна от 11.04.2012 г. до 10.04.2013 г. Вследствие на настъпилото ПТП на К.А.А.
са причинени следните телесни увреждания: закрито разкъсване
на разгъвачната група
мускули на дясната предмишница; контузия с кръвоизлив в
лявата коленна става; вътреставно счупване на епикондил на лявото коляно с
прекъсване на вътрешния менискус, а по - късно и на външния менискус; дефект на
ставната повърхност на епикондила; навяхване на връзките на ставата. Във връзка
с претърпените телесни повреди К.А.А. е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, като по
образуваната преписка по Щета № 43072951400138 въз основа на подписано на
28.07.2014 г. споразумение на 29.07.2014 г. дружеството му изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 34 000 лв. Предвид изложеното се иска да бъде
постановено съдебно решение, с което Ч.М.А. бъде осъден да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД сумата от 34 000 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение за виновно причинените на К.А.А. вреди.
Ответникът Ч.М.А. оспорва предявения иск с възражения
за изтекла погасителна давност, прекомерност на изплатеното застрахователно
обезщетение, липса на причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените
увреждания, като твърди, че по силата на сключено с пострадалия споразумение му
изплатил сумата от 3000 лв., с която следва да се приспадне претендираното от
него застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД иск е с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), който урежда правото на застрахователя
да получи платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
Правото на регрес по този текст е обусловено от
наличието на следните предпоставки: договор за застраховка „гражданска
отговорност” между ищеца – застраховател и ответника, възникване на ПТП по вина
на застрахования, застрахованият да е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, изплатено
обезщетение на пострадалото лице.
По делото не е спорно, че със Застрахователна полица №
06112001047123 от 10.04.2012 г. ищецът „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД е застраховал гражданската отговорност на водача на лек автомобил
с рег. № ******* за периода 11.04.2012 г. - 10.04.2013 г.,
Не е спорно, че с одобрено по НОХД № 71/ 2013 г. на РС
Харманли споразумение ответникът Ч.М.А. е признат за виновен за това, че на 12.05.2012
г. в гр. Харманли по бул. „България" при управление на лек автомобил „О.А.“
с рег. № ******* в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 1.
2 промила, а именно 2.03 промила, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Ч.М.А., изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен
крайник.
Съгласно Епикриза №
7638/12.05.2012 г. на „МБАЛ Хасково“ АД К.А.А. е претърпял закрито разкъсване на разгъвачната група мускули на дясната
предмишница, контузия с кръвоизлив в лявата коленна става.
Според Медицинско изследване №
97/30.05.2012 г. на МДЦ „Каспела“ К.А.А. е претърпял счупване в областта на вътрешния кондил на големия пищял без
разместване. Непълно прекъсване на вътрешния менискус. Оток в предната кръстна
връзка. Ставен излив.
В Медицинско изследване № 0783/ 26.06.2012
г. на МДЛ „Русев“ ЕООД София е посочено, че е
налице трикомпонентна фрактура с еминенция на
тибиалното плато. Навяхване на предната кръстна връзка и частично разкъсване на
задния рог на вътрешния менискус. Постравматичен бурсит и синовиит. Травматично
провокирана поплитеална псевдокиста (Бекерова киста). Контузия на тибио
фибуларната синхондроза. Параартикуларни мекотьканни промени.
Според Медицинско изследване №
0106/31.01.14 г. на МДЛ „Русев“ ЕООД К.А.А. има частично разкъсване на вътрешния менискус. Пълно
прекъсване на външния менискус. Състояние след вътреставна фрактура на големия
пищял с дефект по ставната повърхност водещ до дисконгруедност. Синдром на
Хофа.
По делото е представено Споразумение от 28.07.2014 г.,
по силата на което „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с платежно нареждане от
29.7.2014 г. е изплатил на Ч.М.А. застрахователно обезщетение в размер на
34 000 лв. по Щета № 43072951400138.
Не е спорно по делото, че в изпълнение на
сключено на 04.09.2012 г. споразумение Ч.М.А.
е изплатил на К.А.А. сумата от 3000 лв. за претърпените от него неимуществени
вреди от причиненото на 12.05.2012 г. ПТП.
При така установените факти по делото съдът намира, че
в случая са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за
ангажиране регресната отговорност на застрахования Ч.М.А.: налице е валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с действие към момента на
настъпване на ПТП – 12.05.2012 г., възникване на ПТП по вина на Ч.М.А., който е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, като на пострадалото лице К.А.А. е изплатено застрахователно
обезщетение от застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД в размер на 34 000
лв.
Между страните е налице спор относно размера на
дължимото на пострадалия К.А.А. обезщетение за причинените му от ПТП
неимуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че, доколкото
ответникът не е страна по постигнатото между застраховатателя и пострадалия
споразумение, той може да оспорва размера на изплатеното застрахователно
обезщетение с възражение за несправедливост. Съдът намира същото за
неоснователно. От приетото по делото заключение по назначената
съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият от ПТП К.А.А. е получил
закрито разкъсване на разгъвачната група мускули на дясната предмишница,
контузия с кръвоизлив в лявата коленна става, вътреставно счупване на епикондил
на лявото коляно с прекъсване на вътрешния менискус, а по - късно и на външния
менискус, дефект на ставната повърхност на епикондила, навяхване на връзките на
ставата. В заключението е посочено, че е причинено трайно затруднение в движението
на дясната ръка, което се дължи на травмата на мускули на предмишницата. Касае
се за травми на мускули, които след разкъсване не се възстановяват функционално
до състоянието преди травмата и винаги водят до двигателен дефицит на
съответния крайник. Причинено е трайно затруднение в движението на левия крак,
дължаща се на травмата в областта на коляното. Уврежданията са с трайни
последици върху структурите на ставата и възможно продължителността на
затруднението в движенията и болките да продължат цял живот. Самият пострадал К.А.А.
сочи при разпита си, че ръката и кракът му били гипсиран около 2 месеца,
колкото време посещавал рехабилитатор за раздвижването им. Левият му крак не е
напълно възстановен, като при промяна на времето и при натоварването му чувства
болки. Към настоящия момент е възстановено движението на ръката му, но не може
да движи пълноценно средния и безименния пръст на дясната ръка. Предвид така
получените увреждания съдът намира, че определеното застрахователно обезщетение
в размер на 34 000 лв. е съобразено с претърпените от пострадалия болки и
страдания от пътнотранспортното произшествие. В тази връзка следва да се отчете
дългия период на възстановяване и свързаните с това неудобства от
невъзможността да води нормален живот, както и обстоятелството, че причинените
увреждания са необратими и последствията им остават за цял живот. Налице е
сериозно влошаване качеството на живот на пострадалия К.А. предвид ограничената
хватателна способност на ръката и възможността да води пълноценен живот – да се
обслужва битово, да спортува, да се движи спокойно, което несъмнено се е
отразило негативно и на неговата психика.
Становището на ответника, че от изплатеното
застрахователно обезщетение следва да се приспадне платената от него на
пострадалия сума от 3000 лв. по сключеното на 04.09.2012
г. споразумение, съдът намира за неоснователно. Платеното от застрахования на
пострадалия обезщетение не може да се противопостави на застрахователя, който
извод следва от разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КЗ (отм.), според която спогодбата
между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от
застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри. Платеното от
застрахования на пострадалия остава за негова сметка и не следва да се
приспадне от изплатеното от застрахователя обезщетение, доколкото сключеното
между ответника и пострадалия споразумение не е одобрено от ищеца -
застраховател.
Възражението на ответника, че претърпените от К.А. увреждания
не са получени от ПТП, се опровергава по категоричен начин, както от
показанията на самия пострадал, които съдът кредитира изцяло като обективни и
добросъвестни, но така също от представената по делото медицинска документация,
както и заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, според която
посочените увреждания са причинени от автомобилна травма по начина и при
обстоятелствата, описани в медицинската документация.
Възражението за погасяване на претендираното вземане
по давност също е неоснователно. В Кодекса за застраховането (ДВ бр. 103 от
2005 г., отм. ДВ бр. 102/ 2015 г.), който е действал към момента на настъпване
на застрахователното събитие и изплащане на застрахователното обезщетение,
липсва изрична правна уредба относно погасителната давност на регресното
вземане на застрахователя по чл. 274. Поради това приложима е общата разпоредба
на чл. 110 ЗЗД, според която с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало (ал. 2). Регресното вземане на застрахователя възниква с изплащане
на застрахователното обезщетение, което е последният факт, с който завършва
сложния фактически състав на вземането по чл. 274 КЗ (отм.). Настъпването на
ПТП слага началото на погасителната давност, но само на прекия иск на увреденото
лице срещу застрахователя - чл. 197 КЗ (отм.). В случая застрахователното
обезщетение на пострадалия К.А. е изплатено на 29.07.2014 г., поради което към
04.07.2019 г., когато е предявен настоящият иск, не е изтекла 5 – годишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от плащането.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за
сумата от 34 000 лв. за изцяло основателен, който следва да се уважи ведно
със законната лихва от постъпване на исковата молба.
С оглед изхода на делото ответникът Ч.М.А. следва да
заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, ДТ и вещо лице в размер на 3110 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ч.М.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша”
№ 89Б, ЕИК ******* сумата от 34 000 лв.,
представляваща изплатено от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД обезщетение по Застрахователна
полица № 06112001047123 от 10.04.2012 г. за
настъпило на 12.05.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 04.07.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ч.М.А. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД направените
по делото разноски в размер на 3110 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: