РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 26.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13169 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б.Г.С.,
с която срещу Д.Г.С. са
предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, претърпени болки и страдания във връзка с настъпило застрахователно
събитие – ПТП станало на 19.10.2012 г., по вина на водача на лек автомобил
Фолксваген Голф - Д.Г.С., поради движението му с несъобразена скорост в
нарушение правилата за движение по пътищата.
Поддържа
твърдения, че на посочената дата, като шофьор на МТИТС управлявал служебен лек
автомобил Фолксваген Фаетон с рег.№******АХ в посока от гр.София за гр.Габрово
и гр.Плачковци с пътници: И. М. и Д.П.на задна седалка и А.Т.– предна дясна
седалка. Описва следният механизъм на ПТП: Около 13.50 часа, при движение на
прав участък по път 1-4 /София-Варна/ около км. 41 /до Г./, забелязал, че в
платното за насрещно движение има спрял тежкотоварен камион. В неговата лента
за движение нямало насрещно движещ се автомобил, въпреки това ищецът намалил
скоростта с готовност да реагира при поява на автомобили или хора. Внезапно
видял как черен автомобил „Фолксваген Голф” с голяма скорост навлязъл в
неговата лента за движение, за да изпревари тежкотоварния автомобил. След като
го забелязал, водачът на насрещно движещия се автомобил се опитал да се върне
обратно в своята лента, което било невъзможно, тъй като между него и спрелия
камион имало вече други автомобили. Ищецът, веднага след като забелязал
насрещно движещия се автомобил /бил на околко 150 м. от него/, се изнесъл
максимално вдясно върху банкета, почти изцяло извън лентата за движение.
Банкетът не бил широк в този участък от пътя, като завършвал с дълбока канавка,
зад която имало дървета и храсти.
Според
ищеца, въпреки високата скорост на автомобила Фолксваген Голф имало достатъчно
място двата автомобила да се разминат, тъй като бил освободил почти цялата
лента и се движел в банкета, а до камиона имало доста широко празно
пространство.
Вероятно
поради високата скорост на движение, водачът на насрещно движещия се автомобил
изгубил контрол върху управлението на автомобила и последният завил рязко вляво
/тяхно дясно/ и навлязъл в банкета на пътя, точно пред управлявания от ищеца
автомобил. Ищецът поддържа твърдения, че не е имал възможност за друга реакция
и последвал удар между двата автомобила, като предната част на управлявания от
него автомобил се ударила в предната дясна част на другия автомобил. След
удара, управлявания от ищеца автомобил се завъртял, влязъл в канавката и спрял.
Отворили се въздушните възглавници, опитал да слезе и да помогне, но поради
травмата, която получил в крака не можел да се изправи. Във връзка с ПТП било
образувано наказателно производство – НОХД № 297/2014 г. на РС Ловеч, което не
е приключило.
Поддържа
твърдения, че вина за ПТП е на водача на лекия автомобил Фолксваген Голф, както
и че в резултат на това му били причинени следните травматични увреждания:
кървяща рана на челото, открита фрактура на десния крак /поради която претърпял
2 операции и му бил поставен външен фиксатор, а след това и гипс/. Впоследствие
претърпял още една операция на крака с поставяне на плаки, като му била
присадена и кост от таза, а едновременно с това лекувал и инфекция на
увреденото място. Поддържа, че около година и половина след ПТП бил в болнични
и не можел да изпълнява трудовите си функции. Освен това, повече от година след
произшествието се придвижвал с 2 патерици и провеждал рехабилитация, Поради
счупената фибула на десния крак почти не можел да стъпва на него. Все още
накуцва с пострадалия крак, усеща болки, поради което усеща дискомфорт, нарушен
е сънят му, не може да се обслужва сам. Изпитва страх и притеснение при качване
и управление на автомобил, както и опасения, че няма да може да се възстанови
напълно. Често е неспокоен и раздразнителен, което от своя страна влияе
негативно на другите, особено на семейството му, усеща неудовлетвореност,
чуство на непълноценност и често се затваря в себе си и избягва социални
контакти. Заявява, че до момента лечението му не е приключило и се налага да
изминат още етапи, а към момента на подаване на исковата молба е разходвал
около 4 000 /четири хиляди/ лева.
Претендира
заплащане от ответника, като деликвент на сумата 55000.00 лв., за обезщетяване
на претърпените неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на ПТП – 19.10.2012 г. до окончателно погасяване на
задълженията, чийто размер възлиза на сумата 16750.63 лв. към момента на
подаване на исковата молба. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока за
отговор ответникът изразява следното становище: Оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка във връзка
със станалото ПТП. Прави възражение, че ПТП е настъпило изцяло по вина на
ищеца, като водач на управлявания от него автомобил Фолксваген Фаетон, поради
това че същият се е движел с непозволена скорост, надвишаваща разрешената 90
км/ч. След като е забелязал усложнената пътна обстановка водачът на този
автомобил не намалил скоростта на движение. В резултат на това, управлявания от
ответника автомобил бил отхвърлен на 15 метра назад от мястото на удара. Освен
това, според ответника, ищецът предприел неправилна рязка и непредвидима
маневра в негово дясно. Прави възражение, че ищецът и пътниците в автомобила са
били без обезопасителни колани към момента на ПТП, поради което са нарушили
правилата за движение /чл.137а ЗДвП/. В резултат на неправомерното поведение на
ищеца на управлявания от ответника автомобил са били причинени щети описани в
съставения констативен протокол. Прави възражение, че не следва да бъде
ангажира деликтната му отговорност, поради това че не е осъществил неправомерно
поведения.
Поддържа
твърдения, че към момента на ПТП за управлявания от него автомобил Фолксваген
Голф с рег.№ ******е налице валидна задължителна застраховка «ГО» при З.А. АД
по комбинирана полица № 11112000430278. Прави искане по чл.219 ГПК за
привличането му в производството, като подпомагаща страна, като излага
обстоятелства за наличие на правен интерес от соченото процесуално поведение.
Ответникът предявява
срещу З.А. АД обратни искове с правно основание чл.223, ал.2 и ал.4 КЗ
/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 55000.00 лв., за обезщетяване на претърпените от ищеца Б.С.
неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на ПТП – 19.10.2012 г. до окончателно погасяване на задълженията, чийто
размер възлиза на сумата 16750.63 лв. към момента на подаване на първоначалната
искова молба -16.10.2015 г., както и сторените в производството разноски.
Обосновава
претенциите си с излагане на правни и фактически доводи за реалзиране
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка «ГО» във връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
В срока за
писмен отговор ответникът по обратните искове З.А. АД заявява следното
становище: Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията, че ПТП
е настъпило по вина на застрахования. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение към момента на ПТП. Оспорва описания от ищеца Б.С. механизъм на
ПТП, настъпили вреди и причинна връзка. Твърди, че вината за ПТП принадлежи
изцяло на Б.С.. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на Б.С., който е управлявал лекия
автомобил с непозволена скорост, надвишаваща 90 км/ч- разрешена за движение
извън населени места без поставен обезопасителен колан в нарушение на указаното
в чл.137а ЗДвП. Оспорва искът за заплащане на законна лихва върху претендирания
размер обезщетение с възражение за неизпълнение на задълженията на
застрахования, указани в чл.224, ал.1 КЗ /отм./. Заявява становище, че поради
това тази претенция следва да остане в тежест на ищеца по обратния иск – Д.С..
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 55000.00 лева, както и за
заплащане на обезщетение за забава върху посочените суми от
датата на ПТП – 19.10.2012 г. до окончателно погасяване на задълженията, чийто
размер възлиза на сумата 16750.63 лв. към момента на подаване на исковата
молба- 16.10.2015 г.
Чрез събраните
в производството доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
57/19.10.2012 г. и присъда № 31/14.12.2016 г. постановена по НОХД № 297/2014 г.
по описа на РС Ловеч се установява, че на 19.10.2012 г., около 13,50 часа, на
път І-4 София - Варна, при км.41, в землището на с. Г., общ. Угърчин е
настъпило ПТП по вина на Д.Г.С. като водач на л.а. „Фолксваген Голф" с
peг.№ ******, собственост на П.С.И.от гр.София, поради това че същият нарушил правилата
за движение по пътищата чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждащ, че когато при
изпреварване навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение водачът е
длъжен да не създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по
нея. Като не е сторил това Д.Г.С. по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице - на Б.Г.С., изразяваща се в открито счупване на
дясна подбедрица с последващо оперативно лечение, обуславяща затруднение
движението на десния крак за около 5-6 месеца; на И. А. М., изразяваща се в
травматична луксация и счупване на лакътна, кондина, дясна гривнена става с
последваща имобилизация обуславяща затруднение движенията на дясната ръка около
3-4 месеца, както и дисторзио на лява колянна става, обуславяща, движението на
левия крак за около 2м.; и на А. Л.Т., изразяваща се в травматично счупване на
медиален голям пищален мелеол на левия крак с последваща гипсова имобилизация,
обуславяща затруднение движението на левия крак за около 3-4 месеца.
Чрез
събраните в производството писмени документи и констатациите на експерта по
КСМАТЕ – инж.К.Г., се установява че ПТП е настъпило при следния установен механизъм:
На
19.10.2012 год., около 13.50 ч. по главен път І - 4, гр.Варна – гр.София в
района на км 41 в землището на с. Г., общ. Угърчин се движил лек автомобил „Фолксваген Голф“
с peг. № ******, управляван от Д.Г. *** със скорост от порядъка на 100 км/ч.
В обратна
посока се движил лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с peг. № *******,
управляван от Б.Г.С. и трима пътника със скорост от порядъка и не по - ниска
от 110 км/ч.
Водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ предприел последователно изпреварване на преднодвижищи
се два автомобила: на л.а. „Мазда 323“ с водачП.П. и неустановен товаран
автомобил с фургон. След изпреварването на този товарен автомобил, водачът
възприел спрял ТИР от седлови влекач „ДАФ 95ХФ“ с полуремарке с поставен
предупредителен триъгълник и светещи аварийни светлини, разположен частично
върху десния за него банкет и ляв габарит на около 1,70 м вляво от дясната
ограничителна линия на пътното платно. Водачът извършил преценка, че ще може да
изпревари и ТИР-а, като се разколебал, но продължил движението в лявата за нето
пътна лента.
Водачът на
л.а. „Фолксваген Фаетон“ възприел маневрата на насрещнодвижещото се МПС и създадената
опасност, поради което намалил скоростта до около 100 км/ч и насочил автомобила
надясно, разполагайки го с десни колела и по - голямата му част върху десния
банкет Водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ възприел насрещно движещия се автомобил и предвид спрелия
ТИР вдясно от него, насочил автомобила наляво - към левия за него банкет.
В това
състояние на двата леки автомобила настъпил сблъсък между тях - в близост до
дясната ограничителна линия на пътното платно. Ударът и за двата автомобила бил
челен ексцентричен между предните им десни части.
След удара,
двата автомобила поотделно извършили сложно равнинно движение като: л.а.
„Фолксваген Фаетон“ ротирал около вертикалната ос на масовия си център в
посока на часовниковата стрелка и с плъзгане се придвижил в посока напред /към
Варна/ и след около 19 - 20 м се установил извън пътното платно и вдясно от
него; л.а. „Фолксваген Голф“ също се завъртял и с плъзгане се отклонил
наляво от левия за него банкет и спрял в крайпътните храсти.
Според инж.Г.,
позволената максимална скорост за движение на леки автомобили в района на
произшествието е 90 км/ч. В случая лекия автомобил „Фолксваген Фаетон“ се
движил със скорост около 110 км/ч и намалил на около 100 км/ч. Превишението от
20 км/ч в скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Фаетон“, според експерта, в
конкретната пътна ситуация не би оказало влияние върху характера на получените
травми, което е обяснено при отговорите на следващите задачи по КСМАТЕ.
Дадени са
констатации, че съобразно представените по делото данни за интензивността на
удара между процесиите МПС, местоположението на тялото ищеца (предна лява
седалка) и получените от ищеца травматични увреждания вещите лица не са в
състояние да дадат категоричен отговор при какви условия е пътувал водачът С.
към момента на процесното ПТП- със или без поставен предпазен колан. Според
изразеното, по вероятно е ищецът да е пътувал с поставен предпазен колан, тъй
като в протокола за оглед на ПТП е описана „взривена предна лява въздушна
възглавница“, която не би могло да се случи, ако предпазния колан не е правилно
поставен.
Според
експертите, ударът между двата процесии автомобила е бил със значително
по-висока кинетична енергия от установения по проведеното наказателно
производство, като се имат в предвид установените и описани подробно тежки
деформации на процесиите автомобили.
Според
КСМАТЕ, челната част на главата е получила удар - най вероятно в горната част
на волана, а фрактурата на дясната подбедрица е била ударена от нахлулите в
посока към купето тежки деформации от предната част на автомобилното купе. От това,
според експертите следва, че ако ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен
колан, той пак би получил същите увреждания.
В с.з. на
27.06.2018 г. инж.К.Г. допълва и пояснява, че скоростта на лекия автомобил „Фолксваген
Фаетон“ към момента на удара е била 90 км/ч., а на лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ около 65 км/ч.
Чрез
приетите в производството медицински документи и констатациите на експерта по
КСМАТЕ – д-р Б. се установява, че на Б.С. са били причинени следните травми: „Открита фрактура на костите на дясната
подбедрица. Разкъсно-контузна рана на челната област на главата.“ Същите се
дължат на нанесен внезапен удар от твърд, тъп предмет от оборудването на
интериора на автомобилното купе. Фрактурата на дясната подбедрица е в долната и
част, което дава основание да се счита че същата е получена от педалите на
автомобила.
Спешна
медицинска помощ на пострадалия е била оказана първоначално в МБАЛ гр.Ловеч, но
още същия ден бил транспортиран в Болница „Лозенец“ гр. София за провеждане на
оперативно лечение. Пострадалият постъпил с поставена превръзка върху
разкъсно-контузна рана на челото и рана с дължина 5-6 см. на вътрешната
повърхност на дясната подбедрица, през която навън бил излязъл костен фрагмент
от фрактурата. Постъпил и с оплаквания от силни болки и невъзможност да движи и
да стъпва на десния си крак. На челната област на главата имал рана, която вече
била хирургично обработена и зашита още в гр.Ловеч.
След извършените
изследвания и консултации със специалисти бил опериран по спешност:
„хирургична обработка на раната, открита репозиция и поставен външен фиксатор.“, като му били проведени
и съответните терапии. На 29.10.2012 г. бил изписан, като лечението продължило
амбулаторно с превръзки и назначени контролни прегледи.
В периода
от 06.02.2013 г. до 09.02.2013 г. на пострадалия било проведено отново
болнично и оперативно лечение в Болница „Лозенец“-София. Същият бил отново опериран
на 06.02.2013 г. след проведена предоперативна подготовка. Външният фиксатор бил
свален и дясната подбедрица с фрактурата била обездвижена чрез гипсова
имобилизация. След изписването от болницата лечението продължило амбулаторно.
В периода
от 01.04.2013 г. до 10.04.2013 г. на ищеца отново било проведено хирургично
лечение в 4-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ по повод: „Фрактура на дясната подбедрица. Сътояние
след поставен външен фиксатор. Псевдоартроза (лъжлива става) на дясната
голямопищялна кост.“
След
проведена предоперативна подготовка пострадалият бил отново опериран на 05.04.2013
г. Извършено било открито наместване на фрактурите на двата пищяла и фиксация
на костните фрагменти с две метални плаки и винтове и извършена костна
пластика.
След
изписването му от болница лечението продължило амбулаторно, но поради развила
се възпалителна реакция и инфекция от сваленото фиксиращо устройство, ищецът
провел поредно болнично и оперативно лечение в Институт „Пирогов“.
След
проведена предоперативно подготовка ищецът бил отново опериран на 12.11.2013
г. Извършена била: „цялостна обработка на меките тъкани около
фрактурата, кюретаж на костта и поставена превръзка“. Лечението продължило амбулаторно
с антибитоици и превръзки.
В периода от
02.12.2013 г. до 09.12.2013 г. ищецът бил отново приет за болнично и
оперативно лечение по повод: „Състояние
след метални остеосинтези по повод фрактура на костите на дясната подбедрица.“
Опериран бил на 03.12.2013 г. Металните остеоснитези (плаките и винтовете) били
отстранени. Лечението продължило с антибиотична, антикоагулентна, обезболяваща
терапия и превръзки. Изписан от Институт „Пирогов“ с подобрение и насочен за
рехабилитация.
По време на
лечението ищецът провел общо 6 амбулаторни прегледи, в документацията на които
са описани моментното състояние на пострадалия и двигателните му възможности
към момента на прегледа.
По време на
проведеното лечение и възстановяване на фрактурата и последвалите усложнения от
нея, пострадалият С. е бил в болничен отпуск 1 година и 5 месеца (в периода от
19.10.2012г. до 06.03.2014г.).
Според
КСМАТЕ, на 05.07.2013 г. ищецът провел последен контролен преглед при Д-р
Спасов от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, при който била установена забавена
консолидация на фрактурата и установена „псевдоартроза“.
Според д-р Б.,
полученото открито счупване довело на пострадалия- болки и страдания за срок
повече от 1 година, като през първите 3-4 месеца непосредствено след
злополуката и извършените операции и около 2 месеца в началото на проведената
рехабилитация - болките при ищеца били с интензивен характер. Извън посочените
по-горе периоди болките са били само периодично явяващи в зоната на фрактурата
на дясната подбедрица, за което е бил принуден да ползва седативни и
обезболяващи средства. Болките се усилвали и при рязка промяна на времето при
студено и влажно време.
Наред с
претърпените болки в продължение на 1 година, пострадалият се е предвижвал с
помощта на патерици- без да стъпва на десния си крак поради настъпилите
усложнения на фрактурата и трудно се предвижвал и обслужвал в ежедневието.
Според д-р Б.
при извършения преглед на 30.05.2018 г. ищецът дал оплаквания от болки, оток,
трудно клякане и затруднения особено при слизане на стълби, трудно тича и
получава бърза умора на увредения крак. Болки около дясното Ахилесово
сухожилие. Освен това на дясната челна област на главата има S-образен белег
от ПТП с дължина 6 см., от които 4 см. са видими на челото. На предната
долна част на дясната подбедрица пострадалия има остатъчен груб белег от
извършената костна операция в Институт „Пирогов“ с дължина - 22 см., друг белег
от 6 см. от претърпяната фрактура и отделно 4 малки кръгли белези с диаметър
0,5 см. Кожата на подбедрицата в долната и част била цветово изменена, с
тъмно-кахфяв цвят, а на места синкава. Дясната глезенна става е в трайно намален
обем с 10 градуса и възможности за движение до 90 градуса. Ищецът се
предвижва самостоятелно без помощни средства с леко накуцваща походка, поради
това че има ограничение на движението екстензия на глезенната става.
Според експерта,
общото здравословно състояние на пострадалия било стабилизирано, но сега е
нужно да се проведен оперативно премахване на ставните сраствания и да се
проведе нов курс рехабилитация и балнеолечение.
В с.з. на
27.06.2018 г. д-р Б. допълва, че ограниченията на движенията при разгъване на
ходилото е трайно, тъй като не е корегирано за този дълъг период от шест години
след ПТП.
Чрез
констатациите на приетата в производството СПЕ се установява, че във връзка с
преживяната пътна злополука при ищеца е наблюдавано преходно психично
разстройство с депресивна симптоматика /дистимно настроение, тревожност,
напрежение, емоционална нестабилност, емоционална отчужденост, дисомния/, което
е нарушило обичайното му психично функциониране за период около една година.
В с.з. на
08.03.2017 г. д-р К. допълва, че психичното състояние на пострадалия е
компенсирано.
Чрез
показанията на свидетеля Г.Т.Д.се установява, че по време и след проведеното
болнично лечение ищецът бил притеснен, отчаян затворен. Тревожел се за бъдещото
си здравословно състояние, за това дали ще може да работи отново, тъй като и
съпругата му била без работа. Имал нужда от помощ за прегледите в болницата,
тъй като не можел да шофира. Към настоящият момент притесненията са му свързани
и с това, че все още накуцва като забърза, изпитва болки в десния крак при
натоварване, има затруднения при ползване на стълби.
Страните не
спорят и се установява, че към датата на ПТП – 19.10.2012 г. за лек автомобил
Фолксваген Голф е налице валидна задължителна застраховка «ГО» по полица №
11112000430278 при З.А. АД.
За да бъде
успешно проведен искът по чл.45 ЗЗД, следва да бъдат установени фактите,
релевантни досежно осъществяването на ФС на института на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или
бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда или одобрено споразумение на
наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните
последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Поради това, съдът
приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.Г.С. –
ответник в производството и вида на телесното увреждане на ищеца са установени
в настоящия процес с постановената присъда на наказателния съд по цитираното
НОХД.
Чрез постановената присъда е доказано противоправното поведение на водача
на автомобила, доколкото е установено, че на 19.10.2012 г. е настъпило ПТП на
път 1-4 /София-Варна/ около км. 41 /до Г./ между лек автомобил Фолксваген Голф,
управляван от Д.Г.С. и лек автомобил Фолксваген Фаетон управляван от Б.Г.С.
поради нарушение правилата за движение от страна на ответника - чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДвП, предвиждащ, че когато при изпреварване навлиза в пътна лента
предназначена за насрещно движение водачът е длъжен да не създава опасност или
пречки за превозните средства движещи се по нея. С оглед това, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника и подпомагащата страна З.А. АД, за това
че вината за настъпване на пътното произшествие не принадлежи на водача на
лекия автомобил Фолксваген Голф.
Съдът
намира, че в производството се установи, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в производството са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил Фолксваген Голф и с
причинените от това събитие травматични увреждания.
С оглед изложеното,
съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с
предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените от Б.Г.С. болки и
страдания, проведените оперативни интервенции; продължителността на възстановителния
период и съпътстващата го необходимост от непрекъсната помощ в ежедневието;
здравословното му състояние към настоящия момент при съобразяване остатъчните
усложнения свързани с ограничение на движението екстензия на глезенната става,
както и причинените във връзка с травмите трайни белези - на челото и на
увредения крайник; при отчитане установената трайна негативна промяна в
походката – накуцваща със затруднения при натоварване; дадената прогноза за в
бъдеще; негативните
психични изживявания на ищеца по повод ПТП и травматичните му увреждания, възрастта на ищеца към момента на увреждането
- 35 години и социално-икономическите условия към 19.10.2012 г., съдът намира,
че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на ищеца
е обезщетение в размер на 45000.00 лв. За разликата над тази сума до предявения
размер 55000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като водач на лекия автомобил Фолксваген Фаетон /участник в ПТП/, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на
пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка
причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е
противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, ответникът е направил своевременно
възражение за съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че пострадалият,
като водач на лекия автомобил е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, като не е изпълнил задълженията си за носене на обезопасителен колан
– чл.137а, ал.1 ЗДвП, с което е създал предпоставки за настъпване на ПТП.
Въз основа на събраните в производството
доказателства, в т.ч. констатациите на приетата КСМАТЕ, съдът приема, че не е
налице твърдяното от ответника съпричиняване. Възражението следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно.
Макар в производството да не е установено, че към
момента на произшествието ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, т.е. не
е установено, че същият е изпълнил правилата указани с разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, в производството не бе
установено от ответника, че това поведение обективно е способствало за
настъпването на вредите. Напротив, според становището на експертите – инж.К.Г.
и д-р Б.Б. /КСМАТЕ/ при установения механизъм на ПТП и при поставен от
пострадалия обезопасителен колан същият е щял да получи същите увреждания.
Идентичен извод се налага и за
възражението на ответника, че пострадалия е допринесъл за настъпване на
вредите, тъй като е управлявал лекия автомобил Фолксваген Фаетон с превишена
скорост – нарушение на чл.21, ал.1 ЗДДвП. Макар в производството да бе
установено, че Б.С. е управлявал автомобил със скорост не по-ниска от 110 км/ч.
при ограничение 90 км/ч. в района на произшествието, според дадените от
експерта – инж.К.Г. констатации, това превишение в конкретната пътна ситуация
не би оказало влияние върху характера на получените травми.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Поради това, ответникът дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на
ПТП – 19.10.2012 г. На основание чл.161 ГПК съдът определя размерът на
законната лихва върху присъденото обезщетение 45000.00 лв. от датата на ПТП до
датата на подаване на исковата молба /16.10.2015 г./ на сумата 13705.08 лева,
като за този размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД искът следва да бъде уважен. За
разликата над тази сума до предявения размер 16750.63 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Върху присъденото обезщетение се следва
законна лихва от датата на исковата молба 16.10.2015 г. до окончателно
погасяване на задължението.
С оглед сбъдване на условието -
основателност в една част на главния иск, следва да бъде разгледана и
евентуалната претенция по предявения от ответника срещу З.А. АД обратен иск по
чл. 223, ал.2 КЗ /отм./. С разпоредбата е предвидено, че застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за всички вреди при условията, при
които отговаря техният причинител, като по отношение на лихвите за забава
присъдени в тежест на застрахования, застрахователят отговаря, считано от
датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования.
Между
страните не се спори, че по отношение на лекия автомобил Фолксваген Голф за периода, в който попада и датата на процесното ПТП,
е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите между ответника и третото лице- помагач и ответник по обратния
иск З.А. АД. Доколкото отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования- пряк причинител на увреждането, и обема
на същата, то предявеният от ответника по първоначалния иск обратен иск против
застрахователя, е основателен до размера на уважената част от исковете срещу
деликвента.
По делото липсват
данни ищецът по обратния иск да е уведомил застрахователя в изпълнение на задължението
си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./. Поради това застрахователят отговаря за
лихвите за забава от момента, в който му е връчен препис от исковата молба по
предявения обратен иск- 12.01.2016 г., и което връчване в случая има значението
на уведомяване по смисъла на чл.224, ал.1 от КЗ /отм./.
За времето от 19.10.2012 г. до 11.01.2016 г. искът по
чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата
45000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер възлиза на
сумата 14794.75 лева, определен по реда на чл.162 ГПК, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските по основния иск:
При този изход на спора страните имат право на разноски
съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 2413.00 лв. съобразно уважената част от иска и
представения списък. За обосноваване на този извод, съдът намери за
неоснователно искането на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер посочен
в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Последният възлиза на сумата 2180.00 лв. при
договорен размер 2700.00 лв. При съобразяване действителната правна и
фактическа сложност на спора и проведените съдебни заседания и извършени
процесуални действия от ищеца, съдът намира че договорения размер не е
прекомерен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата 145.00 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 1800.00 лева за държавна такса /4% върху уважения размер на исковете- 45000.00
лева/ и 400.00 лв. за съдебна експертиза.
По разноските по обратния иск:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по
обратния иск следва да заплати на ищеца по този иск изцяло направените от него
разноски в размер на 1800.00 лева за
държавна такса и 400.00 лв. за съдебна експертиза.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН ********** ***, да заплати
на Б.Г.С., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 45000.00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ от настъпило на 19.10.2012 г. ПТП на път 1-4
/София-Варна/ около км. 41 /до Г./ по вина на водача на лек автомобил
Фолксваген Голф- Д.Г.С., поради нарушение правилата за движение от страна на
ответника - чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждащ, че когато при изпреварване навлиза в
пътна лента предназначена за насрещно движение водачът е длъжен да не създава
опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея, установена с
присъда № 31/14.12.2016 г. постановена по НОХД № 297/2014 г. по описа на РС
Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 16.10.2015 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД сумата
от 13705.08 лева- лихва за забава в размер на законната върху сумата 45000.00
лв. за времето от 19.10.2012 г. до 16.10.2015
г., като искът по чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 45000.00 лв. до предявения
размер 55000.00 лв. отхвърля като неоснователен, както и искът по чл.86, ал.1
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за разликата над сумата 13705.08 лева до предявения размер 16750.63
лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.
АД, ***, да заплати на Д.Г.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.223 от КЗ /отм./:
сумата от 45000.00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ от настъпило на 19.10.2012 г. ПТП на път 1-4
/София-Варна/ около км. 41 /до Г./ по вина на водача на лек автомобил
Фолксваген Голф- Д.Г.С., поради нарушение правилата за движение от страна на
ответника - чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждащ, че когато при изпреварване навлиза в
пътна лента предназначена за насрещно движение водачът е длъжен да не създава
опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея, установена с
присъда № 31/14.12.2016 г. постановена по НОХД № 297/2014 г. по описа на РС
Ловеч, чиято гражданска отговорност е била застрахована при З.А. АД съгласно полица № 11112000430278, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 12.01.2016 г. (датата на връчване на препис
от исковата молба по предявения обратен иск) до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1800 лева за държавна такса и
400.00 лв. за съдебна експертиза, ПРИ УСЛОВИЕ, че Д.Г.С., ЕГН ********** ***, удовлетвори Б.Г.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за същите
суми, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата 45000.00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за времето от 19.10.2012 г. до 11.01.2016 г., чийто размер
възлиза на сумата 14794.75 лева.
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН ********** ***, да заплати на З.А. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 145.00 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН ********** ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
1800.00 лева за държавна такса и 400.00 лв. за съдебна експертиза.
ОСЪЖДА З.А.
АД, ***, да заплати на Д.Г.С., ЕГН ********** ***, 1800.00 лева за
държавна такса и 400.00 лв. за съдебна експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-
помагач на страната на ответника З.А. АД, ***.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: