Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 30.ІХ.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд
в открито заседание на двадесет и пети август, две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева с участието на
прокурора ...................., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 325 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно съединени искове, намиращи правно основание в чл.
432 ал.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.45 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите и искове за лихви с правно основание чл. 86
от Закона за задълженията и договорите .
В
исковата молба, са изложени твърденията, че на 17.V.2018 г., около 17.00ч., в
гр. Симеоновград, на ул. „Стефан Стамболов”, на ЖП прелез, автобус марка
„Сетра”, модел „С315”, с peг. № … , с водач Я.И.И. , преминал без да спре на
пътен знак „Б2 – Стоп” през неохраняван ЖП прелез, вследствие на което
настъпило ПТП с влакова композиция
83503, собственост на БДЖ, управлявана от А. М.. При инцидента пострадал ищеца Д.Т.Д. ЕГН ********** *** –
който бил пътник в автобуса.
За
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23
от 17.V.2018г. На виновния водач бил съставен АУАН № 514804 по чл. 6 т. 1 ЗДВП.
След
произшествието ищецът бил прегледан в ЦСМП. Оплаквал се от болки в лявата
раменна става и в лявата колянна става, оток, ограничена и болезнена подвижност
на крака и рамото. Поради съмнения за фрактури, Д. бил насочен за извършване на лицева графия на
лява раменна става, както и лицева и профилна графии на лява колянна става.
След проведените прегледи и изследвания на ищеца била поста-вена диагноза:
Контузия на коляното; Контузия на раменния пояс и мишницата. Поради характера
на нараняванията му била назначена медикаментозна терапия и му е поставена
имобилизация - ортеза на горния крайник.
Твърди
се, че на 09.VІІ.2018г., поради
продължаващи оплаквания за болки в областта на лявото рамо и ръката Д. , бил консултиран от лекар-специалист,
който констатирал ограничени и болезнени движения на крайника. Назначена
била терапия, включваща рехабилитационни
процедури и лечебна физкултура. След провеждането на това лечение, на
20.VІІ.2018г., ищецът отново бил прегледан, като оплакванията продължавали и не
се били повлияли от процедурите.
Получените
наранявания и съпровождащите ги болка и дискомфорт възпрепятствали ищеца в един
продължителен период да осъществява трудовите си функции, поради което от
18.V.2018г. - до 14.ІХ.2018г., той ползвал отпуск поради временна не-работоспособност.
Твърди
се, че за проведеното лечение ищецът заплатил сума в общ размер на 124.39лв.,
от които: 49.39лв. за медикаменти и 75.00лв. за ортеза за горен крайник.
В
исковата молба се твърди, че пътният инцидент
причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. Нараняванията в областта на коляното и раменната
става, значително затруднявали свободното му придвижване, както и възможността
му да извършва обичайните си физически активности. Той се нуждаел от помощта на
своите близки. Не можел да спи спокойно и сънувал кошмари, свързани с
преживения инцидент. Д. търпял изключителни и постоянни болки в областта на
травмите. Постоянният дискомфорт от болките от получените травматични увреди
причинили тревожност, депресивно състояние и напрегнатост у него .
В
резултат на ПТП, настъпили промени и в емоционалното му състояние- станал силно
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на
чувство на безпокойство и притеснение. Изпитвал неувереност и страх от МПС.
Твърди
се , че към настоящия момент страданията на ищеца продължавали, като
възстановяването му все още не било приключило.
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от справката, извършена
на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, се установявало,
че към момента на събитието, виновният водач е управлявал автобус марка
„Сетра”, модел „С315”, с рег. № …, за
който имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс”АД, с полица № ВG/07/118000007666,
валидна от 01.І.2018г. до 31.ХІІ.2018г.
Сочи
се, че съгласно чл.380 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.І. 2016г.)
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя
била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътно-транспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да
бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.
Проц.
представител на ищеца счита , че съгласно чл.429 ал.1 т.1 КЗ, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното
обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде
съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. да
представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.
Твърди
се , че във връзка с това на 23.VІІ.2018г. била отправена претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Евроинс"АД, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение
(Молба вх. № 12648/ 23.VІІ.2018г.). В
отговор на това ответното дружество определило и добро-волно изплатило сума в
размер на 5 000лв. - имуществени и
неимуществени вреди.
Проц. представител счита, че така определеният
размер на обезщетение е изключително занижен с оглед реално претърпените от
страна на ищеца вреди, като изплатената сума не отговаря както на тежестта на
уврежданията, така и на критерия справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а така също и на съдебната практика по сходни случаи, което породило у
ищеца правния интерес на основание чл.432 ал.1 КЗ от предявяването на
настоящата претенция по исков ред.
Предвид
обстоятелството, че деянието е извършено на 17.V.2018 г., то от този момент
върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва за забава
до окончателното й изплащане.
Моли
съда да постанови решение с което да осъди „Застрахователно Дружество Евроинс”
АД, ЕИК …, да заплати на ищеца Д.Т.Д. ЕГН **, както следва:
-
обезщетение в размер на 15 000лв. - неимуществени вреди за претърпените
болки и страдания вследствие ПТП от 17.V.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на
произшествието - 17.V.2018г. до окончателното изплащане;
-
обезщетение в размер на 124.39лв. за претърпените имуществени вреди, ведно
законната лихва за забава считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното
изплащане;
Претендира
се присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен
срок ответника ЗД „Евроинс” АД, чрез процесуалния си представител -юрисконсулт
Йордан Славов е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, като счита същите са недоказани и
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С отговора не се оспорват
обстоятелства посочени в исковата молба и моли съда да ги отдели като безспорни
относно :
- че е налице полица №
07118000007666 за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за автобус марка „Сетра”, модел „С315”, peг. № …, със срок на
застрахователно покритие от 01.І.2018г. до 31.ХІІ.2018г.
- че на 23.VІІ.2018г. пред „ЗД
ЕВРОИНС" АД е предявена извънсъдебна претенция от ищеца, във връзка с
която е образувана щета № **********.
- че ответното дружество е
платило по извънсъдебната претенция застрахователно обезщетение в размер на
5000лв.
Оспорва се механизма на ПТП, като
се твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на водачът на автобуса и той не е
станал причина за настъпването на инцидента. Оспорва се твърдението, че шофьорът
не е спрял на знак стоп. Въпреки това, поради ограничената видимост, той не е
можел да възприеме свое-временно влаковата композиция. Било налице случайно
събитие. Като други причини за произшествието са посочени: липса на бариера,
звукова и светлинна сигнализация, превишена и несъобразена скорост на
машиниста,с което бил нарушен чл.106 ППЗДвП. Освен това той не подал
предупредителен сигнал, с което да предупреди останалите участници, че към
прелеза приближава влак.
При условие на евентуалност, в
случай, че по делото се докаже, че водачът на автобуса има вина за настъпване
на ПТП, проц. представител на ответника твърди, че е налице принос от страна на
машиниста, който следва да се определи на не по-малко от 90%. Като принос за
настъпване на ПТП следвало да се отчете и бездействието на администрацията
стопанисваща прелеза. Поради липсата на бариера, звукова и светлинна
сигнализация били създадени предпоставки за възникване на инцидента.
Оспорвате изложените твърденията
за получени усложнения и връзката между травматичните увреждания, усложненията
и инцидента. Ако се приемело, че действително са налице усложнения следвало да
се има предвид, че те не били диагностицирани след като проведеното лечение не
е помогнало. С оглед на това не можело
да се приеме автоматично, че те са в следствие на ПТП. Липсвали доказателства,
че и на-раняванията са получени от инцидента.
Представителя на ответника счита,
че размера на претендираното застрахователно обезщетение е твърде завишен и
необоснован. От медицинската документация било видно, че ищецът е получил
контузии наранявания, за което му било предписано лечение, което било възможно
най - лекото: медикаментозно, съчетано с физиотерапия. Ищецът нямал никакви
счупвания, нито губил съзнание. Не били
извършвани оперативни намеси. Липсвали доказателства, ищецът да е бил в
неподвижно състояние и да се е нуждаел от чужда помощ.
Оспорват се твърденията за
психична травма, като се твърди, че не са налице предпоставки за развиване на
такъв сериозен психологически срив- при произшествието нямало загинали, нито
пострадали, а и самият ищец получил само леки наранявания.
Оспорва се продължителността на
оздравителния период, както и твърдението, че ищецът все още не се е
възстановил.
В отговора на исковата молба се
твърди , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца –
той бил без поставен предпазен колан, в резултат на което тялото му се е
движило свободно в купето и така е получил повече травми, и с по-голям
интензитет. Съгласно чл.51 ал. 2 ЗЗД и при условие, че съдът намери исковете за
основателни, обезщетението следвало да се редуцира с приноса на пострадалия,
който трябва да се определи на не по-малко от 50 %.
Твърди се, че по отношение на ищеца са налице
съпътстващи заболявания, които са се отразили негативно и са увеличили
травматичните увреждания, възстановителния период и интензитета на болките.
Застъпено е становището, че в
случай, че се докажат усложнения, те са настъпили в следствие на неправилно
диагностициране и лечение, което не можело да се вмени на водача на автобуса.
Оспорват се претендираните имуществени
вреди - те нямали отношение към получените увреждания и лечението.
Оспорва се претенцията за плащане
на законна лихва за забава, считано от 17.V.2018г., като неоснователна. Сочи се
, че съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
- изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал. 3 от КЗ;
- изтичането на тримесечния срок
по чл. 496 ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3 от КЗ.
Извънсъдебната претенция била
предявена пред ответното дружество на 23. VІІ.2018г. Следователно ако съдът
намери главния иск за основателен, лихва се дължала не по-рано от 13.VІІІ.2018г.
Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове, като недоказани и неоснователни. В случай, че съдът
прецени, че същите са основателни и на ищеца следва да се присъди обезщетение,
моли да се определи размера на собствения принос на ищеца за настъпване на
вредосния резултат и с него да редуцира претенцията.
Претендира се присъждане на
разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
От приобщения по делото
Констативен протокол № 23 /17.V.2018г., съставен от М. С.– мл. автоконтрольор при
„ Пътен контрол „ РУ Харманли се
установява, че на 17.V.2018г. около 17.00ч. , в гр. Симеоновград ул.”Стефан
Стамболов„ на ЖП прелез е настъпило пътно транспортно произшествие, между автобус
марка „Сетра”, модел „С315”, с peг. № ….. ,собственост на Марица Изток
Автотранспорт ЕООД , управляван от
водача Я. И. И. и влакова композиция 83503, собственост на БДЖ, управлявана от
А. И. М.. В т.5 от Протокола са по-сочени пострадалите при произшествието лица,
сред които и ищеца Д. , а като оплаквания: болки в рамото без опасност за
живота. Като причина за настъпилото ПТП полицейския служител е отразил: „
Неправилно преминаване на водача И. при неохраняем ЖП прелез, при наличието на
знак Б.2 “.
Не се спори между страните, а и
от приобщената като доказателство по делото-заверено като препис ксерокопие на „
Проверка за сключена застраховка“ , се установява , че към момента на
произшествието, автобус марка „Сетра”, модел „С315”, peг. № …. има сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № 07118000007666, със срок
на застрахователно покритие от 01.І.2018г. до 31.ХІІ.2018г.
Не се оспорва , че по повод
настъпилото ПТП, на 23.VІІ.2018г. пред ответното дружество, е предявена
извънсъдебна претенция от ищеца, във връзка с която е образувана щета №
********** , по която ответното
дружество е платило по извънсъдебната претенция, застрахователно обезщетение в
размер на 5000лв.
От назначената по делото автотехническа
експертиза и от разпита на в.лице Ст.П. в съдебно заседание се установява
механизма на пътно транспортното произшествие. От направения анализ, вещото
лице е стигнал до извода, че на 17.V. 2018г., около 17.00 ч., в гр. Симеоновград,
по ул. „Барон Хирш“ се е движил автобус марка „Сетра", модел „315 НО"
с рег. № …, управляван от Я. И. И., от гр.Харманли, в посока „север", към
кръстовището с ул. „Ст.Стамболов“, със скорост около 35 км/ч. Движението се е
извършвало през деня, по хоризонтален, прав, асфалтов участък от платно за
двупосочно движение. При движението на автобуса в правия участък преди кръстовището,
по успореден ЖП коловоз, отстоящ на около 6 м. от левия край на улицата, се е
движила товарна влакова композиция с № 83502, с локомотив № 07-040 и 34 вагона,
със скорост около 22 км/ч.
Според вещото лице, разликата в
скоростите на влака и автобуса предполага, че при навлизане в правата отсечка и
успоредно движение на двете превозни средства, повече от 150 м., водачът на
автобуса е имал техническа възможност да възприеме движещата се по ж.п. линията
композиция, на обзорността на ляво странично огледало за обратно виждане, и да
съобрази действията си с нея.
Експертът е приел, че при
навлизане в кръстовището с ул. „Стефан Стамболов“, водачът на автобуса е предприел
маневра „завой наляво“ и преминаване през неохраняем /несъоръжен/ ЖП прелез на
км. 1+395, в междугарието Симеоновград –Гълъбово. Кръстовището и ж.п. прелеза били
регулирани с пътни знаци и хоризонтална маркировка. Водачът на автобуса продължил движението си без да спре на
линията на пътен знак „Стоп“ на входа на кръстовището и на поставения преди
прелеза пътен знак „Стоп“, със същата скорост, без да пропусне влаковата
композиция. При така създалата се ситуация е възникнал удар между товарна
влакова композиция с № 83502, с локомотив № 07-040 и автобус марка „Сетра“",
модел „315 НС с рег. № ….. Ударът по характер бил кос, страничен. За автобуса
ударът е настъпил в лява странична част на каросерията, почти в централната й
зона.
Вещото лице е приело , че при
конкретната пътна обстановка ,водача на автобус марка „Сетра“, модел „315 НО“ с
рег. № … …, е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и
характера на предстоящото кръстовище и ж.п. прелез на км. 1+395, да види
движещия се влак в ляво от него /на обзорността на ляво странично огледало за
обратно виждане/, да съобрази действията си с тях, при изпълнение на маневрата
„Преминаване през ж.п. прелез“ със завой „наляво“ по ул. „Ст. Стамболов“ и да предотврати
произшествието, като не създаде предпоставки за възникването му.
От приобщената по делото съдебно
медицинска експертиза се установява, че в следствие на претърпяно на 17.V.2018г.
ПТП, ищецът Д. е получил: Контузия на лявата раменна става проявена с болки и
ограничени движения в ставата. Контузия на ляво коляно. Вещото лице е посочило
, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат
да се получат при транспортна злополука, по начина и при обстоятелствата описани
в делото. Причинено било разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
129 от НК.
Вещото лице след като се е
запознало с приобщените по делото писмени доказателства и е извършил преглед на
ищеца, е дал заключение, че се касае за увреждания на мекотьканни структури от
лявата раменна става и лявата коленна става, които не са уточнени диагностично.
Тежестта и интензивността на травмите била умерена.
Според експерта, уврежданията на ищеца
Д. са в пряка причинна връзка с транспортната злополука от 17.V.2018 г.
Посочено е , че към датата на прегледа 04.VІ.2020г. ,движенията на ръката са
напълно възстановени като обем и сила, като не били налице настоящи и прогнозни
усложнения свързани с травмата.
Вещото лице е приело, че направените
от ищеца разходи от 124.39лв. са на-пълно съобразени с проведеното лечение.
В заключението се сочи, че след
травмата на лявото рамо на ищеца била поставена ортеза /вид ограничителна шина/ с
цел обездвижване на ставата за срок от 30дни, по препоръка на лекуващия лекар.
След ортезата били провеждани процедури по физиотерапия. Ползвани били е
противовъзпалителни средства. На Д. били предоставени 120 дни временна
нетрудоспособност, след което той продължил трудовата си заетост. Вещото лице е
изразило становището, че несъмнено в периода на възстановяването ищецът е
изпитвал болки и страдания с понижаваща се във времето интензивност. Реалният срок за възстановяване не можел да се
установи, тъй като не би-ли направени нужните изследвания за травма на меки
тькани на става, а именно ядрено магнитен резонанс.
По делото в качество на свидетели
са разпитани : М. Н., П. К. – колеги на ищеца пътували заедно с него в автобуса
и М. Д. и Р. Т. съответно съпруга и син на ищеца .
От показанията на св. Н. и К. се
установяват обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП - подробно анализирани в приобщената
съдебно-автотехническа експертиза.
От показанията на св. Д. и Т. ,
се установяват обстоятелства свързани със здравословното и психичното състояние
на ищеца след произшествието. Свидетелите заявяват , че след произшествието
ищецът е изпитвал силни болки в областта на рамото и коляново. Лявата му ръка
била напълно обездвижена от рамото посредством шина, което не му позволявало да
се обслужва сам. Това наложило в ежедневните си дейности да разчита на чужда
помощ – в лицето на съпругата , сина и дъщерята. Имал и силно главоболие.
Свидетелите твърдят, че след случилото се животът бил доста стресиран и
уплашен. Нямал спокоен сън и често се събуждал . Започнал да избягва да са
качва в автомобил, а когато това се налагало чувствал страх. Затворил се в себе
си и избягвал контакти с познати . Въпреки изминалия период от време все още
чувствал тежест в ръката , с която не можел да извършва движения в пълен
обем, а при застудяване на времето се
оплаквал от болка в коляното.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до правния извод за основателността на предявения
иск за причинени неимуществени вреди по следните съображения :
В разпоредбата на чл. 432 ал1 от
Кодекса на застраховането е регламентира-но прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застраховате-лят не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – ал.3 на чл.
498 от кодекса.
Настоящия съдебен състав намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да
заплати на ищeца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото
производство, претърпени от него неимуществени вреди, настъпили пътно транспортно
произшествие настъпило на 17.V.2018г. Не
се спори и от събраните писмени доказателства се установява обстоятелството, че
към датата на произшествието, гражданската отговорност на водача на МПС - автобус
марка „Сетра”, модел „С315”, с рег. № …, е била покрита от ответника ЗД
„Евроинс”АД, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица № ВG/07/118000007666,
валидна от 01.І.2018г. до 31.ХІІ.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 477
ал.1 от КЗ , обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участниците в
процесното пътно транспортно произшествие , както и обстоятелството, че
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 5000лв., след като на 23.VІІ.
2018г. е получил от ищеца писмена претенция за това.
От съвкупния анализ на събрания
по делото доказателствен материал, настоящия съдебен състав приема за доказана
тезата на ищцовата страна за механизма и обстоятелствата по настъпването на произшествието.
Установи се, че инцидентът е станал на 17.V.2018г. около 17.00ч.,
в гр. Симеоновград, на ул. „Стефан Стамболов”, на ЖП прелез, когато автобус
марка „Сетра”, модел „С315”, с peг. № …. .., с водач Я. И. , е преминал без да
спре на пътен знак „Б2 – Стоп” през неохраняван ЖП прелез, вследствие на което
настъпило ПТП с влакова композиция
83503, собственост на БДЖ. В следствие на пътно транспортното произшествие са пострадали пътниците в автобуса, сред които и ищеца Д.. Установи се и
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на
пострадалия наранявания
В резултат на ПТП ищецът е получил телесни и психически
увреждания, безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и
неудобства, представлява-щи по своя характер причинени му неимуществени вреди.
За обезвредата им, виновни-ят причинител/деликвент носи гражданска отговорност,
да заплати обезщетение, за да ги поправи – съгласно разпоредбите на чл. 45, чл.
51 ал.1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на автобуса за причинените от него
неимуществени вреди на ищеца, вследствие на телесни и психически увреждания, е
покрита от ответното дружество съгласно
чл. 493 ал.1 т.1 пр.1 от Кодекса на застраховането, предвид на което
предявеният иск се явява доказан в своето основание. По делото нито се
възразява, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се
изключва на някое от основания по чл. 494 от Кодекса.
Съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При
определяне размера на неимуществените вреди съгласно утвърдената съдебна
практика , следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като: характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и други . На преценка подлежат и: вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие .Съобразявайки
горепосочените обстоятелства, настоящия състав на съда отчита и че се касае за
лице в работоспособна възраст, което в следствие на произшествие е получило наранявания,
които в дълъг период са затруднили движенията му, като към настоящи момент се
извършват в пълен обем и сила.
Предвид изложеното и с оглед
нормите на справедливостта, съдът приема, че обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в следствие на
претърпяно ПТП на 17.V.2018г. в размер на 7 500лв. , ще бъде в състояние да
възмезди претърпените от ищеца болки и страдания. Предвид обстоятелството, че
на ищеца е заплатено обезщетение от ответника в размер на 5000лв. - по предявена
на 23.VІІ.2018г. извънсъдебна претенция - щета № **********, съда счита че
следва да присъди на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 500лв. ( разликата от възприетия от съда размер и изплатеното от
ответника). До този размер главният иск
за присъждане на неимуществени вреди следва да се уважи, като искът за
разликата до пълния предявен размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли
Според съда предявения акцесорен
иск са лихви се явява основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 409
от Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл.
405, според ал. 1 на който при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108 ал. 1–3 или 5. Настоящият
случай попада в приложното поле на чл. 108 ал.1 вр.чл. 109 т.1 вр. т.10 от раздел
ІІ б.А от приложение № 1 , според които - застрахователят
е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховка „Гражданска отговорност”,
която не е застраховка на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже
плащането. По делото не се спори, че ищцовата страна е представила пред
ответното дружество всички необходими доказателства, в т. ч. и за банковата си
сметка - на 23.VІІ.2018г. , когато е входирана Молба рег. № 12648/ 23.VІІ.2018г.,
за застрахователната му претенция за
случая.
В този смисъл и според законовите
разпоредби, ответното дружество дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от деня след 15-я работен ден от
предявяването на претенцията до окончателното изплащане. В настоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл. 108 ал.3 вр. чл. 496 ал.1 вр. чл. 308 от КЗ ,
тъй като от приобщените по делото доказателства не се установява че ищецът не е
представил всички доказателства по чл. 106 от кодекса. От друга страна изрично
е предвидено, че в застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Гражданска
отговорност”, което покрива застрахователят, се
включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното плащане
пред увреденото лице, както е в случая, като застрахователят плаща тези лихви,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – съгласно чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ.
С оглед гореизложеното съда счита,
че предявения акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Следва да се
присъди законната лихва считано от 13.VІІІ. 2018г. (след изтичане на 15 работни
дни след предявяване на претенцията пред застрахователя ), до окончателното
изплащане на главницата .
По отношения на предявения иск за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди - разходи във
връзка с проведеното лечение, състава на съда счита, че той се явява
основателен и доказан. Ангажираните в тази връзка писмени доказателства -
заверен като препис Фискален бон за сумата от 49.39лв.- за закупени медикаменти
и Фактура № 2007/ 18.V.2018г. за сумата от 75лв. – за закупена ортеза за горен
крайник, са разходи напълно съобразени с проведеното лечение съгласно
приобщеното по делото заключение на съдебно медицинската експертиза.
Върху сумата от 124.39лв. следва
да се присъди и законната лихва считано от 13.VІІІ.2018г. (след изтичане на 15
работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя ), до
окончателното изплащане на главницата .
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК , ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати сторените от ищцовата страна деловодни разноски съобразно
уважения размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от нейна
страна. От ищцовата страна не е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК ,
като от представените по делото разходни документи се установява че ищеца е
направил разноски в размер на 1000лв. от които: 600лв. внесена държавна такса и
400лв. - възнаграждение за вещи лица. Съобразно уважения размер предявените
искове ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 173.52лв.
На основание чл.38 ал.1 т.2
вр.чл. 36 ал.2 от ЗАдВ вр. чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/ 09.VІІ. 2004г. на минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение в размер на 405лв.
С оглед направеното искане от
ответното дружество за присъждане на разноски, предвид разпоредбата на чл. 78
ал.3 и ал.8 от ГПК съдът , съобразявайки
делото, характера на исковете и процесуалните действия на пълномощника на
ответната страна: изготвяне на отговор на искова молба, изготвяне и представяне
на молби с изразено становище по хода на делото, без явяване в съдебно
заседание намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
средния, определен в чл.25 от НПП размер, а именно 150лв.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н Искър бул.” Х. К.” № .., да заплати на Д.Т.Д. ЕГН ********** ***, сумата 2
500лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в следствие на претърпяно ПТП на 17.V.2018г.,
ведно със законната лихва считано от 13.VІІІ.2018г. (след изтичане на 15
работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя), до
окончателното изплащане на главницата , като иска за разликата до пълния
предявен размер от 15 000лв., и
претенцията за лихва в периода от 17.V.2018г., - 13.VІІІ. 2018г., като
неоснователни и недоказани - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н Искър бул.” Х. К.” № …, да заплати на Д.Т.Д. ЕГН ********** ***, сумата 124.39лв.
– обезщетение за претърпените имуществени вреди (разходи във връзка с
проведеното лечение), ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 13.VІІІ. 2018г. (след изтичане на 15
работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя ), до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н Искър бул.” Х. К.” № …, да заплати на Д.Т.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 173.52лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Т.Д.
ЕГН ********** *** да заплати на, ЗД „Евроинс”
АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Искър бул.” Х. К.”
№ …., сумата от 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД, ЕИК …., със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н Искър бул.” Х. К.” № …, да заплати на адв. Р.И.М. *** единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет № ********** , адрес на упражняване на дейността :
гр. София ул.“ Ц. А. „ № … ет…. сумата
от 405лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен
съдия: ........................