Производството пред съда е проведено по особените правила на Глава ХХVІІ
от НПК.
Софийска градска прокуратура е обвинила подсъдимия Г.Й.Н. в това, че на
20.02.2014год., за времето от 12:55часа до 13:30 часа, в гр. София, ж.к. ******от
паркиран лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК № ******, чрез
използване на неустановено техническо средство отключил автомобила и отнел
чужди движими вещи - 1/един/ бр. мъжка кожена чантичка, съдържаща паричната
сума от 28 000 / двадесет и осем хиляди /лева в банкноти от по сто лева и
следните ценности както следва:
1.
Златен ланец от жълто злато с халки „охлюви”, масивен
кух, турски- 37 гр. злато - 14 карата - 36,92 грама х 55,00 лева на стойност 2
030,60 лева 2.Златен мъжки пръстен, тип „ халка ”от жълто злато, гравиран с
тегло 14 грама. На площадката има централен по-голям брилянт и малки черни
диаманти около него със злато - 14 карата - 14,32 грама х 65,00 лева на
стойност 930,80 лева, камъни - брилянт - 1 бр. - 0,60 карата на стойност 3
600,00 лева, камъни - черни диаманти - общо 0,5 карата на стойност 1 500,00
лева.
2.
3.Златен, масивен мъжки пръстен, от жълто злато,
гравиран с тегло 14 грама. От двете страни на халката стилизирани фигури на „
Нефертити ” - гола до кръста. На площадката има кръг от 7 бр. диаманта. /0,25
карата/ от злато - 14 карата - 14,03 грама х 65,00 лева на стойност 911,95
лева, камъни - безцветни диаманти - 7 броя- 1,75 карата на стойност 8 750,00
лева.
4.Златен мъжки пръстен, от многоцветно злато на
площадката, гравиран с тегло 7 грама. На правоъгълна площадка в едната половина
три резки, а в другата половина има брилянти - 5 броя./мнбго добро качество/х
0,30 карата злато - 14 карата - 7,85 грама х 65,00 лева на стойност 510,25 лева,
камъни - безцветни диаманти - 5 броя х 1,50 карата на стойност 9 000,00 лева.
5.Златен дамски пръстен, от жълто злато, гравиран с тегло
7 грама. На площадката, която е издадена, има кухо топче, което се върти около
ос.Комплект е с обеци от злато - 14 карата - 4,20 грама х 60,00 лева на
стойност лева.
6.Златен дамски пръстен, тип „ халка” уширена в горната
част,от жълто злато, гравиран с тегло 9,0 грама. На площадката има множество
циркони, подредени в редица в двата края, три редици по диагонал на уширението,
злато - 14 карата - 8,17 грама х 60,00 лева на стойност 490,20 лева, камъни -
циркони - 26 бр.х 10,00 лева на стойност 260,00 лева
7.3латен материал - парче от гривна,
синджир „ панцер ”от злато - 14 карата - 3,60 грама х 35,20 лева на стойност
126,72 лева.
8.Златен ланец от жълто злато с
халки правоъгълни, с тегло 32-33 гр. злато - 14 карата - 32,50 грама х 55,00
лева на стойност 1 787,50 лева.
9.3латен мъжки пръстен, от жълто злато,
гравиран с тегло 17 грама. На правоъгълна площадка има централен голям брилянт
и малки около него, пръснати по площадката от злато - 14 карата - 17,00 грама х
65,00 лева на стойност 1 105,00 лева, камъни - брилянт - 1 бр. 1 карат х
8000,00 лева на стойност 8 000,00 лева, камъни - безцветни диаманти - 0,50 карата на стойност 1 500,00 лева.
10.Златен дамски пръстен, от жълто
злато, гравиран с тегло 6-7 грама. В горната част форма на бадем, а в двата
края е с бяло злато На площадката има централен естествен, зелен по-голям
камък, злато — 14 карата — 6,5 грама х лева на стойност 422,50 лева, камъни -
хризоберил - 1 бр. 2,5 карата на стойност 600,00 лева.
11.
Златен дамски пръстен, от жълто злато, гравиран с
тегло 5-6 грама. В горната част на площадката има разместване, под форма на
буква ,,V”c камъни върху него,злато - 14 карата - 5,50 грама х 60,00
лева на стойност
330.0 лева, камъни - циркони на стойност 200,00
лева.
12.3латен медальон, от жълто злато,
23,6 карата, с тегло 14 грама, с форма на „ круша ” върху която има изображение
на везна. Медальон за кръщене, злато - 23,60 карата - 14,00 грама х 80,00 лева
на стойност 1 120,00 лева.
13.Златни дамски обеци, от жълто
злато, с тегло 3 грама. На площадката, която е издадена, има висулки, на която
в долния край виси мотива с кухо топче, което се върти около ос. Комплект е с
пръстен № 7, злато - 14 карата -
4,20
грама х 65,00 лева на стойност 273,00 лева.
14.3латни дамски обеци, тип халки от
жълто злато /кухи халки/, с тегло 3 грама,злато - 14 карата - 3,00 грама х
65,00 лева на стойност 195,00 лева.
Обща стойност на ценностите 43
895,52 лева и обща стойност на всички инкриминирани вещи 71 895,52
/седемдесет и една хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и петдесет и две
стотинки / лева от владението на Г.Х.Д., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и е
извършена в условията на опасен рецидив, след като обвиняемия е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от година,
изпълнението, на което не е отложено по чл.66, както следва:
-
с протоколно
определение на СРС по НОХД № 11343/2009г., в сила от 14.04.20Юг., е признат за
виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”Б”, вр. чл18, ал.1, вр. с вр. чл.55, ал.1, т.1 отНК като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца;
-
Споразумение от
11.07.2012г. на СРС, 8 с-в по НОХД 10121/2011г. в сила от
11.
07.2012г. е признат за виновен за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. л.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година
престъпление по чл.196а, вр. чл. 196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.2, вр. ал.1. т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”
и б.“б от НКВ хода на производството е приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от Л.Р.М.срещу подсъдимия С.В.С.за сумата от 550 лева, претендирано
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума до окончателното й изплащане.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подс. Н. признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Твърди, че съжалява за стореното и моли за по-малко
наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Г.Й.Н. е роден на ***г***,
българин, българско гражданство, с основно образование, осъждан, като с протоколно определение на СРС постановено НОХД
№ 11343/2009г., в сила от 14.04.200г., е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б”, вр.
чл18, ал.1, вр. с вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца; с определение за
одобряване на споразумение от 11.07.2012г. на СРС, 8 с-в по НОХД 10121/2011г. в
сила от 11.07.2012г. е признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. л.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“б“ от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година. Посочените наказания са изтърпени ефективно.
На
20.02.2014г. , около 11,10 часа, св. Г.Х.Д. се се придвижил с автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с ДК № ****** до магазин „Лидъл“ , кв. „Надежда „ -3
част. Същият носел в себе си мъжка черна кожена чантичка, която съдържала
парична сума от 28 000 / двадесет и осем хиляди /лева в банкноти от по сто
лева/ и ценности както следва:
Златен ланец
от жълто злато- 37 гр., златен мъжки пръстен, с тегло 14 грама с централен
по-голям брилянт и малки черни диаманти около него - 14,32 грама с камъни -
брилянт - 1 бр. и камъни - черни диаманти , златен, масивен мъжки пръстен, с
тегло 14 грама с кръг от 7 бр. диаманта, златен мъжки пръстен с тегло 7 грама с
брилянти - 5 броя, златен дамски пръстен, с тегло 7 грама. Комплект с обеци от
злато - 4,20 грама , златен дамски пръстен, тип „ халка” с тегло 9,0 грама с
множество циркони - 26 бр. , златен материал - парче от гривна, синджир „
панцер ”от злато- 3,60 грама , златен ланец от жълто злато с халки правоъгълни,
с тегло 32-33 гр. , златен мъжки пръстен, гравиран с тегло 17 грама с голям
брилянт и малки около него, пръснати по площадката от злато- 17,00 грама и
камъни - брилянт - 1 бр. и камъни - безцветни диаманти, златен дамски пръстен с
тегло 6-7 грама с естествен, зелен камък хризоберил - 1 бр., златен дамски
пръстен , с тегло 5- 6 грама с камъни - циркони , златен медальон, с тегло 14
грама, с форма на „ круша ” ,Медальон за кръщене- 14,00 грама , златни дамски
обеци, с тегло 3 грама , комплект с пръстен от злато - 4,20 грама. След като приключил
пазаруването около 12.20 часа св. Г.Х.Д. се отправил към блок № ***в кв.
„Надежда„ като потеглил по ул. „Хан Кубрат“ , на кръстовището с ул. „Х.С.,
завил наляво покрай заведение „Бунара“ и пресякъл бул. „Ломско шосе“. Тогава
св. Г.Д. усетил , че управляваният от него автомобил е нестабилен. Продължил на
бавен ход и паркирал пред бл. ***, вх. „В“ , кв. „Надежда“. Там установил, че
предната дясна гума е спукана . Междувременно на 20.02.2014г. подс. Н. помолил
св. А.М.да го закара с автомобила си „Опел Вектра“ с ДК № ******, сива на цвят
до кв. „Надежда“ , магазин „Лидъл“, за да се срещне с някакъв човек. Св. А.С.М.и
подс. Н. били приятели и тъй като последния нямал живи близки и роднини
понякога, живеел в къщата на св. М., находяща се в гр. София, ж.к. „Факултета“
ул. ***. След пристигането на паркинга пред магазина, подс. Н. слязъл от колата
и отишъл някъде, като се върнал се след десетина минути и казал на св. М.
„Карай след тази жълта кола“. Св. М. потеглил след посочения от подс. Н.
автомобил - марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № ******, който бил управляван от
св. Г.Х.Д.. След като последния спрял заради спуканата гума, на паркинга в
близост до автомобила му нямало други паркирани автомобили. Свидетелят постоял около15
минути до колата, без да предприема нищо. След това решил да смени гумата.
Оставил черната кожена чантичка с посоченото по-горе съдържание на задната
седалка в колата, покрил я с черно кожено яке, за да не се вижда , извадил
резервната гума и заключил вратите на автомобила централно. Когато св. Г.Д.
паркирал на паркинга пред вх. „В“ на бл. ***, кв. „Надежда“, подс. Н. поискал
да спрат на разстояние от около 700-800 метра до блока, слязъл от колата и
казал на св. М. „Стой тук и ме чакай“ .
Докато св. Д.
сменял гумата на автомобила, на паркинга пристигнал бял микробус, тип
„баничарка“ , нов , с рекламни надписи, който паркирал на разстояние около 4-5
метра, вляво /от към шофьорската страна/ от автомобила на св. Д.. От микробуса
слезли двама млади мъже, облечени със сини гащеризони и червени връхни дрехи и
отишли до входа на блока. Единият се върнал, взел стълба от микробуса и я
занесъл до входа, след това пак се върнал,
взел от автомобила чанта, която също занесъл до входа .
След като
сменил гумата св. Д. започнал да подрежда багажника на автомобила си и като го
затворил установил, че двете врати, от към шофьорската страна са отворени,
веднага погледнал задната седалка на автомобила и видял, че коженото яке е на
мястото си, но липсва мъжката кожена чантичка с положените в нея пари и
ценности.
Около
двадесет минути след като бил слязъл, подс. Н. се върнал в колата на св. М.,
като носел в себе си черна кожена чанта. На въпроса на последния „От къде взе
тази чанта?“, подсъдимия отговорил „ от колата, която човекът отвори.“
Св. М. и подс.
Н. се върнали в дома на първия. Там подсъдимия дал на св. М. сумата от 1000лв.
без да обясни от къде е придобил същата. В този момент съпругата на св. М. -
св. Л.Я.М.а попитала подс. Н. „ Аз не заслужавам ли нещо, че те посрещам в
къщи?“. Тогава той извадил от джоба си два мъжки златни пръстена, един дамски
златен пръстен и едно парче злато, част от гривна които дал на св. Л.Я.М.а с
думите: „Прави каквото искаш с тях.“ След като подс. Н. постоял малко в дома на
М.и и поговорил със св. М., сложил кожената чантичка в найлонова торбичка и
тръгнал към приятелката си, която живеела в ж.к. Люлин, бл. 646.
На
25.02.1014г. около 13.00 часа св. Л. М.а посетила св. Н.Д.П., която се
занимавала с продажба на злато на адреса й - гр. София, кв. „Факултета“, ул. „********.
Показала й три златни пръстена - два мъжки и един дамски и един златен орнамент
от гривна или синджир. М.а попитала Н. П. дали иска да подмени предложените й
бижута с дамски пръстени.П. се съгласила, взела предложените й бижута, като в
замяна дала на св. М.а дамски пръстени.
На
26.02.2014г. около 11.00 часа св. Н. П. дала трите пръстена и частта от гривна
на сина си - св. Д.Н.П.с молба да ги занесе и продаде на „И.“, собственик на
антикварен магазин, находящ се гр. София, ул. „Княз Борис ******Св.П. сторил
това. Св. Е.И.Е.и св. Р.С.В., приятели на св. Г.Х.Д., около обяд на
26.02.2014г. посетили същия антикварен магазин. Собственика им показал два
мъжки златни пръстена. Пръстените били специфични, нестандартни модели, с
характерна украса от камъни, които преди това свидетелите били виждали на
ръката на св. Г.Д.. Те се досетили, че това са неговите пръстени, още повече
били уведомени от Д. за извършената кражба.
Впоследствие
„И.“ се обадил на св. Д. П. и го помолил да дойде отново в магазина, за да му
предаде пръстените, тъй като не разполага с възможност да ги продаде за сумата
поискана от него. Когато Д.Н.П.пристигнал в магазина „И.„ го уведомил, че
пръстените са крадени и принадлежат на негов приятел - св. Г.Х.Д., след което
били извикани полицейски служители, на които пръстените били предадени с
протоколи за доброволно предаване.
Общата
стойност на всички инкриминирани вещи била 71 895,52 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите- Г.Х.Д. - том 1, л. 59-71, л.
81, св. А.С.М.- том 1, л. 72-75, вкл . по реда на чл. 223 НПК, св. Е.И.Е.-том
1, л. 76, св. Р.С.В. - том 1, л. 77, св. Н.Д.П. - том 1, л. 78, св. Д.Н.П.-
том. 1, л. 79, св. Л.Я.М.а - том 1, л. 80, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства-фотоалбум и протокол за разпознаване на лице и
предмети - том 1, л. 82-89, протокол за оглед на ВД - том 1, л. 90, СОЕ - том 1
, л. 91-97, протоколи за доброволно предаване и др.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
От
обективна страна подс. Н. е осъществил признаците на състава на престъплението
по чл.196а,
вр. чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.2, вр. ал.1. т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б от НК. На 20.02.2014год. в гр. София,
чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи -
1/един/ бр. мъжка кожена чантичка, съдържаща паричната сума от 28 000 /
двадесет и осем хиляди /лева, златен ланец от жълто злато с халки „охлюви”,
масивен кух, турски- 37 гр. злато - 14 карата, златен мъжки пръстен, тип „
халка ”от жълто злато, гравиран с тегло 14 грама, златен, масивен мъжки
пръстен, от жълто злато, гравиран с тегло 14 грама - 14 карата, със стилизирани
фигури на „ Нефертити ” - гола до кръста, със 7 бр. диаманта. /0,25 карата/ ,
златен мъжки пръстен, от многоцветно злато на площадката, гравиран с тегло 7
грама с брилянти - 5 броя, златен дамски пръстен, от жълто злато, гравиран с
тегло 7 грама с кухо топче, което се върти около ос, комплект е с обеци от
злато - 14 карата - 4,20 грама , златен дамски пръстен, тип „ халка” уширена в
горната част,от жълто злато, гравиран с тегло 9,0 грама. с камъни - циркони - 26 бр., златен материал
- парче от гривна, синджир „ панцер ”от злато - 14 карата - 3,60 грама , златен
ланец от жълто злато с халки правоъгълни, с тегло 32-33 гр. злато - 14 карата,
златен мъжки пръстен, от жълто злато, гравиран с тегло 17 грама, с камъни -
брилянт - 1 бр. 1 карат и безцветни
диаманти -0,50 карата, златен дамски пръстен, от жълто злато, гравиран с тегло
6-7 грама в горната част форма на бадем, с камъни - хризоберил - 1 бр. 2,5
карата, златен дамски пръстен, от жълто злато, гравиран с тегло 5-6 грама. в
горната част на площадката има разместване, под форма на буква ,,V”c камъни циркони, златен медальон, от жълто злато, 23,6 карата, с тегло 14
грама, с форма на „ круша ” , златни дамски обеци, от жълто злато, с тегло 3
грама. с висулки и кухо топче, което се върти около ос, златни дамски обеци,
тип халки от жълто злато /кухи халки/, с тегло 3 грама,злато - 14 карата - 3,00
грама х 65,00 лева на обща
стойност 71 895,52 /седемдесет и една хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и
петдесет и две стотинки / лева от владението на Г.Х.Д., без негово
съгласие. Обективно с действията си подсъдимият е лишил св.
Д. от фактическата власт върху процесните вещи. Самият той не отрича този факт,
като самопризнанието му се подкрепя от събраните в хода на производството
доказателства и това дава основание на съда да приеме, че с поведението си
подсъдимият е осъществил този обективен признак от състава на престъплението.
Същият е отнел вещите без знанието на пострадалия свидетел[1]. Съдът
кредитира показания му като достоверни и непротиворечащи с останалите събрани в
хода на производството доказателства. Относно авторството на деянието
категорични доказателства се съдържат и в протокола за разпознаване на лица и
предмети[2].
Пострадалият е видял две лица в близост до автомобила, като е посочил
действията им. Той е разпознал категорично подсъдимия, като извършител на
престъплението. При това, същият при разпита му е дал описания на белезите по
които може да го стори. С оглед на това съдът намира, че при извършване на
разпознаването са били спазени процесуалните правила по Раздел VІІ, на Глава
ХІV от НПК и посоченият по-горе протокол
е годно доказателствено средство. Показанията на св.Д. и съдържащите се в
посоченото писмено доказателствено средство доказателства, дават основание на
съда да приеме, че именно подсъдимия е отнел вещите предмет на престъплението.
С това не се изчерпват доказателствата подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия. Видно от показанията на свидетелите А.М.и Л. М.а, подсъдимият им е
дал част от отнетите вещи. Св.М. в разпита му проведен по реда на чл.223 от НПК
описва начинът по който подсъдимия му е дал указания да следва автомобила на
св.Д.,
както и че подс.Н. се е върнал с чанта отговаряща по описание на тази отнета от
пострадалия. С показанията на свидетелите Е.Е.и Р.В.
по делото се установява, че част от златните накити-предмет на престъплението
са се намирали в антикварен
магазин, находящ се гр. София, ул. „Княз Борис ******С показанията на
свидетелите Н. П. и Д. П.
се доказва как тези вещи са се озовали там. Тези показания напълно
кореспондират с показанията на св.Л. М.а, която заявява, че е получила златните
пръстени от подсъдимия. Със самопризнанието си последния потвърждава това.
Всички тези доказателства дават основание на съда да приеме, че именно
подсъдимия е автор на престъплението. С показанията на св.Д. е установено мястото
на което е извършена кражбата, като видно от показанията на св.М., по същото
време подсъдимия се е намирал в този район, където свидетелят, следвайки
указанията му го е откарал. Тези указания са били свързани с проследяване
автомобила на св.Д., като последния видно от посочения по-горе протокол е
разпознал подсъдимия като лице, което е видял около автомобила си.
Престъплението е извършено от подс.Н. при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК.
Видно от приложената по делото справка за съдимост[6], този
подсъдим е осъждан с протоколно определение на СРС по НОХД № 11343/2009г., в
сила от 14.04.2010г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл18, ал.1, вр. с вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК като
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца; и със споразумение от
11.07.2012г. на СРС, 8 с-в по НОХД 10121/2011г. в сила от 11.07.2012г. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. л.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година. Видно е, че
подсъдимия е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като
същевременно към момента на деянието е бил осъждан неколкократно на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за някой от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Към момента на деянието
–предмет на разглеждане в настоящето производство, срока по чл.30 от НК не е
изтекъл. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият е действал в условията на
опасен рецидив.
Общата стойност на предмета на престъплението,
установена със заключението на експерта[7] е била 71 895,52 лв.
Тази сума обуславя и наличието на обективния
признак особено големи размери, тъй като присвоеното надхвърля значително
равностойността на сто и четиридесет минимални работни за страната заплати,
какъвто е въведеният от съдебната практика критерий[8]. За квалификацията по чл. 196а е необходима кумулативна даденост и на
следващия признак свързан с изискването, деянието да съставлява особено тежък
случай. Посоченият квалифициращ признак е осъществен, защото е налице изключително висока степен на
обществена опасност на извършеното деяние и тази на личността на подсъдимия.
Водещо значение има степента на обществена опасност на деянието, чрез която се разкрива и съответната степен на обществена
опасност на извършителя. Изключително високата степен на обществена опасност ще
бъде налице, когато по начина на извършване и вредни последици, извън
необходимите за съставомерността на деянието, обстоятелства разкриват
изключителна тежест на извършеното, която го отличава от обикновените
квалифицирани състава на съответния вид престъпление. Неоснователно е възражението на защитника, че случаят не е особено
тежък. На първо място се касае за деец с висока степен на обществена опасност,
извършил престъплението в условията на опасен рецидив. С показанията на св.М. е
установено, че подс.Н. е предприел действия по проследяване на св.Д., т.е
налице е предварителна подготовка за извършване на престъплението. Набелязването
на потенциалната жертва, проследяването и възползването от създалата се
ситуация/не са събрани доказателства подсъдимия да има отношение към спукването
на гумата/, не могат да бъдат определени по друг начин. Нещо повече, престъплението
е реализирано в присъствието на пострадалия, който ангажиран със смяната на
гумата на автомобила не е видял отнемането на вещите, а по-късно само е
констатирал липсата им. Обстоятелствата при които е извършено престъплението- в
светлата част на денонощието, на публично място и в присъствието на св.Д., от
заключен автомобил, освен че обуславят изключително високата степен на
обществена опасност на деянието, сочат на хладнокръвие и обиграност от страна
на подсъдимия. Това напълно кореспондира с високата му степен на обществена
опасност като деец- рецидивист. Подсъдимия е отворил и двете
врати на автомобила, което сочи, че е търсил вещите, въпреки присъствието на
св.Д. от другата му страна.Всичко това обуславя
изключителната тежест на случая и го отличава от обикновените
квалифицирани състави на кражбата. Конкретното деяние не е просто кражба в условията на опасен
рецидив, а с оглед на посоченото представлява особено тежък случай на такова
престъпление. Стойността на отнетото е над 211 минимални за страната заплати,
значително надвишаваща прага от 140 минимални работни заплати сочещи на особено
големи размери.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подс.Н. е съзнавал, че с поведението си лишава св. Д. от фактическата власт върху вещите-предмет на
престъплението. Действал е с намерение противозаконно да присвои същите,
целейки набавянето за себе си на имотна облага. Той е съзнавал, че използването
на техническо средство е предпоставка за установяване на фактическа власт върху
предмета на престъплението. Интелектуалната страна на умисълът му е включвала и
представи относно това, че върши престъплението след като вече осъждан за други
престъпления от общ характер. Подсъдимият е разбирал общественоопасният
характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Въз основа на изложеното съдът
прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението за което е обвинен и да му се определи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието което
следва да се наложи на подс. Н. съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство частичното
възстановяване на отнетите вещи и изказаното съжаление. Като отегчаващи такива
отчита високата стойност на предмета на престъплението надхвърляща значително
квалифициращия признак особено големи размери с повече от 71 минимални работни
заплати.
С оглед на изложеното и въз
основа на посочените по-горе обстоятелства, съдът определи за подс. Н. на
основание чл.196а, вр. чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.2, вр. ал.1. т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б от НК и чл.54 от НК наказания ДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
за изпълнението на което определя първоначален СТРОГ режим и конфискация на 1/4/една четвърт /част
от имуществото му. Така определените наказания по преценка на
съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Подс. Н. е осъждан неколкократно за извършени кражби, като е изтърпял ефективно
наложените му наказания лишаване от свобода. Въпреки това на процесната дата
същият е предприел действия за
реализиране на престъпният си замисъл за ново отнемане на вещи. Обстоятелствата
при които е извършено престъплението са показателни за това, че противоправното
му поведение се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.
Именно поради това и с оглед постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК
цели, наказанията които следва същият да понесе за деянието си трябва да бъдат
в определеният размер. С изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,
подсъдимият ще има възможност да преусмисли постъпката си и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Пред същият
има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през
който ще бъде изолиран от неблагоприятната среда в която се е формирал като
личност, да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот. За
реализирането на последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да
бъде в наложения размер. Изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2 от
ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов
реален коректив.
На
основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК следва да се постанови след влизане на
присъдата в сила приложените по делото веществени доказателства да бъдат
върнати на свидетеля Г.Х.Д..
В тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени направените в хода на производството разноски.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: