РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. К., 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № * на ОДМВР П., на основание чл. 189 ал.
4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП, на Б. Я. Я., ЕГН ********** с адрес ГР. с.,
УЛ. д. ш. №., е наложена глоба в размер на 400.00 лв. за нарушение на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага
съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Поддържа се жалбата с писмено становище.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано
1
МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-
дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На ** г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се на път II -64 при км. 10+400м., в ГР.
Б., в полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо
средство №**. Техническото средство било настроено съобразно
максималноразрешената за участъка за движение в населено място скорост 50
км/ч., като в 15.19 ч. било констатирано движение на приближаващ се л.а. В.
ХЦ 60 с рег. № **. Скоростта от 83 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената
от автоматизираното техническо средство от 86 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилната система за
видеоконтрол ***, монтирана в служебния патрулен автомобил. Същата била
преминала последваща проверка през месец март 2021 г., за което бил
издаден Протокол от проверка № 5-ЗЗ-21/31.03.2021 г., при която било
установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-
една година За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява
одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. Ж. бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата
15.06.2021 г. мобилна система за видеоконтрол ** е заснела статични
изображения с номера от **до **, с начален час на работа 07:00 ч. и краен час
на работа 16: 00 ч. и с място на контрол ГР. Б. път II -64 при км. 10+400м.,
посока на движение на контролираните автомобили – двете посоки, където е
действало общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл.21 ал.
1 от ЗДвП, извършено с лек автомобил В. ХЦ 60 с рег. № **, с което на
основание чл.182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на собственика на превозното средство,
2
била наложена глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не е посочил
различно от него лице, което да е било водач на превозното средство по време
на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил В. ХЦ 60 с рег. № **, тъй като
същият се е движил със скорост от 86 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а
жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП,
ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от
получаването му да представи в ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция“
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния
случай това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в
посочения смисъл. Правилно е определен и размера на глобата 400 лв.,
съобразно конкретното превишение на скоростта.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4
от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, лицето, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.
Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за
което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е
преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като
част от административната преписка са представени протокола от
извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система TFR-1M -612 от 15.06.2021 г., изготвен от
полицейски служител, за който е доказано, че е обучен за работа с процесното
3
средство. От протокола се установява мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
автомобилът, на който е поставено мобилното АТСС, режима на измерване,
начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените
статични изображения. В приложения към преписката снимков материал е
отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 86км/ч.
В Протокол от проверка изрично е отбелязано, че при техническото средство
грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над
100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 86
км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост
е 83 км/ч, която скорост е указаната в електронния фиш.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заснетата с
автоматизираното техническо средство или система, скорост е била извън
населено място. Съгласно чл. 112 ал. 1 и чл. 113 ал. 1 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д11
„Начало на населено място и селищно образувание“ се използва за
сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение
в населено място и селищно образувание, а пътен знак Д12 „Край на
населеното място и селищното образувание“ се използва за сигнализиране на
мястото, от което престават да важат правилата за движение в населено място
и селищно образувание. Пътните знаци от вида Д11 и Д12, освен за начало и
край на населено място, указват на водачите на МПС задължението да
спазват ограничението на скоростта за движение в населено място,
регламентирано в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, без да е необходимо поставяне на
друга табела, освен ако не е за различни, пи-ниски стойности. За целите на
ЗДвП, е въведена легална дефиниция в § 6 т. 49 от ДР на ЗДвП, съгласно
която „населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото
и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От същата става ясно, че
пътните знаци Д11 и Д12 се поставят в началото и края на застроена със
сгради територия. Легална дефиниция фигурира и в ППЗДвП - § 1 т. 22,
съгласно която „населено място“ е застроена територия, която се обозначава
със съответни пътни знаци на входовете и изходите й. Тези дефиниции не се
конкурират с понятието, съдържащо се в § 5 т. 6 от ДР на ЗУТ, съгласно което
„територия на населеното място“ включва селищната територия, обхваната от
строителните му граници, определени с устройствен план, без да се включва
4
землището, нито в това по чл. 18 ал. 1 от Закона за административно-
териториално устройство на Р.Б., съгласно който територията на населеното
място е определена със строителните му граници и границите на землището.
Основното в тези законови дефиниции е, че границите на населеното място
следва да се ограничат в площта, която е застроена, като съществената
разлика с понятието по смисъла на ЗДвП е в обозначаването на населеното
място с пътни знаци за сигнализация на движението по пътищата. Съгласно
чл. 6 т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно посочената като нарушена в
съдържанието на атакувания ЕФ разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение в населени места за МПС от категорията на
процесното е 50 км/ч. Мястото на нарушението попада в участък от пътя в
рамките на населеното място ГР. Б., сигнализиран с пътен знак за начало и
край на населено място Д11 и Д12, видно от изисканата справка и извадка от
проект за организация на движението от АПИ ОПУ – П.. В случая водачът е
следвало да съобрази поведението си именно с тези пътни знаци и като не го е
сторил е реализирал състава на нарушението по чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП-
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, а и видно
от извадката от регулационния план на ГР. Б. в посочения участък, пътят,
който е околен на населеното място, граничи със сгради, поради което
отговаря на понятието, въведено за целите на ЗДвП, да се касае за застроена
територия, макар и да не попада в строителните граници. С последните
водачите на МПС няма и как да са наясно, тъй като подобна маркировка не
съществува, те следва да съобразяват избраната скорост на движение с
поставените пътни знаци, сочещи движение в населено място.
По изложените съображения, при безспорната установеност на
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания
електронен фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от
АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № * на ОДМВР П., на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП, с който на Б. Я. Я.,
ЕГН ********** с адрес ГР. с., УЛ. д. ш. №., е наложена глоба в размер на
400.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Я. Я., ЕГН ********** с адрес ГР. с., УЛ. д. ш. №., да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П.
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6