Р Е Ш Е Н
И Е №
324
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 604 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата К.Н.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. И.Д., е предявила срещу ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ - **
иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., причинени
от смъртта на нейната баба Й.В.Х., ЕГН **********, при ПТП на **г., ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че
на **г. на път ІІІ-375, км. 23, в отсечката между село **и кръстопътя **,
община **, област **, баба ѝ Й.Х.се движила по пътния банкет, когато била
блъсната от лек автомобил „**“, рег.№ **, управляван от водача Д.К.Г., като
вследствие на удара Х.загинала на място.
Виновният водач е осъден с влязла в
сила Присъда № 73 по н.о.х.д.№ 1392/2017 г., **, тъй като с действията си е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Й.Х.– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58-а,
ал. 4, вр. чл. 55 от НК.
За
управлявания от виновния водач Д.Г. лек автомобил „**“, рег.№ **, е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника „ОЗК Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № **със срок на валидност 22.12.2015 г. – 21.12.2016 г.
След 2 дни неуспешни опити да открие баба си, ищцата подала
сигнал на тел. 112 и няколко дни по-късно от Полицията ѝ съобщили, че е
намерен неидентифициран труп на жена, който трябва да бъде разпознат. Така
ищцата разбрала за смъртта на любимата си баба по възможно най-шокиращия и мъчителен
начин, като няколко дни пиела успокоителни лекарства, за да може да понесе
действителността. Целият ѝ свят изведнъж се преобърнал, тъй като ищцата
загубила жената, която я е отгледала и която е била до нея през целия ѝ
живот. Родителите на ищцата са загинали преди много години, поради което тя и
брат ѝ са отгледани от своята баба, която ги възпитавала с търпение и
любов, като помежду им се изградила трайна и дълбока емоционална връзка. Преди
ищцата да създаде свое семейство, тя е живяла в едно домакинство с баба си,
която е заместила до колкото е възможно липсата на майчина любов и грижа.
След като ищцата се омъжила, баба ѝ Й.посещавала
постоянно младото семейство, помагала в отглеждането на своите правнуци, и
общували ежедневно по телефона. Покойната била изключително дейна и енергична,
отглеждала домашни животни, плодове и зеленчуци в собствената си градина. След
нейната смърт ищцата загубила вяра в бъдещето, изпаднала в депресия, не искала
да излиза и да общува с никого, ходила всеки ден на гроба на баба си, търсейки
утеха.
Ищцата отправила до ответника претенция вх.№ 99-5472 от
13.06.2016 г. за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, по която е образувана щета № 04112000005/2016 г., но с писмо от
13.09.2016 г. получила отказ.
Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника в качеството му на
застраховател по цит. застрахователна полица да
ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000
лв., ведно със законната лихва от датата на деликта -
**г. до окончателното плащане.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗАД „ОЗК
Застраховане“ – **, ***, ЕИК *********, със сл. адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. Т.Т.,
е подал отговор, в заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер, както и всички твърдения, изложени в ИМ относно механизма на ПТП и
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Твърди, че не се установява възникнала особена близост на ищцата с
пострадалата, обосноваваща изключителност на техните отношения, различна от
обичайно добрите и социално активни отношения между баба и внучка. Затова
оспорва материалноправната легитимация на ищцата, тъй
като не е налице материално притезание, основано на
собствени права, поради което не е налице и покрит риск по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за процесния лек автомобил.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, с оглед нейното психично здраве и рисковото
ѝ поведение при ПТП.
Наред с това, счита, че претендираното обезщетение
е прекомерно завишено по размер и не отговаря на принципа за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и акцесорната претенция за
лихви.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло иска като недоказан и необоснован, ведно с присъждане на разноски, като
подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и
експертизи.
В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 372,
ал. 1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, в която оспорва
доводите на ответника, изложени в отговора, и възразява относно поисканите от
него доказателства.
В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 373,
ал. 1 от ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, в който заявява, че
поддържа всички възражения и доводи, изложени в отговора, както и направените доказателствени искания
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
приложеното н.о.х.д.№ 1392/2017 г., **, се установява, че с влязла в
сила Присъда № 73 от 12.09.2017
г. Д.К.Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **г. на път ІІІ-375
(***), в района между километри 22 и 23, в отсечката между село **и кръстопътя **,
община **, област **, при управление на лек автомобил „**“, рег.№ **, е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Й.В.Х., ЕГН **********, поради което на основание чл. 343,
ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Няма спор също, че за управлявания от виновния водач Д.К.Г., ЕГН **********, лек автомобил „**“,
рег.№ **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника „ОЗК Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № **със срок на валидност 22.12.2015 г. – 21.12.2016 г.
От приложеното удостоверение за наследници изх.№ ***, издадено от ***, е
видно, че пострадалата Й.В.Х., ЕГН **********,
е оставила за свои наследници по закон внуците си Й.Н.П., ЕГН **********, и К.Н.К.,
ЕГН ********** (ищцата), а родителите на последната – Н.Д.П., ЕГН **********, и
М.И.П., ЕГН **********, са починали съответно на **г. и на **г.
По делото са разпитани свидетелите К.И.К.,
Д.К.Г. и М. Н.С., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по
отношение на първия свидетел, който е съпруг на ищцата, предвид възможната
заинтересованост на този свидетел от изхода на спора.
От показанията на свид. К.се установява, че той и
ищцата К.К. живеят заедно като семейство в гр. **
повече от ** г. Бабата по бащина линия на К. – Й.Х., „живееше на 90 % при нас. Баба Й.имаше къща в **. Живееше при нас, но
често ходеше до селото, защото в къщата живееше нейният брат, който имаше
психични проблеми и тя се притесняваше за него. …Взехме баба Й.да живее при
нас, тя ни помагаше с първото ни дете и после - с второто, тъй като К. нямаше
други близки. Баба Й.остана последният близък човек на съпругата ми. Тя ѝ
беше като майка. Родителите на К. да са я гледали най-много до 1 – 2 клас, след
което заминаха в **, а тя и брат ѝ останаха при баба Й. След това и брат
ѝ замина в **, и след това се започна – почина баща ѝ, майка
ѝ и другите ѝ роднини. …Баба
Й.е била ***, има много познати и приятелки, контактуваше с тях, ходиха си на
гости по ден – два ….Стана така, че баба Й.2 дни не се прибра в къщи. Ние
започнахме да звъним при приятелките ѝ, да не би да е отишла при някоя от
тях. Отидохме и в къщата в **, но и там я нямаше. И след това подадохме сигнал
за издирването ѝ, тъй като не можахме да я открием. От полицията ни се
обадиха, че има намерен труп на човек, който отговаря на възрастта и описанието
на баба Й., за отидем да го разпознаем. ….Първия час след като разпозна баба
си, К. изобщо не реагираше. Сякаш не можеше да осъзнае какво се случва. След
това стана страшно, К. се затвори в една стая, не даваше да се пуска телевизор,
загаси всички лампи, защото има такъв обичай. К. плачеше непрекъснато, децата
се травматизираха, като я гледаха толкова разстроена. Аз гледах повече малкото
дете, което е с **, да не се разстрои от поведението на майка си. 3 – 4 дни К.
беше в такова неадекватно състояние. Забелязах, че за 3 – 4 дни на К. ѝ
беше излязло едно бяло петно на главата. Беше побеляла за няколко дни косата
ѝ. Горе – долу един месец К. беше като парцал. Тя и сега се чувства зле,
защото баба Й.беше последният човек, който ѝ помагаше и който ѝ
беше близък роднина. Фактически тя изгледа и нашите деца и ни помагаше много.“
От показанията на свид. Г. – водач на лек автомобил „**“, рег.№ **, и на свид. С. – пътник в същия автомобил, се
установява, че след 21 ч. вечерта, когато „времето
беше лошо, валеше дъжд“, на излизане от с. **в посока с. **, срещу тях се
движил друг автомобил. „В момента, в
който се разминахме с насрещния автомобил, в средата на моето платно видях
фигура на човек. Опитах се да избегна удара. Завъртях волана наляво, … Закачих
с мигача човека, който беше на пътя, и инцидентът се случи. М. извика, че е
колоездач. Аз него възприех така, видях просто сянка. Реагирах, но не можах да
избегна удара. След удара спрях, М. се обади на тел. 112. Обезопасихме колата.
Видяхме, че на платното лежи човек. Беше тъмно, не мога да кажа дали беше в
съзнание или не. Лежеше неподвижно, не
говореше. …Линейката и полицията дойдоха много бързо. В последствие видяхме, че
човекът беше с тъмни дрехи, беше с балтон. Всички го помислихме за мъж и чак на
другия ден разбрахме, че е било жена. Нямаше никакви светлоотразителни
елементи по дрехите, беше с тъмен балтон. Проблемът беше, че се движеше в
средата на моето платно. Ако жената се движеше по банкета нормално, както са
правилата, инцидента нямаше да се случи. …Там където настъпи инцидента, има
банкет отстрани. Има възможност да се движат пешеходци отстрани, а не по
платното.“ (свид. Г.).
Според свид. С., „Излизахме от с. **и подминахме кръстовището за **, движехме се в посока
**. …Времето беше лошо, много валеше и се движихме бавно. …Малко по-надолу след
кръстовището видях един силует в нашето платно и затова извиках „Колоездач!“.
Стори ми се, че той излезе рязко на платното. Имаше и друга кола, която се
движеше срещу нас. ….Д. наби рязко спирачките и кръшна наляво. Аз се бях свил
на седалката, защото си мислех, че колоездачът ще влезне при нас. Всичко беше в
стъкла. Скочих от колата и видях труп на земята. Обадих се на тел. 112. …нашият
автомобил се движеше в средата на нашето платно. Видях сянката на човека, който
беше на около 5 м. Беше много близо, когато я забелязах. Видях я и след
по-малко от секунда последва удар. Човекът се удари в колата точно пред мен ….
Удари се в предното обзорно стъкло, отдясно. Силуетът беше черен, нямаше светлоотразителни елементи по дрехите, беше с тъмни дрехи.
Спомням си, че когато излязох от колата, имаше отстрани локви и трева.“
От приложената на л. 106 – 127 медицинска документация на пострадалата Й.Х.се
установява, че същата е страдала от: МКБ 169.8 Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести; G 63.2 Диабетна полиневропатия; I11.0 Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност; Е11.4 Неинсулинозависим
захарен диабет с неврологични усложнения.
По делото е прието заключението на послесмъртна съдебно-психиатрична
експертиза с вещо лице д-р Д.А.К. ***, което съдът възприема като компетентно и
безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ищцата, тъй като оспорването е
недоказано.
От заключението и от обясненията, дадени от вещото лице д-р К. в съдебното
заседание на 11.04.2019 г., се установява, че 2 г. преди смъртта на Й.В.Х. тя е
страдала от Хронична мозъчно-съдова болест; Исхемичен
мозъчен инсулт; ИНЗД с полиневропатия; Хипертонично
сърце със застойна сърдечна недостатъчност, като са
ѝ били изписани подходящи медикаменти. След 2014 г. до смъртта ѝ
през 2016 г. няма данни за здравословното ѝ състояние и какво лечение е
провеждала.
След прекарания мозъчен инсулт личният лекар на Й.Х.я е изпратил двукратно
на психиатър с направление за остро психично заболяване, както и няколко месеца
след инсулта, но вече с направление за психиатър с код „хронично заболяване“. Х.е
страдала от Лакунарна деменция,
което е хронично и необратимо заболяване и е в резултат на прекарания инсулт.
То се задълбочава с напредване на възрастта и не подлежи на лечение. Целта на
терапията при Дементния синдром е да овладее
настъпващите с времето възбудни прояви, като това
психично заболяване представлява продължително разстройство на съзнанието.
Според събраните свидетелски показания, в т.ч. и на ищцата К.К., е видно, че Й.Х.се е губила, била е объркана на моменти
и е имала неадекватно поведение, като тези данни съвпадат напълно с
хронологията на заболяването ѝ, според наличната медицинска документация.
Към датата на инцидента Х., която е била на **, се е движила в тъмно и дъждовно
време извън селото в неизвестна посока и цел, без лични документи и без данни
за близки в този район, като поведението ѝ е мотивирано единствено с
болестна обърканост. Тя не е могла да разбира и да ръководи поведението си,
предвид констатираните органични съдови нарушения в рамките на Дементния синдром и не е могла да се съобразява с околната
действителност, в т.ч. при движението си по пътя.
Х.не е била в състояние да се грижи за интересите си, поради наличието на паметова увреда, когнитивни
разстройства, разстройства на изпълнителното
функциониране и прогресиращ упадък на когнитивните функции, като състоянието
ѝ е изисквало непрекъснат контрол и полагане на специфични грижи,
свързани с лечението ѝ.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа
експертиза с вещо лице инж. В.Г.С., което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че на **г. около 21 ч. лекият автомобил „**“,
рег.№ **, управляван от водача Д.К.Г., ЕГН **********, се е движил на път ІІІ-375
(***) в посока от изток на запад и е ударил пешеходката Й.В.Х., ЕГН **********,
в момент, когато последната е била на платното за движение пред автомобила.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при
движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина от автомобилни
фарове и валеж на дъжд. Към момента на настъпване на ПТП пострадалата е била
облечена с шарено горнище и тъмносиньо долнище от анцуг, без наличие на светлоотразителни елементи по облеклото ѝ или други
източници на светлина.
Към момента на удара пешеходката се е
намирала на платното за движение, като достатъчно условие за ненастъпване на
ПТП е било тя да не навлиза в коридора на автомобила на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно. В случая, пешеходката се е явила
препятствие, попадащо в коридора на автомобила, в условията на пътноклиматична обстановка, затрудняващо нейното
възприемане от водача на автомобила. Тази обстановка, както и липсата на светлоотразителни елементи или други източници на светлина,
са ограничили техническата възможност за своевременното ѝ възприемане от
водача и предприемане на спиране и/или спасителна маневра за предотвратяване на
ПТП.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §
22 от ПЗР на КЗ е процесуално допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Няма спор, че по повод на процесното ПТП на **г. на път ІІІ-375 (***), в отсечката между с. **и кръстопътя **, е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и т. 15 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК,
влязлата в сила Присъда № 73 от 12.09.2017 г. на наказателния съд по н.о.х.д.№ 1392/2017 г., **,
е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на неправомерното
поведение от страна на прекия
причинител на деликта - водача Д.К.Г., ЕГН **********, по
непредпазливост е била причинена смъртта
на Й.В.Х., ЕГН **********, поради което ищцата К.К.,
като нейна наследница по закон от втора степен по възходяща линия и по право на
заместване, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни психически
болки и страдания, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, според кредитираните
гласни доказателства.
Ищцата, макар и извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, е правоимаща по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като е
претърпяла болки и страдания вследствие смъртта на своята баба Й.Х., с която е имала
изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка.
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите и внуците
са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В конкретния случай, обаче от кредитираните гласни доказателства се установява,
че ищцата К. и нейната баба Й.са живели заедно повече от ** г., като родителите
на К. са работили в **, а тя и брат ѝ от най-ранна детска възраст са били
отгледани изцяло от баба им Й. През ** г. и ** г. родителите на К. са починали,
а баба ѝ Й.е останала единствената, която е продължила да бъде нейна
утеха и опора в живота, жената, на която К. е разчитала изцяло за помощ и
подкрепа в ежедневието и в отглеждането на децата си.
Ето защо, съдът намира, че между ищцата и нейната баба Й.са се развили
особено близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между баба и
внучка, като ищцата е възприемала баба си като свой родител с оглед грижите,
които бабата е полагала за отглеждането и възпитанието на ищцата от най-ранно
детство, а след това и под формата на взаимна помощ и подкрепа в ежедневието на
младото семейство на ищцата, присъща на отношенията родител – дете, каквито отношения
на практика са съществували между тях. Установи се несъмнено изключително силната
и трайна емоционална връзка между баба и
внучка, както и страданията на последната, вследствие на неочакваната загуба на
нейната баба, които е справедливо да бъдат възмездени.
Тъй като за управлявания от виновния водач Д.К.Г., ЕГН **********, лек автомобил „**“, рег.№ **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника „ОЗК Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № **със срок на валидност 22.12.2015 г. – 21.12.2016 г., е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), съгласно която
увреденото лице, респ. неговите наследници, спрямо което застрахованият причинител на вредата
е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност
на застрахования - пряк причинител на увреждането, като увреденият има право да избере
срещу кого от тях двамата
да насочи претенциите си за обезщетяване
на вреди.
Предвид гореизложеното и след като прецени характера
и интензитета на причинените на ищцата значителни и
продължителни психически болки и страдания, в резултат на загубата на жената, която я е отгледала и която е била нейна
подкрепа и опора през целия ѝ живот, и съобразявайки
се с разпоредбата
на чл. 52
от ЗЗД съдът намира, че
сумата от общо 100 000 лв. би репарирала в известен смисъл причинените на ищцата неимуществени вреди в
резултат на смъртта при процесното ПТП на нейната
баба Й.Х., макар че човешкият живот не може да се измерва с паричен еквивалент.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди обаче следва
да се вземе предвид и поведението на пострадалата Й.Х., която е допринесла
съществено за настъпване на процесното ПТП. Според
неоспореното заключение на САТЕ, към момента на удара пешеходката се е намирала на платното
за движение, като достатъчно условие за ненастъпване на ПТП е било тя да не
навлиза в коридора на автомобила на място, по начин и в момент, когато това не
е било безопасно. В случая, тя се е явила внезапно препятствие, попадащо в
коридора на автомобила, в условията на пътноклиматична
обстановка, затрудняващо нейното възприемане от водача, като тази обстановка,
както и липсата на светлоотразителни елементи или
други източници на светлина по дрехите ѝ, са ограничили силно техническата
възможност за своевременното ѝ възприемане от водача и предприемане на
спиране и/или спасителна маневра за предотвратяване на ПТП.
Освен това, според заключението на послесмъртната СПЕ, Х.не е могла да разбира и
да ръководи поведението си, предвид констатираните органични съдови нарушения в
рамките на Дементния синдром, и не е могла да се
съобразява с околната действителност, в т.ч. при движението си по пътя.
Ето защо съдът намира, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД,
като съпричиняването е в пряка причинна връзка с поведението
ѝ, без да е необходимо наличието на вина за това,
но поведението ѝ е противоправно, тъй като съгласно задължителните
указания, дадени в т. 6,
б."г" на ТР №
2/22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, пострадалата пешеходка е предприела излизане и пресичане на платното
за движение на необозначено за това място,
на което няма функционираща и обозначена пешеходна пътека, като е излязла внезапно, при пътна обстановка,
ограничаваща значително видимостта
на водача, движещ се по
платното за движение, като не се е съобразила със забраните, установени в чл.
114. т. 1 и 2 от ЗДвП да не навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича
платното при ограничена видимост, нито е изпълнила задължението си по чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП преди
да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с приближаващите
се пътни превозни средства (ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК).
Следователно, като е предприела излизане и пресичане на необозначено за целта място,
при ограничена видимост и без да съобрази приближаващия
се автомобил пострадалата пешеходка Й.Х.обективно е допринесла в значителна степен спрямо водача на
лекия автомобил за настъпване на
произшествието, поради което е налице форма на съизвършителство и съпричиняване на вредоносния резултат, което съдът определя на 60 %, като обезщетението
следва да се намали на общо 40 000 лв.
Тъй като съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на 01.01.2016 г. на този кодекс, какъвто е настоящият случай, се прилага част IV
от отменения Кодекс за застраховането,
ограничителната разпоредба на § 96, ал. 1 от ДР на сега
действащия ЗК не следва да се прилага. Освен това, същата противоречи на
нормите на правото на ЕС – чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009
г., които са транспонирани и са част от вътрешното право и имат приоритет пред
нормите на вътрешното право, които му противоречат.
Ето защо, искът за обезщетяване
на претърпените от ищцата К.К. неимуществени вреди в резултат на смъртта при ПТП на **г. на нейната баба Й.Х., с която са
имали изключително силна, близка и трайна емоционална връзка, предявен срещу предпочетения ответник – застрахователно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, следва
да се уважи
на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.), вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се осъди ответника да ѝ заплати
обезщетение от в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта - **г. до окончателното плащане, като до пълния
предявен размер от общо 110 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените от нея разноски за адв. защита в размер
на 3 000 лв. – внесено адв. възнаграждение за 1
адвокат, но съразмерно с уважената част от иска или в размер на 1 091 лв.
Възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение от ответника в размер на 8 520 лв. спрямо фактическата и
правна сложност на делото и цената на иска от 110 000 лв. съдът намира за
основателно, поради което същото следва да се редуцира на 4 500 лв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5, и чл. 80 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените от него и корегирани от съда
разноски по съдебното производство в размер на общо 4 910 лв., но
съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 3 125 лв.
Ответното дружество следва да заплати
по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 1 600 лв. - държавна
такса.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ – **, ***, ЕИК *********, със
сл. адрес: ***, чрез адв. Т.Т.,
да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. И.Д., на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД общо сумата 40 000
лв. (четиридесет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, съпричинени в размер на 60 % от покойната Й.В.Х., ЕГН **********, при ПТП на **г., за което е налице влязла в сила Присъда № 73 от 12.09.2017 г. по н.о.х.д.№ 1392/2017 г., **, изразяващи се в значителни и продължителни
психически болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната баба – пострадалата Й.Х.,
която я е отгледала сама и с която е имала изключително дълбока и трайна
емоционална връзка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от **г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да ѝ заплати и сумата 1 091 лв. (хиляда деветдесет и
един лв.) – възнаграждение за 1 адвокат, съразмерно с уважената част от иска, като до пълния предявен размер от 110 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** , чрез адв. И.Д., да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ – **, **, ЕИК *********, със сл. адрес: ***, чрез адв.
Т.Т., на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 5 и чл. 80 от ГПК общо сумата 3 125 лв. (три хиляди сто двадесет и пет лв.) – такси и
разноски по съдебното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК Застраховане“ – **, ***, ЕИК *********, със сл. адрес: ***, чрез адв. Т.Т., да заплати на
Държавата по сметка на ОС - Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата
1 600 лв. (хиляда и шестстотин лв.) – дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/