№ 1908
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110104513 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „С.Г.Г.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу „К.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „ Драган Цанков“ №
20, ет.1, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на дружеството ищец съществуват вземания против ответника, дължими по
Договор за електронни съобщителни услуги №RNA***-*** от 24.11.2017 г. с
период на действие 24.11.2017г. – 24.11.2019г., ведно с Приложение Тарифни
планове, както и Параметри на мобилни услуги към същия договор, с които
са договорени тарифните планове, сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „К.“ ООД, като вземанията са
прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на
ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г., в следните размери:
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и едни лева 0.20 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.03.2018/ г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.02.2018 г.-
07.03.2018 г., с падеж на плащане 25.03.2018 г., както и сумата от 18.19 лв.
/осемнадесет лева и 0.19 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и един лева и 0.20 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.04.2018 г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.03.2018 г.-
07.04.2018 г. с падеж на плащане 25.04.2018 г., както и сумата от 17.40 лева
/седемнадесет лева и 0.40 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
1
сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.04.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.38 лева /деветдесет и един лева и 0.38 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.05.2018 г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.04.2018 г.-
07.05.2018 г. с падеж на плащане 25.05.2018 г., както и сумата от 16.67 лева
/шестнадесет лева и 0.67 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.38 лв., начислена за периода от 26.05.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 1271.90 лева /хиляда двеста седемдесет и един лева и 0.90
ст./ по фактура № **********/08.07.2018 г., представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента, както и сумата от
210.58 лв. /двеста и десет лева и 0.58 ст./, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 1271.90 лв., начислено за периода от 26.07.2018 г. до
12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници от
датата на депозиране на заявлението – 07.12.2020 г. до окончателното им
плащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения:
носител е на претендираните вземания въз основа на договор за цесия от
16.10.2018 г., сключен с БТК ЕАД. С договора за цесия БТК ЕАД е
прехвърлило вземанията си срещу ответника, произтичащи от Договор за
електронни съобщителни услуги №RNA***-*** от 24.11.2017 г. Между
ответника и оператора на 24.11.2017г. е сключен договор за електронни
съобщителни услуги с период на действие 24.11.2017 г. - 24.11.2019 г., ведно с
Приложение Тарифни планове, както и Параметри на мобилни услуги към
същия договор, с които са договорени тарифните планове Business Smart U за
четири броя мобилни номера и размера на месечния им абонамент от 76 лв.
без ДДС. На ответника са предоставени мобилни услуги за мобилен номер
***, които не са заплатени и са в рамките на исковите размери. В договора,
страните са договорили дължимост на компенсаторна неустойка при
предсрочното му прекратяване по вина на абоната. Договорът е прекратен
предсрочно на 08.05.2018г. по вина на абоната. Съгласно уговорена клауза, в
случай, че договорът бъде прекратен от страна на абоната преди изтичане на
крайния му срок по негово искане или по негова вина, включително и поради
неплащане на дължими суми в рамките на три последователни месеца по три
последователни фактури съгласно Общите условия на „БТК" ЕАД, абонатът
дължи неустойка в размер на всички абонаментни цени без отстъпка.
Месечната абонаментна цена за тарифен план Business Smart U е в размер на
сумата от 76.00 лв. без ДДС и е дължима от ответника за периода м.юни 2018
г. до 24.11.2019 г., т.е. за 18 месеца. Общо дължимата сума за този период е
1368 лв., от която ищецът претендира неустойка в размер на 1271.90 лв.. В
издадените фактури е посочен падеж на плащането им, поради което след
изтичането му, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Ответникът е уведомен за прехвърляне на
претендираните вземания. По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело
№15690/2020г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, по която постъпило възражение и на кредитора
е указано, че може да предяви иск относно вземането си. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
2
претенциите се оспорват като неоснователни с твърдението, че ответникът
няма непогасени задължения към ищеца.
В проведеното по делото съдебно заседание, за ищцовото дружество се
явява адв. А.Х., който поддържа исковата молба и моли за нейното
уважаване. Претендира разноски.
Ответникът „К.“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15690 по описа за 2020 г. на РС-
Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет
на настоящото производство, представляващи неизплатени месечни
абонаменти и цени за предоставени мобилни услуги, компесаторна неустойка
ведно с обезщетение за забава върху тях, както и законна лихва върху всяка
една от претендираните главници от датата на депозиране на заявлението –
07.12.2020г. до окончателното им изплащане. Заповедта за изпълнение е
редовно връчена на длъжника „К.“ ООД, който в срок е депозирал
възражение по реда на чл. 414 ГПК.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД /“БТК“ ЕАД/ и „С.Г.Г.“ ООД, както и извлечение от Приложение № 1 с
имената на длъжниците и размера на вземанията към Договора за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., от които е видно
прехвърлянето на вземанията на „БТК“ АД към „К.“ ООД в полза на „С.Г.Г.“
ООД, за сумите по фактури с № ********** от дата 08.03.2018г., №
********** от дата 08.04.2018г., № ********** от дата 08.05.2018г., №
********** от дата 09.06.2018г. и № ********** от дата 08.07.2018г.
Представено по делото е Уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите, адресирано от „БТК“ EАД до „К.“ ЕООД, с
което първият известява ответника по делото за извършеното прехвърляне на
вземания по клиентски номер 12415914005 в полза на „С.Г. Г.“ ООД.
Представен по делото е и Договор за електронни съобщителни услуги от
24.11.2017г. с период на действие 24 месеца от 24.11.2017г. до 24.11.2019г. и
Приложение Тарифни планове към Договор за електронни съобщителни
услуги, двустранно подписани от ответника и представител на „БТК“ ЕАД, от
които е видно, че абонатът се е задължил да заплаща месечна абонаментна
такса от 76 лева без ДДС срещу предоставените мобилни услуги при тарифен
план Business Smart U за мобилен номер ***. В договора е отразено, че в
случай, че споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
между страните срок по искане или вина на абоната, включително
незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в
размер на всички месечни абонаментни цени, включително за допълнителни
услуги със срочен абонамент, без отстъпка, за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения минимален срок.
Представени по делото са и издадените от оператора счетоводни
документи – фактура № **********/08.03.2018г., фактура №
**********/08.05.2018г., Фактура № **********/08.05.2018г. и Фактура №
**********/08.07.2018г., материализиращи претендираните суми за месечни
3
абонаменти, цена за предоставени мобилни услуги, както и сумата за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове намират правното си
основание в чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна
престация по съществували между страните договорни отношения. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 15690/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в предоставения срок. Налице е субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410
ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо
ищецът да докаже: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по
основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу
ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и
ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/,
както и по размер, длъжник и падеж, а именно че ответникът е абонат на
мобилни услуги за процесния период и мобилен номер; че БТК АД, в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено между страните договорно отношение, е предоставило посочените
услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно
индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи
плащане от ответника за ползваните услуги в посочените във фактурата
размери, на които е настъпил падежа за плащане; наличието на действителна
уговорка за плащане на неустойка при неизпълнение на поетите задължения,
както и размерът на дължимата неустойка; че ответникът е изпаднал в забава
от твърдяния момент; прекратяване на договора по вина на ответника; факта и
момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането;
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а
именно: че се явява изправна страна по гарантираното с неустойката главно
договорно задължение, а именно, че е изпълнил поетите с договора
задължения в срок.
От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че
между ищеца в качеството му на цесионер и БТК ЕАД в качеството на цедент,
е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г., ведно с приложение към него, с който е прехвърлено вземането
на цедента от ответника по договор за електронни съобщителни услуги.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на
едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е.
4
с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от
цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице –
цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие –
съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи
действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има
значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като
длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира
на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи
и от цесионера като негов пълномощник.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК;
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК-
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява
съществуването на облигационно правоотношение между „БТК“ ЕАД и „К.“
ООД за доставка на електронни съобщителни услуги за мобилен номер ***.
Въз основа на него за ответника през въпросния период е съществувало
задължението да заплаща уговорените абонаментни такси и цена на
потребените услуги. С исковата молба се претендират именно описаните в
процесните фактури задължения, свеждащи се до заплащане на месечни такси
за ползвани пакети услуги и реалното потребление за съответен период, с
изключение на фактура № **********/08.07.2018г, с която се претендира
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
клиента. Разпоредбата на §1, т.17 ДР на ЗЕС в редакцията си към 24.11.2017г.
дава легална дефиниция на понятието "електронна съобщителна услуга", а
именно услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или
предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието
5
и/или контрола върху него, а според §1, т.47 ДР на ЗЕС (Изм. - ДВ, бр. 105 от
2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) "Повикване" е свързване, осъществено чрез
обществена електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни
гласови съобщения. В този смисъл предоставянето на електронни
съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да
поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че
да не се възпрепятства правото на клиента, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното
устройство телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с
това същият, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във
възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. В случая ответникът не твърди неправомерна намеса от страна
на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез ползваните от
клиента устройства. Същият не ангажира и доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплати начислените уговорени абонаментни такси и цена
на потребените услуги. Доколкото се установява, че страните са обвързани от
договор за електронни съобщителни услуги от 24.11.17г., като не се спори, че
доставчикът е изправна страна по отношение на задължението си да
предостави договорените електронни съобщителни услуги за процесния
период и липсват както наведени твърдения, така и доказателства за
погасяване на задълженията по представените по делото фактури в
уговорения срок, то дължими се явяват начислените суми, представляващи
месечен абонамент и цена за предоставени мобилни услуги. Обстоятелството
дали фактурите са осчетоводени и включени в дневниците за продажби е
ирелевантно за основателността на иска, още повече, че от страна на
ответника в срока за отговор не е предприето подобно оспорване. В този
смисъл Решение № 1142 от 16.12.2019г. по в.т.д. № 1579/2019г. на Окръжен
съд – Варна; Решение № 589 от 10.07.2015г. по т.д. № 710/2015г. на Окръжен
съд – Варна.
Предвид така изложеното съдът намира, че ответникът дължи
заплащане на претендираните суми, както следва:
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и едни лева 0.20 ст./ с ДДС по фактура
№ **********/08.03.2018 г., представляваща месечен абонамент и цена за
предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.02.2018 г.-
07.03.2018 г., с падеж на плащане 25.03.2018 г., както и сумата от 18.19 лв.
/осемнадесет лева и 0.19 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и един лева и 0.20 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.04.2018 г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.03.2018 г.-
07.04.2018 г. с падеж на плащане 25.04.2018 г., както и сумата от 17.40 лева
/седемнадесет лева и 0.40 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.04.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.38 лева /деветдесет и един лева и 0.38 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.05.2018 г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.04.2018 г.-
07.05.2018 г. с падеж на плащане 25.05.2018 г., както и сумата от 16.67 лева
/шестнадесет лева и 0.67 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.38 лв., начислена за периода от 26.05.2018 г. до 12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници от
6
датата на депозиране на заявлението - 07.12.2020 г. до окончателното им
плащане.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Изискуемостта на претенцията за неустойка се предпоставя от
установяване на факта на предсрочно прекратяване на договора. Ищецът
твърди, че сключения между „БТК“ ЕАД и „К.“ ООД договор е бил
едностранно прекратен считано от 08.05.2018г., позовавайки се на договорена
между страните клауза в договора и на ОУ. На първо място следва да се
посочи, че по делото не са представени ОУ, на които се позовава ищецът.
Съгласно клаузата в договора, в случай че договорът бъде прекратен от
страна на абоната преди изтичане на крайния му срок по негово искане или по
негова вина, включително незаплащането на дължими суми, абонатът дължи
на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на всички месечни абонаментни цени,
включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок. Видно
от приложените фактури в същите е указан срок за тяхното заплащане
/25.03.18г., 25.04.18г. и 25.05.18г./. Неизпълнението е този юридически факт,
който възниква след сключването на договора, и който е предпоставка за
възникване на потестативното право за прекратяване на договорната връзка.
Така постигната договореност между страните е свързана с възможността при
настъпване на определени условия кредиторът да упражни потестативното си
право да прекрати договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в
тази насока до длъжника. Тъй като ищецът твърди прекратяване на договора
на 08.05.2018г., в негова тежест бе да установи този факт, но доказателства за
това не са ангажирани по делото. Липсват доказателства ищецът да е
упражнил това свое потестативно право и изявлението му за него да е
достигнало до длъжника, за да се приеме, че е породило действие. Няма
данни по делото изготвената фактура от 08.07.2018г., сочеща сумата от
1271.90 лв. за неустойка за тарифен план Бизнес Смарт U да е получена от
ответника. Такова твърдение липсва от ищеца. Допълнителен довод към
изложеното може да се изведе и от правилото, че писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за
доказване произтича, както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 1, изр. 2-
ро ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 ГПК, предвиждаща забрана за
установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства.
Тук не се твърди и не се установява операторът да е отправил до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за
изпълнение, съответно да е обективирано изявление за прекратяване на
договора. Към датата на подаване на заявлението в съда /07.12.2020г./, срокът
на договора е изтекъл /24.11.2019г./
Тъй като в случая не се установява да е налице предсрочно
прекратяване на договора, а съгласно неустоечната клауза на договора
претендираната неустойка се дължи при прекратяване преди изтичане срока
на договорите по вина на абоната, то съдът намира, че исковата претенция за
неустойка се явява недоказана /Решение № 1142 от 16.12.2019г. по в.т.д. №
1579/2019г. на Окръжен съд – Варна/. Като акцесорно претендираното
вземане за обезщетение за забава върху сумата от 1271.90 лв., начислено за
периода от 26.07.2018г. до 12.03.2020г. също подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от спора и направеното искане от ищеца за
присъждането на разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде
7
осъден за заплати съразмерно на уважената част от иска, както разноските в
заповедното производство, така и в исковото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК и
ТР 4/2013г.
Съгласно Заповед за изпълнение № 260081/08.01.2021 год. по ч.г.д. №
15690/2020г. на ВРС, 39-ти състав, разноските са в размер на 25 лв. – д.т. и
300лв. – адвокатско възнаграждение. Доказателства за заплатена държавна
такса са приложени към заявлението, а на л. 14 и договор за правна защита с
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
От посочените суми ответникът дължи сумата от 58.60 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно уважената
част от иска.
На л. 57 от г.д. № 4513/2021г, на ВРС, 39-ти състав е приложен договор
за правна защита и съдействие за сумата от 500лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, а доказателство за довнесена държавна такса в размер на
114.71 лв. за исковото производство е представена с уточнителна молба от
17.05.2021г.
Поради това ответникът дължи сумата от 110.82 лв., представляваща
разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
Ответникът не е сторил разноски по делото – няма доказателства за
това, и не претендира разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД в отношенията между
страните, че в полза на ищеца С.Г.Г." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, съществуват вземания срещу ответника „К." ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, дължими по Договор за
електронни съобщителни услуги №RNA***-*** от 24.11.2017 г. с период на
действие 24.11.2017г. – 24.11.2019г., ведно с Приложение Тарифни планове,
както и Параметри на мобилни услуги към същия договор, с които са
договорени тарифните планове, сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „К.“ ООД, като вземанията са
прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на
ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г.в следните размери:
сумата от 91.20 лева /деветдесет и едни лева 0.20 ст./ с ДДС по фактура
№ **********/08.03.2018/ г., представляваща месечен абонамент и цена за
предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.02.2018 г.-
07.03.2018 г., с падеж на плащане 25.03.2018 г., както и сумата от 18.19 лв.
/осемнадесет лева и 0.19 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и един лева и 0.20 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.04.2018 г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.03.2018 г.-
07.04.2018 г. с падеж на плащане 25.04.2018 г., както и сумата от 17.40 лева
/седемнадесет лева и 0.40 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
8
сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.04.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.38 лева /деветдесет и един лева и 0.38 ст./ с ДДС по
фактура № **********/08.05.2018 г., представляваща месечен абонамент и
цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.04.2018 г.-
07.05.2018 г. с падеж на плащане 25.05.2018 г., както и сумата от 16.67 лева
/шестнадесет лева и 0.67 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 91.38 лв., начислена за периода от 26.05.2018 г. до 12.03.2020 г.;
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
депозиране на заявлението - 07.12.2020 г. до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Г.Г." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, срещу К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. 92, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1271.90 лева /хиляда двеста седемдесет и един лева и 0.90 ст./ по фактура
№ **********/08.07.2018 г., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договора по вина на клиента, както и сумата от 210.58 лв.
/двеста и десет лева и 0.58 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 1271.90 лв., начислено за периода от 26.07.2018 г. до 12.03.2020 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ НА „С.Г.Г." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 58.60 лв. /петдесет и осем лева и 0.60/,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 15690/2020г. по
описа на ВРС съразмерно уважената част на иска съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.Г.Г." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 110.82 лв. /сто и десет лева и 0.82 ст./,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9